BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.


BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.

BGWorld
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

BGWorldВход

descriptionПланетата Х EmptyПланетата Х

more_horiz
Американски астрономи откриха десета планета в Слънчевата система, съобщи АП.

Небесното тяло е най-отдалеченото в нашата система, на разстояние 11.7 милиарда километра от слънцето. Това е три пъти повече отколкото Плутон, най-отдалечената досега планета в Слънчевата система.

Астрономите не знаят точния размер на новооткритата планета, но предполагат, че е поне колкото Плутон или 1.5 по-голяма. Плутон освен, че е най-отдалечената планета в нашата система е и най-малката, по-миниатюрна дори от Луната.

Планетата е засечена за пръв път през 2003 г., но след множество спорове и проучвания едва сега е квалифицирана като десетата планета от Слънчевата система.

Коя всъщност е ПЛАНЕТАТА “Х” известна още като НИБИРУ

Орбитата на Нибиру минава през нашата слънчева система на всеки 3 600 години, които се равняват на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразена с кръст, което означава "планетата на пресичането".

Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става дума за Юпитер.

Но в най-древните източници - глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по-близо до Марс, понякога по-близо до Юпитер, но която не е нито Марс нито Юпитер.

С появата на тезата за 12-ата планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамския епос за творението, върху които се базират първите глави на "Генезиса". И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започнали са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото, където днес е границата между Иран и Ирак и са живели и идеалистично общество, като малка колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашата оригинална ДНК, за да създадат раса, която да работи в техните мини и ферми в древна Шумерия, която е била така наречената Люлка на цивилизацията. Те са създали човека - Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната - Homo Erectus.

Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун и са ги описвали най-подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания по математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: "Всичко, което знаем ни беше казано от Ануннаки". Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, който беше открит едва през 1930г. (за който шумерите са знаели още преди 6000 години). Най-вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава тя е планетата, която днес астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.

Ако съществуват Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3 600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по-напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал Земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и "подаръци за боговете" под формата на минерали, храна и стоки. Поради това Нибируанците вече не са работели физически на Земята. Обикновено те са възприемали формата на хора-риби, хора-лъвове, птици-хора и други същества, за да накарат хората да им се прекланят. По-късно Плеайдианците, които са живели в Третата Златна ера на Египет са се опитвали да сложат край на боготворението на многото Нибируанци и да го заменят с концепцията за единствен бог.

На всеки 3 600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и съвременни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса от хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери. Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящия Апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.

По-внимателния анализ на древните шумерски глинени таблици погребани под пясъците през хилядолетията разкриват исторически корени до 450 000 години преди новата ера.

Вероятно най-убедителното доказателство за съществуването на Ануннаки е лицето на Марс, както и пирамидите около него. Какво е това?

Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричното съотношение между Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди показва, че те са служили за ориентир за кацане на Нибируанците. Пирамидите не са били построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса доказват, че той е поне с 2000 по-стар отколкото се предполагаше до сега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества използващи непозната и до днес технология.

Космодрумът на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега Южен Ирак.

Напоследък НАСА откри масивен черен обект в Южния небосклон. Активирането на телескопите в Чили и Аржентина показва подновен интерес към наблюдението на тази част от Космоса. Самото разположение на най-древните обсерватории в тези райони на света е направо шокиращо. Всички са насочени към Южния небосклон и са на една и съща географска ширина. Последните изследвания сочат, че всички тези обсерватории измерват лунните и слънчевите изгреви и залези, с точност която не е позната даже и най-съвременните измервателни уреди.

Биохимическите изследвания са също шокиращи. Цялата структура на ДНК е като капсула действаща като в контакт с времето. Когато сме били програмирани в началото нашата основна ДНК структура е била ограничена. "Пускащия" механизъм, който ни дава възможност да функционираме както правим това сега се влияе от звездната радиация. Сега се намираме на такова място в орбитата, в което радиочестотите от центъра на галактиката както и от други звездни системи ни носят нова информация. Освобождаването на тази информация според много водещи специалисти съвпада с поредно наближаване към земята на 12-ата планета. Най-вероятно тя ще премине покрай Земята около 2013г.

Големия въпрос е, разбира се, каква тези същества които сме считали за богове, мислят за нас сега. В миналото те не са ни дали силата, с която те самите разполагат. Това е могло да бъде опасно за тях.

На този фон легендарните култури на Атлантида и Лемурия ни изглеждат фантастични, а са били опитът на други раси да оцелеят върху Земята.

Да не забравяме, че за древните хора "боговете" са били безсмъртни. Но и това е имало своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 1 година, а Нибиру за 3 600 години. Заради, което те наистина са безсмъртни спрямо нас.

Дали отново идва времето човешката раса да се приготви за среща със своите създатели.

Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново доближи до Земята? Кой може да предвиди какво мислят за нас? Дали ще решат отново да ни дадат повече знания или цивилизация, или ще решат, че сме се провалили и както по времето на Великия потоп ще се опитат да се отърват от нас?

Нибиру например според племето Догон в източно Мали се нарича "яйцето на света" и "произходът на всички неща". Те казват, че тази планета, която е "центърът на всички неща" е направена от тежък метален пълнеж наречен "сагала".

Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването на тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек (7 600 години), Нибиру би се движила по орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не би могла да се види от Земята.

Легендата за "Космическата битка на Нибиру" сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:

· на 16 март 1999г. американската НАСА на 30-та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земния произход на нашата Луна след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;

· телескопът Хъбъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване бяха 9) с високи елиптически орбити и ретрогардни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в близките слънчеви системи, въпреки че се считат изключение в нашата слънчева система;

· откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;

· защо има странно гравитационно поле на Уран, Нептун и Плутон, което подсказва, че зад тях има друго тяло, с големи размери.

Дали Планетата Х е мит или факт? В своята статия "Историята на Планетата Х - от днешните изследвания до посяването на живота на Земята" Алън Алфорд пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитите на външните планети като Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голямо планетарно тяло във външната слънчева система. На основата на математически изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуване на тази планета, че я нарекоха Планетата Х.

На 17 юни 1982г. в научно съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуване на "някакъв странен обект" зад външните планети на слънчевата система. В научните списания се появиха много теории. Една от тях, за историята на Планетата Х, беше публикувана на 28 юни 1982г. под заглавието "Дали Слънцето има тъмен спътник". В статията се предполагаше, че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като то е "тъмна" звезда. На 31 декември 1983г. Washington Post публикува голяма статия под заглавието: "Открито е мистериозно небесно тяло". В нея се споменаваше, че инфрачервеният сателит IRAS е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда мили от Земята. Гери Найгаубер тогава заяви: "Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близко до Земята, че би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескопа на орбита. Всичкото, което мога да ви кажа е, че не знам какво е това".

В статията се обясняваше, че този мистериозен обект никога не е бил виждан с телескоп от Земята или от Космоса, но че "подписът" на неговата инфрачервена светлина беше открит два пъти от IRAS, когато той сканираше северния небосклон между януари и ноември 1983г. Второто инфрачервено наблюдение на тялото, което е толкова студено, че не излъчва никаква светлина, показа че то не се е придвижило през тези шест месеца. Това дава основание да се предполага, че не е комета. Телескопите на IRAS, които са в състояние да откриват много студени обекти, изчислиха, че това тяло е толкова студено, че температурата му е под 459 градуса под нулата по Фаренхайт.

Астрономите предположиха, че то е "гигантска газообразна планета голяма колкото Юпитер" и "може да е най-близкото небесно тяло до Земята зад външната планета Плутон. Това я прави част от нашата Слънчева система." Имаше и някои предположения, че тялото "може да се движи към Земята".

US News and World Report публикува на 10 септември 1984г. статия, озаглавена "Планетата Х - наистина ли я има". "Някъде там, мистериозно движещо се до орбитите на Уран и Нептун, има едно невидимо тяло, за което астрономите предполагат, че е Планетата Х - десетият жител на земното космическо съседство. Този обект е на около 50 милиарда мили от Земята и сега е изучаван". В статията се казваше, че космическите сонди Pioneer-10 и 11 "ще локализират този огромен обект".

През октомври 1988г. Astronomical Journal даде нови подробности за продължаващото математическо моделиране на тази планета. Предполагаше се, че мистериозната планета е три-четири пъти по-голяма от Земята и че е три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Плутон. В съобщение на НАСА от 13 юни 1987г. се отбелязваше, че "ексцентрична десета планета може би обикаля около Слънцето. Ако това е вярно - се отбелязваше по-нататък - две от най-загадъчните кръстословици на космическата наука могат да бъдат решени - какво причини странните нарушения в орбитите на Уран и Нептун през 19. век и какво е убило динозаврите преди 26 милиона години".

Споменаването за гибелта на динозаврите предполага, че НАСА знае нещо много повече за тази планета, отколкото съобщава. Дали това не е същата древна Нибиру, която според най-първите източници е ударила Земята (Тиамат) и ни е оставила Луната за "благодаря"?

През 90-те години вниманието беше насочено към "планетите-бегълци" открити в други слънчеви системи. Проблемът с Планетата Х напоследък беше забравен заради откриването на 18 нови планети - звезди големи колкото Юпитер.

На 23 октомври 1996г. беше направено съобщение, че нова планета-беглец е била открита извън Слънчевата система. Тя не спазва никакви правила и е била идентифицирана в орбита на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.

Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството, когато тя се приближи до Земята? И кога ще се случи това?

Можем само да предполагаме, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998г. и 1999г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научните данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и изманипулира. Не е тайна, че НАСА е наредила всички "разтърсващи земята данни" като например за "приближаващи астероиди или комети" да минават най-напред през нея. Последният скандал беше, когато се разбра, че НАСА не е пуснала данните от март 1998г. за "един астероид, който би могъл да удари Земята през 2028г."

Те също предложиха, че този обект не е "планета", защото "неговата орбита е в обратната посока на всички девет известни досега планети."


Това е още една теза, която може да се прибави към "аномалните" открития за съществуването на Нибиру/Мардук. Както се казва в древния текст "Енума елиш" планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своята орбита по часовниковата стрелка, което е причинило, че Земята е била "разтърсена от изключително мощна външна сила."

Вероятно именно Нибиру, след като е била заловена в орбита около Слънцето, е причинила потопа преди 13 000 години, дестабилизирайки ледниковите шапки на Земята.

Шумерските ръкописи твърдят, че Потопът е бил причинен от Нибиру, че нейното въздействие е било толкова силно, че Земята се е тресяла "из основи".

Дали може научно да се докаже, че Нибиру е причинила Потопа като е издигнала морските води чак над Андите и Арарат, където Ной е заседнал. Научните наблюдения показват, че комбинираното гравитационно въздействие върху Земята е достатъчно да се изтегли на едната страна водата на всички океани, така че да се получи огромна изпъкналост, изразяваща се в гигантски по своите размери вълни. Библейското описание на Потопа твърди, че "морските долини останаха непокрити и основите на Земята лежаха празни."

Орбитата на Нибиру, според нейния изследовател Захария Сътчин, достига най-близката точка до Земята, когато преминава на разстояние 166 милиона мили край астероида "Белт". При такава отдалеченост тя би трябвало да е видима от Земята (както се потвърждава от текста, описващ посещението на Ану и Анту на Земята). Но дали това е било достатъчно да се предизвика Потопа? Едва ли. Тогава не е ли възможно Нибиру да е била притисната по-близо до Земята?

Един древен месопотамски текст наистина описва подреждане на планетите, които някога може да са довели Нибиру в прекалена близост до Венера и Земята. Текстът твърди, че седемте "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и Нибиру са щурмували "небесната преграда", която ги разделя от четирите вътрешни планети - Слънцето, Меркурий, Венера и Луната. В резултат на това Ищар (Венера) направила опит да се превърне в "царица на небесата", а Луната (Син) също била "насилствено пленена".

Налице са и тези, които подсказват, че Нибиру понякога извършва преминаване до Земята и Венера, много по-близо от 166 милиона мили. Ако Нибиру е преминала на еднакво разстояние от двете планети, тогава тя се е доближила до Земята на 12,5 милиона мили, достатъчно близо за планета три пъти по-голяма от Земята да предизвика драматична катастрофа.

Как е бил отпушен Потопът? Повечето разработки приемат, че той е бил една вълна и заради това са търсили причините в самата Земя. Според една теория антарктическата ледникова покривка периодически се плъзгала към морето. Друга теория отразява библейското обяснение: "Всички извори от най-голяма дълбочина изригнаха нагоре."

Но ако потърсим външен причинител за Потопа ще се появи по-приемлива теория. Преминаването на Нибиру в близост до Земята би могло да причини сериозно тектонично разместване на пластовете, както и вулканична дейност, придружаваща Потопа, разтопяване или плъзгане на ледниковата покривка и океанско изригване. Колкото до самия Потоп земните води вероятно са били издърпани от едната страна на Земята чрез гравитационно притегляне, причинило страхотно покачване на нивото им към Нибиру докато е преминавала покрай Земята. След като Нибиру е отминала, водите с бясна скорост са се прибрали обратно към Земята. Магнитното поле на Земята също е било повлияно. През 1972г. шведски учени стигнаха до извода, че обръщането на магнитното земно поле е станало преди 12 400 години.

Една близка среща с Нибиру е имала и огромно въздействие върху Венера. Тя е спряла изцяло въртенето на Венера и после я е накарало до бавно да се върти около оста си в обратна посока, т.е. по посока на часовниковата стрелка за необичайните 243 за едно завъртане около собствената си ос. И "Енума Елиш" потвърждава, че Нибиру/Мардук е имала посока на въртене по часовниковата стрелка, обратна на останалите планети.

Ацтеките например са запазили древната си легенда, в която Венера била наричана "звездата, която пуши". Това вероятно се базира върху показания от времето на Потопа. Ако е така Венера може да е загубила своята атмосфера при срещата си с Нибиру и я е възстановила през последните 13 000 години.

Виждана ли е Нибиру след Потопа? Вероятно да, тъй като описания на тази планета се срещат в летописите на шумерската цивилизация, която е възникнала преди около 6 000 години. Шумерите, както отбелязахме, наричали Нибиру "Планетата на пресичането". Защото според "Енума Елиш" Нибиру била орисана винаги да се връща към мястото на "небесната битка", където била пресякла пътя на Тиамат, поради което била наречена "Планетата на пресичането". Според най-ранните пиктографски системи Нибиру е била представяна чрез знака на кръста. Религиозната същност на кръста, свещен както за будизма така и за християнството, по този начин дължи произхода си на събитието създало земята.

Шумерският текст твърди, че главният бог Ану, който е живял на Нибиру, е правил посещения на Земята, придружен от съпругата му Анту. Сътчин предполага, че такова посещение се е случило през четвъртото хилядолетие преди Христа, когато боговете решили да предадат цивилизацията на човечеството. На седемнадесетия ден от тяхното посрещане бил даден прием в чест на Ану и Анту в град Урук. Накрая боговете превели Ану и Анту чрез великолепна процесия до техните "златни олтари за нощта". На сутринта ги придружили до свещения кей, мястото на кораба на Ану, където се състояла церемонията по изпращането им.

Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ на крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най-висшият авторитет на човешката власт на Земята.

Какво е казал древният текст за орбитата на Нибиру? "Енума Елиш", описващ Нибиру чрез бога Мардук, разказва за два дома. Те са описани като са използвани шумерски термини АН. УР (Небесна основа) и Е.НУН (Великият, Господен дом). Великият дом понякога е бил наричан "най-далечният" - термин използван също за позицията на Плутон като "най-далечната позиция."

Месопотамските текстове описват Нибиру като "наблюдател" на планетите с орбита, която е била по-възвишена и по-голяма от останалите планети. Тези описания показват най-необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си екстремум, а в другия е извън Плутон - орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава такава странна орбита? Отговорът може да е "да", но само при изключителни обстоятелства, като навлизането на Нибиру в Слънчевата система преди 4 милиарда години също е било едно уникално явление.

Колко дълга е орбитата на Нибиру и защо тя все още не е видяна в днешно време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, "Върховен владетел", асоциация с най-висшето божество Ану. Но терминът също означава числото "3 600", изобразено като огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на "завършен цикъл". Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3 600 земни години, заради което тя напоследък не е била виждана. Дали независимо от асоциациите за Нибиру с главния бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била "домът на боговете".

Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12-те апостола в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото 12 не е изключено корените му да се търсят в царството на "боговете" или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият сбор на небесните тела в Слънчевата система до 12 (като се броят Слънцето и Луната). Според шумерите, съветът на "боговете", който е вземал важните решения, също се е състоял от 12 по-старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от дванадесет съзвездия, което разцепва прецесионния цикъл на Земята на дванадесет периода, по 2160 години всеки.

Приемливо потвърждение, че Нибиру е била "страната на боговете", които са дошли на Земята може да е числото 7. То, както и 12, е било важно за тях, а оттам и за човечеството. Не само с библейските седем дни на сътворение на света, със седемте печата, седемте златни светилника, седемте ангели. Така е не само в християнството. Коранът и "Книгата на Енох" описват пътешествие през седем небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят седем пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели "седемте чудеса на света", "седемте смъртни гряха" и т.н.

Божественото наследство на "7" се открива и при неизяснения произход на седемте дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са седемте глинени плочки, върху които е написана шумерската "Енума Елиш".

Седемдневната седмица разделя годината на 52 седмици и отваря вратата към друго мистично число в традициите на Египет и маите според един древен папирус в гробницата в Тебес. Тот - египетският бог на чудото, играе "загадъчна игра на 52". Числото съвпада и със Свещената обиколка на маите от 52 цикъла, 18 980 дни когато тяхната свещена година от 260 дни е съвпадала точно със слънчевата им година от 365 дни.

Но какъв все пак е началният произход на свещеното число 7? Защо вавилонците са описали тяхното сътворение върху седем плочки! Захария Сътчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането на дванадесетте "бога" с 12-те планети, той се заинтересувал от непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като Върховен бог на Земята и "Владетел на 7". Това подсказало идеята, че Земята е седмата планета, срещана от боговете, когато те пристигнали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои отвън навътре.

Такова пътешествие на "боговете" до Земята е било увековечено и от вавилонския ритуал "шествието на Мардук", давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардук, в чест на техния национален бог. Но дали "боговете" са живеели наистина на Нибиру? Орбитата му я отвежда толкова далеч от Слънцето, че слънчевото греене би трябвало да е само 1/60-та от това на Земята.

Дали "боговете" не са дошли на Земята не от Нибиру, а с Нибиру? Дали тя не е била използвана като конвенционален космически кораб без гориво със скорост около 10 000 мили в час. Ако отидем по-напред трябва да признаем, че е неприемливо тези "богове" да са еволюирали на Нибиру. Природните условия там са напълно различни от тези на Земята, но те, въпреки това прекрасно са се адаптирали към Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в нашата или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система и върнали се пак тук. Вече е известно, че климатът на Марс някога е бил различен, че на него е имало живот, с изобилие от вода, че някога там вероятно е била базирана напреднала цивилизация. Вероятно неговите обитатели са емигрирали преди стотици милиони години заради изменения в климатичните условия, в това число към Земята.

И обратната възможност - разум би могъл първоначално да се развие на Земята. Периодичните катаклизматични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите са присъствали на Земята в продължение на стотици милиони години. Това може да хвърли нова светлина върху произхода на човешкия род и върху потеклото на нашите създатели....

Малко хора знаят защо планетата ни се нарича Земя. Произходът на думата се намира в древният град Ериду, където археолозите откриха доказателства за шумерската цивилизация. Ериду е бил не само първият град на шумерите, но и първото селище на боговете. Неговото име Е.РИ.ДУ е ехо на по-ранната му история, защото буквално означава "дом в далечна сграда", най-подходящото име за посетителите от планетата Нибиру.

Шумерските летописи твърдят, че Ериду е принадлежал на бога Енки, който трябвало да отговаря за Земята преди пристигането на брат му Енлил.

Защо обаче археолозите не са намерили следите на по-ранно заселване на боговете? Обяснението е, че Ериду е бил унищожен от потопа и е покрит с дебел пласт кал. От него не е останало нищо.

Същият район сега се нарича Южен Ирак.

Другите места на боговете са били унищожени по подобен начин от потопа.

През 1976. се появиха първите потвърждения на шумерските твърдения, че техните градове били построени според "личния земен план" на боговете. Анализът доказва, че местоположението на древните шумерски градове наистина следва внимателен географски план. Те са били разположени на равни разстояния върху три линии, които се пресичали в Сипар. Ериду е бил най-южният град, разположен до предната част на Персийския залив.

Линията през Бад, Тириба, Шурепак, Нипур и Ларак до Сипар разделя точно на 45 градуса меридиан от планината Арарат, ориентир, който е на около 500 мили на север. Същността на този геометричен план става ясна, когато беше прочетено значението на имената, дадени на градовете.

В центъра е бил Нипур, градът на Енлил, шефът на боговете. Неговото шумерско име всъщност е било НИБРУ.КИ, означаващо "Земното място на Нибиру". Шумерите са го определяли като мястото на ДУР.АН.КИ - връзка небе-земя. Следващият град на северозапад от Нипур е бил ЛА.РА.АК. Въпреки, че още не е намерен от археолозите той се споменава в текстовете заедно с другите открити градове като името му означава "Разпръскващ ярко сияние".

Сипар е бил градът на шумерския бог УТУ, известен още като Шамаш. Неговото име е означавало Светещият или "Онзи, който осветява". В по-късните езици на близкия изток се оказало, че Сипар означава и Птица. Не е случайно съвпадението, че такива споменавания за полети са се свързвали с Уту, защото това бил богът на Хелиополис, известен още като Хелиос, бог на Слънцето, който летял с "искряща колесница".

Какво е известно за другите градове? Ларса или ЛА.АР.СА значи "Виждане на червена светлина". Лагаш или ЛА.АГ.АШ значи "Виждане на Блясъка в шест", вероятно обяснение на близкия индустриален център на БАД.ТИБИРА - "Светлото място, където рудите се обработват". И анкрая там бил Шурупак (ШУ.РУП.ПАК), "Мястото на изключително доброто съществуване", който несъмнено е бил медицинският център на боговете. От това трябва да се предполага, че преди потопа в този район е съществувал Триъгълен коридор за приземяване с космическо летище в Сипар и контролен център за полети в Нипур.

От перспективата на отминалите хилядолетия е трудно да се разбере дали този район е бил удобен за кацане, тъй като той е унищожен от потопа.

Идеята, че Сипар е бил древен космически център е потвърдена от неговото свързване с Уту, който в по-късните времена е известен като бога на ракетите.

Ако всичко това е истина, тогава градовете в Шумер са били съсредоточени върху много специфични места в южната част на Месопотамия.

След като потопът разрушил всички космически съоръжения от предишния период и след като водите се отдръпнали боговете се върнали на Земята. Според Библията, това станало в планината Арарат, когато Ной излязъл от ковчега. "Епос за Гилгамеш" също твърди, че боговете слезли след като Ной опекъл няколко животни за жертвоприношение и Господ слязъл долу като "помирисал сладкия вкус". Това обаче не е правдоподобно, тъй като боговете едва ли биха могли да се приземят върху стръмния планински склон на Арарат. Точните подробности за това как Ной и семейството му са пристигнали от Арарат до "страната на окончателното заселване" не са изследвани. Но вероятно отговорът се намира в загадъчния район Баалбек в Ливан.

Предполага се, че Баалбек съществува откакто свят светува, като легендата го свързва с мястото, където Хелиос е докарал каретата си, за да почине.

Докато най-ранната история на Баалбек остава необяснена, използването му за целите на въздушен транспорт по времето на шумерите е описано в "Епос за Гилгамеш". Тази поема се отнася за приключенията на Гилгамеш, владетел на шумерския град Урук през 2900 пр.н.е. и за неговия приятел Енкиду. Гилгамеш, който се е считал две трети бог и една трета човек е бил изцяло погълнат от въпроса за смъртта и възможното безсмъртие. По-голямата част от епоса е посветена на неговото пътешествие за откриване на дома на боговете в кедровата гора. Когато той и приятелят му стигат до кедровата гора виждат, че тя се охранява от електрическа мрежа и когато отворил портала "ръката му се парализирала". Днес кедровото дърво продължава да бъде национална емблема на Ливан. Защо е била охранявана обаче ливанската кедрова гора? Защото в близост до нея е имало жилище на боговете.

"Епос за Гилгамеш" потвърждава използването на Баалбек като пристанище за въздушни кораби.

Как тогава Баалбек се свързва с легендата за Ной и Потопа? Всички научни доказателства внушават, че земеделието след Потопа е възникнало в долината Бекаа, където е разположен Баалбек. Това подкрепя теорията, че Баалбек е оцелял от Потопа и се е превърнал в рая за завръщането на боговете.

За една обикновена гробница в джамия в Карак Нух (недалеч от Баалбек) се твърди, че е на Ной. Местното предание обяснява, че Ной е бил много висок и е можел да се разпростре през цялата долина Бекаа с единия крак върху планината Ливан на запад, а с другия - на АнтиЛиван - на изток. Според легендата, именно един от краката е заровен в "гробницата". Вероятно тази необичайно оформена гробница, дълга 60 фута и широка само няколко фута, съдържа крило на самолет.

Няма съмнение, че Баалбек, а на Арарат е бил фокуса за боговете и човеците след Потопа.

Потвърждение, че Баалбек е бил главното място за приземяване на "боговете" от Нибиру след Потопа се дава и от географско доказателство. На него пръв обръща внимание Захария Сътчин. Оказа се, че преди него никой не е забелязал, че огромната каменна платформа в Баалбек е на равно разстояние от пирамидите в Гиза и от връх Света Екатерина на синайския полуостров. За света Екатерина, наред с другите религиозни неща е важно, че това е най-високата планина в Синай, 2 600 метра над морското равнище. "Закачен" към света Екатерина от южната му страна е връх Синай, 2 250 метра над морето. В комбинация двата върха оформят двувършие, което е огледален образ на двете главни пирамиди в Гиза. От гледна точка на геометричното съотношение между Гиза и Баалбек може ли това огледално изображение да е съвпадение?

Да припомним, че пирамидите в началото са били облицовани с бели варовикови блокове, които са ги правили видими от огромна разстояние. От Космоса, според американските и руските астронавти, Великата Пирамида се появява на радарния екран много по-отдалеч заради полегатите и страни, които отразяват радарните лъчи перпендикулярно, ако ъгълът на падане е 38 градуса над хоризонта. Вероятно пирамидата първоначално е била радарен отражател с насочващ фактор над 600 милиона мили при дължина на вълната 2 см. На прост език това означава много мощен отражател. Мнението намира отклик в древна поема, която очевидно описва Великата пирамида в навигационна роля "облъчвана с пулсиращи лъчи от небето до земята".

Що се отнася до платформата в Баалбек нуждата от огромни камъни сега може да бъде разбрана само в контекста на огромните товари и вертикални скали. По-просто казано това означава, че Баалбек е бил планиран и строен като площадка за приземяването на космическите кораби на "боговете".

С помощта на Сътчин могат да се възстановят и някои от най-забележителните моменти от историята на Великата пирамида. Неговите изследвания показват, че повтарящите се описания на Е.КУР (Къща като планина) се отнасят за две отделни места. Едното от тях е зикуратът (неправилната пирамида) Е.КУР на Енлил и Нипур. Другото пък се намирало в африканските земи, на Долния свят.

Можем ли да твърдим, че Екур на Долния свят наистина е била Великата пирамида? Тъй като зикуратите в Месопотамия имали плоски покриви единствено Великата пирамида би могла да отговаря на описанието за "насочен на високо връх". Всеки, който е стоял пред нея, със сигурност би я нарекъл "къща като планина".

Определението за Великата пирамида като един от двата Екура помогна за новото разбиране на древните текстове и особено на "митове за Кур", чиито версии бяха открити на шумерски, акадски и асирийски. Митовете описват важна битка между боговете Енлилити и Енкиити в различни "кур" или "планински" земи с драматичен сблъсък в Екур - Великата пирамида. Тази битка е била резултат на окупацията на териториите на Енлилитите от египетския бог Сет и неговите последователи, бягащи от отмъстителния Хор. Сега можем да проумеем защо Сет е създал толкова голям проблем. Окупирайки земята на Ливан той поставил всички космически съоръжения - Баалбек, Гиза и Света Екатерина, под властта на Енкиитите. Яростният конфликт, който последвал от това отразил напрежението между техните наследници Нинутра и Мардук за контрол и първенство над боговете на Земята. Войната се превърнала в разгром. Подпомаган от Адад (Ишкур) и Ищар (Инана) Нинурта използвал мощни оръжия за унищожение на селищата на "богове" и човеци, и "накарал реките да текат червени от кръв"

Последният етап от войната се разиграл в Екур - Великата пирамида. Според месопотамските текстове, отбраняващите се богове издигнали предпазен екран, през който оръжията на Нинурта не могли да проникнат. В сблъсъка, младият бог Хор бил ослепен. В този момент богинята майка Нинхарсаг се включила и договорила капитулация. Мирната конференция с подробности в текста "Аз пея песента на Майката на боговете".

Съществува ли някакво доказателство за това, че войната на боговете е

______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●

Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...

˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Планетата Х 5ebeb31088bcb1a926e7566de5806468
Планетата Х Animated_gif_024_hippo

descriptionПланетата Х EmptyRe: Планетата Х

more_horiz
Съществува ли някакво доказателство за това, че войната на боговете е била реален факт? Да ви припомним една необичайна планина в Судан - Джебел Баркал, която сякаш е разцепена на две от страхотна сила. Това е странна планина и се счита за свято място. В подножието и се намират руините на храмов комплекс, тачен като "южния дом на египетския бог Амон".

На един изолиран връх на височина над 1000 метра бяха открити надписи, издълбани върху най-недостъпната точка на върха. Това е бил страхотен инженерен подвиг, тъй като надписите са разположени на недостъпно място. Какво е накрало някой в отдавнашни времена да издига паметник в това откъснато от света място? Може би фактът, че планината има широко било, застлано с прозрачен кварц, останки от мощната експлозия, която някога е унищожила това място.

По подобен начин дошъл и краят на епохата на Великата пирамида. В текста "Лугал-е" Нинхарсаг възкликва:

"Аз ще отида струната да прережа,

за спасението на воюващите богове".

Линията от великата пирамида до Баалбек е била струна, която измервала същото, което струната от Баалбек до Света Катерина.

Заключението е , че пирамидите са били визуални ориентири за пилоти, пристигащи към Баалбек. Но тяхната роля не е била само на пасивни радарни отражатели. Някъде вътре в пирамидата текстът описва навигационен светлинен фар и радарна система, която пръскала мрежа над Небето и Земята.

Синайският полуостров е пусто място, една неплодородна пустиня. Но Синай заема стратегическо място и хилядолетия е бил кръстопът на световната търговия, мост между Африка и Азия, връзка между Средиземно и Черно море.

Дали някога в Синайската равнина, която днес е част от Египет, е имало космически център на “боговете”? Въпреки, че сега нищо не напомня за такова нещо непрекъснатата 40-километрова полоса между Уади ел Натила и Уади ел Агейра представлява идеално място за кацане на космическите кораби.

За античните хроникьори не е имало съмнение, че някога този район е бил запазен за “боговете”. Най-доброто обяснение е на Гилгамеш, шумерският цар, който бил обладан от идеята за вечен живот. След като не успял да се добере до платформата в Баалбек той направил втора експедиция до Синай, за да опита там да се придобие с безсмъртие. Според описанията, Гилгамеш най-напред минал през Мъртво море и стигнал до планински проход, който бил охраняван от народа Скорпион. Планината, притежаваща шумерското име Ма-шу (Планината на върховната лодка) била обозначена в други текстове и като “Мястото откъдето Великите се възнасят”.

Въпросът е дали може да се твърди, че планината Ма-шу е била планината в Синай.

За да открием отговора да изследваме надписите в пирамидите на древните египтяни. Те представляват религията на фараоните. Същността им е тяхното пълно отдаване на вярата в задгробния живот, особено в място, наречено Даут. То било считано за царството на мъртвия цар Озирис, където мъртвите фараони се възнасяли към задгробния живот. И все пак пътешествието на фараоните към Даут било описвано с терминологията на физическото пътуване през земя и вода. Пътешествието тръгвало в източна посока. Започвало с пресичане над вода, езеро с тръстики и продължава над земята, между две планини. На това място фараонът влиза в “подземен свят”, където “устата на планината” била отворена, а душата на умрелия се възнасяла към небесата.

Египетското пътуване на изток е огледален образ на шумерското на запад. Синайският полуостров е разположен между двете. Както Гилгамеш достига планинския проход, така го достига и мъртвият фараон, пътувайки между две планини. Защото централен Синай наистина е заобиколен от седем планини и седем планински прохода. Тяхната обща посока е била не някакъв митичен свят, а космическият център, разположен под земята. Пътешествието до Даут, а оттам към звездите на египтяните било просто подражание на пътуванията на техните богове – към Нибиру, Баалбек или другаде. Затова било свързано с предполагаемото безсмъртие на боговете. Пирамидите в Гиза били възприемани като част от входа към Даут, поради което станали централна част от култа на фараоните към задгробния живот.

Текстовите доказателства за някогашното съществуване на космически център в Синай бяха разгадани например от Сътчин, който идентифицира Синай като легендарното място Тилмун. Някои учени твърдяха, че то се намира в Бахрейн, където беше открита древна търговка станция. Но Сътчин, след анализирането на шумерските текстове, стигна до извода, че са съществували два Тилмуна – град Тилмун и страната Тилмун. Търсенето на последната на изток бе неправилно, защото тя не е била разположена там където “слънцето изгрява”, а в страната където “шамаш се издига”. По този начин Сътчин идентифицира Тилмун като страна на “боговете”, ограничена зона, установена след потопа. Съществува важна разлика между шемс, които летели в земните небеса, и “орлите”, които били ракети, издигащи се над земната атмосфера. Няма съмнение, че древните описания на “орли” са се отнасяли за ракети на боговете като например шумерският цар Етана “бил издигнат нависоко от орел”, а той описва земята, която ставал все по-малка и малка, докато океаните станали с размерите на “кошнички за хляб”.

От тази гледна точка трябва да се анализира и древната история на Йерусалим, който също е бил свързан с Космоса област. Неговото значение не може да бъде приписано нито на географското разположение, нито на търговки център. Но мястото е идеално за център на контрол на полетите. Топографията на местността е добра – малко плато, заобиколено от три страни от стръмна долина. Йерусалим е изпълнявал роля в контрола на полетите. И имената на трите му възвишения имат буквални значения. На север възвишението Софив е известна като Скопус. Означаващо “Планината на наблюдателите”, средното възвишение Морая значи “Планина на насочването”, а накрая връх Сион означава буквално “Планина на сигнала”.

До пирамидите в Гиза е огромната легнала фигура на лъв с човешка физиономия. Целият паметник е издялан от изключително здрав варовик с размери 80 на 200 метра. Сфинксът е най-великото произведение на изкуството за всички времена.

С цел да бъдат постигнати тези монументални размери скулпторът (или скулпторите) е трябвало да издълбае и изкопае хиляди тонове твърда скала. Нито един експерт не е обяснил какво е мотивирало неизвестните архитекти. И до днес няма никакви следи, записки или каквото и да е било нещо, което да установява датата на създаването на величествения монумент. Въпреки липсата на каквито и да е било доказателства експертите са достатъчно самоуверени или направо нагли, за да твърдят, че Сфинксът е дело на един или друг от строителите на трите големи пирамиди в съседство. Напоследък, чрез компютърни симулации се опитаха да анализират лицето на Сфинкса и да го идентифицират с един от фараоните в Гиза. Изборът им падна върху Хафра. Други пък твърдят, че става дума за Менкаура. Никой обаче все още не може да е сигурен, че физиономията например не е автопортрет на създателя на Сфинкса и никой не може да каже какви промени са били направени на това лице от по-късни реставрационни работи. Малкият размер на главата на Сфинкса спрямо тялото показва, че се е състояла някаква съществена промяна на контура и обема на по-късен етап.

Много учени са обръщали внимание на уникалността на Сфинкса, защото не съществува абсолютно никакъв прецедент на идеята за представяне на тяло на животно с глава на човек. В действителност египетското изкуство винаги се е концентрирало точно върху обратната идея, представяйки своите богове с тяло на човек и глава на животно. Други образи на сфинксове, открити в Египет комбинират глава на бик с тяло на лъв и няма и следа от глави на фараони.

Други специалисти изразяват учудване, че идеята за толкова огромно и мащабно каменоделство от твърда скала никога не е ставало обект на подражание, въпреки неговата техническа простота и голямото количество подходящи естествени скални образувания по бреговете на Нил.

Именно тези фактори превръщат Сфинкса в огромна мистерия, защото той е напълно различен от останалата древноегипетска култура.

Възможно ли е Сфинксът също като пирамидите от Гиза да представлява “ръчен труд” на “боговете”, а не на човека?

Както пирамидите, така и Сфинксът не съдържа никакви надписи. Перфектната му форма на произведение на изкуството и идеалният 52-градусов ъгъл на пирамидите в Гиза никога след това не са били възпроизвеждани където и да е било по Земята. Едва ли ще сме изненадани ако открием, че тези древни паметници предхождат управлението на фараоните в Египет с хилядолетия.

Но в случая със Сфинкса това е научен факт.

Мистериозната поява на цивилизацията в Шумер преди около 6000 години е повторена от нейната внезапна смърт. Обстоятелствата са замазани във всички исторически източници. Те ни разказват, че тази великолепна цивилизация се е сдобила със съперник в съседната, също така мистериозна Акадска империя и около 2000г. пр. Хр. шумерите и акадите са изчезнали без особена причина. След това на казват, че две нови цивилизации - вавилонската и асирийската, са се появили от нищото за да завладеят Месопотамия.

Самото шумерско описанир на това огромно за тях нещастие е толкова странно, че обикновено се разглежда като митология. Археологически факт все пак е, че изчезването на Шумер е станало внезапно а не постепенно.

След 1985г. се появиха няколко теории, че шумерите са били унищожени от ядрен взрив. Свидетелство за това се съдържа в различни текстове, познати като "жалби" за унищожението на различни шумерски градове.

Долния превод е публикуван от най-изтъкнатия специалист по Шумер проф. Крамер.

"Земята на Шумер бе налегната от бедствие, непознато на човек,
огромна буря от небето, буря унищожаваща земята.
Злокобен вихър като стремителен порой,
убийствена буря, последвана от знойна жега.
Поред бял ден тя лиши земята от яркото си слънце,
на свечеряване звездите не изгряха.
Хората едва можеха да си поемат дъх,
зловещият вятър ги сграбчи
дори не им дари следващ ден.
Устните се изпълниха с кръв,
глави, облени с кръв,
лицето пребледня от злокобния вихър".

Естеството на бедствието било такова, че дори боговете не могли да му устоят. В друг текст, наречен "Вопъл от Ериду", Енки и неговата жена Нинти също избягали от своя град Ериду.

Много шумерски "жални" плочки бяха открити през последните години, включително в Урук, Ериду, Ур и Нипур. Те внушават, че всички градове едновременно са преживели едно и също нещастие. Но няма споменаване за военни действия. Напротив злокобното събитие не е разрушение, а "опустошение".

Онова, което пронизало Шумер, е било "злокобен вихър", довел "невидим дух", приличащ на смъртта, какъвто никога не е бил срещан преди. Не е чудно, че случаят е оприличен на ядрен взрив.

Нека сега се спрем на доказателствата за такава експлозия.

Библейската притча за разрушението на Содом и Гомор чрез "огън и сяра" ни е позната. Ако обаче възприемем приказката за Содом и Гомор като свидетелско показание, а не като митологизиране, това означава, че там е имало експлозия с такава мощ, че тя би могла да се сравни с атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945г.

Третираме Содом и Гомор обаче като мит, защото не можем да повярваме, че преди 4000 години на Земята е имало ядрени оръжия. Според притчата жената на Лот се е обърнала назад и се е превърнала в "стълб от сол". Но ако става дума за погрешен превод щяхме да открием, че думата "нимур" означава едновременно "сол" и "пара". Поради това жената на Лот може да се е превърнала и в "стълб от пара".

Пълната значимост на нещастието в Содом и Гомор бе разбрана от Захария Сътчин през 1985г.

Обстановката в Содом и Гомор, според него, възбудила спор във връзка с правото на бога Мардук да се върне в своя град Вавилон и да приеме върховенството над боговете. Докато бащата на Мардук Енки защитавал правата на първородния си син другите богове яростно се противопоставяли. Един от тях Ерра обещал да използва сила срещу Мардук. Това е дълъг текст, известен като "Епос за Ерра", описващ какво се е случило след като Ерра гневен е напуснал съвета на боговете с отправената към Мардук заплаха:

"Земята ще разруша,
тях ще превърна в купчина пепел,
градовете ще разтреса
планините със земята ще изравня,
животните им ще изчезнат,
ще разбуня моретата,
хората ще накарам да изчезнат,
душите им на пара ще превърна
никой няма да бъде помилван."

Боговете молят Ану да разреши конфликта. Ану се съгласил с употребата на седем мощни оръжия за атака срещу Мардук, но Гибил - братът на Мардук, го предупредил за плана на Ерра.

Бог на име Ишум (което означава "носещ нещо, което пари") бил изпратен да се присъедини към Ерра в Долния свят (Африка) да зареди оръжията и да ги насочи към целите. Ишум е съперник на Мардук. За Ерра няма съмнение, че този бог е Нергал, често описван в древните текстове като "яростния цар", "насилника", или "онзи, който изгаря", "бог на войната и лова, и носител на чума".

Именно Ерра/Нергал озлобен и ревнив брат на Мардук, е този, който е възприел най-агресивната роля и предлага да бъдат употребени оръжия срещу Содом и Гомор, където се е смятало, че са Мардук и синът му Набу, и да стреля по самия космически център в Синай.

След съгласуването на плана двама от боговете извършили съкрушителна атака - Ишум към космическия център, и Ерра - към Содом и Гомор.

Според "Епос за Ерра" атаката му не само разрушила "сатанинските градове" Содом и Гомор, но също създала Мъртво море, каквото го знаем днес:

"Той прекопа морето,
целостта му той раздели,
онова което там живееше,
крокодилите дори
той накара да умрат."

Дали някога в Мъртво море са живели крокодили? Не е съвпадение, че 900 години по-рано Гилгамеш е бил предупреден да не допира с ръка "водите на смъртта" като лодката му стигнала далечния западен бряг на "Морето на водите на смъртта". Днес то е познато като Мъртво море, но по напълно различни причини - неговата концентрация на сол е станала през вековете толкова висока, че никакъв морски живот не може да има в него.

Къде са се случили събитията от Содом и Гомор? Библията определя долината на Содом като Соленото море, подсказваща, че там където днес са неговите води някога е имало долина.

Съвременните източници твърдят, че унищожените градове, някои наистина са били разположени в района на Мъртво море, правейки този извод от гръцки и римски писмени паметници, които твърдят, че долината била наводнена след "събитието". Не случайно на местните езици Гомор означава "потопяване". А Библията се отнася към Мъртво море като към "Морето на Араба", което означава "изсушен" или "изгорен". Може ли тези източници да са неточни?

Към тях трябва да се прибави, че местоположението на "порочните градове" е в южната част на Мъртво море, което и до днес се нарича Морето на Лот (в памет на човек на когото е било позволено да избегне нещастието).

Библията предлага и други свидетелства, които фиксират точното място - описания на сол и катранени ями, които съвпадат с южната част на Мъртво море.

И наистина този район все още съществува. Това е едно безжизнено солено тресавище. И до наши дни тези парчета битум плуват до Мъртво море, което още в древни времена е било наричано Асфалтово море. Освен това югоизточната част на Мъртво море е богато на растителност и отговаря на библейското описание.

Но какво веществено доказателство би могло да потвърди, че именно в този район в древността е била извършена ядрена експлозия?

Геологията на Мъртво море е необикновена. То е разделено на две части от огромен полуостров, наричан Лайсан, езикът, който достига на две мили до западния бряг. Северно от Лайсан морето е с дълбочина около 400 метра под морското равнище, най-ниската точка на света без излаз на море. На юг в пълен контраст, водата е плитка и варира от 1 до 5 метра. Би ли могло тази необикновена геология да се дължи на взрив, който е нарушил първоначалния Лайсан и е причинил потъване под водата на предишната суха "долина на плодородните полета"?

И до ден днешен необикновени нива на радиоактивност се откриват във водите на изворите около южните брегове на Мъртво море. Други доказателства за ядрена експлозия бяха открити в снижаващото се ниво на Мъртво море, което в последните години падна от 350 до 400 метра под морското ниво. Свиването на повърхностната площ извади на показ причудливи гънки, описани като "почти архитектурно изработени скални пролуки."

А какво да кажем за високата концентрация на сол, почти пет пъти над нормалната? Тя се дължи на липсата на излаз на Мъртво море. Шест и половина милиона тона прясна вода се вливат всеки ден от река Йордан и ерозират естествената сол от дъното на морето, която не може да се изпари и увеличава още повече солната концентрация във водата. Но тук има още един странен факт. През 1993г. учени се опитаха да вземат мостри от скалите под Мъртво море с най-новата технология на пробиване. Предишните опити се проваляха заради изключително твърдия слой солена скала, само на няколко стъпки под нивото на дъното на морето. Какво явление би могло да оформи кора от солена скала толкова твърда, че да не може да бъде пробита от съвременните технологии?

На юг има други, още по-драматични доказателства за използването в древността на ядрени оръжия. На полуостров Синай има огромен геоложки белег - точно където е трябвало да се намира космическият център на "боговете". Този белег се вижда от Космоса и е загадъчна бяла кръпка, обхващаща област с размери 170х170 км. Докато хилядите тънички линии са сухи речни корита в пустинята, то за светлия белег, разположен вляво от средата, няма никакво обяснение. Освен това в Източен Синай са намерени милиони овъглени камъни, разпръснати на десетки мили. Наскоро тези скали привлякоха вниманието на поредните експедиции. Така например Еманюел Анати направи няколко експедиции до Джебел Дидеид, свещена планина от третото хилядолетие преди Хр. В книгата си "Планината на Господ" той разказва за много заоблени речни камъни, няколко метра в диаметър, върху които древните нашественици са издълбали различни знаци и символи. Снимките ясно показват, че скалите са овъглени само на повърхността.

Какво казват геолозите за овъглените скали на Синай? Те предполагат, че са вулканични, но това не е истина, тъй като никъде не е имало вулкани. Камъните са една аномалия, която не може да бъде обяснена от конвенционалната наука. И защо се изключва предварително невъзможността от употреба на ядрени оръжия преди 4000 години?

Науката стига до задънена улица. Но скалите са там както и огромния белег. Единственото възможно обяснение е, че те са резултат на неестествена еволюция. В този контекст имат смисъл и потвърждават достоверността на Синай като географското местоположение на космическия център.

Разрушаването на космическия център на Содом и Гомор и залезът на Шумер могат да бъдат свързани и отнесени към 2000г. пр.хр. Шумерският "текст-ридание" свързва "зловещия вятър" със събитията в Синай чрез обясненията за "огромна буря, изпратена от Ану", "буря от светкавици" и че "на запад тя се роди". Мъртво море и космическия център в Синай наистина се намират на запад от Шумер.

Остава да се отговори ма въпроса защо "боговете" са позволили да бъде използвана такава огромна разрушителна сила. За това ще разберем от Вавилонската кула, където бог Мардук е направил опит да възстанови разрушения от потопа град в Шумер.

Нибиру е била известна още в най-древни времена. Още тогава е била свързана с огромни катаклизми в нашата слънчева система, тъй като нейната орбита и въртене са противоположни на другите планети. Когато навлиза в нашата система тя създава влияния, които завършват с катаклизми. Преди много векове хората са свързвали това с “наказанието на боговете”. Реално обаче това е един нормален аспект на нашата опасна слънчева система.

Нибиру всъщност се върти дълбоко в слънчевата ни система, като един неин цикъл продължава около 3 600 години. Това е било регистрирано от древните хора, които казвали, че “един ден при Бога се равнява на хиляди земни години”.

Онова, което хората не могат да разберат е, че нашите създатели/Нефилим са “боговете от звездите”. Те са онези, за които пише в стария завет и в други още по-древни ръкописи.

Една от причините да се говори в Библията, че един ден на боговете е хиляда земни години е скоростта на въртене на Нибиру спрямо Земята. По този начин те не са обременени от времето. Един ден живот на Аннунаки на тяхната планета се е равнявал, според древните ръкописи, на една година на Земята. Това разкрива тайната, че нашите 360 дни – древният календар, изразяващи една слънчева година е бил сравним и на Нибиру, и че една от техните години (въртене около същото слънце) е 3 600 дни, които се равняват на 3 600 земни години. Това обяснява защо 3 600 наши години ще изминат през един цикъл на Нибиру.

Това може да обясни и древната хипотеза, че бащите на човека са извънземните от други планети. Те са създателите на биоматерията във Вселената.

Но защо са дошли на нашата планета щом като тяхната е била далеч и много по-голяма от Земята? Защо са решили да дойдат именно тук, за да създадат биороботи в опит да усъвършенстват земната еволюция? Специалистите сега говорят, че извънземните отново се приближават към Земята.

Но не е изключено Аннунаките, заедно с техните лидери да се намират или на Земята или на астрално ниво около нея. И че те всъщност отдавна не са на тяхната планета Нибиру.

Една от причините, заради която някога са пристигали на Земята, може да е добивът на злато, за да го върнат на Нибиру, която е използвала златото като естествен елемент за оцеляване. Но какво се е случило там, за да се нуждаят от златото? И какво е станало на тяхната планета, за да се появи тази нужда?

Причината, може да се намери в Генезиса, където се споменава, че “още в самото начало е станало нещо лошо”. Нещо лошо се е случило “в небесата”. Все повече изследователи твърдят, че една от луните на Нибиру се е сблъскала с планетата Тиамат (древната Земя) докато Тиамат е била между Марс и Юпитер. Огромната катастрофа не само е изхвърлила Тиамат от нейната орбита, но тя и луната на Нибиру са били почти напълно унищожени. Можете ли да си представите какво е ставало тогава в нашата слънчева система?

Тиамат е потънала в хаоса, което означава, че е тръгнала по нова орбита. Земята е станала безформена, напълно унищожена на повърхността от космическата катастрофа. Именно за това се говори в Генезиса. Нибиру е била много по-голяма планета (според древните текстове четири пъти по-голяма Земята), но и тя е пострадала от сблъсъка. Даже върху страната на Марс, която тогава е била откъм катастрофата е паднала огромна атака от метеорити, заради което днес изглежда като че ли по Марс е било стреляно е гигантски оръдия. След катастрофата Марс е бил също унищожен и станал невъзможен за живот на повърхността си.

До каква степен е била унищожена Нибиру? Най-вероятно в много голяма, заради което Аннунаки са били принудени да тръгнат да търсят злато на другите планети тъй като то е било част от тяхната атмосфера. Какво се е случило на Нибиру, за да започне атмосферата и да се разпада? Дали тя не е участвала във Великата космическа война. Ако е било така, до каква степен е била унищожена Нибиру?

Най-вероятно е понесла непоправими поражения. В “Книгата на Енох” се споменава за падналите Нефилим, които са дошли тук. Споменава се и за техния дом. Това означава, че тяхната планета Нибиру е била унищожена. Много специалисти са убедени, че планетите не само са се ударили една в друга, но че Великата космическа война е била провокирана от междузвездно насилие от същите тези извънземни “богове”.

Ето защо, когато Нибиру е стигнала до момента, в който Аннунаки вече не са били в състояние да я спасят, те са я напуснали и са пристигнали на Земята, която по онова време е започнала да се съвзема от катастрофата чрез еволюционните цикли. Всички те – Енлил, Енки, Ану, са кацнали на Земята, когато Нибиру най-накрая е умряла напълно или е избухнала, оставяйки в Космоса само облак, който днес се наблюдава от НАСА. Спомняме си как през 1990г. НАСА съобщи, че е открила Планетата Х или Десетата планета. Но след това замлъкна и повече нищо не спомена на тази тема.

Ако е така, тогава не трябва да очакваме извънземни, които са оцелели от Нибиру, за да дойдат да спасят Земята. Защото тези извънземни отдавна живеят или на Земята или в астралните и райони. Както споменава Енох “те загубиха своя първи дом и станаха духове на тъмнината, блуждаещи наоколо”. Някои древни текстове пък предполагат, че те “циркулират чрез реинкарнация на Земята”.



Дали Десетата планета продължава да се върти в Космоса някъде зад Плутон като огромен мъртъв астероид, доста по голям от някои планети? Дали не е била унищожена като от нея е останал само космически облак? Или отново се приближава, за да изпълни древните злокобни пророчества?

Дали те наистина са “боговете от звездите”, които като биопрограма са създали хората, за да добиват вместо тях златото, което им е било необходимо за спасяването на атмосферата на Нибиру? Дали именно те са създали сегашната система от ограничения и “божи заповеди”, за да държат човека под контрол? Заради което човечеството досега не може да разбере, че преди всичко действа духовният, а не физическият закон?

Дали отново идва времето на края? Но ако всичко това е истина, тогава наистина застрашени са извънземните (Нефилим), които разбират, че губят своята власт. И вместо да ни карат да вярваме, че именно ние ще сме съдени те ще трябва да “жънат” онова, което са “посяли”.




http://freeforum.politolozi.com

______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●

Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...

˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Планетата Х 5ebeb31088bcb1a926e7566de5806468
Планетата Х Animated_gif_024_hippo
privacy_tip Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
power_settings_newLogin to reply