Няколко века след унищожаването на Теночтитлан процъфтява цивилизацията на маите. Често смятани за носители на най-удивителната от класическите култури и за най-големите учени на Америка през древността, маите достигат класическия си период на развитие около 300 г. сл. Хр., Макар че не могат да се похвалят с откриването на свои календари и писменост, те доусъвършенстват и двете. Датите, които те записват върху каменни колони (стели), са разчетени от учените, което позволява събитията да бъдат предадени посредством юдейско-християнската календарна система. Смятана преди за обслужваща само религиозни цели, днес става ясно, че йероглифната писменост на маите е съхранила и сведения за тяхното историческо минало. Интересът им към календарните системи води до задълбочени наблюдения на звезди и планети. Те строят своите градове по такъв начин, че отделните сгради са разположени в зависимост от движението на звездите. Така маите са в състояние да определят точно дните на слънцестоенето и на равноденствието. Освен това познаването на календара дава възможност на жреците да направляват цикъла на засяване и прибиране на реколтата. Така те придобиват голям авторитет в обществото и укрепват позициите си на негови водачи.
Голяма част от това, което знаем днес за маите, дължим на книгата на испанския епископ Диего де Ланда, „Доклад за състоянието на нещата в Юкатан", издадена през 1566 година. В нея прелатът съобщава, че маите живеят в сложно устроено и силно разслоено общество. Между членовете му съществува тясно взаимодействие с цел осигуряване на по-добър обществен ред. По ирония на съдбата повечето от нещата, за които Диего де Ланда пише, се случват след неговото участие в масовото унищожение на културните и религиозните символи в живота на индианците.
Властта на маите се различава коренно от тази на Теночтитлан, тъй като представлява всъщност децентрализирана политическа система. Маите нямат главен политически и религиозен център. Няколко важни градски средища са разпръснати из полуостров Юкатан, в днешно Южно Мексико, стигайки на юг чак до Панамския провлак на Централна Америка. Развитието на цивилизацията на маите много напомня това на олмекската. Както видяхме, олмеките също не притежават централизирана политическа организация. Но тази система способства например за стабилността и дълготрайността на властта на маите. Тъй като няма централен град, който да бъде нападнат, за вражеските войски се оказва много трудно да нанесат големи щети на цивилизацията на маите.
Данните, с които разполагаме, показват, че по онова време между маите и народите на Монте Албан и Теночтитлан съществуват добре организирани търговски връзки. Диего де Ланда разказва, че маите произвеждат платове и керамични съдове, което им позволява да разширят влиянието си из цяла Централна Америка. Активната търговска дейност укрепва значението, което имат обменните практики, използвани от маите, в това число определянето на пазарни дни и въвеждането на система за кредитиране. Ролята на търговията и религията оказва силно въздействие върху процеса на възникването на градски центрове.
Специалистите дълго време бяха на мнение, че градовете на маите първоначално имат само церемониални функции, може би защото такива са градовете и на олмеките. Неотдавнашните изследвания обаче показаха, че градовете на маите имат функции, които ги приближават повече до Теночтитлан, и поради това те представляват добре устроени урбанистични центрове, в които живее многобройно население, което осигурява издръжката на своите религиозни и политически водачи, т.е. става дума за теократичен обществен строй. За да развиват търговията както между отделните градове, така и с Монте Албан и Теночтитлан, маите в градските центрове едва ли са се занимавали само с поддържането на церемониалните им функции.
Една от най-трайните представи за маите е, че те не са отдадени на военното дело и всъщност са миролюбив народ. Но последните научни изследвания - и по-точно находките от новооткритите гробници на маите - показаха, че насилието и човешките жертвоприношения са в основата на техните религиозни практики. Тъй като смятат човешката кръв за най-ценния дар за боговете, маите използват различни начини за нейното поднасяне. Сред тях са пробиването на различни части на тялото като ушите, носа, езика и гениталиите. Освен това все повече се увеличават сведенията, според които маите се отдават и на канибализъм - както, за да покажат своето превъзходство над тези, които изяждат, така и за да придобият част от силата на своите жертви.
Голяма част от това, което знаем днес за маите, дължим на книгата на испанския епископ Диего де Ланда, „Доклад за състоянието на нещата в Юкатан", издадена през 1566 година. В нея прелатът съобщава, че маите живеят в сложно устроено и силно разслоено общество. Между членовете му съществува тясно взаимодействие с цел осигуряване на по-добър обществен ред. По ирония на съдбата повечето от нещата, за които Диего де Ланда пише, се случват след неговото участие в масовото унищожение на културните и религиозните символи в живота на индианците.
Властта на маите се различава коренно от тази на Теночтитлан, тъй като представлява всъщност децентрализирана политическа система. Маите нямат главен политически и религиозен център. Няколко важни градски средища са разпръснати из полуостров Юкатан, в днешно Южно Мексико, стигайки на юг чак до Панамския провлак на Централна Америка. Развитието на цивилизацията на маите много напомня това на олмекската. Както видяхме, олмеките също не притежават централизирана политическа организация. Но тази система способства например за стабилността и дълготрайността на властта на маите. Тъй като няма централен град, който да бъде нападнат, за вражеските войски се оказва много трудно да нанесат големи щети на цивилизацията на маите.
Данните, с които разполагаме, показват, че по онова време между маите и народите на Монте Албан и Теночтитлан съществуват добре организирани търговски връзки. Диего де Ланда разказва, че маите произвеждат платове и керамични съдове, което им позволява да разширят влиянието си из цяла Централна Америка. Активната търговска дейност укрепва значението, което имат обменните практики, използвани от маите, в това число определянето на пазарни дни и въвеждането на система за кредитиране. Ролята на търговията и религията оказва силно въздействие върху процеса на възникването на градски центрове.
Специалистите дълго време бяха на мнение, че градовете на маите първоначално имат само церемониални функции, може би защото такива са градовете и на олмеките. Неотдавнашните изследвания обаче показаха, че градовете на маите имат функции, които ги приближават повече до Теночтитлан, и поради това те представляват добре устроени урбанистични центрове, в които живее многобройно население, което осигурява издръжката на своите религиозни и политически водачи, т.е. става дума за теократичен обществен строй. За да развиват търговията както между отделните градове, така и с Монте Албан и Теночтитлан, маите в градските центрове едва ли са се занимавали само с поддържането на церемониалните им функции.
Една от най-трайните представи за маите е, че те не са отдадени на военното дело и всъщност са миролюбив народ. Но последните научни изследвания - и по-точно находките от новооткритите гробници на маите - показаха, че насилието и човешките жертвоприношения са в основата на техните религиозни практики. Тъй като смятат човешката кръв за най-ценния дар за боговете, маите използват различни начини за нейното поднасяне. Сред тях са пробиването на различни части на тялото като ушите, носа, езика и гениталиите. Освен това все повече се увеличават сведенията, според които маите се отдават и на канибализъм - както, за да покажат своето превъзходство над тези, които изяждат, така и за да придобият част от силата на своите жертви.
______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.