Eпизодът беше страхотен! Those Delena moments in it... :yess:
Деймън все повече ми харесва (а не мислех, че има още накъде), не разбирам как е възможно да харесвате повече онзи Деймън от първи сезон, който беше кръвожадното и безчуствено така наречено "Лошо момче", ноо, всеки с вкуса си. За мен лично Деймън от втори и трети сезон просто няма равен и бие и Стефан, и всички останали по точки.
Така, сега за другите моменти от епизода.
Радвам се, че г-жа Локууд проумя нещата след като видя с очите си какво е синът й и, че поиска да постъпи правилно. Дано и бащата на Каролайн накрая да постъпи правилно, защото тя също ми е сред любимците. Много се шашнах, когато накрая стана ясно, че това е баща й! Седя си и си казвам наум WTF!?
Друг WTF момент беше с Джеръми, Вики и Ана. Вече просто не чаткам никак накъде отива тази работа и смятам, че Джер задължително трябва да каже на Бони, защото тук се разиграва нещо опасно. Това може изобщо да не са Вики и Ана, а някой да си играе с ума му... :hmm: Все пак, как така ще се връща? Немъзможно, има нещо друго, което ще бъде мрачно и непредвидимо.
Моментът с Деймън и Елена в реката... Хм, всички знаем, че искаше да я целуне. :1: Ето затова тези актьори са толкова добри, не е нужно да се пояснява нещо, то личи и в действията им. Така, както си личи, че Елена всъщност е загрижена за Деймън в много по-дълбок смисъл, отколкото и сама е готова да признае, но Деймън постъпи много мъжки, когато отиде да й каже първо, до какъв извод е стигнал за Стефан, и второ, загатването за това, което Елена чувства и призивът когато върнат Стефан обратно да не забравя какво е чувствала, докато го е нямало. Силен момент! Дори, честно казано, по-силен от телефонния "разговор" в предния епизод.
Друго, за Аларик и Елена. И аз самата така виждам нещата от миналия сезон още, че независимо от смъртта на Джена сега те си остават един вид семейство, нищо, че не са свързани с никакви кръвни или законови връзки. Радвам се, че той все пак се отказа да бяга от всичко това и се върна там, където принадлежи.
И последно, малко противоречиво - Клаус. Хм, дори не мога да обясня защо този персонаж ми харесва. В книгата ми беше страшно противен, но тук... Абе не мисля, че е само заради британския акцент, който ми е слабост. Той е неподправено и най-вероятно изцяло непоправимо зъл, но има нещо в него, което ми допада. Усетих някаква много, много лека нотка на човечност, когато накрая каза на Стефан "Ти си единственият другар, който ми е останал." Разбира се може и да греша, но това ще покаже само по-нататъшното развитие на персонажа. Във всеки случай, браво на актьора, дава страхотен израз на този герой и честно казано вече изобщо не си представям друг в ролята.
И така, след този може би леко отегчителен роман (който съкратих спрямо това, което още можех да кажа за серията) е изришно да ви споделям, че нямам търпение за следващия епизод. И впрочем, вече нямам нищо против да бъде и Drama diaries ако ще, ако и занапред ще е така завладяващ, нека ни просълзи!
______________________________
