В историята под изкуство най често се разбира съвкупност от предмети и рисунки, които са останали като основен източник на информация за тогавашния живот и култура.Такъв пример дават тракийските народи, за които има сравнително малко писмени извори от римски произход, но дори и те са непълни. Ето защо важна роля за разкриването на тайнствата и легендите на траките играят многобройните изобразителни текстове, представени в паметниците и предметите на изкуството. Обикновено “разчитането” на изображенията става като те просто се съпоставят в рамките на общото изобразително поле и така да се разкрие връзката между отделните елементи, която не зависи от характера на конкретния вариант на мита, а остава като постоянна семантична схема на митичния инвариант. Структурният анализ на изображенията има предимството да описва това, което наистина се вижда, без да изопачава образите заради конкретен познат елемент или детайл. Последователното разглеждане дава представа за някои митични сцени или образи в определена мито-ритуална ситуация. Но колкото и изразителни да са тези образи те не могат да ни дадат имената на божествата, техните действия и като цяло дълбоката емоционалност на митичния разказ.
Познаването на изобразителния език на мита улеснява разшифроването на “текстовете” върху вази, апликации, оръжия, украшения, статуи, релефни изображения и други останки от древните култури, дават представа не само за бита и духовната култура, но и за цялостната ценностна система и мироглед на архаичните общества.
След многобройни съпоставки, изследвания и проучвания на множество тракийски артефакти са се наложили няколко стила, които хвърлят светлина върху изкуството и митологията на траките.
В изкуството на варварите животинският стил показва животните не толкова като реални участници в действителни сцени, колкото като знаци на определени митологични идеи. Хищниците например изобразяват света на смъртта. В същото време обаче лъвът ясно съ свързва с реално въплъщение но мощ и власт. Това показва многозначността на изображенията.Дадения знак придобива конкретен смисъл само в определен контекст. По тази логика лъвът може да означава страната на дивото, но също така може да носи астрална семантика, ако се свърже с идеята за топло (стихията огън).в тракийската митология всички тези трасформации са налицев кана №155 от Рогозен и в апликациите от Огуз лъвът е знак за царския статус на Богинята Царица и въплъщение на героя-цар, гонещ вълшебната сърна.
В много тракийски апликации изобразителният текст се гради само от животински образи. Понякога тези образи са единични,а друг път са свързани само чрез взаимен конфликтІ тъй наречената “борба между животни”. Първият вариант е труден за разгадаване, тъй като в него липсват условията на контекста, а вторият предлага такъв контекст макар и доста ограничено. Темата борба подсказва за митична сцена , чието тълкуване може да се осъществи само по пътя на аналогиите. Така вълкът, захапал сърна от една летнишка апликация може да се свърже със съня на Хекуба в навечерието на принасянето в жертва на дъщеря и Поликсена над гроба на Ахил: троянската царица вижда вълк, който се нахвърлил върху беззащитна сърна. Одисей получил от Пенелопа като сватбен подарък златна аграфа с изображение на куче, нападащо сърна.Този сюжет е представен като знак на преход сърната /девойката/ умира реално под Троя, символично в Итака.А всъщност, разликата не е от структурно значение, защото Поликсена била предназначена за жена на Ахил... Явно е , че сърната “кодира виргиналния статус, защото това животно е тревопасно, но все пак диво. Друго подобно кодиране на простронството чрез животински образи се забелязва върху фалери от панагюрище или сцената-емблема върху тракийски гобелета и шлемове. Вероятно чрез тях и в Тракия били скрити различните стихии и елементи изграждащи светът. Някои по-сложни сцени като борба на лъв, грифон и змия се наблюдават върху апликации от Летница и Долна Козница. Те разкриват не само опозиция от типа”хищно-тревопасно”, но и тук конфликта произтича от противоречието между различните пространствени сфери кодирани с животинските образи.
Един основен орнитоморфен мотив в тракийската иконография са водните птици. Този образ се появява още в епохата на късния бронз, заема основно място в животинския репертоар през старожелязната епоха и запазва популярността си през класическия период на тракийската торевтика. За разлика от някои животински образи, които изчезват през 5-4в.пр.хр. този на птицата се запазва. Вероятно те стават устойчив класификатор на прехода поради характера на своята природа-едновременно ходят, летят и плуват т.е. свободно се придвижватв пространствените зони.Ролята на водната птица като класификаторот преход обяснява и постоянството на нейния образ в тракийските изобразителни текстове.
Фитоморфният код е доста използван в тракийската торевтика.Чрез растителните орнаменти се обозначават функциите на дадена митична фигура.Така кариатидите от Свещари са частично превърнати в акантови филизи, което най-вероятно има връзка с известната в Скития и Мала Азия фитоморфна богиня. Бръшляновата клонка на челото на богинята от Врачанския нокаленнек, също се включва в тази група, към която се присъединяват и богинята от кана от Рогозен и жената бичуваща с клонче новобрач ните от Летнишката апликация.
Най важният образ на растение, бил този на дървото на живота, като най често това били изображения на палмети, розети и лотусови цветове. В някои нагръдници то е предадено като стълб, от двете страни на който излизат триъгълни листа. Дървото на живота е универсален образ на пространствения модел и мироглед за архаичните народи.На върха на дървото обикновено има птица, което е аналог на небесното и в този смисъл неземното, божественото, а съвсем логичо е да се предположи че корените символизират подземното царство на смъртта. Най –сакралната форма на растителния свят били билките и дори Тракия била наречена на името на нимфата Траке, веща в тяхното събиране и лечебно-магично приложение. Интересно е да се отбележи, че в тракийските орнаменти отсъстват изображенията на културните растенияи домашните животни, преобладавали знаците на дивото и цветята.Тези явления вероятно отразяват някои промени, които протичат в ценностната система на тпакийското общество. Показателен е факта, че през старожелязната епоха 10-6в.пр.хр.В животинския стил Тракия доминират образите на мирни домашни животни с изключение на елена. И в началото на 4-5в.пр.хр.настъпва решителна промяна, при коята доминиращо става дивото.Простите земеделски образи се изменят като “диви”.Парадоксално в моменто когато обществото прави решителната стъпка към по-нов и по-съвършен тип организация, знаците на дивото преобладават , може би защото обществото е гордо със съзнанието, че вече е в състояние да надделее в борбата с дивото.
Половите роли са един от основните кодове на митопоетичното мислене. Разграничаването на мъжа и жената е от първите позиции, чрез които първобитното общество се опитва да организира света и социума. Закономерност в построяването но изобразителните митични текстове в Тракия е ясното пространствено разпределение-мъжете са винаги вдясно а жените вляво.Архаичното съзнание много повече ценяло културните белези на пола пред биологичните.
По тази причина идентификацията на пола в изкуството на траките е трудно и понякога невъзможно. За архаичния човек полът е бил социална и културна, а не биолгична категория т.е. по време на преходните ритуали децета придобивали все повече социалните белези на поведение и атрибути на дадения пол. Влизането на детето в обществото като негов пълноправен член, което е крайната цел на тези ритуали, означава приемане на съответната женска или мъжка социална роля. Изпълнението на тази роляизисква познаване на цяла серия от знаци като облекло, прическа, дейности и поведение, които формират неговата полова позиция. От това става ясно, че образите на едрогръдата богиня и безгръдото същество в каната от Рогозен обозначава матрона и девственица. Като и разликата в атрибутите-чашка и клонче в едната и лък и стрели у другата разгратичава функциите им, които са плодородие и култура при майката и лов и див живот за дъщерята.мястото на дясната гръд на амазонката е покрито с тъкан, за да бъде отбелязана нейната липса и по този начин да се подчертае доминирането на мъжкото начало в този митичен образ.
Тракийският майстор много рядко представял човешкото тяло голо, а редките случаи на “голота4, чрез гениталиите се е стремял да обозначи пола, а не да покаже красотата на тялото. Такъв е случаят с херакъл от рогозенската кана и във фалерите от Долна Кознице. Но и в двата образа майсторът е копирал гръцки изображения и в известен смисъл беле “чужди” на тракийското изкуство. За архаичния човек голотата била показател за бедност. Най- голямата обида за варварина била да не го видят гол. Още повече, че голият човек бил безполов, тъй като бил лишен от всякакви белези които да го ситуират в обществото т.е. голотата се равнявала на социална смърт. Затова и шумерската богиня Инана постепенно умира, когато по пътя към подземното царство съблича една след друга дрехите и сваля един след друг накитите си.
Тракийските майстори обръщали огромно внимание на дрехата,
която била основен образ на социалното положение. Самото изготвяне на плата както и преденето и беленето, било женска дейност и в тях били втъкани много значения- от космогонични до магически. Преденето било израз на девическо състояние, то може да запази виргиналността на жената, дори когато тя е извън дома т.е. в мъжкото пространство.херодот разказва за едно момиче, което впечатлило персийския цар с това, че едновременно водела кон, носела вода и предяла. Сред толкова класификатори на “чуждо-кон, път и извор”, само преденето може да я определи като девойка и да я спаси от зли сили. В българските обичаи се вярва, че когато жена напуска дома си, трябва да преде, за да се запази от змей, т.е. от сексуално насилие.Тъкането, преденето и плетенето маркирали най-важното достойнство на жената-нейната виргиналност(при неомъжените)и нейната вярност (за съпруга). По тази причина шиенето на дрехата е чисто женска задача с изключение на някои ритуали, при които двама мъже шият риза от овче руно.това се превръща в граница между половете като определя техните роли.
Жените винаги били изобразявани свръхоблечени като краката им винаги били боси, от своя мъжете в повечето случаи са обути. Тъй като жената е хтоничен класификатор и тъй като босите крака осигуряват непосредствен допир до земята, те стават знаци за кодирането на долната сфера като област на женското и затова всички женски митични персонажи са представени боси.
В антропоморфните изображения особено грижливо са предадени различните украшения.Накитите са важен белег на определен статус, по тях са съдили за реалното положение на човека в ценностната система на архаичното общество. Освен това има моменти , в които жената трябва да е натруфена , но има и такива, в които тя трябва да се откаже от своите бижута-например при раждане се свалят всичките халки и възли, за да се “развърже” родилката.Показателно е, че дори сфинксът носи огърлица и обеци-ритон от Борово и кана от Рогозен т.е. социалните норми се прехвърлят върху митичните същества и вероятно накитът е важен като суперкултурен знак. Носенето на украшения е равнозночно на принадлежност към културното.
Прическата също определя положението в обществения строй на архаичния човек. Така например девойките носели косите сплетени и завити и в момента на встъпването и в брак тя разплитала косите си да падат свободно по раменете си-богинята от каната-ритон от Борово.Анализът на мъжките прически също показват определена закономерност. Младежите носели косите си сплетени и били голобради за разлика от мъжете-воини , които имали гъсти бради(сравнение на разликите в летнишките апликации.). Тези различия имат дълбок културен смисъл, тъй като показвали социалните позиции на мъжа и жената.
За тракииският човек висок статус притежавали и вещите като цяло. Нарастването на тяхното значение в иконографията е правопропорционална на описаното по-горе доминиране на знаците на дивото. Вещите се делят на мъжки и женски, точно както и дейностите свързани с тях.Стойността на вещите се повишавала и от факта, че в царската идеология служели като оръжия на властта.Съдове като фиали, кани и ритони били митични атрибути, придобити от царя по време на божествената инвеститура.Това обяснява изобилието им в древнотракийските земи. От друга страна предметите играели и ролята на дарове. Такива са всички фиали, кани и ритони, намерени в Тракия. Тяхната циркулация между различните племенни общности доказва връзки и от друго естество-дипломатически, военни, брачни и др. И до ден днешен тези предмети остават безспорни белези даващи представа за бита, културата, изкуството и митологията на архаичните народи.
______________________________
Познаването на изобразителния език на мита улеснява разшифроването на “текстовете” върху вази, апликации, оръжия, украшения, статуи, релефни изображения и други останки от древните култури, дават представа не само за бита и духовната култура, но и за цялостната ценностна система и мироглед на архаичните общества.
След многобройни съпоставки, изследвания и проучвания на множество тракийски артефакти са се наложили няколко стила, които хвърлят светлина върху изкуството и митологията на траките.
В изкуството на варварите животинският стил показва животните не толкова като реални участници в действителни сцени, колкото като знаци на определени митологични идеи. Хищниците например изобразяват света на смъртта. В същото време обаче лъвът ясно съ свързва с реално въплъщение но мощ и власт. Това показва многозначността на изображенията.Дадения знак придобива конкретен смисъл само в определен контекст. По тази логика лъвът може да означава страната на дивото, но също така може да носи астрална семантика, ако се свърже с идеята за топло (стихията огън).в тракийската митология всички тези трасформации са налицев кана №155 от Рогозен и в апликациите от Огуз лъвът е знак за царския статус на Богинята Царица и въплъщение на героя-цар, гонещ вълшебната сърна.
В много тракийски апликации изобразителният текст се гради само от животински образи. Понякога тези образи са единични,а друг път са свързани само чрез взаимен конфликтІ тъй наречената “борба между животни”. Първият вариант е труден за разгадаване, тъй като в него липсват условията на контекста, а вторият предлага такъв контекст макар и доста ограничено. Темата борба подсказва за митична сцена , чието тълкуване може да се осъществи само по пътя на аналогиите. Така вълкът, захапал сърна от една летнишка апликация може да се свърже със съня на Хекуба в навечерието на принасянето в жертва на дъщеря и Поликсена над гроба на Ахил: троянската царица вижда вълк, който се нахвърлил върху беззащитна сърна. Одисей получил от Пенелопа като сватбен подарък златна аграфа с изображение на куче, нападащо сърна.Този сюжет е представен като знак на преход сърната /девойката/ умира реално под Троя, символично в Итака.А всъщност, разликата не е от структурно значение, защото Поликсена била предназначена за жена на Ахил... Явно е , че сърната “кодира виргиналния статус, защото това животно е тревопасно, но все пак диво. Друго подобно кодиране на простронството чрез животински образи се забелязва върху фалери от панагюрище или сцената-емблема върху тракийски гобелета и шлемове. Вероятно чрез тях и в Тракия били скрити различните стихии и елементи изграждащи светът. Някои по-сложни сцени като борба на лъв, грифон и змия се наблюдават върху апликации от Летница и Долна Козница. Те разкриват не само опозиция от типа”хищно-тревопасно”, но и тук конфликта произтича от противоречието между различните пространствени сфери кодирани с животинските образи.
Един основен орнитоморфен мотив в тракийската иконография са водните птици. Този образ се появява още в епохата на късния бронз, заема основно място в животинския репертоар през старожелязната епоха и запазва популярността си през класическия период на тракийската торевтика. За разлика от някои животински образи, които изчезват през 5-4в.пр.хр. този на птицата се запазва. Вероятно те стават устойчив класификатор на прехода поради характера на своята природа-едновременно ходят, летят и плуват т.е. свободно се придвижватв пространствените зони.Ролята на водната птица като класификаторот преход обяснява и постоянството на нейния образ в тракийските изобразителни текстове.
Фитоморфният код е доста използван в тракийската торевтика.Чрез растителните орнаменти се обозначават функциите на дадена митична фигура.Така кариатидите от Свещари са частично превърнати в акантови филизи, което най-вероятно има връзка с известната в Скития и Мала Азия фитоморфна богиня. Бръшляновата клонка на челото на богинята от Врачанския нокаленнек, също се включва в тази група, към която се присъединяват и богинята от кана от Рогозен и жената бичуваща с клонче новобрач ните от Летнишката апликация.
Най важният образ на растение, бил този на дървото на живота, като най често това били изображения на палмети, розети и лотусови цветове. В някои нагръдници то е предадено като стълб, от двете страни на който излизат триъгълни листа. Дървото на живота е универсален образ на пространствения модел и мироглед за архаичните народи.На върха на дървото обикновено има птица, което е аналог на небесното и в този смисъл неземното, божественото, а съвсем логичо е да се предположи че корените символизират подземното царство на смъртта. Най –сакралната форма на растителния свят били билките и дори Тракия била наречена на името на нимфата Траке, веща в тяхното събиране и лечебно-магично приложение. Интересно е да се отбележи, че в тракийските орнаменти отсъстват изображенията на културните растенияи домашните животни, преобладавали знаците на дивото и цветята.Тези явления вероятно отразяват някои промени, които протичат в ценностната система на тпакийското общество. Показателен е факта, че през старожелязната епоха 10-6в.пр.хр.В животинския стил Тракия доминират образите на мирни домашни животни с изключение на елена. И в началото на 4-5в.пр.хр.настъпва решителна промяна, при коята доминиращо става дивото.Простите земеделски образи се изменят като “диви”.Парадоксално в моменто когато обществото прави решителната стъпка към по-нов и по-съвършен тип организация, знаците на дивото преобладават , може би защото обществото е гордо със съзнанието, че вече е в състояние да надделее в борбата с дивото.
Половите роли са един от основните кодове на митопоетичното мислене. Разграничаването на мъжа и жената е от първите позиции, чрез които първобитното общество се опитва да организира света и социума. Закономерност в построяването но изобразителните митични текстове в Тракия е ясното пространствено разпределение-мъжете са винаги вдясно а жените вляво.Архаичното съзнание много повече ценяло културните белези на пола пред биологичните.
По тази причина идентификацията на пола в изкуството на траките е трудно и понякога невъзможно. За архаичния човек полът е бил социална и културна, а не биолгична категория т.е. по време на преходните ритуали децета придобивали все повече социалните белези на поведение и атрибути на дадения пол. Влизането на детето в обществото като негов пълноправен член, което е крайната цел на тези ритуали, означава приемане на съответната женска или мъжка социална роля. Изпълнението на тази роляизисква познаване на цяла серия от знаци като облекло, прическа, дейности и поведение, които формират неговата полова позиция. От това става ясно, че образите на едрогръдата богиня и безгръдото същество в каната от Рогозен обозначава матрона и девственица. Като и разликата в атрибутите-чашка и клонче в едната и лък и стрели у другата разгратичава функциите им, които са плодородие и култура при майката и лов и див живот за дъщерята.мястото на дясната гръд на амазонката е покрито с тъкан, за да бъде отбелязана нейната липса и по този начин да се подчертае доминирането на мъжкото начало в този митичен образ.
Тракийският майстор много рядко представял човешкото тяло голо, а редките случаи на “голота4, чрез гениталиите се е стремял да обозначи пола, а не да покаже красотата на тялото. Такъв е случаят с херакъл от рогозенската кана и във фалерите от Долна Кознице. Но и в двата образа майсторът е копирал гръцки изображения и в известен смисъл беле “чужди” на тракийското изкуство. За архаичния човек голотата била показател за бедност. Най- голямата обида за варварина била да не го видят гол. Още повече, че голият човек бил безполов, тъй като бил лишен от всякакви белези които да го ситуират в обществото т.е. голотата се равнявала на социална смърт. Затова и шумерската богиня Инана постепенно умира, когато по пътя към подземното царство съблича една след друга дрехите и сваля един след друг накитите си.
Тракийските майстори обръщали огромно внимание на дрехата,
която била основен образ на социалното положение. Самото изготвяне на плата както и преденето и беленето, било женска дейност и в тях били втъкани много значения- от космогонични до магически. Преденето било израз на девическо състояние, то може да запази виргиналността на жената, дори когато тя е извън дома т.е. в мъжкото пространство.херодот разказва за едно момиче, което впечатлило персийския цар с това, че едновременно водела кон, носела вода и предяла. Сред толкова класификатори на “чуждо-кон, път и извор”, само преденето може да я определи като девойка и да я спаси от зли сили. В българските обичаи се вярва, че когато жена напуска дома си, трябва да преде, за да се запази от змей, т.е. от сексуално насилие.Тъкането, преденето и плетенето маркирали най-важното достойнство на жената-нейната виргиналност(при неомъжените)и нейната вярност (за съпруга). По тази причина шиенето на дрехата е чисто женска задача с изключение на някои ритуали, при които двама мъже шият риза от овче руно.това се превръща в граница между половете като определя техните роли.
Жените винаги били изобразявани свръхоблечени като краката им винаги били боси, от своя мъжете в повечето случаи са обути. Тъй като жената е хтоничен класификатор и тъй като босите крака осигуряват непосредствен допир до земята, те стават знаци за кодирането на долната сфера като област на женското и затова всички женски митични персонажи са представени боси.
В антропоморфните изображения особено грижливо са предадени различните украшения.Накитите са важен белег на определен статус, по тях са съдили за реалното положение на човека в ценностната система на архаичното общество. Освен това има моменти , в които жената трябва да е натруфена , но има и такива, в които тя трябва да се откаже от своите бижута-например при раждане се свалят всичките халки и възли, за да се “развърже” родилката.Показателно е, че дори сфинксът носи огърлица и обеци-ритон от Борово и кана от Рогозен т.е. социалните норми се прехвърлят върху митичните същества и вероятно накитът е важен като суперкултурен знак. Носенето на украшения е равнозночно на принадлежност към културното.
Прическата също определя положението в обществения строй на архаичния човек. Така например девойките носели косите сплетени и завити и в момента на встъпването и в брак тя разплитала косите си да падат свободно по раменете си-богинята от каната-ритон от Борово.Анализът на мъжките прически също показват определена закономерност. Младежите носели косите си сплетени и били голобради за разлика от мъжете-воини , които имали гъсти бради(сравнение на разликите в летнишките апликации.). Тези различия имат дълбок културен смисъл, тъй като показвали социалните позиции на мъжа и жената.
За тракииският човек висок статус притежавали и вещите като цяло. Нарастването на тяхното значение в иконографията е правопропорционална на описаното по-горе доминиране на знаците на дивото. Вещите се делят на мъжки и женски, точно както и дейностите свързани с тях.Стойността на вещите се повишавала и от факта, че в царската идеология служели като оръжия на властта.Съдове като фиали, кани и ритони били митични атрибути, придобити от царя по време на божествената инвеститура.Това обяснява изобилието им в древнотракийските земи. От друга страна предметите играели и ролята на дарове. Такива са всички фиали, кани и ритони, намерени в Тракия. Тяхната циркулация между различните племенни общности доказва връзки и от друго естество-дипломатически, военни, брачни и др. И до ден днешен тези предмети остават безспорни белези даващи представа за бита, културата, изкуството и митологията на архаичните народи.
Източник: http://www.bul-news.com/bg//1905
______________________________
"По-добре прост и честен, отколкото умен и лъжлив."
Софокъл
