Еримантският глиган

Еримантският глиган се свързва с петия подвиг на Херкулес. Глиганът живеел в гората Еримант в Аркадия. Известен бил със своята сила и жестокост. Опустошавал околностите на град Псофис и убивал жителите му. Когато Херкулес получил задачата да убие звяра, той се отправил към мъдрия кентавър Фол за съвет Кентавърът посрещнал сърдечно сина на Зевс и му устроил богато угощение, по време на което му поднесъл вино, подарък от Дионис. Останалите кентаври се разсърдили, тъй като бъчвата с вино била подарък за всички тях. Нападнали Херкулес и Фол, докато пирували. Херкулес запазил самообладание и започнал да ги налага със горещи цепеници. Кентаврите се изплашили и хукнали да бягат. Херкулес ги преследвал, изстреляйки своите смъртоносни стрели. Скрили се в пещерата на Херкулесовия приятел Хирон — най-мъдрия кентавър. Херкулес ги последвал ядосан. В яростта си изстрелял стрела, който не уцелила враг, а именно приятеля му Хирон. Херкулес бързо промил и превързал раната, но знаел, че няма лек срещу стрелите, потопени в кръвта на Лернейската хидра. Болката на Хирон била така силна, че той пожелал да заеме мястото на прикованият към скала Прометей, чиято участ била да е изтезаван от орел, който кълвял месото му и щом раните му позараствали се връщал отново. Изпаднал в печал Херкулес, но се запътил към гората на Еримант, за да хване глигана. Съветът на мъдрия Хирон бил да прилъже глигана в дълбок сняг, за да може да го хване по-лесно. Херкулес така и направил — хванал глигана, метнал го на гърба си и тръгнал към Микена. Всички хора по пътя приветствали героя, който освободил Пелопонес от чудовището.


Калидонски глиган

Калидонският глиган е едно от многото животни, което среща смъртта си в Калидонския лов. Царят на Калидон (древен град в западната част на централна Гърция) Ойней участвал в празник на урожая. Принесъл благодарствена жертва на всички богове, но забравил Артемида. Оскърбената богиня, за наказание пратила в Калидон чудовищен глиган, който погубвал реколтата, изкоренявал дървета и убивал животни и хора. Мелеагър, синът на Ойней, повикал на помощ всички прославени ловджии: Кастор и Полидевк, Адмет, Амфиарай, Тезей, Язон, Йолай, Пиритой, Пелей, Теламон и други. Дълго преследвали героите звяра и той им нанесъл много рани със своите бивни, а Анкей дори бил смъртно ранен. Накрая на Аталанта се удало да го уцели със своите стрели, а после Мелеагър го доубил с копието си. Мелеагър дал наградата (кожата на глигана) на Аталанта, защото все пак тя първа го уцелила фатално. Чичовците му обаче Токсей и Плексип били недоволни, че наградата е дадена на жена. Мелеагър ги убил. Освен тях убил и Еврипил и Ификъл, заради нанесена обида на Аталанта. По време на лова, Пелей убива без да иска Евритион.


Иксион


Иксион в древногръцката митология е лапит. Цар е на лапитите в Тесалия. Син на Флегий и брат на Коронида. Баща е на Пиритой. Преди да се ожени за дъщерята на цар Деионей, Диа, той обещал на баща ѝ богати дарове. Но когато по-късно баща ѝ дошъл да ги получи, Иксион го убил. Заради това престъпление, е преследван от Ериниите, вселяващи безумие и той полудял. Нито бог, нито човек искал да го очисти от престъплението. На края над него се смилил Зевс, очистил го и дори го допуснал до трапезата на боговете, но Иксион се влюбил в Хера. Зевс пресъздал нейния образ под вид на облак, познат като Нефела. От съюза с Иксион се родили кентаврите. Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се колело (според много митове-огнено колело) и го хвърлил на небето. Според друг вариант, Зевс обрекъл привързания към колелото Иксион на вечни мъки в Тартар. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий в "Георгики", 4 и "Енеида", 6, и от Овидий в "Метаморфози", 12. Някои изследователи свързват огненото колело със слънчевия диск.


Ехидна


Ехидна (на гръцки: Έχιδνα) в древногръцката митология е полужена, полузмия, отличаваща се със сила и бързина.
Данните за произхода ѝ не са единни. Тя е дъщеря на Форкис и Кето или на Тартар и Гея, а според Епименид, е дъщеря на Перант и Стикс.
От нейния брак с Тифон са се родили много чудовища — Химера, лернейската хидра, немейския лъв, орелът, който кълве черния дроб на Прометей, кучетата-близнаци Цербер и Орфо и сфинкса в Тива. Въпреки разпространеното схващане, че Ехидна, майката на тези чудовища също е ужасна на вид, тя е била много красива жена, но от кръста надолу е била змия, отличаваща се с голяма бързина и сила.
В различни варианти на митовете, Ехидна е убита от Херкулес, Белерофонт или Едипом. Има и версия, според която е убита докато спи от стоокия великан Аргус.

______________________________
"По-добре прост и честен, отколкото умен и лъжлив."
Софокъл