Да си призная много рядко ми е скучно по време на час, или в случая - по време на лекция. Или не разбирам и се опитвам с всички усилия да схвана, или знам нещо и ми е интересно даденият преподавател как ще го представи. Иначе, в редките случай, когато наистина, ама наистина ми идва да се застрелям от тъпотия, обикновено подпирам брадичка на ръка, празния поглед в преподавателя, главата кима през минута-две да давам вид, че се съгласявам с казаното и ума в някоя измислена страна на книги, музика, филми; в планове на деня; сериозни екзистенциални размишления; или просто влажен овчи поглед без каквато и следа от мисъл
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●