Бушмени

Митология на бушмените се нарича комплексът от митологични вярвания и представи на етническата група бушмени, познати още като сан, басарева или хое, населяващи Намибия и съседни на нея райони в Ботсвана, Ангола и Република Южна Африка. Тя принадлежи към архаичните митологии, за които са характерни антропоморфията на природата и тотемичните представи (тотемични предци, зооморфни герои). Бушменската митология е населена с голямо количество различни животни и рядко се среща човешки персонаж.

Обикновено митовете на народите изразяват убеждението на всяко племе, че точно то е изключително, уникално, най-важно и любимо на Създателя. В своята митология обаче бушмените приемат, че са последните, създадени от него, най-малките и най-незначителните. Вероятно защото през цялата си история са били ограничавани от всички техни съседни народи, далеч преди да се срещнат с европейците през XVII век.

Основна тема в митологията е понятието за живот и смърт, като техните представи са свързани с постранството и времето. Идеята за завръщането се подчинява пряко на вярванията за техните прадеди. Слизането в отвор във водата се приема едновременно и като смърт, и като преминаване в миналото, където е подземният свят на духовете на смъртта. Рисунки в Лесото показват, че първите бушмени също са обитатели на този подземен или подводен свят. Те са техни прародители. Появяват се на повърхността под различни форми и правят магии на живите. Връзката между духовете на мъртвите и предците е, че и двата вида са получовеци-полуживотни. Духовете на смъртта, притежаващи магически сили, продължават да оказват влияние върху живота на живите.

Бушмените са натрупали много знания за звездите, човека, животните и растенията. В митовете им често се срещат герои, които са наполовина хора, наполовина животни. Например в реките живеят хора, които вече са умрели, а сега съществуват с щраусови глави на човешки тела. А над всичко властва единственият бог-създател, който се грижи за тяхното добро. Обредите им често са свързани с движението на звездите. Всички те се придружават от енергични танци, при които изпадат в транс. Танцуващите вярват, че пътуват в митичната страна на миналото и в царството на смъртта. Минало и бъдеще са сляти в едно.

Централен образ в митологията на по-голяма част от бушменските племена е богомолката-скакалец Цагн. Той е създател на света, съчетаващ в себе си черти на тотемичен културен герой, демиург, прародител, трикстер и патрон на племенната инициация. Според някои митове основната задача на Цагн е да осигурява храна на хората, след като ги е създал. В някои варианти бушмените вярват и в подземния произход на хората. При етническата група кунг, като аналог на Цагн се явява Цуе.

Във вярванията на бушмените от етническата група 'ко главен творец и демиург е божеството Гуе. Той е създател на всичко, което съществува на Земята и небето. Също на жена си, децата си, силите, наречени оа, на хората и зверовете. Децата на Гуе прибират душите на умрелите. Той е този, който е научил хората да ловуват и да отглеждат растения.


Слънцето

Според представите на бушмените небесните тела, животните и даже природните явления някога са били хора, членове на "древния народ", населявал територии в съседство с техните. Понякога сътворението на света се приписва освен на Цагн и на тези древни хора. Според един мит някога живял човек-огън, чиято глава греела със силна светлина. Той носел успех в лова, но винаги искал за себе си най-хубавото парче месо. Затова ловците го убили и отрязали главата му, която продължила да блести. Един от тях я набучил на копието си и я запратил далеч нагоре. Така се появило Слънцето, което оттогава всеки ден изминава пътя от изток на запад, оглежда Земята, но никъде не може да открие своето тяло. Според друг мит някога, много отдавна, Слънцето било човек, чиито мишници излъчвали светлина. Когато повдигне ръката си, светът се огрява от нейната светлина. Когато заспи, всичко потъва в мрак. Хората от "древния народ" го изхвърлили на небето и от този момент то осветява Земята. При друг вариант създателка на света е богомолката Цагн, която понякога е олицетворение на злото, а друг път помага на хората.


Луната

Бушмените свързат Луната със смъртта. Тя обаче никога не умира напълно. От нея остава малко парченце, от което успява отново да се възроди. Според някои вярвания Слънцето всеки ден преследва своя съперник Луната и когато я достигне, отрязва парче плът от нея. А ако тя успее да му се изплъзне, отново възстановява отрязаните части. Според друг сюжет пък Луната е сандал на човек от "древния народ". Един път дъщеря му оставила прекалено близо до огъня мокрите му сандали за да се изсушат. Единият изгорял напълно и се превърнал в пепел, а другият – наполовина. Разсърденият баща изхвърлил високо нагоре полуизгорелия сандал и така се появила Луната. А девойката подхвърлила пепелта от изгорелия сандал, от която се създал Млечният път. В друг вариант богомолката Цагн създала Луната от своя стара обувка, или пък от щраусово перо.

Някога хората също се възраждали от смъртта както Луната. Но веднъж майката на едно момченце умряла и то не повярвало, че тя ще се върне отново след смъртта, както го уверявала Луната. Заради недоверието му разгневената Луна го ударила през устата и горната му устна се разцепила. Тя го обрекла да прекара живота си като заек и проклела хората от този момент нито един човек да не се завръща след смъртта. Според друг вариант на мита Луната разбрала, че хората се страхуват от смъртта и решила да ги успокои. Изпратила при тях заека да им каже да взимат пример от нея – както тя умира и се възражда, същото ще се случва и с тях. Заекът обаче от бързане забравил точните думи и предал на хората, че Луната умира и се възражда, а с тях ще бъде обратното – ще умират, но няма да се възраждат. Луната, чувайки как заекът се разпоредил, много се ядосала, ударила го и му разцепила устната. От този момент заекът ходи с раздвоена устна, а хората не могат да възкръсват след смъртта.


Млечният път и звездите

Млечният път и звездите също възбуждали интереса на бушмените. Съществуват няколко мита във връзка с тяхното създаване. Според един от тях Млечният път представлява разпръснатата пепел от дървесни корени, която една девойка, недоволствайки от майка си, хвърлила високо в небето. А от кората на тези корени се появили прелетните скакалци. Според друг вариант едно младо момиче, притежаващо магьоснически сили, веднъж погледнало с магическия си поглед група лъвове, които веднага се превърнали в звезди. Според трети мит пък една млада жена чакала ловците да се върнат и всяка нощ хвърляла високо в небето бял прах. Той се превърнал в Млечния път и помагал на младите мъже да намерят пътя към дома си.

Както племената по цял свят, така и бушмените са наблюдавали звездите и са се впечатлявали от тях. Дали са имена както на отделни звезди, така и на някои съзвездия, като болшинството от тези имена са твърде описателни. Така например коланът на Орион от едноименното съзвездие носи името "Три костенурки, висящи на клон". Звездата Канопус при тях е известна с пет различни имена, а Кастор и Полукс от съзвездието Близнаци носят името "Самките антилопи". Планетите също са наименовани и съществуват митове, свързани с някои от тях.


Юпитер

В митологията на бушмените можем да открием и представата за съществуването на Юпитер, когото те наричат "Сърцето на утринната зора". Сърцето на утринната зора се оженил за любимата си, която била в образа на рис. Хиената обаче я омагьосала, отровила я и заела нейното място. По-малката сестра на риса разбрала това и разобличила хиената. Сърцето на утринната зора много се ядосал и прогонил хиената. От този момент Юпитер всяка нощ обикаля с пламтящи очи, наблюдава от небето и плаши и разгонва всички хиени и чакали.


Създаване на първия човек

Тъй като териториите, обитавани от бушмените са сухи и пустинни, водата в тяхната митология има силни магически свойства. В началото целият свят бил покрит с вода. Една пчела (символ на мъдростта) носела богът-богомолка Цагн над бушуващите вълни на Световния океан. Тъй като нямало твърда земя, на която да кацне, тя много се изморила и започнала да лети все по-ниско. Изведнъж видяла едно бяло цвете, носено от водите и поставила Цагн на него. А в сърцевината му, защитена от вятъра, оставила и семето на първия човек. Пчелата умряла, защото вече била изпълнила предназначението си. Цветето се носело, полюшвано от вятъра и Цагн засънувал вълшебни сънища. Сънувал различни животни, насекоми, птици и дървета. Такива, с каквито би искал да бъде населен светът. А когато слънцето изгряло и Цагн се събудил, сънят му постепенно се реализирал. От семето се родил първият човек, а новопоявилата се земя била изпълнена с растения и животни.[2][8]


Как човекът се сдобил с огъня

Често срещан герой в бушменските митове и легенди е щраусът. Бушмените забелязали, че около неговото гнездо винаги се носи приятен аромат. Затова веднъж един от тях се спотаил и дълго наблюдавал щрауса, стремейки се да разбере откъде идва миризмата. Накрая видял как щраусът повдига едното си крило, оттам изскачат огнени езици и той започва да готви храната си. На човекът много му се искало също да има огън, на който жените да приготвят месото. Затова си послужил с хитрост. Спомнил си, че в пустинята расте висока меренда с много вкусни плодове. Повел натам щрауса и го посъветвал да си откъсне от най-високо растящите, защото били най-вкусни. Когато щраусът се навдигнал на пръсти и проточил шия, крилата му се повдигнали от усилието и огънят се показал. Човекът бързо го грабнал и избягал в селото. Оттогава хората имат огън, а щраусът никога повече не лети, защото се страхува да повдигне крилете си.

Пантеон на божествата

Гви

Гви (Гкви, Гуи) (Gewi, Gcwi) e бушменски и хотентотски културен герой. Той е по-малкият син на бога-създател Цагн и жена му Коти. Двамата с брат си Когаз са велики вождове и смели войни. Заедно с Когаз научават хората как да изкопават корени за храна със специално направени от тях пръчки и прикрепен към върха им остър камък. Те са и първите крале (вождове) на бушмените.

Митът за антилопите

Когато Цагн и Коти създавали антилопите, те се стараели да сътворят такива животни, които да са удобни за лов и да служат за храна на хората. Затова след като светът се изпълнил с антилопи, Цагн изпратил по-малкия си син Гви да се опита да убие няколко. Защото той бил този, който пробол с копието си първата антилопа, дъщеря на Коти и Цагн и носел вина за нейната смърт. Гви тръгнал, старал се много, дал всичко от себе си, но се върнал задъхан, изтощен, с наранени крака и без никакъв успех. На следващия ден баща му отново го изпратил на лов и той отново не успял да убие нито една антилопа. Животните оставали неуязвими, защото в костите си носели частица от Цагн. Тогава богът изпратил най-големия си син Когаз да подгони антилопите към него. И с едно хвърляне на копието си успял да убие три едновременно. После изпратил братята да отидат на лов, като преди това ги благословил. Гви убил една, а Когаз – две антилопи. През този ден ловът нахранил всички хора от племето. И оттогава антилопите станали основният обект за лов и изхранване на бушмените.

Гуе

Гуе е бог-творец в религията на бушмените от групата ко. Той е създал хората, животните, растенията, духовете, жена си, децата си и целия заобикалящ ни свят. Сътворил е също и силите, нарачени оа. Не е ясно дали е мъж или жена, тъй като никой не го е виждал. Освен това той е велик вожд, на когото всичко е позволено. Но никога не прави нищо лошо и даже не може да сгреши в нищо. Не може да бъде измамен дори от силите оа. Води много активен полов живот и понякога стига до кръвосмешение. Винаги е сит, защото разполага с излишъци от храна. Когато е разгневен причинява смъртта на хората, но обикновено е добър към тях, също както към животните и растенията. Въпреки че е творец на всичко и всички, включително и смъртта, той не е в състояние да върне мъртвец към живота. Обича всички еднакво. Той е един единен бог на всички хора, независимо от цвета на кожата им.

В началото Гуе сътворил всички хора еднакви, но по-късно ги разделил на раси и племена. Първо създал белия човек, а после – черния. А от малкото останал материал създал бушмените. С това те си обясняват защо са толкова дребни и считат, че благодарение на това, имат по-малко ум в сравнение с останалите хора. На същия принцип създал и животните – първо големите, после – по-малките и накрая – най-малките. В началото направил мъжа и едва след него – жената, като дал на мъжа всички сили заедно с дъха си. След като създал хората Гуе ги научил да боравят с лък, стрели и копие. Показал им кои растения са отровни и какво месо точно да ядат. Научил ги и кои са растенията, които могат да действат като противоотрова срещу различни отрови. Постановил и правилата за табу във връзка с различните храни.

Живее в дома си, за който не е известно къде се намира. Предполага се, че е разположен на небето, а то е огромно и може да обитава всяко негово кътче. А може да живее и далеч извън него. Ко наричат небето "лице на създателя". Според други предположения домът му се намира високо в планините, но никой не е виждал и следа от него. Ако живее близо до хората, може да се ядоса и да ги убие. А посещението в неговия дом е равнозначно на смърт.

Гуе има много деца, които прибират душите на умрелите. Те са тези, които първи показват на племето антилопата. Гуе и силите оа живеят наблизо и затова техните деца си играят заедно.


Кваи Хему

Кваи-Хему (Куаи-Хем) (Khwái hemm – Бушменски бог-поглъщач, злодей, създател и владетел на огъня. Той е ужасяващият баща на осиновената дъщеря на бога-създател Цагн – бодливото свинче Цо. Представлява страховито чудовище, което поглъща всичко срещнато, а ако след това ги повърне, хората и животните излизат от стомаха му живи. Всеки път, когато отвори устата си, от нея изскачат огромни пламъци. При някои от скалните рисунки в Лесото Кваи-Хему е изобразен подобно на двукрак динозавър. Почти по същия начин бушмените го представят и при някои свои ритуали.

Митът за Цагн и Кваи-Хему

Веднъж Цагн в ролята си на трикстер изиграл лоша шега на кърлежите. Поводът бил отделянето на небесния свят от земния. Кърлежите имали домове, домашни животни, инструменти, съдове и дрехи. Животът им приличал много на този на бушмените в средата на ХІХ век, когато е създаден този мит. Между Цагн и кърлежите се завързала битка, която той изгубил. Но след това на насекомите им се наложило да изпитат цялата ярост на бога. Той се прибрал вкъщи, заспал и засънувал един от пророческите си сънища. Сънувал, че събира небесните кърлежи от всички техни владения и места за живеене и ги пренася на Земята. Когато богът се събудил, се оказало, че сънят му се е превърнал в реалност. Така, от пренесените на земята кърлежи, бил създаден бушменският народ. Като допълнително наказание Цагн отнел от хората и огъня. Намирайки се вече на Земята, те започнали да изпитват студ, глад и жажда. Повече не можели да сготвят храната си, нито да осветят тъмнината, нито да се стоплят. Защото не били готови да управляват голямата сила на огъня, символ на цивилизацията, която в началото били получили от Цагн. Животът на бушмените станал много труден. Тогава, въпреки съвета на осиновената си дъщеря Цо, Цагн поканил в този нов свят пламтящия Кваи-Хему, който бил създател на силата на огъня. Още с пристигането си страховитото създание започнало да унищожава всичко, сътворено от Цагн до този момент. Погълнало растенията, животните, домовете и хората. Накрая погълнало и Цагн. Останали само две деца и техният учител. Учителят научил децата как да се противопоставят на разрушителната сила на Кваи-Хему. Те успели да унищожат чудовището чрез хитрост и извадили от корема му всичко, което то било погълнало. Според друг вариант за унищожаването на бога-поглъщач се погрижил един от правнуците на Цагн – млада богомолка, която се научила да се противопоставя на смъртоносната жега на огнедишащия Кваи-Хему. Помагал му младеж от племето на бушмените. Спасените хора се заели да изградят отново света, който Цагн бил създал за тях. Защото бог създава, но хората трябва да се научат да управляват силите, които им е дал и в противен случай биха загинали. А според трети вариант двамата млади синове на Цо, по заповед на майка си пронизали с копията си Кваи-Хему и спасили всички, които били погълнати.


Когаз

Когаз (Когац, Гауну-Цаксоу, Гоуну-Тсацоу) (Cogaz) е по-големият от двамата сина на създателя на света Цагн и жена му Коти и брат на Гви, според бушменската митология. Той е изтъкнат вожд, а функциите му са на културен герой. Носи в себе си мъдрост, заради която дори Цагн често иска съвети от него. Тримата велики водачи на бушмените според легендите са Цагн, Когаз и Куансикуитша. Те притежават голяма сила и могъщество, но Цагн е този, на когото всички се подчиняват. Съществуват записани няколко легенди, свързани с Когаз и баща му.


Митът за змиите

Дъщерята на Цагн се скарала с баща си, решила да се самоубие, избягала и се хвърлила сред гъмжило от змии. Оказало се, че всъщност те били мъже, а техният вожд я харесал и се оженил за нея. Цагн изпратил сина си Когаз да я доведе обратно и му дал магическия си зъб да му помага. Когато Когаз се приближил с групата си от млади мъже към змиите, те се ядосали, но вождът им успял да ги успокои. Братът взел сестра си и тръгнали да се връщат. Но преди това мъжете овързали около краката и телата си тръстики и така потеглили на път. Три от змиите обаче ги последвали, опитали се да ги ухапят, но достигали само до тръстиките. Опитали всевъзможни начини да ги унищожат. Предизвикали буря, която да ги избута във водата, но и този опит пропаднал. Защото Когаз носел със себе си вълшебния зъб, който го предпазвал от всякакви беди. Младежите се върнали при змийския вожд понеже разбирали, че скоро цялото поле ще се наводни от бурята. Затова бързо построили висока площадка от върбови пръчки и се покачили върху нея заедно със останалите змии. Когато преследвачите се върнали, жените им ги хванали и ги изхвърлили във водата. А хората, вождът и змиите се спасили, покачени на площадката. След като Когаз и сестра му се прибрали вкъщи, Цагн върнал младежа обратно да доведе и змиите. Когато пристигнали, богът ударил всяка от тях с тоягата си, те се измъкнали от кожите си и се превърнали в хора.


Митът за бабуините

Много, много отдавна бабуините били също такива ниски хора като бушмените, но злонамерени и свадливи. Веднъж те срещнали Когаз, сина на Цагн, който бил изпратен от баща си да нареже пръчки за направа на лъкове. Бабуините го хванали и се развикали, защото мислели, че лъковете ще послужат за тяхното убийство. За да се предпазят решили да убият момчето. Обесили го на върха на високо дърво и започнали да танцуват и пеят победни песни около него. Цагн усетил, че става нещо недобро със сина му. Натрил малко магически прах на носа си и разбрал, че дребните хора са убили Когаз. Бързо ги открил и въпреки страха им, ги принудил да продължат танците и песента, в която се разказвало какво се е случило. След това взел една кошница, пълна със съчки и започнал да забива по една пръчка отзад на всеки един от танцуващите, която веднага се превръщала в опашка. Един след друг те побягнали към планините, подскачайки и размахвайки маймунските си опашки за да заживеят в корените на дърветата с бръмбарите и скорпионите, да пощят бълхите си и да бърборят глупости за вечни времена. Защото така били превърнати в бабуини. А Цагн се качил на дървото, свалил тялото на Когаз и му вдъхнал живот отново, като му дал от растението кана. От този ден бушмените са единствените хора, които разбират езика на бабуините и даже могат да разговарят по малко с тях.


Митът за орела

Богът-създател Цагн срещнал един орел, който взимал мед от пчелите. Той го помолил да му даде малко, а орелът му предложил да почака. Излитал още няколко пъти и всеки път се връщал с нова пита мед. Когато събрал доста голямо количество, посъветвал Цагн да отиде и сам да си вземе останалия. Цагн се изкатерил по скалите, но горе не били останали никакви пити и той успял само да оближе скалата, по която медът бил полепнал. Когато решил да слезе, разбрал, че височината е твърде голяма и няма да успее да се справи. Тогава се сетил за амулетите в колана си, извадил няколко и ги изпратил при Когаз за съвет. Съветът на Когаз бил да сътвори вода, която да пада от скалите и да слезе по нея. Така Цагн успял да стигне до земята. После още три пъти се качвал и слизал по водата, все по-високо и по-високо. Докато на третия път стигнал до гнездото на орела, като приел формата на голяма антилопа. Орелът видял антилопата и се опитал да я убие. Хвърлил копие към нея, но то минало отляво, хвърлил второ, което минало отдясно. Третото копие минало между краката ѝ. Тогава орелът се хвърлил върху нея, но изведнъж ударила силна градушка и го зашеметила. Цагн го убил, взел меда и се върнал вкъщи. Там го посрещнал Когаз, който го предупредил да не влиза в такива боеве, защото в бъдеще това може да му донесе сериозни неприятности.


Митът за великаните

Често в рисунките на бушмените се срещат уродливи великани, въоръжени с бойни брадви. Наричат ги Ообе. Те били канибали, които режели главите на хората, убивали жените и изтегляли кръвта през носовете им. Веднъж Цагн изпратил сина си Когаз при тях, като му дал вълшебния си зъб, който да го предпазва от беди. Когато Когаз пристигнал, Ообе го атакували няколко пъти, но той се качил върху бащиния зъб, който изведнъж израстнал много нависоко и великаните не могли да го достигнат. Там той първо си сготвил храна, а после засвирил с тръстиковата си флейта. Чувайки музиката, великаните заспали, а Когаз слязъл от зъба и си тръгнал. Но Ообе го последвали и се наложило отново да се качва на зъба. При следващата атака Когаз успял да убие няколко от тях с отровните си стрели. Когато разбрал от сина си какво се е случило, Цагн решил, че не желае да вижда повече великаните, защото били канибали. Част от тях убил, а събраните им одеяла и сандали нарязал на парчета. После превърнал тези парчета в диви кучета, които се втурнали срещу останалите великани и ги прогонили надалеч. Някои автори предполагат, че бушмените са наричали Ообе хората от племената банту, които често са нападали земите им и които в онези далечни времена наистина са били канибали.


Коти

Коти (Хунту, Хуну, Кат, Катен) (Coti) е бушменска богиня на лова и майка на пчелите. Тя е жена на бога-създател Цагн в бушменската митология. Както цялото му семейство, така и тя има образ на някакво животно. Най-често се явява като даман, а в някои митове – като мармот. Има осиновена дъщеря, която е бодливо свинче. Името ѝ е Цо и живее със семейството на Коти и Цагн. От Цагн Коти има двама сина, велики вождове – Когаз и Гви.

Митът за създаването на антилопите

Коти използвала ножа на мъжа си за да си подостря тоягата, с която изкопавала корени за храна. Когато Цагн разбрал, че тя е изтъпила ножа му, ѝ се скарал и я заплашил, че нечестивият ще дойде да я вземе. Но в това време тя била бременна и страхът се отразил на детето. Когато дошло времето, вместо човешко бебе, родила едно малко животинче. Двамата с мъжа ѝ се чудели що за същество е това. Цагн накарал Коти да счука част от растението кана, за да разберат какво точно е родила. Той поръсил бебето със счуканата кана и започнал да изрежда имена на животни с надеждата, че то само ще му покаже към кой вид принадлежи. Когато изрекъл името на антилопата, бебето отговорило "Ааааа". Тогава родителите разбрали, че Коти е родила антилопа. Цагн прегърнал малкото и го положил в една кратуна. Занесъл го в изолирана клисура близо до хълмовете и го скрил там за да отрасне необезпокоявано. По това време той създавал всички предмети, растения и животни и се стараел да ги сътвори така, че да бъдат полезни за хората. Създал и вятъра, за да може да носи миризмите на животните. Във връзка с тази дейност му се наложило да напусне дома си за няколко дни. Докато го нямало синовете му Когаз и Гви отишли с приятелите си на лов. Попаднали в клисурата, където баща им скрил антилопата. Те нищо не знаели за нея и когато я видели, били изненадани от новото, невиждано животно, на което рогцата тъкмо израствали. Няколко пъти я заобикаляли в кръг, но тя винаги се изплъзвала и всеки път след това се връщала и лягала на същото място. Накрая заспала и тогава Гви я пробол с копието си. Братята я одрали, взели месото и кръвта и ги занесли вкъщи. Коти била много разстроена, а когато Цагн се върнал, изпаднал в ярост. Заканил се на Гви, че ще го накаже заради неговите самонадеяност и неподчинение. Изтръгнал носа му и го захвърлил в огъня. А Коти стояла много нещастна, както заради убитата си дъщеря, така и заради обезобразения си син. Но малко по-късно Цагн размислил, извадил носа от огъня и го поставил обратно на лицето на сина си. После го накарал да вземе от кръвта на убитата антилопа, да я сложи в един съд и да я започне да я разбива, като държи вертикално специална, направена от него пръчка, и я върти много бързо между дланите си. Кръвта започнала да се разплисква и се разхвърчала на струи, които се заизвивали като змии, изскочили навън и се превърнали в животни. Но Цагн все още не бил доволен, защото новосъздадените антилопи не изглеждали точно така, както той искал. Затова накарал Гви да изхвърли кръвта. После помолил Коти да измие съда и да налее в него още от кръвта на антилопата. Добавил и част от сърцето. Втория път вече Коти се заела да върти пръчката, а капките, които се разхвърчали, започнали веднага да се превръщат в мъжки антилопи, които ги заобиколили и ги побутвали с рогата си. Цагн ги изгонил навън, а от новите капки започнали да изскачат женски антилопи. Коти все въртяла и въртяла, докато светът се напълнил с антилопи, които изглеждали точно така, както Цагн желаел.

Куаманга

Куаманга (Kwammanga ) е особен персонаж в бушменската митология. Той е този, който не е нито човек, нито животно, а е част от дъгата и живее в нея. Той е символ на съзнанието и мисълта при бушмените, както и на критическия аспект в човешкия характер. Отговорен е и за това никога повече да не се случва потоп.

Женен е за Цо – бодливо свинче, осиновена дъщеря на бога-създател Цагн и родна дъщеря на страховития бог-поглъщач Кваи-Хему. Куаманга и Цо имат двама сина. По-големият Ни е египетска мангуста (ихневмон) и в много митове е партньор на Цагн. Той е смел боец и вожд, който се среща лице с лице с всякакъв враг. По-малкият, който носи името на баща си Куаманга, също е дъга и е мил, безгрижен, с нежна душа и тяло.


Митът за убийството на антилопата

Семейството на Куаманга се разрастнало – неговите деца също имали деца, които се оженили, родът станал голям и вече много хора живеели край реката, където някога била създадена първата антилопа. Това били роднини, приятели и потомци на Цо и Куаманга. Една година суша застигнала земите на бушмените, много време не паднала и капчица дъжд, земята изсъхнала и се напукала. Растенията загинали и настъпил глад.

Веднъж в това тежко време старата антилопа минавала край селото по пътя си към Великите равнини и решила да се отбие да види родната река. Същия ден двамата Куаманга – баща и син обикаляли наоколо, търсейки нещо за храна и случайно се натъкнали на антилопата. Те знаели, че ако я убият ще бъдат наказани, но гладът ги принудил да го направят. Взели в ръце по един голям камък и докато пиела вода от реката, се хвърлили върху нея. Тя не успяла да избяга и двете дъги я заудряли с камъните. Кръвта ги изплискала, антилопата изревала и паднала мъртва. Бащата и синът я нарязали на парчета с острите части от камъните и отнесли месото в селото. Хората я изяли без да почувстват угризение за това, че унищожават друго живо същество, сътворено от Бога. Но вината се загнездила като бич в съзнанието им и започнала да ги мъчи. Скоро те се почувствали толкова зле, изпълнени с грях и разкаяние, че се наложило да се обърнат за помощ към бога-творец Цагн, защото повече не можели да живеят с тази огромна вина.


Ни

Ни (Ани) (Ani) е персонаж от бушменската митология и има облика на египетска мангуста (ихневмон). Баща му Куаманга е част от дъгата, а майка му е бодливото свинче Цо, осиновена дъщеря на създателя на целия свят Цагн. Има по-малък брат, който носи името на баща им и също като Куаманга е част от дъгата.
Самият Ни е изключително умен и е един от най-близките съветници на дядо си Цагн, който често се допитва до него и се съобразява с мнението и съветите му. Той е любимецът на дядо си и е дълоко уважаван от него. Освен това е много смел войн и винаги предпочита срещата с врага да става директно, хвърляйки се страстно в бой, за разлика от брат си.

Митът за меда и антилопата

(записан за първи път от немския лингвист Вилхелм Блек през 1873 г.)

Цагн често ходел в гората за мед, но никога не носел вкъщи от него. Хората се чудели какво прави с него и изпратили Ни да разбере. Дядо му обаче скрил внука си в една торба и той нищо не успял да види. На следващия ден пробил една дупка и през нея наблюдавал случващото се. Стигнали до едно езерце, откъдето излязла красива антилопа и Цагн ѝ дал да изяде събрания мед. На третия ден Ни взел със себе си братовчедите си сурикати и заедно отишли край езерото преди дядо си. Имитирали неговия повик и когато антилопата се появила, сурикатите я простреляли и тя умряла.

Когато Цагн пристигнал при езерото видял сурикатите, които се гощавали с жертвата си. Изстрелял към тях няколко стрели, но те се връщали обратно и той едва успявал да ги избегне. Тогава се втурнал с боздугана си, но единият от сурикатите го измъкнал от ръцете му, ударил го с него и захвърлил тялото му върху рогата на антилопата. Цагн успял да избяга, заповядал на колчана със стрелите и сандалите си да го следват и се прибрал вкъщи много тъжен.


Според бушмените антилопите винаги миришат на мед. Те смятат, че тази миризма е проводник на свръхестествени сили към човешкия свят. Вярват, че антилопите и меда притежават тези сили. На няколко скални рисунки в Драконовите планини се срещат изображения на атилопи и пчели заедно. В пустинята Калахари бушмените все още танцуват когато пчелите се роят, защото вярват, че могат да получат от тях тези сили.


Цагн

Цагн (Кагн, Каанг, Цгаанг, Цгааген) (Cagn) е централен персонаж в бушменската митология. В някои варианти той е творец на света, демиург, тотемичен културен герой, прародител и трикстер. Самият той е особено създание — представлява смесица между богомолка и голям скакалец. Понякога приема образа и на антилопа, особено когато се проявява като трикстер. Цагн е първото същество. Той е този, който заповядал и всички неща се появили – Слънцето, Луната, звездите, вятърът, планините, животните. В ранните дни на сътворението според един мит, посветен на сина му Когаз, Цагн ударил група змии с тоягата си и те се превърнали в човеци. А прегрешилите хора превърнал в бабуини.

Едно от пояснителните му имена е домакин, собственик на всички неща. Той предизвиква живота и смъртта на всички живи твари. Цагн създал капаните, примките и оръжията, от него зависи успехът в лова. Дал на хората и песните. Патрон е на племенната инициация, във връзка с която научил бушмените на ритуалния "танц на кръвта", изпълняван по време на празника за посвещаване на момчетата в юноши. Въвел и различните табута. От него хората научили имената на местностите и животните. Създавайки животните, той дал на всяко характерните му белези и окраска. Цагн е много хуманно божество, обичано от бушмените. Срещат се доста техни рисунки на хора с глави на богомолки.

Цагн има способността да променя външния си вид, като понякога приема образа на антилопа, въшка, гъсеница и други животни. А когато "влезе" в антилопа например, никой не е в състояние да я убие. Това е най-честото му превъплъщение, защото антилопата е любимото му животно и се намира под специалното му покровителство. За нейното създаване той се потрудил особено внимателно, като ѝ поставил специфични отличителни белези – особената форма на ушите и вида на опашката. Според един от митовете, в миналото бушмените били антилопи, но Цагн ги превърнал в хора. Според друг той създал антилопата кана от сандала на Куаманга. Надарил с магически способности червената газела и антилопата кана, към които имал особена слабост.

От други митове следва, че една от основните задачи на Цагн е да осигурява храна на хората. Тъй като самият той някога е послужил за храна, като първо е бил погълнат, а после повърнат от бога-поглъщач Кваи-Хему. Също така Цагн дава или отказва дъжда. Според друга версия съществува Воден бивол (Дъждовен бик, който живее в езерата. Когато излезе и тръгне нанякъде, там, накъдето се е отправил, завалява дъжд.

Като трикстер Цагн се проявява не само с хитрините и триковете си, характерни за трикстерите в класическите митове, а основно със свръхестествените си способности. Той сънува магически сънища, предвещаващи бъдещи събития или тяхната развръзка. В един от зъбите му се крие особено мощна магическа сила. Има способността да го извади и да услужи с него на човек, който в някакъв момент изпитва сериозна необходимост от тази сила. Освен това носи магически сандали, които могат да се превръщат в кучета-пазачи.

Близките на Цагн имат образи на различни животни. Преди да станат животни, както и небесните тела и природните явления, всички те били хора, принадлежащи на "древния народ", обитавал територии, съседни на бушменските. Освен с Цагн, с тях също са свързани митове за сътворението на света. Жена му Коти (още Хунту, Хуну, Кат, Катен) е даман, а в някои случаи - мармот. Сестра му е син жерав (националната птица на Република Южна Африка), а синът ѝ - газела. Осиновената му дъщеря Цо е бодливо свинче, а един от синовете ѝ е египетската мангуста Ни. Цагн има двама сина — Когаз (Когац) и Гви (Гуи). Всички те живеят заедно в малко село и обитават груби колиби, направени от клони. Напускат ги когато трябва да последват стадата от антилопи. Притежават само толкова вещи, колкото могат да носят, когато се местят в търсене на храна и прясна вода.

В бушменския фолклор Цагн обикновено се среща като старец, който постоянно попада в неудобни ситуации и си навлича упреците на близките. Повратна точка се явява изпадането на Цагн в невъздържана ярост. Тогава той маха маската си на смешен старец и от този момент нататък действа влизайки в митологичния си образ.


Митът за слоновете и малката газела

Цагн имал любимец, за когото се грижел с голяма обич. Това била една дребна африканска газела - планински скакач. Името ѝ било Катау и била дете на сестра му. Веднъж когато Цагн и Катау излезли заедно на разходка край селото, видели в корените на едно дърво голяма тъмна дупка, край която жужали няколко пчели. Цагн се вмъкнал в нея и намерил огромен пчелен кошер. Той започнал да яде меда, като хвърлял по някоя пита навън за малката газела. По едно време край дупката минало стадо слонове. С него вървели малко слонче и неговата майка. Слоницата харесала детенцето газела, хванала го с хобота си, качила го на гърба си и продължила по пътя си. А малкото слонче от любопитство останало край дупката, подмамено от вкусния аромат. То започнало да яде питите мед, които Цагн изхвърлял от дупката за своя любимец. Когато най-после излязъл, с ужас видял слонче вместо своята газела. Притеснено се огледал наоколо, забелязал следите от стъпките на стадото и се затичал след него. Но после рязко спрял, защото се сетил, че първо трябва да се върне вкъщи и да каже на сестра си Синия жерав какво се е случило с Катау. За да не се чуди защо толкова време не се прибират. Сестра му много се ядосала и го обвинила, че сигурно е заспал в онази дупка, за да не чуе цяло стадо минаващи слонове. С наведена глава Цагн взел лъка си и колчана със стрели, торбичка със сушено месо и потеглил на път. Върнал се при кошера и видял, че малкото слонче все още седи там и ближе медените пити. Затичал по следите на стадото, а слончето хукнало след него. Дълго тичали, докато накрая стигнали до един хълм, в подножието на който се намирало селото на слоновете. Цагн се скрил на върха и известно време наблюдавал децата, които си играели в центъра му. Сред тях забелязал и малката газела, която щастливо подскачала и се смеела заедно със слонските деца. Въздъхнал с радостно облекчение и решил да отиде веднага и да си прибере детето. Майката слоница обаче го видяла да слиза от хълма и в бързината да скрие газелата, я обгърнала с хобота си и я глътнала. Докато Цагн стигне до селото, малкото хлътнало в слонския корем. Цагн много се разстроил и разгневил. Той поискал Катау веднага да му бъде върнат, но слоницата отказала. Тя даже излъгала, че в селото никога не е имало никаква газела. А останалите слонове наобиколили застрашително Цагн и затръбили с хоботите си. Цагн се разбеснял от яд, скочил на хобота на слоницата, покатерил се по него и бързо се вмъкнал в устата и. Промушил се навътре, стигнал до стомаха и намерил малкия изплашен Катау. Хванал го и пропълзял обратно нагоре, докато накрая се измъкнал през хобота заедно с ценния си товар. Слоновете останали силно изненадани, защото го очаквали да излезе от устата на слоницата за да го убият. А тя била метнала хобота на гърба си и стояла с широко отворена паст. Така че Цагн и Катау изскочили съвсем неочаквано върху гърба и. Хукнали да бягат, а слоновете ги подгонили. Тичайки Цагн крещял, че той е велик магьосник, не може да бъде наранен и самият той може всичко. И тъй като е богомолка, а богомолките летят, Цагн обгърнал здраво газелата и полетял заедно с нея. Бързо стигнали до родното село, където сестра му им поднесла прясна вода в черупка от щраусово яйце, а хората ги посрещнали с огромна радост. В селото на слоновете също царяло весело оживление, защото видели малкото изгубено слонче да тича по хълма към прегръдките на майка си.


Цо

Цо (Хо) е известна в митологията на бушмените като осиновената дъщеря на бога-създател Цагн. Самата тя е бодливо свинче и е олицетворение на положителното начало. Никой не се движи в тъмнината така безшумно и уверено като нея. Има блестящи черни очи и силно обоняние. Родният ѝ баща е ужасяващото чудовище-поглъщач и бог на огъня Кваи-Хему, от когото много се страхува. Всеки път когато Кваи-Хему отвори уста, от нея изскачат страховити пламъци, които обгарят веждите и лицето ѝ. Цо решила, че повече не може да живее така и избягала от баща си, а семейството на Цагн я приютило. Омъжена е за Куаманга, който не е нито човек, нито насекомо, живее в дъгата и сам той е дъга. По-големият им син Ни, който в много митове е партньор на Цагн, е египетска мангуста (ихневмон). По-малкият носи иметото на баща си — Куаманга Младши и също е дъга като него. Всички те, преди да се превърнат в животни, някога са били хора, членове на "древния народ", обитавал териториите до тези на бушмените.


Легенда за силата на Цо

Тази легенда е една от най-късно създадените и по всяка вероятност е възникнала в критичен момент от историята на бушмените. Като доказателство се сочи, че това е единствената легенда, в която се появява овца — животно, което е свързано с по-късната цивилизация на бушмените.

Веднъж един бръмбар, който имал овца, ухапал бога-създател Цагн. Богът страдал от болка и унижение и ядът му се пренесъл върху всички собственици на овце. Решил да направи така, че бръмбарите, които хапят така подло, от този момент да станат зависими от овцете, да живеят в руното им и да се хранят с кръвта им. От любопитство Цагн се сдобил с една овца и я показал на дъщеря си Цо, която не могла да дойде на себе си от удивление при вида на чудното животно. Явно това е било доста необичайно събитие, защото цялото семейство се събрало да разглежда незнайното животно и да му се чуди. Там били и Коти, жената на Цагн, двамата му сина Когаз и Гви, Куаманга-дъгата и неговите синове. Присъствал даже и внукът му Ни, любимец на Слънцето и Земята.

Цагн не се чувствал добре след ухапването и се оплакал на Цо, че е толкова зле, че даже не може да яде месо, което му изглеждало твърдо и жилаво. Месото, за което говорел Цагн било от зебра. Зебрата при бушмените е символ на бягството, а овцата — на смирение, защото не се бори дори когато я колят. Цагн помолил Цо да повика родния си баща — подобния на двукрак динозавър ужасяващ бог Кваи-Хему, с когото заедно да се опитат да ядат месо от овца. Цо изпаднала в ужас. Тя по-добре от всички познавала привичките на баща си. Знаела, че даже една цяла овца няма да го нахрани и се опитала да разубеди Цагн за това посещение. Според нея, ако Кваи-Хему се появи, той би изял освен овцата и всичко останало наоколо и никой няма да е в състояние да го спре. Но приемният ѝ баща настоявал и тя трябвало да се съгласи. Преди да тръгне обаче, взела собствения си обяд и го закопала в дупка в земята. След това се отправила на път през пустини и дюни до дома на Кваи-Хему. А богът и цялото му семейство чакали госта. Изведнъж се смрачило и тъмнината изпълнила цялото небе. Богът-поглъщач се появил и веднага, без даже да поздрави, изял овцата и започнал да поглъща всичко, попаднало пред очите му. След това продължил с Коти, Куаманга и цялото семейство на Цагн. Накрая в огромната му паст попаднал и самият бог. Пощадил само дъщеря си Цо. А тя плачела, окайвайки загубата на целия ѝ познат свят, и се опитвала да защити синовете си. Но запазила самообладание и не паднала духом.

След като Кваи-Хему приключил, Цо обмислила как да спаси близките си. Без да губи време, решила да изпита смелостта на двамата си сина и да прецени кой от тях би се справил с баща ѝ. Измъкнала един от бодлите си и го забила в ухото на малкия си син, който носел името на баща си Куаманга. Момчето имало нежна кожа и от очите му потекли сълзи. Цо не го презряла за слабостта му, защото на земята има място за всички – дори и за тези с деликатни души. След това се приближила към по-големия си син Ни и напъхала иглата първо в ноздрата, а след това и в ухото му. Колкото повече натискала, толкова по-ясен ставал погледът на момчето. И въпреки че било обхванато от гняв, изразът на лицето му ставал все по-мъжествен. Цо въздъхнала с облекчение, защото разбрала, че поне един от синовете ѝ е достатъчно безстрашен. Затова накарала смелия си син, олицетворение на мъжественост и решимост, да прободе десния хълбок на Кваи-Хему, а нежния – да промуши левия. По неин знак те бързо разпорили търбуха на бога-поглъщач и от там излезли всички, изгълтани от него, даже и овцата. Всички били живи и здрави. Цо им раздала храната, която преди това била скрила в дупка в земята, за да имат сили да продължат пътя си и да изградят нов живот. После ги повела надалеч от тези тъжни земи в търсене на един нов, по-добър и по-светъл свят.