Сред традиционните ритуали на американските индианци има един, който заема особено място. Това е т. нар. ритуал на Колибата на пречистването, наричана още и Колиба на изпотяването (Sweat lodge).
Всяко духовно развитие включва три етапа, всеки от които не преминава, оставайки в миналото, а по-скоро последователно се реализира и след това се включва в следващия етап, така че в края на крайщата всички те се обединяват в пътя на личността, която се стреми и достига целта. Тези етапи могат да се назовават с различни имена, но в основата си те съставляват Пречистване, Усъвършенстване и Единение.
Този триделен модел на духовно развитие може да се види, в една или друга форма, в методологията на всички духовни учения и световни религии. Американските индианци също прилагат този тройствен модел за самореализация на човешката личност. По-долу е описан един от начините за пречистване, който те използват.
Ако сливането с Истината (която служи за едно от множеството възможни имена на Бога), е крайна цел на множество духовни дисциплини, то очевидно е, че профанното несъвършенство на всекидневното не може да се обедини със съвършената чистота на сакралното. По принцип американските индианци не разделят нещата на свещени и обикновени, тъй като те търсят (и намират!) сакралното във всички измерения на битието. В този аспект всички неща за тях имат свещен характер; не съществува принципно разделение и между всекидневието и религиозния живот, които в традиционната им култура са обединени в неразделимо единство.
Въпреки че (и именно защото!) подобна сакрализация на битието предполага поддържането на едно постоянно вътрешно състояние на "пречистеност", индианците добре разбират необходимостта от първия етап на духовното развитие - Пречистването, като конкретен практически акт, периодично обновяващ "пречистеността". За това служи церемонията на Колибата на пречистването, която на езика на народа лакота (сиуксите), се нарича инипи или иникагапи - едно название, възприето днес в цял свят. Думата може да се преведе като "те правят живот" (чрез пара, която символизира животворящия дъх). Този ритуал се провежда като част от подготовката за други, също важни церемонии или пък самостоятелно, и обикновено предшества всяко сериозно начинание в живота на индианеца. Това е церемония на обновлението, където всеки от четирите основни първоелемента - земя, въздух, огън и вода - способства за физическото и духовното пречистване на човека. Под една или друга форма този ритуал се извършва от представителите на множество коренни американски народи.
Прочутият сиукски свещен мъж Черният Лос обяснява, че Колибата за потене олицетворява Вселената, а дупката в средата - средоточието й, където се намира Уакан-Танка, Великото Тайнство със своята сила, същността на която е стихията на огъня. Върбата, от която се прави скелето, олицетворява всичко растящо върху лицето на Майката-Земя. Камъните въплащават самата Земя, а също вечността на Уакан-Танка. Водата означава духовните ценности, които хората могат да разберат и постигнат.
Инипи е церемония, силата на която идва от камъните. Камъкът е най-старото същество на Земята, дошъл до нас от началото на Времената и обединява в себе си мъдростта на всички същества, живели до този момент на света. Именно заради това той е съветникът и учителят в Колибата на пречистването.
Камъните се събират внимателно и с почит. Трябва да се избере твърд планински (не и речен камък, тъй като той носи в себе си духа на водата!) камък, голям приблизително колкото два юмрука. Човек трябва да вземе камъка в ръце и почтително да му каже: "Дядо, моля те, помогни ни, ела и ни научи на мъдрост и правилен живот!" След това трябва да остави на мястото на камъка щипка тютюн като жертвен дар. Камъните се носят и оставят внимателно и с уважение. За церемонията се необходими 18, 24, 33, 50 или 100 камъка. Броя на камъните, които ще се внесат в инипи предварително се уточнява от водача на церемонията и зависи от целта на провеждането й.
След това се събират дърва; използват се само сухи, мъртви, паднали дървета и клони.
Колибата за изпотяване се строи обикновено близо до течаща вода - река или поток. За нейната направа са необходими дванайсет или шестнайсет върбови клона. Крайщата им се забиват в земята, а върховете се огъват и свързват два по два, така че на върха образуват кръст.
Колибата е кръгла, с куполообразна форма. Диаметърът й е около два метра, а височината - приблизително 1,5 м. Шаманът Куцият Елен разказва:
Колибата за потене е малка, но за тези, които седят свити вътре, тя символизира цялата Вселена. Духът на всички живи същества е в тази Колиба. Ние вярваме в това. Земята, на която седим, е нашата прамайка; целия живот идва от нея. В центъра на колибата издълбаваме кръгла дупка, в която по-късно ще бъдат поставени камъните. Молим се на Великия Дух, както знаем. Неговата сила ще бъде там, в онази малка дупка - когато тя се използва по свещен начин, се превръща в център на целия свят. Ние грижливо запазваме изровената пръст и я оформяме в малък хребет - пътека за духовете, която продължава на около десет стъпки извън Колибата за потене. В края й правим малка купчинка, наречена унчи - баба, защото земята е и наша баба. Централната дупка представлява още и уакичагапи - починал - любим наш близък, който се е върнал при земята. Трябва да си спомниш за него, когато поставяш камъните в тази дупка. Тя е кръг в кръга, образуван от колибата. Този символ, кръг в кръга, остава за цял живот, за онзи живот, който няма край.
…Малко по-нататък от унчи - купчината пръст, завършваща линията на свещената пътека, запалваме огън, на който нагряваме камъните. Това е пламъкът, който се предава от поколение на поколение. Всичко, което правим по време на нашите церемонии, има дълбоко значение за нас и по един или друг начин символизира Вселената, природните сили, духовете, всички, които винаги присъстват в нашето съзнание. Затова, когато стъкмяваме този огън, първо поставяме четири дървета в посока изток-запад, после други четири - в положение север-юг напречно на първите. Върху тях подреждаме цепеници, сякаш правим малко типи [конусовидна индианска шатра. Бел. ред.]. Всичко това още веднъж символизира четирите посоки, земята под нас и небето отгоре. Цепениците олицетворяват и нас самите - типи с индианци в него. Това означава, че ние сме част от Вселената, че тя е част от нас и присъства в нашите домове, в Колибата за потене, в сърцата ни.
Входът на Колибата за потене гледа на запад към залязващото слънце. Пред шатрата забиваме две пръчки, завършващи с чатал, и върху тях, хоризонтално, поставяме трета. Така се образува стойка, на която облягаме свещената лула. Това е олтар. Някои хора слагат и бизонов череп с шест жертвени торбички тютюн, завързани за рогата на черепа. Други слагат пред Колибата за потене жезъл, боядисан в черно и бяло, символизиращ деня и нощта. Наблизо държим и ведро, пълно с вода. Тя трябва да е прясна и да е от течащ извор. Тя символизира водата на живота.
…Мъжът, който изпълнява функциите на водещ церемонията влиза с лулата си пръв в колибата. Той покрива земятa с пелин, който е свещен за нас. Пелинът означава, че зелените живи същества, духовете на дърветата и растенията, са с нас в Колибата за потене. Водещият церемонията изгаря малко от билката "сладка трева". Тя е сплетена като плитка на жена. Запалва се единият й край и димът, заедно със сладкия аромат на билката, се разнася из всяко кътче на Колибата за потене. Така всичко се освещава и лошите чувства и мисли са прогонени. Така Колибата за потене е подготвена за влизането на участниците в церемонията. Обикновено те са шест или седем души. Това е добър брой. Ако са седмина, един от тях е водачът, един представя земята, един облаците, а другите символизират четирите посоки. Вътре могат да седят до седем души с кръстосани крака. В редки случаи, когато участват до дванадесет души, те трябва да стоят на колене"1.
Преди да се пристъпи към церемонията, участниците в нея правят по четири или седем (при определени случаи и повече) таиси. Това са малки вързопчета плат, пълни с тютюн; той е жертвен дар и когато се прави всеки таис, се казва молитва. Всички вързопчета са прикрепени на дълга връв, която се навива върху покрива на колибата. Там се поставят свещените вързопи, амулетите и други неща на участниците, които трябва да поемат от силата на церемонията. Водачът на церемонията при освещаването на колибата окачва вътре шест флага с тютюневи жертвени дарове, прикрепени към тях - черен за запада, червен за севера, жълт за изтока, бял за юга, син за Уакан-Танка и Тункашила (Праотците/Праотецът на света, които са шестима и в същото време е един) и зелен за Майката Земя. Материята за флаговете и таисите, както и всички материали, които се използват при церемонията, трябва да бъдат с естествен произход.
Колибата се покрива много плътно - когато входът се затвори, вътре трябва да цари пълен мрак. Покривалото в старо време се е правело от бизонови кожи, а днес се слагат завивки, одеала, брезент - могат да се използват много неща. Колибата символизира утробата на Майката-Земя, от която се раждат всички същества, а също майчината утроба, която дава живот на хората. Според великия сиукски свещен мъж Франк Подиграващия Враните, истинската форма на Колибата за пречистване е кълбо, чиято долна половина се проектира под земята. След като надземната част е изградена и покрита, и когато пелина и останалите неща, които се използват, са разположени вътре, Колибата се превръща в място за пребиваване на Уакан-Танка и Тункашила в горната половина, на Майката-Земя в долната и на Съществата-помагачи - в Четирите Посоки. Когато човек влезе вътре, за да изпълни ритуалите, той седи не на пода на Колибата, а върху земната твърд, заобиколен от Висшите сили. Тук не става въпрос за това, че устройството на Колибата символично пресъздава присъствието на тези сили - те наистина в този момент пребивават там; ямата с камъните не просто символизира Центъра на света - тя става този Център. Така човек вътре се намира в сърцето на Мирозданието, слива се с Бога. Но не символично. Истински…
В този аспект тъмнината има по-дълбок смисъл. Тя символизира първоначалния мрак, изначалният Хаос, от който се е появил Космоса по волята на Уакан-Танка. Този мрак символизира и пътя на човешките души от началния мрак към просветлението. Цялата символика на инипи пресъздава пътя на раждане и прераждане на човека, другите същества и Вселената като цяло, от първоначалния Хаос, през проявения свят към духовния, от невежеството към усъвършенстването.
Само камъните в средата леко просветват в мрака, символизирайки божествената искра, която винаги присъства във всяка частица на творението; потенциала за духовно извисяване, който имат всички същества на този свят. Това леко сияние е израз на милостта на Създателя, който дори в най-гъстия мрак благославя всички творения и ги дарява с живот, светлина и мъдрост.
Куцият Елен продължава:
…Когато влизате в колибата, не идвайте с къси панталони или с хавлиена кърпа около кръста. Тук вие ще се преродите. Ще бъдете като бебе, излизащо от утробата на майка си, нашата истинска майка - земята. Раждаш се с нов начин на мислене. Едва ли бихте искали да се преродите с чифт къси гащи на себе си! Ако влезеш с гащи, хората могат да си помислят, че нещо не е в ред с оная ти работа… Не се срамувай. Някои бели мъже имат комплексирано подсъзнание - затова имат нужда от хавлия.
…Когато се наведеш, за да пропълзиш през тесния вход на Колибата за потене, ти си като животно, което пропълзява в леговището си. Това трябва да ти напомни, че си брат на четирикраките същества. Това е израз и на твоето смирение пред Уакан-Танка и тайните на мирозданието. Като влизаме в колибата по посока обратна на часовниковата стрелка, водещият церемонията трябва да е отдясно на входа, а неговият помощник от другата страна. Останалите участници сядат където поискат. Необходим е и един човек, който стои навън, за да помага. Той внася нагорещените камъни един по един. Докато го прави, не е позволено никой да пресича пътя му и да застава между него и Колибата за потене. Ако водещият е много взискателен и иска да спази точно церемонията, трябва да използва прът, завършващ с чатал, за да се донесат камъните. Иначе може да свърши работа вила или друг подходящ инструмент. Когато първите камъни минат през входа, ние им се молим за помощ и им благодарим. Първият камък се поставя точно в центъра, за да олицетвори Майката-Земя2. После около него подреждаме четири камъка за запада, севера, изтока и юга - по един за всяка посока, от която духа вятъра. Накрая се поставя и камък върху първия, който представлява Небето и Великия Дух. След тези шест камъка можеш да слагаш останалите както искаш. При церемонията за лечение се слагат още 12 камъка или общо осемнайсет. При специални случаи може да има и петдесет камъка. Тези допълнителни камъни символизират растенията, дърветата и животните. Човекът, който организира церемонията, запалва лулата и я предава на околните. Тя ни прави свещени и ни свързва като братя. Загребваш с ръце дима, натриваш с него дланите и цялото си тяло. Молиш се на Великия Дух, на свещените камъни тункан инян. Те нямат уста, очи, ръце или крака, но излъчват дъха на живота. Помощникът отвън затваря входа и се уверява, че никаква светлина не прониква вътре.
Водещият излива или пръсва вода върху нажежените камъни. Ако прави това по стария начин, той използва китка пелин или "сладка трева", иначе си служи с черпак. Водата трябва да е ледено студена, а камъните - нагорещени до червено. Така тук се обединяват земята и небето, водата на живота и свещения дъх на духа. Чувства се силна вълна от енергия. Ти вдишваш този дъх, поглъщаш водата, бялата пара. Тя символизира облаците, живата душа, живота. Жегата е много силна. Дробовете вдишват огън и ако не можеш да издържиш това, имаш право да кажеш Митакуйе оясин - "Всички са мои роднини"3 и някой ще отвори покривалото на входа и ще пусне вътре хладен въздух.
Стоиш вътре в тъмното и си мислиш за смисъла на инипи. Затваряш очи, чуваш съскането на студената вода върху горещите камъни; заслушваш се в това, което те имат да ти кажат - малка искра проблясва в ума ти. Колибата за потене се разтриса и разлюлява, когато мъжете запеят: "Тунка-шила, хай-я, хай-я, хе-е-е!" Горещината - силата на земята - те удря. Ти я поглъщаш и се изпълваш с нея. Тази сила прониква в тебе и те лекува. Парата достига само кожата ти, но земната сила прониква в тялото и душата ти. Тя лекува много болести. Лекува и раните на съзнанието ти. Инипи е нашата малка църква. Тя не е като църквите на белите хора, където те сядат на пейки, за да покажат хубавите си дрехи. Инипи е нещо различно. Там няма самохвалство и безнравственост. Само голи човешки същества, сгушили се в тъмното, в близост до земята и духа. Ако духът е с тебе, можеш да вдигнеш нагорещения камък и той няма да те изгори.
Отваряме покривалото на входа четири пъти и оставяме в колибата да влезе хладина и светлина. Преди отново да отворим входа винаги пеем две песни. Четири пъти изливаме вода и четири пъти пушим тютюн с червена върба, чийто дим отива нагоре към Великия Дух. Когато покривалото е вдигнато, може да пожелаеш да споделиш нещо, например за болест, която молиш да бъде излекувана. Или може би искаш просто да кажеш нещо хубаво, да споделиш радостта, че си тук, с нас, в Колибата за потене. Възможно е някой да говори за проблем, който семейството му има… и да помоли някой да помогне, да отправи молитва за тях. Всичко зависи от причината, поради която се извършва парната церемония.
След като сме пушили за четвърти, последен път, казваме "Всички са мои роднини" и церемонията приключва. Последният пушил човек разглабя лулата и внимателно почиства главата й. Излизаме от Колибата за потене в посока движението на слънцето - по часовниковата стрелка. Пием студена вода и разтриваме тялото си със сухи пелинови листа. Излизаме в превъзходно състояние, с чувство на лекота и щастие. Знаем, че сме направили нещо добро, което ще бъде от полза не само за нас, но и за всички хора, за всички живи същества4.
Черният Лос описва края на церемонията така:
Когато входът в колибата се вдигне, всички мъже възкликват "Хай-хо! Хай-хо! (Благодарим!)", и всички са щастливи, защото са излезли от Тъмнината и сега живеят в Просветление"5.
Според известния изследовател на коренната американска култура Дж. Е. Браун "…За индианците от равнините материалният израз на символа се разглежда не като въплъщение на някаква друга, висша реалност, а именно като самата тази реалност. По този начин, силата или качеството, изразявани от конкретната форма, могат да се предадат непосредствено на човека, който се намира в контакт с тях и не е нужно, както става при западните ни съвременници, тези сили или качества да бъдат изкуствено, ментално "пресъздавани". Може даже да се каже, че индианецът е способен да остане пасивен спрямо тази форма и по този начин да бъде в състояние да "поеме" и постигне единство със силата, която тя въплъщава"6.
Във всеки от четирите етапа на инипи в колибата звучат молитви, изпълняват се свещени песни и лулата се изпушва церемониално в кръга. След завършването на четвъртия, последен етап, входа се отваря, както казва Черния Лос "за да влезе светлина в тъмнината и ние да можем да виждаме не само с нашите очи, но и с единния поглед на сърцето, с който добиваме познание за всичко истинско и добро". Това излизане на светло от царството на мрака, в което всичко скверно се оставя назад, според Дж. Е. Браун "…символизира в глобален аспект освобождението от Вселената, Космоса, а от гледна точка на микрокосмоса - освобождаването на човека от невежеството, егото и материалния Космос. И егото, и светът са тъмнина, защото те имат само относителна или илюзорна реалност, тъй като в крайна сметка не съществува друга реалност освен Уакан-Танка, представен тук от дневната светлина или - от пространството около Колибата.
Това освобождаване от Космоса и личността особено добре се вижда в обреда на пречистването на народа осейдж. При завършване на церемонията вождът… казва на всеки от мъжете да хване един от прътите на скелета на колибата и после възкликва: "Друг път за излизане навън няма, мои доблестни мъже!" и всички заедно преместват колибката нагоре и в посоката на залеза.
Излизайки от Колибата за пречистване, човек става преродено същество, символически встъпващо в света на светлината и мъдростта"7.
Има разбира се още много подробности, засягащи конкретното изпълнение на Церемонията на пречистването, церемониалните жестове, които се използват при нея, различни детайли на ритуала, молитвите и песните, които се пеят и т.н., но в един кратък материал е невъзможно да се опише всичко.
Този ритуал притежава удивителна цялостност. Другите велики религии използват в обредите за пречистване и осветяване една или две природни стихии. Тук всички четири първоелемента (а понякога и петия - етерът), ефективно встъпват в толкова мощно взаимодействие, че никой от участниците в церемонията просто не може да не се убеди - в същия момент и със своите собствени очи - в силата и истинското достигане на целите й.
Материалите подбра: Димитър Венков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Джон Ф. Куцият Елен и Р. Ердош - "Куцият Елен, търсач на видения", С. 1999, стр. 209-210 (Бел. ред.)
2. Камъните се поемат и внасят с два по-къси дървени чатала или чифт еленови рога (Бел. ред.)
3. Това е буквалният превод, но като се има предвид метафоричната образност на лакотския език, най-точният превод на израза е "Всичко на този свят е единно!" (Бел. ред.)
4. "Куцият Елен…", стр. 211-213 (Бел. ред.)
5. J. E. Brown - "The Sacred Pipe. Black Elk's Account of the Seven Rites of Oglala Sioux", Norm., 1953, p. 18. (Бел. ред.)
6. J. E. Brown - "The Spiritual Legacy of the American Indians", N.Y., 1964, p. 68. (Бел. ред.)
7. "The Sacred Pipe", p. 70. (Бел. ред.)
Българско индианско дружество "Орловият кръг"
______________________________
Всяко духовно развитие включва три етапа, всеки от които не преминава, оставайки в миналото, а по-скоро последователно се реализира и след това се включва в следващия етап, така че в края на крайщата всички те се обединяват в пътя на личността, която се стреми и достига целта. Тези етапи могат да се назовават с различни имена, но в основата си те съставляват Пречистване, Усъвършенстване и Единение.
Този триделен модел на духовно развитие може да се види, в една или друга форма, в методологията на всички духовни учения и световни религии. Американските индианци също прилагат този тройствен модел за самореализация на човешката личност. По-долу е описан един от начините за пречистване, който те използват.
Ако сливането с Истината (която служи за едно от множеството възможни имена на Бога), е крайна цел на множество духовни дисциплини, то очевидно е, че профанното несъвършенство на всекидневното не може да се обедини със съвършената чистота на сакралното. По принцип американските индианци не разделят нещата на свещени и обикновени, тъй като те търсят (и намират!) сакралното във всички измерения на битието. В този аспект всички неща за тях имат свещен характер; не съществува принципно разделение и между всекидневието и религиозния живот, които в традиционната им култура са обединени в неразделимо единство.
Въпреки че (и именно защото!) подобна сакрализация на битието предполага поддържането на едно постоянно вътрешно състояние на "пречистеност", индианците добре разбират необходимостта от първия етап на духовното развитие - Пречистването, като конкретен практически акт, периодично обновяващ "пречистеността". За това служи церемонията на Колибата на пречистването, която на езика на народа лакота (сиуксите), се нарича инипи или иникагапи - едно название, възприето днес в цял свят. Думата може да се преведе като "те правят живот" (чрез пара, която символизира животворящия дъх). Този ритуал се провежда като част от подготовката за други, също важни церемонии или пък самостоятелно, и обикновено предшества всяко сериозно начинание в живота на индианеца. Това е церемония на обновлението, където всеки от четирите основни първоелемента - земя, въздух, огън и вода - способства за физическото и духовното пречистване на човека. Под една или друга форма този ритуал се извършва от представителите на множество коренни американски народи.
Прочутият сиукски свещен мъж Черният Лос обяснява, че Колибата за потене олицетворява Вселената, а дупката в средата - средоточието й, където се намира Уакан-Танка, Великото Тайнство със своята сила, същността на която е стихията на огъня. Върбата, от която се прави скелето, олицетворява всичко растящо върху лицето на Майката-Земя. Камъните въплащават самата Земя, а също вечността на Уакан-Танка. Водата означава духовните ценности, които хората могат да разберат и постигнат.
Инипи е церемония, силата на която идва от камъните. Камъкът е най-старото същество на Земята, дошъл до нас от началото на Времената и обединява в себе си мъдростта на всички същества, живели до този момент на света. Именно заради това той е съветникът и учителят в Колибата на пречистването.
Камъните се събират внимателно и с почит. Трябва да се избере твърд планински (не и речен камък, тъй като той носи в себе си духа на водата!) камък, голям приблизително колкото два юмрука. Човек трябва да вземе камъка в ръце и почтително да му каже: "Дядо, моля те, помогни ни, ела и ни научи на мъдрост и правилен живот!" След това трябва да остави на мястото на камъка щипка тютюн като жертвен дар. Камъните се носят и оставят внимателно и с уважение. За церемонията се необходими 18, 24, 33, 50 или 100 камъка. Броя на камъните, които ще се внесат в инипи предварително се уточнява от водача на церемонията и зависи от целта на провеждането й.
След това се събират дърва; използват се само сухи, мъртви, паднали дървета и клони.
Колибата за изпотяване се строи обикновено близо до течаща вода - река или поток. За нейната направа са необходими дванайсет или шестнайсет върбови клона. Крайщата им се забиват в земята, а върховете се огъват и свързват два по два, така че на върха образуват кръст.
Колибата е кръгла, с куполообразна форма. Диаметърът й е около два метра, а височината - приблизително 1,5 м. Шаманът Куцият Елен разказва:
Колибата за потене е малка, но за тези, които седят свити вътре, тя символизира цялата Вселена. Духът на всички живи същества е в тази Колиба. Ние вярваме в това. Земята, на която седим, е нашата прамайка; целия живот идва от нея. В центъра на колибата издълбаваме кръгла дупка, в която по-късно ще бъдат поставени камъните. Молим се на Великия Дух, както знаем. Неговата сила ще бъде там, в онази малка дупка - когато тя се използва по свещен начин, се превръща в център на целия свят. Ние грижливо запазваме изровената пръст и я оформяме в малък хребет - пътека за духовете, която продължава на около десет стъпки извън Колибата за потене. В края й правим малка купчинка, наречена унчи - баба, защото земята е и наша баба. Централната дупка представлява още и уакичагапи - починал - любим наш близък, който се е върнал при земята. Трябва да си спомниш за него, когато поставяш камъните в тази дупка. Тя е кръг в кръга, образуван от колибата. Този символ, кръг в кръга, остава за цял живот, за онзи живот, който няма край.
…Малко по-нататък от унчи - купчината пръст, завършваща линията на свещената пътека, запалваме огън, на който нагряваме камъните. Това е пламъкът, който се предава от поколение на поколение. Всичко, което правим по време на нашите церемонии, има дълбоко значение за нас и по един или друг начин символизира Вселената, природните сили, духовете, всички, които винаги присъстват в нашето съзнание. Затова, когато стъкмяваме този огън, първо поставяме четири дървета в посока изток-запад, после други четири - в положение север-юг напречно на първите. Върху тях подреждаме цепеници, сякаш правим малко типи [конусовидна индианска шатра. Бел. ред.]. Всичко това още веднъж символизира четирите посоки, земята под нас и небето отгоре. Цепениците олицетворяват и нас самите - типи с индианци в него. Това означава, че ние сме част от Вселената, че тя е част от нас и присъства в нашите домове, в Колибата за потене, в сърцата ни.
Входът на Колибата за потене гледа на запад към залязващото слънце. Пред шатрата забиваме две пръчки, завършващи с чатал, и върху тях, хоризонтално, поставяме трета. Така се образува стойка, на която облягаме свещената лула. Това е олтар. Някои хора слагат и бизонов череп с шест жертвени торбички тютюн, завързани за рогата на черепа. Други слагат пред Колибата за потене жезъл, боядисан в черно и бяло, символизиращ деня и нощта. Наблизо държим и ведро, пълно с вода. Тя трябва да е прясна и да е от течащ извор. Тя символизира водата на живота.
…Мъжът, който изпълнява функциите на водещ церемонията влиза с лулата си пръв в колибата. Той покрива земятa с пелин, който е свещен за нас. Пелинът означава, че зелените живи същества, духовете на дърветата и растенията, са с нас в Колибата за потене. Водещият церемонията изгаря малко от билката "сладка трева". Тя е сплетена като плитка на жена. Запалва се единият й край и димът, заедно със сладкия аромат на билката, се разнася из всяко кътче на Колибата за потене. Така всичко се освещава и лошите чувства и мисли са прогонени. Така Колибата за потене е подготвена за влизането на участниците в церемонията. Обикновено те са шест или седем души. Това е добър брой. Ако са седмина, един от тях е водачът, един представя земята, един облаците, а другите символизират четирите посоки. Вътре могат да седят до седем души с кръстосани крака. В редки случаи, когато участват до дванадесет души, те трябва да стоят на колене"1.
Преди да се пристъпи към церемонията, участниците в нея правят по четири или седем (при определени случаи и повече) таиси. Това са малки вързопчета плат, пълни с тютюн; той е жертвен дар и когато се прави всеки таис, се казва молитва. Всички вързопчета са прикрепени на дълга връв, която се навива върху покрива на колибата. Там се поставят свещените вързопи, амулетите и други неща на участниците, които трябва да поемат от силата на церемонията. Водачът на церемонията при освещаването на колибата окачва вътре шест флага с тютюневи жертвени дарове, прикрепени към тях - черен за запада, червен за севера, жълт за изтока, бял за юга, син за Уакан-Танка и Тункашила (Праотците/Праотецът на света, които са шестима и в същото време е един) и зелен за Майката Земя. Материята за флаговете и таисите, както и всички материали, които се използват при церемонията, трябва да бъдат с естествен произход.
Колибата се покрива много плътно - когато входът се затвори, вътре трябва да цари пълен мрак. Покривалото в старо време се е правело от бизонови кожи, а днес се слагат завивки, одеала, брезент - могат да се използват много неща. Колибата символизира утробата на Майката-Земя, от която се раждат всички същества, а също майчината утроба, която дава живот на хората. Според великия сиукски свещен мъж Франк Подиграващия Враните, истинската форма на Колибата за пречистване е кълбо, чиято долна половина се проектира под земята. След като надземната част е изградена и покрита, и когато пелина и останалите неща, които се използват, са разположени вътре, Колибата се превръща в място за пребиваване на Уакан-Танка и Тункашила в горната половина, на Майката-Земя в долната и на Съществата-помагачи - в Четирите Посоки. Когато човек влезе вътре, за да изпълни ритуалите, той седи не на пода на Колибата, а върху земната твърд, заобиколен от Висшите сили. Тук не става въпрос за това, че устройството на Колибата символично пресъздава присъствието на тези сили - те наистина в този момент пребивават там; ямата с камъните не просто символизира Центъра на света - тя става този Център. Така човек вътре се намира в сърцето на Мирозданието, слива се с Бога. Но не символично. Истински…
В този аспект тъмнината има по-дълбок смисъл. Тя символизира първоначалния мрак, изначалният Хаос, от който се е появил Космоса по волята на Уакан-Танка. Този мрак символизира и пътя на човешките души от началния мрак към просветлението. Цялата символика на инипи пресъздава пътя на раждане и прераждане на човека, другите същества и Вселената като цяло, от първоначалния Хаос, през проявения свят към духовния, от невежеството към усъвършенстването.
Само камъните в средата леко просветват в мрака, символизирайки божествената искра, която винаги присъства във всяка частица на творението; потенциала за духовно извисяване, който имат всички същества на този свят. Това леко сияние е израз на милостта на Създателя, който дори в най-гъстия мрак благославя всички творения и ги дарява с живот, светлина и мъдрост.
Куцият Елен продължава:
…Когато влизате в колибата, не идвайте с къси панталони или с хавлиена кърпа около кръста. Тук вие ще се преродите. Ще бъдете като бебе, излизащо от утробата на майка си, нашата истинска майка - земята. Раждаш се с нов начин на мислене. Едва ли бихте искали да се преродите с чифт къси гащи на себе си! Ако влезеш с гащи, хората могат да си помислят, че нещо не е в ред с оная ти работа… Не се срамувай. Някои бели мъже имат комплексирано подсъзнание - затова имат нужда от хавлия.
…Когато се наведеш, за да пропълзиш през тесния вход на Колибата за потене, ти си като животно, което пропълзява в леговището си. Това трябва да ти напомни, че си брат на четирикраките същества. Това е израз и на твоето смирение пред Уакан-Танка и тайните на мирозданието. Като влизаме в колибата по посока обратна на часовниковата стрелка, водещият церемонията трябва да е отдясно на входа, а неговият помощник от другата страна. Останалите участници сядат където поискат. Необходим е и един човек, който стои навън, за да помага. Той внася нагорещените камъни един по един. Докато го прави, не е позволено никой да пресича пътя му и да застава между него и Колибата за потене. Ако водещият е много взискателен и иска да спази точно церемонията, трябва да използва прът, завършващ с чатал, за да се донесат камъните. Иначе може да свърши работа вила или друг подходящ инструмент. Когато първите камъни минат през входа, ние им се молим за помощ и им благодарим. Първият камък се поставя точно в центъра, за да олицетвори Майката-Земя2. После около него подреждаме четири камъка за запада, севера, изтока и юга - по един за всяка посока, от която духа вятъра. Накрая се поставя и камък върху първия, който представлява Небето и Великия Дух. След тези шест камъка можеш да слагаш останалите както искаш. При церемонията за лечение се слагат още 12 камъка или общо осемнайсет. При специални случаи може да има и петдесет камъка. Тези допълнителни камъни символизират растенията, дърветата и животните. Човекът, който организира церемонията, запалва лулата и я предава на околните. Тя ни прави свещени и ни свързва като братя. Загребваш с ръце дима, натриваш с него дланите и цялото си тяло. Молиш се на Великия Дух, на свещените камъни тункан инян. Те нямат уста, очи, ръце или крака, но излъчват дъха на живота. Помощникът отвън затваря входа и се уверява, че никаква светлина не прониква вътре.
Водещият излива или пръсва вода върху нажежените камъни. Ако прави това по стария начин, той използва китка пелин или "сладка трева", иначе си служи с черпак. Водата трябва да е ледено студена, а камъните - нагорещени до червено. Така тук се обединяват земята и небето, водата на живота и свещения дъх на духа. Чувства се силна вълна от енергия. Ти вдишваш този дъх, поглъщаш водата, бялата пара. Тя символизира облаците, живата душа, живота. Жегата е много силна. Дробовете вдишват огън и ако не можеш да издържиш това, имаш право да кажеш Митакуйе оясин - "Всички са мои роднини"3 и някой ще отвори покривалото на входа и ще пусне вътре хладен въздух.
Стоиш вътре в тъмното и си мислиш за смисъла на инипи. Затваряш очи, чуваш съскането на студената вода върху горещите камъни; заслушваш се в това, което те имат да ти кажат - малка искра проблясва в ума ти. Колибата за потене се разтриса и разлюлява, когато мъжете запеят: "Тунка-шила, хай-я, хай-я, хе-е-е!" Горещината - силата на земята - те удря. Ти я поглъщаш и се изпълваш с нея. Тази сила прониква в тебе и те лекува. Парата достига само кожата ти, но земната сила прониква в тялото и душата ти. Тя лекува много болести. Лекува и раните на съзнанието ти. Инипи е нашата малка църква. Тя не е като църквите на белите хора, където те сядат на пейки, за да покажат хубавите си дрехи. Инипи е нещо различно. Там няма самохвалство и безнравственост. Само голи човешки същества, сгушили се в тъмното, в близост до земята и духа. Ако духът е с тебе, можеш да вдигнеш нагорещения камък и той няма да те изгори.
Отваряме покривалото на входа четири пъти и оставяме в колибата да влезе хладина и светлина. Преди отново да отворим входа винаги пеем две песни. Четири пъти изливаме вода и четири пъти пушим тютюн с червена върба, чийто дим отива нагоре към Великия Дух. Когато покривалото е вдигнато, може да пожелаеш да споделиш нещо, например за болест, която молиш да бъде излекувана. Или може би искаш просто да кажеш нещо хубаво, да споделиш радостта, че си тук, с нас, в Колибата за потене. Възможно е някой да говори за проблем, който семейството му има… и да помоли някой да помогне, да отправи молитва за тях. Всичко зависи от причината, поради която се извършва парната церемония.
След като сме пушили за четвърти, последен път, казваме "Всички са мои роднини" и церемонията приключва. Последният пушил човек разглабя лулата и внимателно почиства главата й. Излизаме от Колибата за потене в посока движението на слънцето - по часовниковата стрелка. Пием студена вода и разтриваме тялото си със сухи пелинови листа. Излизаме в превъзходно състояние, с чувство на лекота и щастие. Знаем, че сме направили нещо добро, което ще бъде от полза не само за нас, но и за всички хора, за всички живи същества4.
Черният Лос описва края на церемонията така:
Когато входът в колибата се вдигне, всички мъже възкликват "Хай-хо! Хай-хо! (Благодарим!)", и всички са щастливи, защото са излезли от Тъмнината и сега живеят в Просветление"5.
Според известния изследовател на коренната американска култура Дж. Е. Браун "…За индианците от равнините материалният израз на символа се разглежда не като въплъщение на някаква друга, висша реалност, а именно като самата тази реалност. По този начин, силата или качеството, изразявани от конкретната форма, могат да се предадат непосредствено на човека, който се намира в контакт с тях и не е нужно, както става при западните ни съвременници, тези сили или качества да бъдат изкуствено, ментално "пресъздавани". Може даже да се каже, че индианецът е способен да остане пасивен спрямо тази форма и по този начин да бъде в състояние да "поеме" и постигне единство със силата, която тя въплъщава"6.
Във всеки от четирите етапа на инипи в колибата звучат молитви, изпълняват се свещени песни и лулата се изпушва церемониално в кръга. След завършването на четвъртия, последен етап, входа се отваря, както казва Черния Лос "за да влезе светлина в тъмнината и ние да можем да виждаме не само с нашите очи, но и с единния поглед на сърцето, с който добиваме познание за всичко истинско и добро". Това излизане на светло от царството на мрака, в което всичко скверно се оставя назад, според Дж. Е. Браун "…символизира в глобален аспект освобождението от Вселената, Космоса, а от гледна точка на микрокосмоса - освобождаването на човека от невежеството, егото и материалния Космос. И егото, и светът са тъмнина, защото те имат само относителна или илюзорна реалност, тъй като в крайна сметка не съществува друга реалност освен Уакан-Танка, представен тук от дневната светлина или - от пространството около Колибата.
Това освобождаване от Космоса и личността особено добре се вижда в обреда на пречистването на народа осейдж. При завършване на церемонията вождът… казва на всеки от мъжете да хване един от прътите на скелета на колибата и после възкликва: "Друг път за излизане навън няма, мои доблестни мъже!" и всички заедно преместват колибката нагоре и в посоката на залеза.
Излизайки от Колибата за пречистване, човек става преродено същество, символически встъпващо в света на светлината и мъдростта"7.
Има разбира се още много подробности, засягащи конкретното изпълнение на Церемонията на пречистването, церемониалните жестове, които се използват при нея, различни детайли на ритуала, молитвите и песните, които се пеят и т.н., но в един кратък материал е невъзможно да се опише всичко.
Този ритуал притежава удивителна цялостност. Другите велики религии използват в обредите за пречистване и осветяване една или две природни стихии. Тук всички четири първоелемента (а понякога и петия - етерът), ефективно встъпват в толкова мощно взаимодействие, че никой от участниците в церемонията просто не може да не се убеди - в същия момент и със своите собствени очи - в силата и истинското достигане на целите й.
Материалите подбра: Димитър Венков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Джон Ф. Куцият Елен и Р. Ердош - "Куцият Елен, търсач на видения", С. 1999, стр. 209-210 (Бел. ред.)
2. Камъните се поемат и внасят с два по-къси дървени чатала или чифт еленови рога (Бел. ред.)
3. Това е буквалният превод, но като се има предвид метафоричната образност на лакотския език, най-точният превод на израза е "Всичко на този свят е единно!" (Бел. ред.)
4. "Куцият Елен…", стр. 211-213 (Бел. ред.)
5. J. E. Brown - "The Sacred Pipe. Black Elk's Account of the Seven Rites of Oglala Sioux", Norm., 1953, p. 18. (Бел. ред.)
6. J. E. Brown - "The Spiritual Legacy of the American Indians", N.Y., 1964, p. 68. (Бел. ред.)
7. "The Sacred Pipe", p. 70. (Бел. ред.)
Българско индианско дружество "Орловият кръг"
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●