Доста добра книжка. Макар и с някои отклонения от обичайната тематика на романите му, характерният за Пузо стил е запазен. Не е най-блестящата му творба, но не съжалявам, че я прочетох. Имаше ги забавните моменти, култови фрази и цели епизоди, на които съм се смяла от сърце. Докато четях преминах през пълната гама от емоции. Но въпреки това нещо му липсваше. Нямаше я тръпката. Не изключвам това, че я започнах с твърде големи очаквания, но е далеч от величината на останалите му книги, сред които без съмнение на първо място се нареждат "Кръстникът" и "Последният дон".
Това е първият му роман, който ми попада, в който не се разказва за мафията и за Сицилия. С изключение, може би, на историята за Борджиите ("Фамилията"), макар че и на двете места фигурира в някаква степен. Представя ни я, макар и задочно, най-вече чрез действията на героите си, а и като ни припомня някои позабравени такива.
Доста добро впечатление ми направиха препратките към някои от другите му романи, както и появата, макар и епизодична, на някои вече познати персонажи. Сюжетът отново е заплетен, макар и не толкова напрегнат, вълнуващ и динамичен, колкото обикновено. Действието се развива по-скоро бавно и лежерно, но детайлно, а героите отново са добре и пълно изградени.
Наред с всичко това е не най-циничната книга, която съм чела, но влиза в личния ми "топ 5". Един напълно реалистичен поглед над цената на славата, парите и пътя на успеха. Наблюдават се и доста интересни взаимоотношения на междуличностово ниво и сблъсък на характери.
Въпреки каквито и да било недостатъци, със сигурност е по-добро от повечето романчета-еднодневки, които излизат напоследък!
"- Белегът от куршумите не те прави твърд и решителен тип - продължи Къли. - Той само те идентифицира като жертва на някой твърд и решителен тип."
______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
