Теория за кухата Земя
Теория за кухата Земя Hollowearth

Има една широко известна мистерия по цял свят, която вече повече от 200 години занимава умовете на много и най – различни като социално положение хора. Незнайно защо в България тази теория, не е кой знае колко известна или поне не и в българското интернет пространство. Смята се, че почти всички от най – влиятелните хора на планетата са били запленени по един или друг начин от тази теория, сред тях влизат хора като Хитлер, Жул Верн, дори един американски адмирал, който твърди през целия си живот, че е виждал тази вътрешна част на нашата планета.

Нека сега да видим и за какво всъщност става въпрос в тази теория.

Теория за кухата Земя Agarthamap

Развитието на тази…конспирация, започва още през 17ти Век, когато британския астроном Едмунд Халей (да, на негово име е кръстена кометата), предлага теорията, че земята се състои от 4 концентрични сфери, също така предлага хипотезата, че вътрешната част на земята също е населена с живи форми на живот. Също така предположил, че тази вътрешна атмосфера е осветена от луминисцентна светлина, както и че Северното Сияние (снимка на което можете да видите по – горе) е причинено именно от тази вътрешна земя, която изпуска газ към нас.

Карта на вътрешната част на земята

Теория за кухата Земя TR_ESSA7_100802

Теорията, както много други такива през онова време бързо завзема умовете на много хора по света и през 1864г. един от най – големите фантасти на всички времена – Жул Верн написва книгата “Пътешествие до Центъра на Земята”, която очевидно е инспирирана именно от тази теория. Наскоро тази книга дори беше филмирана, което само по себе си говори, че конспирациите относно тази теория са все още доста живи така да се каже.
През 1906г. един друг човек – Уилям Рийд, публикува книгата “Фантомът от полюсите”, където той разкрива своята хипотеза, че никой не е стъпвал на някой от двата полюса, защото те не съществуват (което днес със сравнително голяма сигурност можем да твърдим, че е оборено).
През 1926г Адмирал Ричард Бърд от войската на САЩ лети до Северния полюс, а през 1929г. прави полет до Южния. В своите дневници от тези дни той пише как след продължително пътуване из ледената пустош някак изведнъж, без каквото и да било предупреждение или сигнал за такова пред него са се разкрили безкрайни полета със северни гори, в които той можел да види животни отдавна смятани за изчезнали да ходят съвсем необезпокоявани. Такива животни били примерно Мамутите. Смята се също така, че може би е видял и някои от тамошните градове, за които се споменава в теорията. През 1956г. Адмирал Бърд води експедиция до Южния Полюс, където той и екипажът му стигнали малко над 3700 километра надолу в земята. Той предположил, че северния и южния полюс са само два от много отвори към вътрешната земя, той също така пише в дневниците си от онова време, че е видял вътрешното слънце.
Следвайки до известна степен тази теория, Хитлер искал да създаде раса от арийци, която да властва над света по подобие на древната атлантида. Той бил дълбоко запленен от древни окултни техники, както и от теорията за вътрешната земя. Има теория според която в последните дни на Третия Райх, Хитлер и някои от най – близките му поддръжници успели да избягат незабелязано и да стигнат до Южния Полюс, където успели да открият отворите към вътрешната земя. Смята се, че се укриват там. Има една загадка вече доста години след Втората Световна Война, а именно как и къде над 2000 германски и италиянски учени са успели да се укрият. Да, горе долу, толкова са учените, които не са били намерени след войната.

КОЙ ЖИВЕЕ ПОД ЗЕМЯТА


«Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство на САЩ получава радипредавания, които идват от дълбочината на Земята! Като че ли някой от центъра на нашата планета си общува с нас, – заявява високопоставен представител на НАСА. – Тази форма на живот притежава технологии, които позволяват да се изпратят сигнали от дълбочина няколкостотин мили до повърхността. »


С какво е пълна Земята

По думите на Шейвър, Земята е населена от две раси: доброжелателните «терос» и злите и по-многобройни «дерос». Тези народи били потомци на супер расата на Атлантите, които напуснали повърхността преди хиляди години, когато слънчевата активност я направила непригодна за живеене. Обречени на живот в подземните пещери, изкопани с помощта на технологиите, «терос» успели да съхранят някакво чувство за дисциплина, а «дерос» напълно се отдали на пороците.
Едните от тях живеят в постоянна разпътица, като се наслаждават на «сексуалните лъчи», изработвани от така наречените «стимулиращи машини». Други се наслаждават на мъчения: те подмамват жените пт повърхността, изнасилват ги, а след като загубят интерес към тях, одират кожата им, изпичат ги и ги изяждат.
Огромно удоволствие «дерос» получават от причиняване на неприятности на всички по света с помощта на специално оръжие, което причинява самолетни катастрофи и прочее крушения или даже заставя мозъкът на нещастната жертва да кипи в собствената си черепна течност.
Веднага след публикациите на разказите на Шейвър в «Имейзинг Сториз» редакционният телефон буквално щял да се разтопи: десетки читатели твърдели, че са били в подземния свят. Една жена, например, разказвала, че веднъж когато се намирала в кабинката на асансьора на една бизнес сграда в Париж, по погрешка натиснала бутон «надолу».

«Асансьорът внезапно пропадаше като се носеше през пространството, все едно му се беше скъсал кабел. След стремителното падане, примерно на около няколко стотин фута, асансьорът рязко спря. .. В моят обхванат от ужас мозък проникна силен неприятен звук отвън. Вратата на асансьора се строши с трясък и аз видях най-отвратителния звяр на света… Той имаше бледо сивкаво лице. Късото му изкривено туловище беше покрито с къста козина. Съществото беше направо тлъсто. Очите му бяха свински, нечувствителни за никакви емоции. Практически цялото му тяло беше покрито с жестоки белези. Нямаше шия, така че главата му направо лежеше на мускулестите му рамене. »


Жената твърдяла, че това бил «дерос»! Тя прекарала около месец в клетка заедно с други жени, които били в окаяно физическо състояние и била периодически изнасилвана от един или няколко похитителя. Животът на нещастницата бил спасен от «терос», които изгонили похитителите и върнали живота на повърхността.

Входът за «Плутония» се намира в Арктика

«Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство на САЩ получава радиопредавания, които идват от дълбочината на Земята! Като че ли някой от центъра на нашата планета си общува с нас, – заявява високопоставен представител на НАСА. – Тази форма на живот притежава технологии, които позволяват да се изпратят сигнали от дълбочина няколкостотин мили до повърхността. »


Първите сигнали били получени от учените на 30 октомври 1999 г. с помощта на усусъвършенствани спътници на Земята. Макар и предаванията да са под формата на сложен математически код, учените нямали проблем с разшифроването, съобщил същият източник. Но категорично отказал да разкрие смисъла на посланието на «подземните жители». Само добавил, че специалистите не могат да определят точното местонахождение на подземната цивилизация. От радиограмата било ясно, че нейните автори прекрасно познават и нашето минало и нашето настояще.

«Теорията за това, че Зямята е куха отвътре, се е появила в САЩ в началото на XIX век. Аз заявявам, че Земятя е куха и населена отвътре. Тя съдържа множество твърди сфери, концентрично лежащи една в друга и е отворена на полюсите от 12 до 16 градус» – писал на 10 април 1818 г. членът на конгреса на САЩ Клайв Симс.


Главната идея на Симс е в това, че земната кора е с дебелина не повече от хиляда мили. Тя е «обитаема отвътре» и да се попадне там е възможно чрез голеите отверстия на Северния и Южния полюси.
Симс се опитал да докаже своята теория като оглави експедиция към северната дупка с намерението дапровъзгласу вътрешността на Земята за собственост на САЩ. Но така и не могъл да събере необходимите средства за своята експедиция, а през 1829 г. умрял.
Само че представата за това, че Земята е куха отвътре продължила да живее и след смъртта на Симс. Леонхард Юлер, например, предложил концепцията за малко «слънце» с диаметър от няколкостотин мили, което плава в центъра на земята и снабдява вътрешните й обитатели с толкова нужните им топлина и светлина.
Геологът и писател Сергей Обручев в Земята на Санников също изказал мисълта за съществуването на възможен оазис в Арктика, където може да е входът за Плутония – подземният свят в другата негова книга. Идеята за куха Земя накарала да се замисли и английския астроном Едмонд Галей. Докато се опитвал да обясни преместването на магнитните полюси на нашата планета, той предположил, че вътре в нея се въртят няколко сферични обвивки, вградени една в друга.
Даже математикът Леонард Ейлър е говорил за съществуването на една обвивка с отверстия на Северния и Южния полюс. Според него, такова устрйство на земята, обезпечава нейната устойчивост.

Доброжелателните «терос» и злите «дерос»

Ярка привърженичка на теорията за кухата Земя е била и знаменитата Елена Блаватская, която твърдяла, че вътрешността на Земята — това е царството на Тайните Майстори — доброжелателни мъдреци, които притежават огромни окултни сили и управлявт съдбата на човечеството.
В началото на 40-е години на XX век някой си Ричард Шейвър публикувал серия поразителни разкази за своите приключения по обширната мрежа подземни пещери, общата площ на които превишава площта на всички континенти на повърхността..
Шейвър пояснял, че неговият контакт с тайнствените подземни обитатели започнал когато чул странни гласове, които се обръщали към него докато работел като заварчик на конвейер. След това едно красиво момиче от вътрешността на Земята го завела до един от входовете за «преизподнята».

Тайнствените тунели

В 50-е – 60-е години на миналия век, докато се опитвали да разберат откъде долитат тайнствените НЛО, учените отново се сетили за теорията за кухата Земя.
По силата на това, че на човечеството е трудно да предположи как представителите на чужди цивилизации правят дълги полети от други планетни системи, неволно възниквала съблазънта да се опитат да намерят родината на пришълците някъде по-близо. Ако се предположи, че летящите чинии се появяват на повърхността от вътрешността на Земята, през хипотетичните отвърстия на полюсите , то проблемът с преодоляването на големите разстояния отпада, както и необходимостта от допускането за съществуване на разумен живот на други планети. Вместо милионите, даже стотиците милиони километри, които би трябвало да са изминали въображаемите летателни апарати на пришълците, ако те имат база във вътрешността на Земята, ще им се налага да преодолеят само няколко хиляди мили.
Ентусиастите твърдят и че вътрешноземната цивилизация била разтревожена когато човечеството започнало да прави изпитания с атомни бомби и затова извела в орбита летящи чинии за да види как се развиват събитията.
Съвременният полски изследовател Ян Паенк заявява, че под земята има цяла мрежа от тунели, които водят в най-различни посоки. Те са буквално прогорени в земната твърд и техните стени представляват застинали разтопени планински породи – своеобразно стъкло. Такива тунели са открити в Еквадор, Южна Австралия, Нова Зеландия, САЩ. По тези подземни комуникации се носят летящи чинии от единия край на света – до другия… Паенк даже успял да намери в Нова Зеландия моньор, който му казал, че докато обхождали минните галерии, се натъкнали на два такива тунела, но някой дал заповед веднага да се забетонират отвърстията.

Легендарният град на Тайните Маистори

В началото на 1970 г. изследователската служба за охрана на околната среда на при Комитета тза търговия на САЩ предоставила на пресата фотографии на Северния полюс, направени от спътника «ESSA-7». На една от фотографиите Северният полюс бил закрит с обичайния слой облаци, но на друга, малка част от облаците били разпръснати и се виждала огромна черна дупка на мястото, където би трябвало да се намира самият полюс.
След обнародването на фотографията на огромната черна дупка на Северния полюс, уфологът Рей Палмър, заявил на всеослушание за вероятността от съществуване на подземна цивилизация, до която може да се доберем през дупките на Северния полюс и Южния полюс.
В потвърждение на своята версия той привел резултатите от експедициите на контраадмирал Ричард Бърд до Северния полюс и Южния полюс
Както е известно, Бърд, бил известен пионер от авиацията и полярен изследовател, който оглавявал програма, наречена «Операция «Висок скок», в хода на която били изследвани примерно 3,9 милиона квадратни километра антарктически територии.
През януари 1956 г., след завтршването на последната експедиция в Анктартика, контраадмиралът съобщил, че е преодолял 3700 километра, като прелетял над Южния полюс. Малко преди своята смърт през 1957 г. Бърд нарекъл крайполярната област «омагьосан континет в небето, земя на вечната Тайна».
За привържениците на теорията за кухата Земя, разказът на Бърд се явява потвърждение на това, че Земята има в района на полюсите формата на чийзкейк — с вдлъбнатини, които се спускат на невероятна дълбочина в недрата на планетата и там се съединяват и образуват отвърстие, което съединява двата полюса – от единия край на Земята – до другия.
Само че от гледна точка на географията, е невъзможно да прелетиш 3700 километра над Южния полюс без да видиш повърхността на океана. Тогава, според логиката на теорията за кухата Земя, контраадмирал Бърд би трябвало да е влязъл в огромна дупка и да е преминал през Великата Неизвестност на земните недра. Предполага се, че по време на полета той е минал покрай секретна база на НЛО, създадена от жителите на легендарния град на Тайните Майстори. Именно неговото отражение в небето е видял Бърд.
…Новозеландският планетолог Дейвид Стивенсън неотдавна вдигна голям шум в геоложкото съобщество като предложи да се спусне сонда не в космоса, а в сърцето на нашата планета.
Какво представлява това предложение? Необходимо е да се прокопае тунел в земната кора и да се излеят в него 100 хиляди тона разтопен метал, масата на който, благодарение на гравитацията ще увеличава все повече и повече дълбочината на тунела отнасяйки със себе си сондата, с размер на грейпфрут.
Тази сонда би могла да направи замервания и да предава информация с помощта на акустични вълни. Принципът, на който се базира теорията на Дейвид Стивенсън, е пълна противоположност на изригването на вулканите, които изхвърлят разтопена лава на повърхността на Земята. За съжаление, засега е напълно невъзможно идеята на Стивънсън да се приложи на практика…


[u]Клипове: