Животните, които са воювали до хората

Конят, разбира се, е първото животно, което ни идва наум. Има обаче и други животни, които със сигурност не са еволюирали специално за да участват някога в човешки конфликти

Хората не са водели войните си винаги сами - още от зората на историята редом до тях в битките са влизали и най-различни животни.

И днес, макар да остават безгласни и извън фокуса на вниманието, те се използват за различни важни задачи - от подушване на взривни вещества до патрулиране по бреговата ивица.

Конят, разбира се, е първото животно, което ни идва наум. Има обаче и други представители от животинското царство, които със сигурност не са еволюирали специално за да участват някога в човешките конфликти.

Животните, и природата като цяло, обаче, вдъхновяват инженерите, които се опитват да пресъздадат тяхната сила и динамика във военни и други машини.

Ето някои от създанията, участвали във военни действия, за които разказва "Лайв сайънс".

Кон

Никое друго животно не е играло ролята, отредена на коня във времена на военни конфликти. Опитомените коне се появяват преди около 5500 години на територията на днешен Казахстан и разпространението им в Евразия скоро води до ангажирането им в мащабни битки за територии и др.

Древните египтяни и китайци използвали теглени от коне колесници като платформа, от която да се сражават, преди "революцията" на седлото и стремето, дали на воините много по-удобна позиция.

Въоръжени рицари на коне са били способни да нанесат разгромителни удари и срещу най-способните пехотинци.

Стабилността, осигурена от конете, е позволила на монголците да изстрелва ловко стрели от гърбовете им... и да покорят огромна част от света.

Буреносното приближаване на хиляди конски копита, тресящи земята, винаги (някога) е означавало началото на края за ред цивилизации, които не са имали подобно предимство.

Конете са се използвали до началото на модерната война, когато на бойното поле навлизат танкове и картечници.

Делфин

Делфини, както и морски лъвове, помагат на американските военноморски сили в крайбрежното патрулиране от 60-те години насам. Събратята на Флипър използват сложните си биосонари.

Ехолокацията по принцип се използва от делфините, китовете и прилепите за ориентация и намиране на храна.

Морският бозайник изпраща серия от сигнали с различна честота и приема отразената вълна, като по времето на получаването й определя разстоянието между себе си и обекта. "Докладването" пред хората става на базата на сигнали от типа "да-не".

Делфините могат да бъдат изпратени и да маркират открития обект с въже с плувки. Тази им способност помогна по време на двете войни в Залива и войната в Ирак. Военни делфини участваха в прочистването на пристанището Ум Каср в Южен Ирак.

Делфините могат да преследват вражески плувци, но американската армия отрича слуховете, че бозайниците са тренирани да използват оръжия срещу хора.

Муле

Те са играли тиха, но важна роля в историята на човешките военни конфликти - предимно като носачи на голяма част от необходимата на войниците храна, оръжие и други припаси.

Мулето - родено от мъжко магаре и женски кон, е било предпочетено пред конете заради неговата станала нарицателна издръжливост. Мулетата са познати и с друга своя черта, довела до създаването на стереотипа за техния инат.

Римските легиони са ходели с около едно муле на всеки десет легионера. Самият Наполеон е яздил това животно през Алпите, освен че е ползвал събратята му да пренасят и багажите.

Американската армия е използвала около 571 хил. коня и мулета в Европа по време на Първата световна война, 68 хил. от които са загинали в боевете. Мулетата се използват и днес, за да пренасят провизии в американски мисии из далечни планински райони на Афганистан.

Слон

Най-големият сухоземен бозайник на Земята е останал в историята с унищожителните си групови атаки срещу врага. Слоновете могат да стъпчат, да пронижат и дори грабнат и изхвърлят беззащитните пред мощта им хора. Върху тях са яздели стрелци с лък или воини, мятащи копия.

Древните индийски царства вероятно са първите, опитомили дивите животни до живи танкове, но тази практика скоро се разпространява сред персийците и в Близкия изток. Използвали са ги и гърци, картагенци и римляни.

Александър Велики е трябвало да се сблъска с тях по време на завоеванията си в древния свят.

Конете са се ужасявали от образа и мириса на огромните им туловища, да не говорим за много по-дребните от тях хора.

Въпреки това, слоновете могат да обезумеят от страх или болка, ако са били наказани прекомерно, например. Употребата на топове слага на практика край на тяхното участие на бойното поле.

Куче

За повечето хора кучетата са техните гушливи домашни любимци, но те са били и бойци хиляди години.

Големите породи са служели на бойното поле или като пазачи в почти всички цивилизации - от египтяните до индианците.

Римляните екипирали четириногите с нашийници с шипове и с брони, а испанските конквистадори също използвали кучета за атака по време на инвазията им в Южна Америка.

Много европейски нации и групи са ги ангажирали за битките си през Средновековието, но в наши дни тяхната роля е редуцирана до това да бъдат посланици, търсачи, пазачи.

Ред армии обучават кучета, за да подушват и откриват взривни вещества и бомби, например във войните в Ирак и Афганистан. Там опашатковците си имат дори бронирани жилетки.


http://www.vesti.bg

Животните, които са воювали до хората (част 2)

Някои дребни животинки - като пчелите и прилепите, също са служили на хората в конфликтите им


Хората не са водели войните си винаги сами - още от зората на историята редом до тях в битките са влизали и най-различни животни.

И днес, макар да остават безгласни и извън фокуса на вниманието, те се използват за различни важни задачи - от подушване на взривни вещества до патрулиране по бреговата ивица.

Ето някои от създанията, участвали във военни действия, за които разказва "Лайв сайънс". (Виж първа част на поредицата)

Гълъб

Тези птици са известни като "пощальони" - те са пренасяли важни съобщения до завоеватели, генерали и войници благодарение на своите непогрешими навигационни умения, позволяващи им да намират пътя и да се завръщат от хиляди километри разстояние.

Гълъбите добиват особена слава по време на Първата световна война - съюзниците използват близо 200 хил. птици.

Един от тях - гълъбът герой Шер Ами, дори печели френско отличие за заслуги заради доставянето на 12 съобщения. Той донася последното въпреки раните си от куршуми, прелитайки 40 км за 25 минути, и спасява цял американски армейски батальон, загубил връзка със своите.

След смъртта си птицата е препарирана и по-късно предадена на музея на института "Смитсониън" във Вашингтон.


Друга група от 32 гълъба печели най-висшата британска награда за животни - медала "Дикин", за заслуги по време на десанта в Нормандия през Втората световна война. Те са свършили необходимото в момент, когато се е налагало радио връзките да замълчат.

С прогреса на комуникационните технологии гълъбите биват заслужено пенсионирани.

Морски лъв

Калифорнийските морски лъвове имат особена слава покрай службата си в програмата за морски бозайници на американските военноморски сили, в която участват и делфини и китове.

Морските хищници имат превъзходно зрение в условия на оскъдна светлина, както и слух под водата, те могат да плуват с 40 км/час и да се гмуркат последователно до 300 м.

Военните са ги тренирали да откриват и маркират мини под вода. Животните са способни да окачат и специални белезници на крака на гмурци саботьори, с които тези хора могат да бъдат изтеглени на повърхността.

Върху морските бозайници може да бъде окачена и специална камера, която да предава подводни кадри на живо.

Смята се, че само един морски лъв, двама души и гумена лодка могат да заменят цял военноморски плавателен съд, екипажа му и група водолази в търсенето на обекти под вода.

Пчели

Жилещите ципокрили са доста ефективно оръжие, когато бъдат предизвикани. Древните гърци, римляни и други цивилизации са използвали тези "министрели" при отблъскването на вражески нападения. Обсадени и завоеватели взаимно са си мятали с катапулт цели рояци.

В едно от най-ранните сведения за подобни тактики се разказва за бедите на римски легион, воден от Помпей в Мала Азия. В случая използваното от защитниците оръжие бил нарочно оставен на пътя на завоевателите отровен мед.

Изморените и свикнали да плячкосват войници се нахвърлили върху находката, но скоро заплатили скъпо за лакомията си - били обзети от ужасни симптоми, като припадъци, повръщане, диария и бълнуване.

Местните са били наясно, че мед, събран през определено време на годината и от определени растения, може да бъде токсичен.

Самите пчели са били използвани при обсади на дворци през Средновековието, както и през Първата световна война и войната във Виетнам.

Днес американски учени са открили по-малко агресивна форма на ангажиране на пчелите - като ги обучават да откриват мини.

Камили

Днес само някои патрулиращи ги яздят, но някога камилите са се радвали на огромна почит в определени региони на света.

Способността им да понасят тежки условия, особено липсата на вода, са ги правели предпочитан спътник в сухи и безводни райони на Северна Африка и Близкия изток.

Твърди се, че миризмата на камили е плашела вражеските коне, въпреки че самите те не изглеждат страховито за хората по време на атака.

Персийците са ги "оборудвали" с тежки оръжия, а арабите са яздели на тях по време на междуплеменни войни и на ислямските завоевания.

Извън естествената им среда обаче, камилите винаги са отстъпвали на конете.

Бойната им роля бързо запада с развитието на оръжията през 18 и 19 век и вече можем да ги видим в пълно снаряжение само в епически кинопродукции като "Лорънс Арабски" (разказващ истинска история за събития от Арабския бунт през 1916-18 г., от времето Първата световна война).

Прилеп

Стряскащите нощни създания стават част от странен експеримент по време на Втората световна война.

Зъбен хирург, разстроен от японската атака на Пърл харбър, предлага към прилепите да се окачват малки възпламенителни бомби. Идеята е летящите мишки да предизвикат хиляди минипожара в японските градове, прибирайки се да спят под стрехите на домовете.

Планът обаче, одобрен от президента Рузвелт, се изпортва, тъй като много прилепи "не се подчиняват" и или отлитат, или падат като покосени. Равносметката за американската армия е 2 млн. долара и 6000 прилепа преди тя да се откаже.

Прилепите-бомби успяват да подпалят само симулация на японско село, хангар на американските военни и колата на генерала.

Днес учени в Петагона изучават летателния механизъм на прилепите, за да създават бъдещи военни самолети и шпионски роботи.


http://www.vesti.bg