BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.


BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.

BGWorld
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

BGWorldВход

Целуната от ангел (Kissed by an angel)

power_settings_newLogin to reply
+18
alisiq1993
tenderbabyuk
Радост
m.bllacky
penka1234
Sheba113
jivka
dudulina
Thea
yanitsa1
borjnaib
MuryG
antoan
aranna
wolf.star
dsi2
JoInT{}MaNia4ka
Zaharka
22 posters

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyЦелуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Целуната от ангел (Kissed by an angel) 9780330511490


Kissed by an Angel (Целуната от ангел)
(Kissed by an Angel #1)



Истинската любов трае вечно...


Влюбвайки се в Тристан, Айви вярва, че е срещнала момчето на мечтите си, докато той не умира трагично, унищожавайки вярата й в ангели и пречейки му да й помогне като неин нов небесен пазител.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Глава 1

Превод и редакция: Zaharka



- Никога не съм знаела колко романтична може да е задната седалка – каза Айви, отпускайки се върху нея, усмихвайки се на Тристан.
След това погледна покрай него към купчината боклуци на пода на колата.
- Може би трябва да измъкнеш вратовръзката си от тази стара чаша на Burger King *.
Тристан се протегна надолу и направи гримаса. Той метна капещото нещо в предната част на колата, а след това седна обратно до Айви.
- Оу! – Ароматът на смачкани цветя изпълни въздуха.
Айви се разсмя силно.
- Какво е толкова смешно? – попита Тристан, измъквайки смачканите рози зад себе си, но и той също се смееше.
- Какво, ако някой намине и види стикера на духовенството на баща ти?
Тристан метна цветята на предната седалка и я придърпа отново към себе си. Той проследи копринената презрамка на роклята й, след това нежно целуна рамото й.
- Ще им кажа, че съм с ангел.
- О, каква реплика!
- Айви, обичам те – каза Тристан, лицето му изведнъж стана сериозно. Тя се взря в него, след което прехапа устна. – За мен това не е някаква игра. Обичам те, Айви Лайънс, и някой ден ще ми повярваш.
Тя обви ръце около него и го притисна плътно.
- Обичам те, Тристан Къратърс, - прошепна тя във врата му. Айви му вярваше и му се доверяваше колкото на никого другиго. Някой ден щеше да има куража да го каже, всички думи на глас. Обичам те, Тристан. Щеше да ги изкрещи през прозорците. Щеше да опъне плакат през училищния басейн.
Отне няколко минути да се изправят. Айви се разсмя отново. Тристан се усмихна и се загледа в опитите й да укроти плетеницата от руси коси – безсмислен опит. След това запали колата, прекарвайки я през браздите и камъните, и на тесния път.
- Последен поглед към реката – каза той, когато пътят направи остър завой в обратната посока. Юнското слънце се скриваше зад западното било на провинцията в Кънектикът, осветявайки върховете на дърветата, посипвайки ги със злато. Криволичещият път се плъзгаше през тунел от кленове, тополи и дъбове. Айви се чувстваше така, сякаш се плъзга под вълните с Тристан, залязващото слънце блестеше отгоре, двамата се движеха през пропаст от синьо, лилаво и тъмно зелено. Тристан включи фаровете.
- Наистина няма нужда да бързаш – каза Айви. – Вече не съм гладна.
- Развалих ти апетита?
Тя поклати глава.
- Предполагам, че съм изпълнена с щастие – каза тя нежно. Колата ускори и взе остро завоя.
- Казах, че няма нужда да бързаме.
- Това е забавно – промърмори Тристан. – Чудя се какво е… - Той погледна надолу към крака си. – Това не се усеща…
- Намали, става ли? Няма значение дали ще закъснеем малко…О! – Айви посочи право напред. – Тристан!
Нещо изскочи от храстите върху пътя. Тя не видя какво беше, просто трепващо движение сред дълбоките сенки. След това еленът спря. Обърна глава, очите му бяха привлечени от ярките фарове на колата.
- Тристан!
Караха бързо право към блестящите очи.
- Тристан, не го ли виждаш?
Бързото движение продължаваше.
- Айви, нещо е…
- Елен! – извика тя.
Очите на животното светнаха. След това зад него се появи светлина , която се разля около тъмната фигура.
От противоположната посока се задаваше кола. Дърветата ги обграждаха. Нямаше място, където да завие наляво или надясно.
- Спри! – извика тя. – Аз съм…
- Спри, защо не спираш? – умоляваше тя. – Тристан, спри! – Предното стъкло експлоадира.
Дни наред единственото, което Айви можеше да си спомни бе водопада от стъкла.


При звука от пистолет, Айви подскочи. Тя мразеше басейни, особено закрити басейни. Дори когато тя и приятелите й бяха на десет фута от ръба, тя се чувстваше така, сякаш плува. Самият въздух изглеждаше тъмен, влажна мъгла, синьо-зелена, натежала от миризмата на хлор. Всичко отекваше – пистолетът, виковете на тълпата, врязването на плувците във водата. Когато Айви за пръв път влезе в куполообразното помещение на басейна, тя се давеше за въздух. Мечтаеше да е навън в светлия и ветровит мартенски ден.
- Кажи ми отново – каза тя. – Кой от тях е той?
Сюзън Голдстейн погледна към Бет Ван Дайк. Бет погледна обратно към Сюзън. И двете поклатиха глави, въздишайки.
- Е, как се предполага, че ще съм способна да кажа? – попита Айви. – Те са обезкосмени, всеки един от тях, с избръснати ръце, избръснати крака и избръснати гърди – отбор от плешиви момчета с гумени шапки и очила. Носят цветовете на училището ни, но с всичко, което знам, може да са и извънземни.
- Ако тези са извънземни – каза Бет, щракайки бързо с химикала си, - се местя на тази планета.
Сюзън взе химикала от Бет и каза с дрезгав глас:
- Боже, обичам срещите по плуване!
- Но не гледаш плувците, когато влязат във водата – отбеляза Айви.
- Защото оглежда групата, която идва към блоковете – обясни Бет.
- Тристан е този в средния коридор – каза Сюзън. – Най-добрите плувци винаги се състезават в средните коридори.
- Той е нашият летец – добави Бет. – Най-добрият в стил бътерфлай. Най-добрият в щата, всъщност.
Айви вече знаеше това. Плакатът на отбора по плуване беше навсякъде из училището: Тристан се измъква от водата, раменете му са устремени напред към теб, мощните му ръце са изпънати назад като крила.
Оглавяващият рекламата е знаел какво прави, когато е избирала снимката. Тя имаше извадени безброй копия, което беше добре, защото разлепените плакати на Тристан постоянно изчезваха… в шкафчетата на момичетата.
По някое време през тази мания за плакати, Бет и Сюзан бяха започнали да мислят, че Тристан проявява интерес към Айви. Две сблъсквания в коридора за една седмица бяха достатъчни да убедят Бет, писателка с въображение, която беше изчела библиотеката от романи на Арлекин.**
- Но, Бет, блъскала съм се в теб безброй пъти – спореше с нея Айви. – Знаеш каква съм.
- Знаем – каза Сюзън. – С глава в облаците. На три мили над земята. Зоната на ангелите. Но все пак мисля, че Бет е напипала нещо. Запомни, той се блъсна в теб.
- Може би е непохватен, когато е извън водата. Като жаба – добави Айви, знаейки през цялото време, че няма нищо непохватно в Тристан Къратърс.
Беше й посочен през януари, през онзи първи, снежен ден, когато пристигна в Гимназията Стоунхил. Като гид на Айви беше записана мажоретка и я бе превела през претъпканото кафене.
- Може би оглеждаш атлетите – каза мажоретката.
Всъщност Айви беше заета с опити да разбере какво е странното зелено нещо, което новото й училище сервираше на учениците си.
- В училището ти в Норуолк момичетата вероятно мечтаят за футболни звезди. Но много от момичетата в Стоунхил…
Мечтаят за него, помисли си Айви, когато проследи погледа на мажоретката към Тристан.
- Всъщност предпочитам момчета с мозък – каза Айви на пухкавата червенокоска.
- Но той има мозък! – настоя Сюзън, когато Айви повтори този разговор няколко минути по-късно.
Сюзън беше единственото момиче, което Айви познаваше до сега в Стоунхил и тя някак си беше открила Айви сред тълпата в онзи ден.
- Имам предвид мозък, който не е пълен с вода – добави Айви. – Знаеш, че никога не съм се интересувала от атлети. Искам някой, с когото мога да говоря.
Сюзън издиша тежко през устните си.
- Ти вече общуваш с ангелите…
- Не започвай с това – предупреди я Айви.
- Ангели? – попита Бет. Беше подслушвала от съседната маса. – Говориш с ангели?
Сюзън завъртя очи, раздразнена от прекъсването, след което се обърна обратно към Айви.
- Мислиш, че някъде в крилатата ти колекция имаш поне един ангел на любовта.
- Така е.
- Какви неща им казваш? – възкликна отново Бет. Отвори бележник. Държеше молива си така, сякаш имаше намерение да копира това, което казва Айви, дума по дума. Сюзън се престори, че Бет я няма.
- Е, ако наистина имаш ангел на любовта, Айви, тя е прецакана. Някой трябва да й напомни за мисията й.
Айви сви рамене. Не, че не се интересуваше от момчета, но дните й бяха достатъчно запълнени – музиката й, работата й в магазина, поддържането на успеха й и помагането в грижите за осемгодишният й брат Филип. Последните няколко месеца бяха трудни за Филип, майка им и нея. Никога нямаше да успее да се справи без ангелите.
След този януарски ден, Бет беше потърсила Айви, за да я попита за вярата й в ангелите и да й покаже някои от кратките си романтични истории. Айви се радваше на разговорите си с нея. Бет, която беше с кръгло лице, с тънка, дълга до раменете коса и дрехи, вариращи от парцаливи до старомодни, изживяваше много невероятно романтични и страстни животи… в ума си.
Сюзън, с великолепната си дълга, черна, буйна коса и драматични вежди и скули, също преследваше и изживяваше много страсти… в класните стаи и коридори, оставяйки момчетата от Гимназия Стоунхил изтощени емоционално. Бет и Сюзън никога не бяха били приятелки, но към края на февруари бяха станали съюзнички в каузата да съберат Айви и Тристан.
- Чух, че е доста умен – беше казала Бет, по време на друг обяд в кафенето.
- Абсолютен умник – съгласи се Сюзън. – Най-добрият в класа.
Айви повдигна вежда.
- Или достатъчно близо.
- Плуването е изтънчен спорт – продължи Бет. – Изглежда, че всичко, което правят е да ходят напред-назад, но момчета като Тристан имат план, сложна стратегия за победа за всяко състезание.
- Аха – каза Айви.
- Казваме само, че трябва да дойдеш на някоя среща по плуване – каза й Сюзън.
- И да седнеш отпред – предложи Бет.
- И ме остави да те облека този ден – добави Сюзън. – Знам, че мога да подбера по-добре дрехите ти от теб.
Айви бе поклатила глава, чудейки се тогава и няколко дни след това как приятелките й може да мислят, че момче като Тристан ще бъде заинтригувано от нея.
Но когато Тристан се бе изправил на събранието на класа и бе казал на всички колко голяма нужда има отборът да дойдат на последната голяма училищна среща, през цялото време гледайки право към нея, тя изглежда имаше съвсем малко избор.
- Ако изгубим срещата – каза Сюзън, - ще е заради теб, момиче.
Сега, в късния март, Айви наблюдаваше как Тристан изтръсква ръцете и краката си. Имаше идеалната фигура за плувец, широки и мощни рамене, тесни хълбоци. Шапката скриваше правата му, кафява коса, която тя помнеше като къса и гъста.
- Всеки инч от него е мускул – въздъхна Бет. След няколко щраквания на химикала си, който си беше взела обратно от Сюзън, тя почна да си записва в бележника. – "Като блестяща скала. Извиваща се в ръцете на скулптура, разтапяща се в пръстите на любимата…"
Айви надникна в бележника на Бет.
- Този път какво е – попита тя, – поезия или роман?
- Има ли разлика? – отвърна приятелката й.
- Плувци, на позиция! – извикаха официалното начало, а състезателите се качиха на блоковете си.
- Боже, Боже – промърмори Сюзън, - тези малки костюми не оставят много за въображението, нали? Чудя се как ли ще изглежда Грегъри в един такъв.
Айви я сръчка.
- Говори по-тихо. Той е ей там.
- Знам – каза Сюзън, прокарвайки пръсти през косата си.
- По местата…
Бет се наведе напред, за да огледа Грегъри Бейнс.
- "Дългото му, слабо тяло, гладно и горещо…"
Бам!
- Винаги използваш думи, които започват с "г" – каза Сюзън. Бет кимна.
- Когато използваш алитерация с "г", звучи като тежко дишане. Гладен, горещ…
- Някоя от вас прави ли си труда да следи състезанието? – прекъсна ги Айви.
- Това са четиристотин метра, Айви. Единственото, което прави Тристан, е да ходи напред-назад, напред-назад.
- Виждам. Какво се случи с абсолютния умник с неговата сложна стратегия за победа в изтънченият спорт на плуването? – попита Айви.
Бет пишеше отново.
- "Летейки като ангел, желаейки водните му крила да бяха топли ръце за Айви." Днес съм много вдъхновена!
- Аз също – каза Сюзън, погледът й обикаляше редицата тела долу в мястото за подготовка, след това прескачаше през зрителите към Грегъри.
Айви проследи погледа й, след това бързо върна вниманието си към плувците. През последните три месеца Сюзън беше в напрегнато – горещо, гладно – преследване на Грегъри Бейнс. Айви искаше Сюзън да си падне по някой друг и то скоро, много скоро, преди първата събота на април.
- Коя е тази малка брюнетка? – попита Сюзън. – Мразя типът миньончета. Грегъри не изглежда добре с някоя дребна. Малко лице, малки ръце, малки изящни крака.
- Големи цици – каза Бет, поглеждайки нагоре.
- Коя е тя? Виждала ли си я преди, Айви?
- Сюзън, била си в това училище доста по-дълго от…
- Дори не гледаш – прекъсна Сюзън.
- Защото гледам нашия герой, точно както би трябвало да правя. Какво означава "уолър"***? Всички крещят "Уолър!", когато Тристан се обръща.
- Това е прякорът му – отговори Бет, - заради начина, по който се хвърля към стената. Мята се с главата напред към нея, така че може да се оттласне по-бързо.
- Виждам – каза Айви. – Звучи ми като абсолютен умник, хвърлящ се с глава към бетонна стена. Колко продължават обикновено тези срещи?
- Айви, хайде де – изхленчи Сюзън и я дръпна за ръката. – Погледни и виж дали знаеш коя е малката брюнетка.
- Туинки.
- Измисляш си! – каза Сюзън.
- Туинки Хамъндс е – настоя Айви. – Завършва в класа ми по музика.
Усещайки продължителното взиране на Сюзън, Туинки се обърна и й метна гаден поглед. Грегъри забеляза изражението и хвърли поглед през рамо към тях. Айви видя веселието, разстилащо се по лицето му. Грегъри Бейнс имаше чаровна усмивка, тъмна коса и сиви очи, много студени сиви очи, помисли си Айви. Беше висок, но не това го караше да изпъква сред тълпата. Беше самоувереността му. Беше като актьор, като филмова звезда, който беше отделен от всички, а когато шоуто приключи, се държеше настрана от останалите, вярвайки, че е по-добър от тях. Семейство Бейнс бяха най-богатите хора в заможния град Стоунхил, но Айви знаеше, че не бяха парите на Грегъри, а това хладнокръвие, тази отчужденост, които влудяваха Сюзън. Сюзън винаги искаше това, което не може да има.
Айви леко преметна ръка около приятелката си. Тя посочи към плувец, който се разтягаше в мястото за подготовка, надявайки се да я разсее. След това извика "Уолър!", когато Тристан направи последното си обръщане.
- Мисля, че започвам да схващам – каза тя, но явно мислите на Сюзън бяха при Грегъри. Този път, опасяваше се Айви, Сюзън е хлътнала дълбоко.
- Той гледа към нас – каза развълнувано Сюзън. – Идва насам. – Айви усети, че се напряга. – И чихуахуато го следва.
Грегъри.
Защо?, чудеше се Айви. Какво имаше да й казва сега след като почти три месеца я игнорираше? През януари тя бързо научи, че Грегъри няма да забележи присъствието й. И, сякаш обвързани от някакво мълчаливо споразумение, нито той, нито Айви обявяваха, че баща му ще се ожени за майка й. Няколко души знаеха, че той и Айви ще живеят в една и съща къща идния април.
- Здравей, Айви! – Туинки проговори първа. Тя се пъхна до Айви, игнорирайки Сюзън и едва поглеждайки към Бет. – Тъкмо казвах на Грегъри как винаги стоим една до друга в часовете по музика.
Айви погледна изненадано към момичето. Никога не беше забелязвала къде стои Туинки.
- Той каза, че не те е чувал да свириш на пиано. Казах му колко си невероятна.
Айви отвори уста, но не можа да измисли какво да каже. Последният път, когато беше свирила оригинална композиция за класа, Туинки беше показала оценката си като си пилеше ноктите. Тогава Айви усети очите на Грегъри върху себе си. Когато срещна погледа му, той й намигна. Айви махна бързо към приятелките си и каза:
- Познавате ли Сюзън Голдстейн и Бет Ван Дайк?
- Не особено добре – каза той, усмихвайки се на всяка в отговор.
Сюзън се изчерви. Бет се фокусира върху него с интереса на изследовател, ръката й щракаше химикала.
- Познай какво, Айви? През април няма да живееш далеч от къщата ми. Изобщо не е далеч – каза Туинки. – Вече ще бъде много по-лесно да учим заедно.
По-лесно?
- Мога да те карам до училище. По-бързо ще стигам до къщата ти.
По-бързо?
- Може би ще бъдем заедно повече.
Повече?
- Е, Айви – възкликна Сюзън, пърхайки с дългите си, тъмни мигли, - никога не си ми казвала, че с Туинки сте толкова добри приятелки! Може би всички ще бъдем заедно повече. Би искала да отидеш в къщата на Туинки, нали, Бет?
Грегъри едва подтисна усмивката си.
- Може да си направим парти с преспиване, Туинки.
Туинки не изглеждаше ентусиазирана.
- Може да си говорим за момчета и да гласуваме, кой е най-готиният наоколо. – Сюзън обърна поглед към Грегъри, плъзвайки очи нагоре и надолу по него, възприемайки всичко. Той продължаваше да изглежда развеселен. – Познаваме някои момичета от старото училище на Айви в Норуолк – продължи весело Сюзън. Тя знаеше, че висшата класа на Стоунхил, която всеки ден пътува до Ню Йарк, няма да има нищо общо с работниците на Норуолк. – Биха се радвали да дойдат. Тогава всички може да сме приятели. Не смяташ ли, че ще е забавно?
- Не съвсем – каза Туинки и обърна гръб на Сюзън.
- Добре си поговорихме, Айви. Надявам се да се видим скоро. Хайде, Грег, тук е пренаселено. – Тя го помъкна за ръката.
Когато Айви се обърна към действието в басейна, Грегъри я улови за брадичката. С върховете на пръстите си, той изви лицето й съм своето. Усмихваше се.
- Невинната Айви – каза той. – Изглеждаш засрамена. Защо? Знаеш, че става и по двата начина. Има сума ти момчета, момчета, които едва познавам, които изведнъж започват да ми говорят така, сякаш са ми най-добри приятели, които възнамеряват да се изтърсят в къщата ми през първата седмица на април. Защо смяташ, че става така?
Айви сви рамене.
- Част си от компанията, предполагам.
- Наистина си невинна! – възкликна той.
Пожела си той да се махне от нея. Погледна покрай него към следващият ред скамейки, където стояха приятелите му. Ерик Гент и още едно момче сега говореха с Туинки и се смееха. Супер готиният Уил О'Лиъри погледна обратно към нея. Грегъри дръпна ръката си. Той си тръгна, все още смеейки се весело. Когато Айви се обърна отново към басейна, тя видя, че три момчета с гумени шапки в идентични тесни бански костюми я наблюдаваха. Тя нямаше представа кой, ако изобщо някой от тях, беше Тристан.





* Burger King – верига за бързо хранене.
** Арлекин – колекция от любовни романи.
*** waller – от английското wall - стена

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Глава 2

Превод и редакция: Zaharka



- Чувствам се като глупак – каза Тристан, надничайки през прозореца с форма на диамант на вратата между кухнята и трапезарията на Клуба на възпитаниците на колежа. Полилеят беше запален и кристалните чаши бяха подредени. В голямата кухня, където стояха той и Гари, масите бяха покрити с почистени плодове и ордьоври. Тристан нямаше представа какво представляват повечето от ордьоврите или дали трябва да се сервират по специален начин. Просто се надяваше, че те и чашите с шампанско ще стоят върху таблата му.
Гари се бореше с маншетите си. Поясът на наетия му смокинг продължаваше да се развива от кръста му, велкрото отказваше да се залепи на мястото си. Една от лъскавите му черни обувки, прекалено малък номер, беше завързана с лилав ширит. Гари беше истински приятел, мислеше си Тристан, за да се съгласи на този план.
- Запомни, парите са добри – каза на глас Тристан – и имаме нужда от тях за срещата с Мидуест.
Гари изсумтя.
- Ще видим какво ще остане след като платим за щетите.
- Всичко! – отвърна уверено Тристан. Колко трудно може да е да разнасяш тези неща наоколо? Той и Гари бяха плувци. Естественият им атлетичен баланс им даде възможността да излъжат за опита си на интервюто с управителя. Беше лесна работа. Тристан взе сребърният поднос и изпробва рефлекса си. – Не просто се чувствам като глупак – изглеждам като такъв.
- Такъв си – каза Гари. – И искам да знаеш, че не съм чак такъв глупак, че да ти повярвам за спечелването на пари за срещата с Мидуест.
- Какво имаш в предвид?
Гари грабна бърсалката и я задържа така, че пружиниращите ленти се замятаха над главата му.
- О, Тристи – каза той с изтънен глас, - каква изненада да те видя на сватбата на майка ми!
- Млъкни, Гари.
- О, Тристи, остави таблата и танцувай с мен. – Гари се усмихна и помилва пружиниращата глава на бърсалката.
- Косата й не изглежда така.
- О, Тристи, хванах букета на майка си. Хайде да избягаме и да се оженим.
- Не искам да се женя за нея! Просто искам да знае, че съществувам. Просто искам да изляза с нея. Веднъж! Ако не ме хареса, ами… - Тристан сви рамене сякаш нямаше значение, сякаш най-голямото увлечение, което беше имал в живота си, щеше да изчезне за една нощ.
- О, Тристи…
- Ще ти сритам…
Вратата на кухнята се отвори.
- Господа – каза мосю Помпадю, - гостите за сватбата пристигнаха и са готови да бъдат обслужени. Можеше ли съдбата да ни се усмихне така, че вие двамата, опитни младежи, ще бъдете свободни да ни помогнете в обслужването?
- Той саркастичен ли беше? – попита Гари.
Тристан завъртя очи и побързаха да се присъединят към останалите сервитьори. През първите десет минути, Тристан беше зает да наблюдава другите работници, опитвайки се да си научи работата. Знаеше, че момичетата и жените харесваха усмивката му и я използваше, когато си заслужава, особено когато хайвера, който сервираше, подскочи като напълно развита риба в скута на възрастна жена.
Движеше се в голямата приемна, търсейки Айви, надничайки докато мъже с големи кореми го отърваваха от подносите. Двама от тях се отдалечиха, носейки питиетата си и мърморейки, но той едва забелязваше. Всичко, за което можеше да мисли, беше Айви. Какво можеше да каже, ако се озовеше лице в лице с нея? "Вземи си малко ролца от раци?" или може би "Мога ли да предложа le bailee de crabbe?" Да, това щеше да я впечатли.
В какво момче се бе превърнал? Защо той, Тристан Къратърс, момче, висящо в шкафчетата на стотици момичета (може би леко преувеличено), трябваше да я впечатлява, момиче, безразлично към висенето в неговото шкафче или чието и да е друго? Тя влизаше в същите зали, в които и той, но беше така, сякаш пътуваше в друг свят.
Беше я забелязал в първият й ден в Стоунхил. Не беше просто различният й вид красота, тази дива плетеница от къдрава, руса коса и морско зелените й очи, които го караха да иска да гледа и да гледа, и да докосва.
Беше заради начина, по който изглеждаше свободна от нещата, в които другите хора изглеждаха забъркани… начинът, по който се фокусираше върху човека, с когото говореше, без да оглежда тълпата, за да види кой още е там; начинът, по който се обличаше, за да не изглежда като всички останали; начинът, по който се изгубваше в песента. Един ден беше стоял на вратата на училищната стая по музика, хипнотизиран. Разбира се, тя дори не го беше забелязала. Съмняваше се дали Айви знае, че той съществува. Но наистина ли това нещо с кетъринга беше добър начин да й се представи? След възстановяването от голямото рачешко ролце, което търкаляйки се беше спряло между някакви обувки с остри върхове, той започна да се съмнява.
Тогава я видя. Тя беше в розово… и розово, и розово: метри лъскава розова материя, която падаше от раменете й и трябваше да има някакъв обръч под полата си.
Гари мина покрай него. Тристан се обърна малко прекалено рязко и лактите им се удариха. Осем чаши потрепериха на столчетата си, разливайки тъмно вино.
- Някаква рокля! – каза Гари с леко подсмихване.
Тристан сви рамене. Знаеше, че роклята е евтина, но не му пукаше.
- Рано или късно ще я съблече – отговори той.
- Много си самонадеян, приятел!
- Нямах това предвид! Имах…
- Помпадю – предупреди Гари и двамата бързо се разделиха. Управителят, обаче, хвана Тристан и го завлече в кухнята. Когато Тристан се появи отново, той носеше скромно плато от зеленчуци и плитка купа със сос – неща, които не можеше да изсипе. Той забеляза, че някои от гостите го разпознават сега и продължи бързо по пътя си, когато ги наближи. Което означава, че носеше пълна табла наоколо, без да обръща внимание къде отива и имаше много време да се измъкне от партито.
- Хей, плувецо. Плувецооо.
Някой от училище го викаше, вероятно някой от приятелите на Грегъри. Никога не беше харесвал момчетата или момичетата от компанията на Грегъри. Всички те имаха пари и се перчеха с тях. Вършеха глупости и винаги се оглеждаха за нова тръпка.
- Плувецооо, глух ли си? – извика момчето. Ерик Гент, рус и с тясно лице, се хилеше към стената, държейки една ръка на стенния свещник.
- Съжалявам – каза Тристан. – На мен ли говореше?
- Познавам те, Уолър. Познавам те. Това ли правиш между обиколките? – Ерик пусна свещника и се залюля леко.
- Това правя, за да мога да си позволя обиколките – отвърна Тристан.
- Супер. Ще ти купя оооще няколко обиколки.
- Какво?
- Ще те накарам да си заработиш времето, Уолър, така че ми донеси питие.
Тристан огледа Ерик.
- Мисля, че вече си получил едно.
Ерик вдигна четири пръста, след което отпусна ръка.
- Четири – поправи се Тристан.
- Това е частно парти – каза Ерик. – Няма ограничение за възрастта. Частно парти или не, сервират каквото и да е на когото и да поиска стария Бейнс. Човекът купува всички, знаеш.
Значи от там го е научил Грегъри, помисли си Тристан.
- Е, тогава – каза той на глас, – барът е ей там.
Опита се да продължи нататък, но Ерик застана точно пред Тристан.
- Проблемът е, че ме отрязаха.
Тристан си пое дълбоко въздух.
- Имам нужда от питие, Уолър. А ти имаш нужда от пари.
- Не приемам бакшиши – каза Тристан.
Ерик се разсмя.
- Е, може би няма да ги получиш… Гледах как се размотаваш наоколо. Но си мисля, че ще ги вземеш.
- Съжалявам.
- Имаме нужда един от друг – каза Ерик. – Имаме избор. Можем да си помогнем взаимно или да се нараним взаимно.
Тристан не отговори.
- Знаеш ли какво имам в предвид, Уолър?
- Знам какво имаш в предвид, но не мога да ти помогна.
Ерик направи крачка към него. Тристан отстъпи крачка назад. Ерик отново се приближи. Тристан се напрегна. Приятелят на Грегъри беше по-лек от Тристан, същата височина, но не толкова широкоплещест, колкото Тристан. И все пак момчето беше пияно и нямаше какво да губи… като например голям поднос, пълен със зеленчуци.
Няма проблем, помисли си Тристан. Бързо отстъпване ще запрати Ерик на колене, след това ще падне по лице.
Но Тристан не беше обърнал внимание на преминаващите в този момент сватбари. Забелязвайки ги с ъгълчето на окото си, той трябваше изведнъж да промени посоката. Блъсна се в накланящия се Ерик. Целина и карфиол, гъби и кръгчета чушка, броколи и грах хвръкнаха към полилея, след което заваляха върху гостите.
И тогава тя погледна към него. Айви, блестящата Айви. Очите им се срещнаха за момент, нейните кръгли като доматите, които се затъркаляха върху шлейфа на майка й.
Тристан беше сигурен, че тя най-накрая знае за съществуването му. И беше също толкова сигурен, че тя никога няма да излезе с него. Никога.
- Може би беше права, Айви – прошепна Сюзън, като погледнаха към пръснатите сурови зеленчуци. – На суша Тристан е дръвник.
Какво прави той тук?, чудеше се Айви. Защо не си стоеше в басейна, където му беше мястото? Знаеше, че приятелките й ще са убедени, че я следва наоколо и това я смущаваше. Бет си проправи път към тях, пронизвайки домат с токчето си.
- Вероятно така изкарва пари – каза тя, разчитайки загриженото изражение на Айви.
Сюзън поклати глава.
- Хвърляйки броколи към булката?
- Онзи сладък червенокос плувец също е тук – продължи Бет. Тази нощ правата й коса беше вдигната, карайки я да изглежда още повече като сладка сова.
- Никой от тях не знае какво прави той – отбеляза Сюзън. – Тук са само за тази вечер.
Айви въздъхна.
- Предполагам, че Тристан се труди – каза Бет.
- За пари или за Айви? – попита Сюзън и двете се засмяха.
- О, хайде де, Айви – каза Бет, докосвайки я нежно по ръката. – Смешно е! Обзалагам се, че очите му са се разширили, когато е видял какво си облякла.
Сюзън направи очите си гигантски и започна да тананика мелодията на "Отнесени от вихъра". Айви направи гримаса. Знаеше, че изглежда като Скарлет О'Хара, потопена в кофа с брокат. Но това беше роклята, която майка й беше избрала специално за нея.
Сюзън продължи да тананика.
- Обзалагам се, че очите на Грегъри са се разширили, когато е видял какво не си облякла – каза Айви на приятелката си, надявайки се да я накара да млъкне. Сюзън беше в тясна черна рокля с дълбоко деколте.
- Със сигурност се надявам да е така!
- И като стана въпрос – каза Бет.
- Ето къде си, Айви – Гласът на Грегъри беше топъл и почти интимен. Сюзън се завъртя към него. Той предложи ръката си на Айви. – Очакват ни на главната маса. – С ръка, отпусната леко върху неговата, Айви изостана с крачка зад него, мечтаейки Сюзън да може да заеме мястото й. Когато двамата приближиха, майка й погледна към тях, сияеща към Айви в балната си рокля.
- Благодаря – каза Айви, когато Грегъри задържа стола й.
Той й се усмихна – онази тайнствена усмивка, която за пръв път беше видяла на срещата по плуване. Той се наведе, устните му се приближиха до голата й шия.
- Удоволствието е мое, мадам.
Кожата на Айви настръхна леко. Той си играе, каза си тя. Просто продължава да си играе. След срещата по плуване продължаваше да й досажда и да се опитва да е дружелюбен, а тя знаеше, че би му дала шанс заради това; но Айви предпочиташе стария, студен Грегъри.
Напълно бе разбрала студеното му отношение, когато бе пристигнала в училището му. Знаеше, че сигурно е било ужасен шок, когато е открил, че Маги мести челядта си от апартамента им в Норуолк в онзи, който баща му бе наел в Стоунхил, а това беше за подготовката на сватбата.
Връзката на Андрю и Маги беше започнала няколко години по-рано. Но връзките са си връзки, казваха хората, а Андрю и майка й бяха толкова странна двойка – много богатият и изтъкнат ректор на университет и фризьорката на жена му. Кой би предположил, че години след флирта им, години след развода на Андрю, той и Маги биха "затегнали възела"?
Беше шок дори и за Айви. Собственият й баща беше починал, когато е била малка. Беше израснала, наблюдавайки как майка й преминава през редица гаджета и си мислеше, че винаги ще е така.
Айви се наведе напред, за да погледне нататък по масата към майка си. Андрю улови погледа й и се усмихна, след това побутна новата си жена. Маги се усмихна радостно на Айви. Изглеждаше толкова щастлива. Ангел на любовта, помоли се мълчаливо Айви, бди над мама. Бди над всички ни. Направи ни любящо семейство, любящо и силно.
- Трябва ли да ти кажа, че… ъ… брокатите ти са се натопили в супата?
Айви се облегна бързо назад. Грегъри се засмя и й предложи салфетката си.
- Тази рокля може да ти навлече много проблеми – пошегува се той. – Почти ослепи Тристан Къратърс. – Айви можеше да усети топлината, разстилаща се по бузите й. Искаше да отбележи, че беше Ерик, не тя… - Съжалявам масата, която той обслужва тази вечер. Той и онзи другия кретен – каза Грегъри, все още хилейки се. – Надявам се да не е нашата.
И двамата се огледаха из стаята.
Аз също, помисли си Айви, аз също.
Скоро след дъжда от сурови зеленчуци, на Тристан бе казано, че може да напусне и трябва да си тръгне незабавно. Изморен и унижен, щеше да се радва да се разкара, но той беше превозът на Гари. Така че се замота зад кухнята, докато не намери склад, в който да се скрие. Вътре беше тъмно и спокойно, по рафтовете бяха наредени големи кутии и консерви. Тристан тъкмо се беше настанил удобно на една картонена кутия, когато чу шумолене зад себе си. Мишки, помисли си той, или плъхове. Наистина не му пукаше. Опита се да се утеши, представяйки си как стои на победната стълбичка, знамето на Съединените Щати се извисява зад него, докато звучи химнът, Айви гледа по телевизията и съжалява, че е пропуснала възможността си да излезе с него.
- Аз съм идиот! – каза той, отпускайки глава на ръцете си. – Мога да имам всяко момиче, което пожелая и…
На рамото му леко се отпусна ръка.
Главата на Тристан се изстреля и се вгледа в бледото, триъгълно лице на дете. Детето, което изглеждаше около осемгодишно, беше издокарано, вратовръзката му беше стегната, а тъмната му коса зализана.
Трябва да беше някой от гостите на сватбата.
- Какво правиш тук? – запита Тристан.
- Ще ми донесеш ли малко храна? – попита момчето.
Тристан се намръщи, раздразнен, че трябва да споделя скривалището си, тайно място, на което да копнее за Айви.
- Защо не можеш сам да си вземеш храната?
- Ще ме видят – каза момчето.
- Е, ще видят и мен!
Устата на момчето образува тънка права линия. Челюстта му беше стегната. Но очите му гледаха несигурно и веждите му бяха смръщени.
Тристан заговори с мек глас.
- Изглежда, че ти и аз си приличаме по нещо. Крием се.
- Наистина съм гладен. Не съм закусвал или обядвал – каза хлапето.
През вратата, която беше открехната, Тристан можеше да види другите сервитьори, бързащи напред-назад. Тъкмо бяха започнали да сервират вечерята.
- Може да имам нещо в джоба си – каза той на хлапето и извади смачкано рулце от раци, няколко скариди, няколко стъбла спаружена целина, шепа кашу и нещо неразпознаваемо.
- Това суши ли е? – попита момчето.
- Спипа ме. Всичко това беше на пода и след това беше в джоба ми, а нямам представа къде е било това сако, под наем е.
Момчето кимна важно и проучи сбирката на Тристан.
- Харесвам скариди – каза най-накрая той, взимайки една, изплювайки се на нея, а след това избърсвайки я с пръсти. Направи го с всяка скарида по ред, след това с рулцето от раци, а после и с целината. Тристан се зачуди дали ще се изплюе на всяка малка ядка. Зачуди се колко ли голям проблем носи това дете, за да го накара да не яде цял ден и да се крие в тъмен килер.
- Е – каза Тристан, - предполагам, че наистина не харесваш сватбите.
Хлапето го погледна, след това отгризна от неразпознаваемото нещо.
- Имаш ли си име, хлапе?
- Да.
- Моето е Тристан. Какво е твоето?
Хлапето остави настрана неразпознаваемия ордьовър и започна да се труди над ядките.
- Бих искал вечеря – каза той. – Наистина съм гладен.
Тристан надникна през пролуката. Сервитьорите бързаха напред-назад през кухнята.
- Има твърде много хора наоколо – каза той.
- Загазил ли си? – попита хлапето.
- Нещо такова. Нищо сериозно. А ти?
- Още не – каза хлапето.
- Но ще бъдеш?
- Когато ме открият.
Тристан кимна.
- Предполагам вече си разбрал, че не можеш да останеш тук завинаги.
Поглеждайки бързо, момчето огледа рафтовете в мрачната стая, сякаш сериозно обмисляше възможностите.
Тристан постави внимателно ръка върху тази на момчето.
- Какъв е проблемът, приятел? Искаш ли да ми кажеш?
- Наистина бих искал вечеря – каза момчето.
- Добре, добре! – каза раздразнено Тристан.
- Бих искал също и десерт.
- Ще получиш каквото успея да взема! – отсече Тристан.
- Добре – отвърна смирено момчето.
Тристан въздъхна.
- Не ми обръщай внимание. Кисел съм.
- Не ти обръщам внимание – увери го тихо момчето.
- Виж, приятел – каза Тристан. – Остана само един сервитьор и тонове храна. Идваш ли с мен? Добре! Той тръгва. Състезатели, по местата, готови…


- Къде е Филип? – попита Айви.
Половината от сватбената вечеря беше минала, когато тя осъзна, че брат й не беше на стола си.
- Виждал ли си Филип? – каза тя, ставайки от мястото си. Грегъри я дръпна обратно.
- Не бих се притеснявал, Айви. Сигурно се е запилял някъде наоколо.
- Но той не е ял цял ден – каза Айви.
- Тогава е в кухнята – каза Грегъри просто.
Грегъри не разбираше. Малкото й братче от седмици заплашваше, че ще избяга. Тя беше опитала да обясни на Филип какво се случваше и колко хубаво би било в тяхната голяма къща с тенис корт и гледка към реката, и колко страхотно ще е да има Грегъри като по-голям брат. Той не се съгласи с нищо от това. Всъщност, нито пък Айви.
Тя избута стола си, твърде бързо, за да успее Грегъри да я спре, и забърза към кухнята.
- Залавяй се – каза Тристан. На кутията между момчето и него стоеше купчина храна – филе миньон, скарида, различни зеленчуци, салата и руло с много масло.
- Това е доста добро – каза хлапето.
- Доста добро? Това е пиршество! – каза Тристан. – Яж! Ще имаме нужда от сили, за да вземам десерт.
Той видя следа от усмивка, а след това тя изчезна.
- С кой си загазил? – поиска да узнае момчето.
Тристан дъвчеше известно време.
- Управителят, мосю Помпадю. Работех за него и разсипах някои неща. Знаеш, намокрих панталоните на някои хора.
Момчето се усмихна, този път с по-голяма усмивка.
- Уцели ли г-н Лайвър?
- Трябваше ли да се целял в него? – попита Тристан.
Хлапето кимна, лицето му грейна при тази мисъл.
- Както и да е, Помпадю каза да се придържам към нещата, които не се разсипват. Представи си.
- Знаеш ли какво бих му казал? – каза хлапето. Бръчката между веждите му беше изчезнала. Той поглъщаше храна и говореше с пълна уста. Изглеждаше сто пъти по-добре, отколкото преди петнадесет минути.
- Какво?
- Бих му казал: Заври си го в ухото!
- Страхотна идея! – каза Тристан. Той си взе парче целина. – Заври си го в ухото, Помпадю. – Хлапето се разсмя силно и Тристан пъхна стръка.
- Заври си го в другото ухо, Помпадю! – нареди хлапето. Тристан грабна друго парче целина.
- Заври си го в косата, рошльо! – пропя момчето, продължавайки с играта. Тристан взе шепа нарязана салата и я изсипа на главата си. Твърде късно осъзна, че зеленчуците са покрити с винегрет.
Хлапето отметна глава и се разсмя.
- Заври си го в носа, дрисльо! – Е, защо не?, помисли си Тристан. Някога и той е бил осемгодишен и помнеше как изглеждат за малките момчета смешните звуци и сополите. Той откри две опашки от скариди и ги пъхна, розовите им перки стърчаха от ноздрите му.
Хлапето падна от кутията си от смях.
- Заври си го в зъбите, дрисльо! – Две черни маслини свършиха работа, всяка забита на зъб, така че имаше два черни резци.
- Заври си го в…
Тристан беше зает с нагласяването на целината и опашките на скаридите. Не беше забелязал как процепът светлина се беше разширил. Не беше видял как лицето на хлапето се беше променило.
- Къде да ги завра, дрисльо?
Тогава Тристан вдигна поглед.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Е, не. Историята е много интересна. Впечатли ме. Начинът, по който се развиват действията ми допадат изключително много. Бих искала да прочета всичко останало. Благодаря ти за превода, Zaharka.

______________________________
Spoiler :

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
JoInT{}MaNia4ka написа:
Е, не. Историята е много интересна. Впечатли ме. Начинът, по който се развиват действията ми допадат изключително много. Бих искала да прочета всичко останало. Благодаря ти за превода, Zaharka.


Моля, моля. И аз благодаря. :poklon: Предполагам, че знаеш къде е анкетата, така че отивай да гласуваш. Целуната от ангел (Kissed by an angel) 909357165

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Zaharka написа:
JoInT{}MaNia4ka написа:
Е, не. Историята е много интересна. Впечатли ме. Начинът, по който се развиват действията ми допадат изключително много. Бих искала да прочета всичко останало. Благодаря ти за превода, Zaharka.


Моля, моля. И аз благодаря. :poklon: Предполагам, че знаеш къде е анкетата, така че отивай да гласуваш. Целуната от ангел (Kissed by an angel) 909357165


Първо смятам да прочета всичко ;)

______________________________
Spoiler :

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Историята е невероятна за което благодаря.

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Невероятна е! На втора глава се смях много! ;д

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Втора глава наистина беше забавна. Ще очаквам продължение :bigsmile:

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Сега за сега продължение няма да има. Може би някой ден в бъдеще ще я захвана сериозно. Ако се съберат достатъчно желаещи читатели. :wait:

Последната промяна е направена от Zaharka на Пон 17 Окт - 17:52; мнението е било променяно общо 1 път

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Доста добро начало, бих я прочела цялата!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
И аз,ама кой ли ме чува..... :unsure:

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Аз. Чувам всички. Така де, чета. Целуната от ангел (Kissed by an angel) 2115147716 Сега съм се заела сериозно с Магьосниците, но напоследък сериозно обмислям дали като приключа с нея поредица да не се прехвърля на тази. Ако все още има желаещи, разбира се. Няма да е скоро, но... Ще чакам коментари и мнения.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Още от сега заявявам, заемай се. С радост бих я прочела :bigsmile:

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
А последно ще се превежда ли книгата? Наистина е много интересна :slynce: ❤

______________________________
Тя имаше всичко, освен онова, което всички мислеха, че притежава. Любов. Афродита не позволи сълзата да капне от окото и, гледайки как щастието и забравя за нейното съществуване. Тогава тя стана ходещ мъртвец.

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Zaharka написа:
Аз. Чувам всички. Така де, чета. Целуната от ангел (Kissed by an angel) 2115147716 Сега съм се заела сериозно с Магьосниците, но напоследък сериозно обмислям дали като приключа с нея поредица да не се прехвърля на тази. Ако все още има желаещи, разбира се. Няма да е скоро, но... Ще чакам коментари и мнения.


А последно ще се превежда ли книгата? Наистина е много интересна


Амии, то като гледам прелива от желаещи да прочетат тази книга... Вече неведнъж ни се случва във форума да се захване превод, който не се следи, по който не се коментира и труда по който, даден от преводачите, се чувства като хвърлен на вятъра... Моят съвет към Зах е за момента да не се нагърбва с тази книга, а да изчака момент с повече свободно време на разположение, желание и мотивация от своя собствена страна и, разбира се, доволен брой от евентуални читатели. :pardon:

______________________________
Целуната от ангел (Kissed by an angel) Dragon-Book

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Зах вече каза, че на този етап нов превод няма да има. След време може и да си помисля.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Очаквам с нетърпение продължението

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Дано да продължите

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
Издава се на български от ИК Ентусиаст

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionЦелуната от ангел (Kissed by an angel) EmptyRe: Целуната от ангел (Kissed by an angel)

more_horiz
privacy_tip Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
power_settings_newLogin to reply