Смъртта на Балдер и наказанието на Локи

Минали векове откакто азите се разправили с ужасните деца на Локи. Один отново управлявал света. Тор отново защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Боговете били отново весели и щастливи. Но ето, че кошмарни сънища започнали да преследват Балдер - богът на пролетта. Присънвало му се, че напуска слънчевата страна на боговете и се спуска завинаги в мрачното подземно царство на Хел. Красивият бог предчувствал близкия си край. Изчезнала усмивката, озаряваща лицето му и той станал печален и замислен. Тогава, разтревоженият Один отишъл в Йотунхейм при мъдрия великан Мимир, а след това при прорицателките-норни, за да се посъветва с тях. Но и Мимир и норните го посрещнали мрачни и тъжни. Те му казали, че каквото и да прави, съдбата на Балдер е решена и краят му е неминуем. Само Скулд - най-младата норна му казала: "Чуй ме, Один. Балдер няма да остане вечно в царството на Хел. Той е твърде честен и невинен, за да остане завинаги в страната на мрака. Повече нищо няма да ти кажа, но нека това те утеши." Один се завърнал с лошата вест в Асгард и сякаш черен облак надвиснал над страната на боговете. Само Фриг - майката на Балдер, вярвала, че ще успее да спаси сина си. Тя обиколила Асгард, Митгард, Нифелхейм, Йотунхейм, страната на гномите и страната на елфите и помолила всички метали, всеки камък, всяко растение, всеки звяр, всяка птица и всяка риба да се закълнат, че никога няма да причинят вреда на Балдер. Когато се завърнала в Асгард и разказала на боговете какво е направила, всички се зарадвали, а Балдер забравил страховете си. За да провери неуязвимостта си, Балдер помолил всички да го замерят с камъни, да изстрелят стрелите си в него, да се опитат да го промушат с мечовете и копията си. Но колкото и да опитвали развеселените богове, камъните, стрелите, копията и мечовете се отклонявали от смеещия се Балдер. Всички се радвали, че вече нищо не застрашавало бога на пролетта. Единствен Локи, гледайки веселбата се мръщел сърдито. Защото завиждал на Балдер и не го обичал. "Рано се радвате. Мимир и норните не може да грешат" - казал си той и отишъл при Фриг, преобразен като грохнала старица. Направил се на очуден и запитал богинята, защо всички са се нахвърлили върху красивия й син, сякаш искат да го убият. Фриг се разсмяла и разказала на бабичката за неуязвимостта на Балдер. "А, такава ли била работата." - промълвила мнимата баба. "Сигурна ли си обаче, че са се заклели абсолютно всички?" Тогава Фриг си спомнила, че видяла далече на север, в горите на Норвегия, едно малко стръкче имел, което било толкова малко, че още нищо не разбирало. Затова и не поискала от него да се закълне. Локи едва се въздържал да не извика от радост. Бързо напуснал двореца на Один и се понесъл към Норвегия. В това време стръкчето имел вече било израстнало. Богът на огъня го откъснал, направил от него стрела и се върнал в Асгард. Балдер и останалите богове все още се забавлявали. Единствен слепият бог Ход стоял в страни и не вземал участие във веселбата. Локи накарал и Ход да изстреля една стрела в неуязвимия си брат, като му обещал, че ще насочи ръката му в целта. Не подозирайки коварството му, Ход взел стрелата от имел и я изстрелял право в сърцето на Балдер, който паднал мъртъв на земята. Боговете застинали покрусени, не вярвайки на очите си. Единствен Вали се нахвърлил бесен върху слепия си брат и го убил. Виждайки отчаянието на Фриг, най-малкият син на Один - Хермод, възседнал бързоногия Слейпнир и се понесъл към царството на Хел, за да измоли от нея освобождаването на брат си. Когато Хел чула молбата му, казала, че ще освободи Балдер, ако боговете обиколят земята и се уверят, че всички плачат и тъгуват за мъртвия бог. Узнавайки от Хермод за условието на Хел, азите се разпръснали веднага по целия свят и колкото по-далече отивали, виждали, че всяко живо същество плачело и тъгувало за Балдер. Плачели гномите и елфите, плачели хората и великаните, зверовете в горите и птиците в небето. Плачели цветята и дърветата, плачели даже рибите в морето. Само Локи не плачел и мислел как да измами боговете и да остави завинаги Балдер в царството на Хел. Когато радостните ази се връщали в Асгард, видяли някаква великанка в една пещера в Йотунхейм, която щом ги видяла, се усмихнала весело. "Не плачеш ли за Балдер?" - ужасено запитали боговете. "Че защо да плача? Той не ми е нужен." - весело отвърнала тя. Ето защо Балдер останал завинаги в подземното царство на Хел. Дълго след това Тор издирвал тази великанка , за да я убие, но така и не я намерил, защото това бил преобразенит Локи.

Веднаж, много, много отдавна, боговете пирували безгрижно в двореца на Аегир - повелителят на морето. Пиршеството продължило чак до настъпването на зимата. Само Тор, обезпокоен, че великаните ще завладеят в негово отсъствие Асгард и Митгард, потеглил на изток. Слугите на морския бог, Фемафенг и Елдир прислужвали толкова сръчно, че предизвикали спонтанното възхищение на пируващите ази, които ги обсипвали с похвали. Това озлобило завистливия бог на огъня. Опиянен от изпитото пиво, той убил с меча си Фемафенг. Възмутените богове скочили възмутени срещу него и го изгонили завинаги, нежелаейки да проливат кръв в дома на любезния домакин. Изплашеният Локи побягнал и дълго бродил около двореца на Аегир. Но злобата му не утихвала и когато до ушите му долетял смехът на богвете, не издържал и се втурнал обратно в залата. Елдир, другият слуга на морския бог, се опитал да го спре, но Локи го отблъснал и седнал отново на масата. При вида му, веселящите се ази замлъкнали поразени, а Один казал сурово: "Навярно си изгубил ума си, щом след всичко, което направи, се върна отново при нас. Казахме ти веднаж и пак ще го повторим - махай се и не се появявай повече пред очите ни!" "Никъде няма да ходя" - отвърнал Локи, усмихвайки се язвително и започнал да се подиграва на боговете. В това време, на вратите се появил разгневеният Тор и гърмовно извикал: "Махай се, Локи или моят чук Мьолнер ще те накара да замълчиш завинаги!" Лукавият бог на огъня се отправил към вратата, но преди да излезе се обърнал към боговете и злобно казал: "Знайте, че Балдер загина заради мен, защото аз сложих стрелата от имел в ръката на Ход и аз насочих лъка му. Знайте също. че заради мен, той не се върна от царството на Хел, защото аз се преобразих във веселата великанка, която не искаше да плаче за него." След тези думи той побягнал навън, преди поразените от ужас богове да се съвземат и да се втурнат след него. Достигайки до реката, Локи се гмурнал в нея, превръщайки се в риба. Виждайки това, азите взели мрежата на богинята Ран и я хвърлили във водата. Когато влачещата се мрежа достигнала спотайващия се под речните камъни бог, той скочил отчаяно извън водата, но могъщият Тор го хванал във въздуха. Страшно било наказанието на Локи. Разгневените ази го отвели до най-високата скала в Митгард и го приковали към нея. Над главата му поставили отровна змия, от чиято уста непрекъснато капела отрова. Сигин, вярната жена на Локи, седяла ден и нощ до него, държейки над главата му голяма чаша. И когато отровата започнела да прелива, тя я изливала далече от него. В това време обаче, отровата капела върху лицето на бога на огъня и той се гърчел в страшни мъки.