Секцио – страшно ли е наистина?

Раждането със секцио не престава да е спорна тема – независимо дали е мъж или жена, бъдеща майка или лекар, всеки човек има мнение. Когато е по медицински причини голям процент от хората го приемат, но когато е въпрос на избор, цезаровото сечение ли е най-правилният път за притеснената родилка и бебето й?

Най-често страхът на бъдещата майка е продиктуван от факта, че това все пак си е операция и от украсените страшни истории на приятелки и по форумите. За това попитахме четири майки, които са минали по този път за страха, възстановяването след секцио и дали биха родили по същия начин:

Беше ли ви страх от секциото?

Ж. Т. : Първият път – малко. После вече – още по-малко. Когато знаеш какво те очаква е по-лесно.

М. Д. : Да, беше ме страх, най-вече заради упойката.

В. С. : Да, много ме беше страх и въпреки това два пъти раждах секцио – така се налагаше. Усещането е страшно и неприятно – заради недоверието към лекарите, а и като прибавим кошмарните разкази на препатили в болниците хора, да си кажа честно не ми остана капка смелост!

А. П. Притеснявах се, защото беше нещо непознато, но анестезиологът дори успя да ме развесели.

Бързо ли се възстановихте?

Ж. Т. : Относително бързо. Основната ми мисъл беше новороденото бебе и исках да съм пълноценно с него, затова не мислех за болката и се раздвижвах още на другия ден.

М. Д. : Да, учудващо бързо и за мен самата.

В. С. : При първото секцио не се възстанових толкова лесно и бързо някъде за около месец, месец и половина като се има предвид, че не попаднах нито на добър лекар, нито на добър анестезиолог. Вторият път почти няма място за сравнение, докато дойдох в съзнание, имах усещането че съм се наспала добре и че мога веднага да стана да се разходя .

А. П. : Да, не очаквах да е толкова лесно и бързо.

Ако можете да избирате, бихте ли родили отново чрез секцио?

Ж. Т. : Да.

М. Д. : Ако не се налага по медицински показания, не бих родила отново секцио. Мисля, че естественото раждане е за предпочитане, тъй като си активен участник наравно с медицинския екип и можеш пълноценно да се насладиш на тази невероятна емоция да станеш майка.

В. С. : Честно казано мисля, че това е по-добрият начин за бебчето и определено пак бих избрала да родя чрез секцио !

А. П. : Да, определено.

Източник: http://az-jenata.bg

Със секцио се ражда лесно, но после възстановяването е много трудно и продължително. По- добре да се ражда по естествен път, разбира се ако няма противопоказания. :yep:

Чувала съм отзиви от майка родила секцио, че няма по-добър вариант от секциото. Мисля, че дори вече има опция лепене вместо шиене. Иначе предполагам, че операцията си е операция. Може би просто много сме се наплашили женските от естественото раждане.

Но пък е доказано, че за детето е по-добре естественото раждане. За мен секциото е по медицински причини. Другото е глезотия. И все пак всеки си решава сам... :pardon:

Защо да е по-добре за детето :unsure:

ЦЪК Може би ще е добре да съединим темите?

Renesita написа:

Защо да е по-добре за детето :unsure:

ЦЪК Може би ще е добре да съединим темите?

Така съм чувала или чела... и аз не помня точно. Имаше общо с органите и най-вече развитието на дробовете. Когато е по естествен път вероятността от малформации и здравословни проблеми била по-малка. Нещо такова. Важното е, че е от компетентен източник и абсолютно го вярвам. :pardon:

Аз исках да родя нормално, но поради ред причини не се получи. Цялата операция трая около час. На 4 - тият час вече бях станала от леглото и се разхождах, и си взех си душ, с помоща на сестрите разбира се.
А за дробовете на бебето се бият едни инжекцийки, които помагат за по - доброто им функциониране,разтваряне, но те се бият при раждане по - рано от определената дата. На мен ми биха такива, но не помня колко точно.
Секциото все пак е насилсвено вадене на детето от отробата, и за това за него е шок. Детенцето не е готово да излезе. Мен ме боляха ребрата от дърпането на працентата и т. н., но не е болка за умиране.
Майка ми дойде да помага, и остана шашната, когато ме видя, бях седнала на леглото в поза по турски. Бяха и казали, че едва ли не ще съм труп, и тя ще се грижи и за мен и за детето. Но това не се случи. Сама си оправям принцесата от първият ден на нейното появяване.
Та мисълта ми е, че всеки организъм е различен, и приема по различен начин операцията. Лично на мен това ми беше първата, и мога да кажа, че не бях подготвена за такова бързо въстановяване.

Мен много ме е страх да родя по естествен път. Просто леля имаше много трудно раждане и се налага да е цепят, за да могат да извадят детето и сега браточедка ми има проблеми с ръката, която остана неадекватна, заради дърпането и като бебе.
И просто съм наплашена, един вид. Казват, че и боли много, но сега не дават ли упойки, че да е е по-лесно!? :unsure:
И аз бих искала със секцио, ама лошото е, че не приемам лесно упойки и трудно излизам от тях, а пък и възстановяването ще ми е доста трудно ..

Секцио – не му се плаши

Предстои ви раждане. Поради една или друга причина ще е секцио. Не се плашете, а прочетете какво точно ви очаква и се успокойте – скоро вашето бебче ще е с вас и ще ви радва. А факт е, че усмихне ли се то – всичко се забравя.
Кога се налага раждане секцио?

В някои случаи се налага раждане секцио и то се планира по-отрано. Обикновено се прави 5-10 дена преди термин, за да се избегне междувременно започване на раждането, а същевременно плодът да е достатъчно зрял. Най-честите причини са едър плод, диабет или друго заболяване на майката. В редки случаи се налага и по-ранно изваждане на бебето – по решение на лекаря-гинеколог.

В някои случаи, обаче, секцио не е планирано – ако в процеса на раждане екипът прецени по една или друга причина може да се премине и към цезарово сечение. Най-често причината е недостатъчно разкритие.

При планираното секцио сценарият, по който ще протече всичко е следният.

От предната вечер ще ви дадат хапче, ще ви помолят да не ядете и да не пиете повече нищо. Ще ви подготвят за раждането с обръсване. На сутринта се прави клизма. Последните две процедури не са толкова неприятни, колкото си мислим предварително и са задължителни и при нормално раждане.

На сутринта ще ви заведат до залата за операцията. Ще сте само по нощница и чехли. Можете да носите и малка чантичка със себе си с най-важните си неща, но тя ще остане извън операционната.

В операционната ще легнете по гръб, с ръце в страни, за да ви сложат абокат и системи. Ще ви сложат и катетър. Поставянето му може да е съвсем леко неприятно.

След това ще ви сложат анестезия. В най-честия случай това са епидурална или спинална. Поставя се в гръбначния стълб. Анестезиологът и анестезиологичната сестра ще ви поставят в специална поза – на една страна, с присвити силно към главата колене. После ще ви предупредят и ще поставят с инжекция упойката. Поставянето на инжекцията наподобява много убождането от комар. При самото поставяне не бива да мърдате въобще. Сестрата ще ви помогне да стоите неподвижна, докато лекарят поставя инжекцията. След това ще ви поставят да легнете по гръб, ще сложат кислородна маска, ще ви попитат за състоянието ви. Скоро започва да действа упойката. Усещате първоначално, че краката ви се стоплят и стават тежки. Скоро топлината минава нагоре по тях и скоро не ги усещате въобще. Упойката стига до гърдите. За да провери дали е стигнала догоре анестезиологът ще опита дали реагирате на различни места по тялото. През цялото време продължавате да сте на системи.

Скоро идва и екипът, който ще осъществи операцията. Това са няколко лекари и сестри. Поставят преграда от чаршаф пред вас (на нивото на гърдите) преди началото на операцията. Не усещате нищо. Но сте напълно в съзнание, можете да говорите и очаквате всеки миг появата на бебчо.

Ще ви направят малък хоризонтален разрез в долната част на корема – приблизително на нивото на триъгълника. В редки случаи, при специални показания, се прави вертикален разрез.

Веднага след началото на операцията – до 5 минути бебето е извадено. Ще чуете звуци и скоро проплакването – така дългоочаквано. Ето че вашето бебе вече е родено! Почти веднага ще ви го покажат – това е един наистина незабравим миг. Можете да му се порадвате, а след това го отнасят, за да се заеме втори екип с грижите по бебето. След малко ще ви съобщят и колко тежи и колко сантиметра е новороденото. Екипът лекари и сестри при вас продължават работа. Общо операцията трае около 40-50 минути, в редки случаи – повече.

След приключването на операцията ще бъдете пренесена на подвижно легло и с него – в реанимация. Евентуално ще можете да се видите със своя съпруг, да видите за минутка отново бебето. И от умора най-вероятно ще поспите.

След няколко часа анестезията ще започне да намалява действието си. Най-вероятно ще се появи болка. Възможно е да ви дадат друго болкоуспокоително – най-често като свещичка в ануса.

При всички случаи, въпреки болката, е добре да започнете да се раздвижвате рано – около 8-10 часа след операцията. Макар това да е доста трудно, поради болката, добре е поне да опитате да станете от леглото. Същевременно ще сте още на катетър до около 24 часа след операцията. На следващата сутрин в реанимация ще го махнат и ще ви направят тоалет. Ще дойде и рехабилитатор, за да ви помогне с първите движения из стаята. По-късно, по преценка на екипа – ще ви отведат в отделението, където ще видите отново своето бебе!

Добре е да направите опит и да го слагате на гърда за кърмене още при първите ви срещи, дори и да ви е трудно поради болките от операцията.

Възстановяването след секцио не е лесно, но отминава. Всеки следващ ден ще се чувствате по-добре и по-добре. До 5-6 дена вече почти няма да ви боли и ще слизате от леглото и движите без проблеми. Конците се махат по преценка на лекаря на 6-тия до 8-мия ден.

По-сериозна гимнастика за корема ще можете да правите след около месец. Тогава ще можете да поставяте и по-стегнато бельо за прибиране на корема.

Като цяло до месец след операцията ще сте забравила за всичко, което е минало, а радостта от общуването с малкото същество до вас ще компенсира всичко!

Източник: http://www.az-jenata.bg
Автор: Д-р Лидия Спасова

Ами аз бях с епидурална упойка, идеята беше да съм в съзнание, когато дъщеря ми проплаче за да я чуя. Но ми поставиха още една, не знам защо, и ме приспаха, но не ми мушкаха тръби в гълото за обдишване. Много се радвам, че не избрах пълна, защото след като извадят тръбите от гърлото, ти дразни и те кара да кашляш, а с този разрез на корема хич не е приятно.
Обезболяващи не ти дават след раждане, защото те влизат в кърмата, и така приспиваш, упояваш и бебето. Колкото по - малко упойки, толкова по - добре.
Аз минах само с един течен аналгин....

Vania написа:

Мен много ме е страх да родя по естествен път. Просто леля имаше много трудно раждане и се налага да е цепят, за да могат да извадят детето и сега браточедка ми има проблеми с ръката, която остана неадекватна, заради дърпането и като бебе.
И просто съм наплашена, един вид. Казват, че и боли много, но сега не дават ли упойки, че да е е по-лесно!? :unsure:
И аз бих искала със секцио, ама лошото е, че не приемам лесно упойки и трудно излизам от тях, а пък и възстановяването ще ми е доста трудно ..

Сигурно леля ти е преживяла истински ужас. А теб като те знам каква си "едричка" май, май няма да е естествено раждане

:lmao:
1,60 .. 47кг, 17 год. Едва ли ще порасна още много :lmao:

няма нищо страшно в естественото раждане! мен ме бяха бродирали доста
защото малката ме сцепи като реши да излезе, но болката се забравя като видиш малкото човече

не е по-страшно от нормално раждане, всяко си има плюсове и минуси

И е страшно и не е, операция като всяка друга и си крие рискове. Аз по медицински причини бях със секцио, уж с местна упойка, но направих някаква криза и анестезиолога каза - пълна. Така че всичко може да се случи, дори да си тръгнал да раждаш нормално. Имам само 4 шева, възстанових се сравнително бързо и раната зарасна за има няма 1 седмица.

аз родих по естествен път, но ако ми се налагаше със секцио, не знам как щях да реагира. Изпитвам тих ужас от упойки и операции.

да ви кажа след 20 часа естествено раждане, 12 от които изкарани със система окситоцин, секциото след това ми се видя като манна небесна, обаче така или иначе не го препоръчвам,защото:
1. това си е една сериозна коремна операция с всичките екстри;
2. въпреки че аз станах още на 5тия час след секциото, и в момента изпитвам сериозен дискомфорт в областта на таза, понеже свиването му върви по-бавно;
3. корема ми половината няма никаква чувствителност, а там където има или постоянно щипе или постоянно сърби;
4. не можах да си чуя детето как изплаква за първи път /макар че сега като я чуя да плаче и ми побелява косата, ама това е друг въпрос /

да ви кажа, ако се навия за 2-ро дете, защото мъжа ми още от сега иска да почва да го прави , пък аз още с това не мога да се оправя, смятам пак да опитам с естествено раждане, ако ми разрешат и разбира се, ако няма усложнения, както се случи с първото .. трябва да премислите и разгледате всички възможности и тогава да изберете сами за себе си без да се влияте от чужди приказки, защото доброто за един, не винаги е добро за друг и не бива дадено нещо да бъде описано като панацея или обратното то да бъде заклеймено по всички параграфи :cvete:

Напълно съм съгласна с naFarela.Първото раждане мина сравнително лесно-естествено раждане беше.Но и бебето си беше малка кукла,макар и родена след 7-8 дена преносване.
Но втория път...Такъв юнак излезе,че още недоумявам как се справих.Много се мъчих,много ме боля,но твърдо бях решила при добро физическо състояние на бебето и на мене да се мъча докато мога с естествено раждане.След много мъки и напъни излезе доста голямо бебе.Но всичко мина и замина.За малко и мене щяха да ме режат със секцио,но успях нормално да го родя.
Много ме беше страх от поставянето на упойката,както и не знам как ще реагира тялото ми към упойка/ако съм алергична/,нямам си представа....
До последни си исках да усещам виждам и чувствам целия процес на раждане/може да имам проблеми с контрола на ситуацията/
Исках да знам всичко какво и как и кога се случва.
Всяка една бъдеща майка си решава сама за себе си как ще е най-добре да ражда.Интересувайте се от мнението на лекарите и преминалите през процеса майки.

На мен два пъти ми се наложи да родя с операция.Първия път беше тук в България.Май не мога да се оплача много,като изключа бавното възстановяване.Второто беше в чужбина.Там не ме шиха,а с някакви кукички защипаха раната да залепне.Май второто беше по-гадно,защо първия път не знаех какво ме очаква а исках да се отърва от болките.Голяма дума да не казвам,но трето няма да има първо защото две дечица ни стигат,и второ защото не искам да преживея "кошмара секцио".Съветвам жените ако не им се налага да не раждат чрез операция.

Секцио - само ако е наложително по медицински показания! Да не дава господ, детето може да има проблеми, дори и при раждане секцио /това по повод страховете на Vania/ Относно ръст и тегло - нищо общо с раждането, тазобедрените стави ширината им и т.н, това е важно. 13-14 год. ромки не раждат секцио, а не са големки де. И в двата случая има болка, това трябва да се знае, но се забравя сякаш ни хваща амнезия и доброволно отиваме за 2ро, 3то детенце. Впрочем както някои от нас не понасят упойката, как ли тя се отразява на човечето вътре?
Но да ви кажа, нещо което сподели мой приятел гинеколог - за лекарите е по-лесно да направят секцио - не се налага да ви обгрижват 5-10-15 часа, конвейра си върви и той може да си планира деня/вечерта. Не става дума за пари /разберете правилно/, просто за спокойствие. Та така, аз съм с две деца и през ум не ми е минало за секцио по избор /а епидуралната упойка, лош късмет да познавам две дами с тежки последствия/
Късмет на всички бъдещи майки, смело момичета.