Кой съм аз?

Ще започна с това че не съм сигурна, дали този раздел е най-точния за темата, затова ще помоля да бъде преместена, ако не съм я създала на точното място, и предварително се извинявам за занимаването. Става въпрос за една тема, изключително важна за всеки човек и най-вече за младите хора, а именно тези в тази възраст на изграждане на личността, ценности, вкусове, морал и т.н. А повечето от нас, сме именно в тази възраст, но както пиша в краткия текст, който създадох наскоро на тази тема, въпреки по зададена тема, то много добре описва това което искам да кажа тук и дискусията, която искам да започна, а и темата е много точна, не е задължително да се случи в ранна възраст.
Имах късмета да попадна на един от малкото ценни учители в България - учителката ми по философия/психология. През изминалата учебна година научих много в часовете й, заради прекрасният начин, по който ни преподаваше, заради примера, който дава, бъдейки човекът, който е, и най-вече заради изключително полезното естество на материала, който "изучихме". Слагам го в кавички, защото не бих определила интересна информация и дискусии като изучаване на нещо. Ето това е "есето" за което говоря, и което уточнява естеството на тази тема:


Младите хора знаят, че в деня на навършване на пълнолетие не се случва някакво чудодейно преображение. Но не знам дали всички знаят, че преображението тече през целия период на съзряване, който съвпада с гимназиалните години. За мен този процес е видим, осезаем, поне що се отнася до моето лично израстване. През изминалата година работих много върху възприятитията ми за света и върху избора на ценности. Мой пътеводител беше дисциплината философия – наученото значително повлия върху начина, по който се справям със събитията в живота ми.

Промяната не се случва винаги и непременно. При някои – никога. Изглежда, че преходът, порастването, обиконовено започва под влиянието на някой авторитет, често учител. Късмет е да срещнеш такъв човек, който може основно да повлияе върху светогледа на младия човек.

Откъде да започна? От поставянето на въпроси. Да задаваш въпроси вече само по себе си разширява обхвата на ежедневното мислене. Екзистенциалните въпроси нямат точен отговор, но самото им поставяне е печалба. Учениците обичат да недоволстват относно учебните дисциплини: „За какво ще ми послужат тези неща, когато изляза от училище?” Вярно е, че уравненията, фактите, таблиците не изглеждат много използваеми. Има обаче една учебна дисциплина, която дава житейски знания, даже опит – мисловен – за света и живота. Това е философията. Как става така, че тя често бива пренебрегвана? Защо се изучава само 1 година от всичките 12? Става дума за предмет, който може да ни помогне в избора какъв човек да бъдем, кое е морално, кое е правилно! Дали да бъда част от тълпата, да се впиша, или да следвам вътрешното си чувство? Не ми харесва как постъпва приятелят ми – да замълча ли или да направя нещо? Това са въпроси, които занимават всички, но при децата тези въпроси имат огромна тежест.

От малки биваме насърчавани да се вписваме в средата, купуват ни дрехи и играчки като на другите; казват ни, че е по-добре да си мълчим, „да не доносничим” – общо взето да не изразяваме мнение, да не се набиваме на очи. Родителите ни учат така, защото изглежда по-безопасно, по-лесно. Разбираемо е, ако един родител иска детето му да живее лесно и безопасно. Проблемът е, че детето може да иска друго – може то да разбира щастието и удовлетворението по друг начин. От малки ни учат да не се затормозяваме с излишни въпроси. Не е рядкост едно дете да задава въпроси извън учебния материал, а да му се казва: „Това не е важно, научи си урока.” И някои просто престават да задават въпроси. Философията ме научи на това – никога не трябва да спираме да задаваме въпроси, независимо дали получаваме отговор. Научи ме и на друго – да не спирам да мисля върху проблеми, които са по-големи от мен, по-големи от моето лично спокойствие.

Знам че текста е малко дълъг, но в най-общи думи казва точно това, което имам на ум. Аз съм една от малкото късметлийки, които са срещнали такъв човек, водач, в крехката възраст на късното тийнейджърство. Както казвам и в горе написания текст, при някои преходът, за който говоря се случва в тази възраст, за някои по-късно, а за други никога. Затова смятам че темата е важна и актуална за всеки човек в този форум. Имам изключително интересни и полезни текстове на тема философия, кой съм аз, социология, които мога да предложа тук, за дискусия, ако има интерес и желание за такава, което изключително много се надявам да има. Имайки такъв прекрасен учител и бъдейки човек, който има нужда и иска да помага на другите, го чувствам като дълг да опитам. Не очаквам да променям света, но дори и замислянето над тези неща (в случай че няма истински интерес) води до резултати. Колкото и мислеща и анализираща да бях преди да науча нещата, които научих през изминалата година, и да придобия умението да се замислям над всичко около мен и най-вече решенията, които взимам, това се оформи получавайки знанието и уменията от гореспомената учителка. Колкто и добри да смятаме че сме в нещо, винаги има накъде повече, така че се надявам че ще има интерес и към тази тема, още със следващия си пост ще предложа интересен текст на видни философи и социолози, над който може да се създаде дискусия, стига да има интерес, разбира се!

Та така, очаквам вашите мнения ! Смятате ли че вие самите сте преминали през този преход, кога се случи, в следствие на събитие в живота ви или просто така? Или все още сте в търсене на това което искате да бъдете?

Първо да си призная, че не го изчетох дословно цялото, въпреки това ти схванах мисълта. По темата мога да говоря страшно много, но зверски ме мързи, така че ще се придържам към основното.
Човек се променя постоянно. Не само през детството или юношеството. Просто постоянно. Личността, възприятията, гледните точки не спират да се формират след навършването на някаква определена възраст. Това е един непрекъснат процес, който съпровожда целия човешки живот. Ако си мислиш, че сега си една, то след година може и да си напълно различен човек или конкретни твои възгледи да се изменят коренно.
Няма и конкретен човек, който да те промени или изгради. Всеки човек допринася, всеки факт или случка също. Ако щеш и случайните хора на улицата също повлияват. Дори и най-дребните и на пръв поглед незначителни неща. В повечето случаи дори не ги осъзнаваме и точно там се намесва подсъзнанието в човешката психика, което е най-силният двигател.
След като те флече философията би трябвало да знаеш, че терминът "личност" идва от думичката persona, което означава "маска". Т.е. личността до голяма степен е това, на което се правим пред другите. Всеки носи маска за пред света.
Философията, психологията и всичките й сродни науки не могад да бъдат изучени. Казвам го от опит, вече повече от три години се опитвам да го уча и точно когато реша, че съм разбрала как стават работите, се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Това им е лошото. Твърде широкообхватни, застъпени помежду си и най-досадното от всичко - полипарадигмални (с твърде много гледни точки, които постоянно си противоречат). Откажи се от мисълта, че си разбрала философията, много често и самите философи не се разбират. Като в "Досиетат Х" - "Истината е някъде там"... ама никой не я знае, защото по всеки един въпрос има поне 5 измислени теории, които си противоречат максимално. Единственият ти избор по принцип е да решиш на кой от всички философи, психолози и мислители симпатизираш. Или да измислиш и наложиш нова теория, което не е лесно, защото почти всичко вече е измислено от някой друг. Макар че аз чистосърдечно си признавам, че не симпатизирам на никой и във всеки намирам по зрънце истина, което е още по-дразнещо.
А родителите ни възпотават така, не защото им е по-лесно, дори напротив, а защото хората са социални, живеем в общество и в това общество съществуват морални и етични правила и норми, според които трябва да се живее и ние сме принудени да ги спазваме.
Нито ти, нито аз, нито който и да било друг не е приключил с изграждането на личността си. Не сме и вероятно няма да бъдем завършени личности, защото се променяме с всяка секунда. Имаме да учим още толкова много за хората, за света, пък и за самите себе си. Дотогава никой не е такъв, за какъвто се мисли.

И още щях да казвам, но ми излетя от главата. Смятам, обаче, че ми схванахте мисълта.

Нищо от това, което казваш в поста си не е ново за мен, и нищо в това всъщност отрича това, за което аз говоря. Всеки идиот, с извинение, ги знае тези неща как личността не спира да се променя и надгражда, т.н. Това не е въобще нещото за което говоря. Да, ние сме социални същества, но бъдейки социално същество не значи живот според битовите случки и емоции, надявам се това по-ясно да ти даде да разбереш за какво говоря. Тук не говоря за това да бъдем аутсайдери или да не се социализираме, доста по-различно е. Аз ти схванах мисълта, но не съм сигурна че ти схвана моята. Като човек със самочувствие в областта на тези дисциплини е разбираемо веднага да заключиш че си разбрала идеята на постта ми, но като човекът, който го е написал мога спокойно да кажа че не смятам че е така. Личи си че много повече си изучавала и чела за психологията, философията въобще не е нещо супер сложно, което човек трябва да разбере. Философията не е физика или математика. Тя е субективна и там няма правилно или грешно, в този смисъл, смятам че твърдението "Откажи се от мисълта, че си разбрала философията" някак губи смисълът си, защото това около което се върти философията като цяло е идеята че е нещо изключително субективно и никога няма универсален, абсолютен отговор. Философията не дава отговори, както психологията дава такива, и дори и с тях, ние все още не разбираме напълно хората, но това е абсолютно ок, и причината да продължим прогреса към търсенето на тези отговори, нали така?
Но така или иначе, идеята на философията и на този въпрос е да провокира, а не да даде отговор. Ако не беше заключила веднага че знаеш какво искам да кажа, щеше да успееш да вникнеш в идеята ми, може би, и да видиш че с нещата, които казвам определено нямам предвид "айде сега да си определим личносттите и да заключим че това сме истинските ние". Въпроси като тези нямат за цел да ти дадат точен отговор, а да те карат да размишляваш върху това, да се заиграват с такава провокация и да доведът евентуално до по-високо ниво на самоусъзнаване - а с това имам предвид, разбиране на емоциите, решенията които взимаме, поведението ни в много ситуации. И трите дисциплини психология, философия и социология са тясно свързани, но те със сигурност не заместват една друга.

Далеч не си мисля, че съм научила нещо, понеже има още в много пъти по толкова ("Аз знам, че нищо не знам, но другите и това не знаят" - Сократ) и още по-малко твърдя, че разбирам теб. Говорех по принцип, без да се обръщам конкретно към някой. Употребата на женски род е напълно случайна и по всяка вероятност се дължи на факта, че и аз съм от въпросния род. И добре, приемам, че не съм те разбрала, но от така изложените ти мисли изводите са такива. Искаше дискусия, вкючих се, идиот или не - някак успях да опровергая това, в което мисля, че грешиш. И както винаги това е лично мнение. А в случая НЕ говорим за точни науки, което идва да рече, че гледните точки са винаги повече от 2. Както, смея да твърдя, изложих многократно малко по-горе. Проблемът в изказванията ти идваше от факта, че твърде убедено заявяваш като единствена теза нещо, за което могат да се изложат и докажат успешно пони още 3 такива. С правилният подбор на думи (особено по философия) може да се получат чудеса, при които и адвокат да няма за какво да се хване, камо ли пък аз да успея.


ПП: А може би, ако ме беше прочела безпристрастно, щеше да разбереш, че наблягам на нещо точно и конкретно, което заявяваш като безпрекосвоне факт, а именно, че даденият предмет и преподавател са те променили, дали са ти пътя в живота и прочие. В следващият си пост обаче си съгласна с мен и реално отричаш собствената си теза. Да не забравяме, че по същата логика и аз мога да те обвиня, че не си се опитала да вникнеш в това, което съм се опитала да кажа. Иначе нямаше да имаме такива дебати в момента. Приемам, че не съм те разбрала, но е по-вероятно ти самата да не си изложила коректно мисълта си. Прочети подробно и безпристрастно и двете мнения (вече го направих няколко пъти) и всичко ще си дойде на мястото.

Явно се е получило разминаване в това какво аз имах предвид под това че дадения човек ме е "променил" и това как е "прозвучало" написано. Далеч съм от тази мисъл, а това за което говоря е по-скоро тези събития и хора, които то помагат да се оформиш в насоката, в която вече си тръгнал. Това което ми е "дало път в живота" и въобще това на което се основават вижданията ми в момента са много от по-рано, идеята ми че е доста по-различно когато тези неща са съзнателни и оформени. Права си и аз самата не съм изразила точно мисълта си, бях изключително изморена снощи и съжалявам че грешка от такова естество е станала причина за недоразумения.

Nadenceto22 написа:

Явно се е получило разминаване в това какво аз имах предвид под това че дадения човек ме е "променил" и това как е "прозвучало" написано. Далеч съм от тази мисъл, а това за което говоря е по-скоро тези събития и хора, които то помагат да се оформиш в насоката, в която вече си тръгнал. Това което ми е "дало път в живота" и въобще това на което се основават вижданията ми в момента са много от по-рано, идеята ми че е доста по-различно когато тези неща са съзнателни и оформени. Права си и аз самата не съм изразила точно мисълта си, бях изключително изморена снощи и съжалявам че грешка от такова естество е станала причина за недоразумения.

Е, сега вече сме на едно мнение. Странно, нали? :haha: