Сред всички алкохолни напитки, които са съпътствали развитието на цивилизацията като че ли най-противоречива, почти легендарна слава има абсента. Обвитата в мистика напитка дълго време е била на мода в бохемски Париж, поемана след спазване на задължителен ритуал и застъпена в изкуството на някои от най-големите артисти, след това забранена за повече от 80 години и реабилитирана за радост на съвременните контета, които дори нямат представа какво всъщност пият.
Цялата история започнала някъде към края на 18 и началото на 19 век, когато Анри-Луи Перно заедно със заварения си брат и втория си баща, Дюбие се сдобил с патента върху напитката, закупен от сестрите Енрио от съседна Швейцария. Първоначално фабриката не се радвала на особен успех, но през 1840та година ликьорът намерил приложение във френската армия за превенция на треска, след което започнал да се търси и по баровете от завърналите се войници. Много скоро “зелената фея” започнала да посяда редом до изтънчени дами и видни бохеми в почти всяко парижко кафене, както и да е появява по картините на Мане, Дега и Гоген, както и в стиховете на модни тогава поети. Дори станал популярен така наречения “зелен час” (17 часа), когато елитът с трепет наливал от зелената течност и чакал вдъхновение.
Но какво всъщност представлява абсента? Всъщност това е високо-алкохолен ликьор, често над 60-70% от различни билки, централно място, от които заемат анасон, пелин и абсент (Artemisia absinthium). Целият проблем в тази идилична картинка идвал от последното растение, което съдържа алкалоида с психотропно действие туйон. Постоянната консумация и то в не особено малки количества довеждала до постепенно пристрастяване, съпроводено с нарушения във функцията на бъбреците, лошо храносмилане, пристъпи на лудост и, както са го нарекли тогава, морален упадък. Като една от видните и свидни жертви на зелената фея често е сочен и Ван Гог.
Съвсем естествено, това довело и до официална забрана за производство и консумация на напитката, някъде в началото на 20-и век (в различни години в различните държави), която продължила чак до 1990та. Това принудило Перно, Рикар и другите големи френски производители да създадат друга, не по-малко любима напитка в лицето на пастиса, аналог на нашата мастика. В днешно време абсента, който може да бъде закупен всъщност не съдържа или съдържа в минимални количества туйон, което силно го приближава до обикновена мастика.
Всъщност зеленият цвят се получава допълнително, с извлек от маточина или друго растение, докато оригиналният дестилат е прозрачен или синкав. С времето цветът се променя в кафеникав заради загубата на магнезиеви йони в хлорофила, което го превръща във феофитин. Не по-малко популярен е бил, а и в момента е червеният абсент, което май са двете основни разновидности. Освен във Франция абсент се произвеждал и консумирал и в Чехия, където обаче начинът на производство и съставките били различни. Навсякъде обаче ритуалът на консумиране задължавал и бил признак на висока класа.
Специалният сервиз включва чашки с характерна форма, със столче, малко резервоарче и широко гърло, надупчени лъжички и “фонтаниера”. След като се сипе малко количество абсент, което да запълни резервоарчето, в чашката се наливат три до пет части леденостудена вода от “фонтаниерата”, при което се получава характерният “облак”. Смисълът на тази процедура, освен разреждане на високия алкохолен градус, е голяма част от водоразтворимите съставки да “избягат” от анасона и да разгърнат аромата си. За по-изтънчените вкусове водата се налива през лъжичката, върху която се поставя бучка захар. Според чешката традиция бучката се напоява с абсент и се запалва, но това не влиза в оригиналната процедура. Естествено голяма част от тези сервизи са истински произведения на изкуството, но славата на абсента задължава.
Абсент в момента може да се закупи и в България, макар да е в много ограничен асортимент. В световен мащаб големи производители са Германия, Чехия, Испания, Швейцария и разбира се, Франция, като алкохолното съдържание и съставките варират значително. Основно ограничение е количеството туйон да не е повече от 10 мг/л.
http://www.sivosten.com
Цялата история започнала някъде към края на 18 и началото на 19 век, когато Анри-Луи Перно заедно със заварения си брат и втория си баща, Дюбие се сдобил с патента върху напитката, закупен от сестрите Енрио от съседна Швейцария. Първоначално фабриката не се радвала на особен успех, но през 1840та година ликьорът намерил приложение във френската армия за превенция на треска, след което започнал да се търси и по баровете от завърналите се войници. Много скоро “зелената фея” започнала да посяда редом до изтънчени дами и видни бохеми в почти всяко парижко кафене, както и да е появява по картините на Мане, Дега и Гоген, както и в стиховете на модни тогава поети. Дори станал популярен така наречения “зелен час” (17 часа), когато елитът с трепет наливал от зелената течност и чакал вдъхновение.
Но какво всъщност представлява абсента? Всъщност това е високо-алкохолен ликьор, често над 60-70% от различни билки, централно място, от които заемат анасон, пелин и абсент (Artemisia absinthium). Целият проблем в тази идилична картинка идвал от последното растение, което съдържа алкалоида с психотропно действие туйон. Постоянната консумация и то в не особено малки количества довеждала до постепенно пристрастяване, съпроводено с нарушения във функцията на бъбреците, лошо храносмилане, пристъпи на лудост и, както са го нарекли тогава, морален упадък. Като една от видните и свидни жертви на зелената фея често е сочен и Ван Гог.
Съвсем естествено, това довело и до официална забрана за производство и консумация на напитката, някъде в началото на 20-и век (в различни години в различните държави), която продължила чак до 1990та. Това принудило Перно, Рикар и другите големи френски производители да създадат друга, не по-малко любима напитка в лицето на пастиса, аналог на нашата мастика. В днешно време абсента, който може да бъде закупен всъщност не съдържа или съдържа в минимални количества туйон, което силно го приближава до обикновена мастика.
Всъщност зеленият цвят се получава допълнително, с извлек от маточина или друго растение, докато оригиналният дестилат е прозрачен или синкав. С времето цветът се променя в кафеникав заради загубата на магнезиеви йони в хлорофила, което го превръща във феофитин. Не по-малко популярен е бил, а и в момента е червеният абсент, което май са двете основни разновидности. Освен във Франция абсент се произвеждал и консумирал и в Чехия, където обаче начинът на производство и съставките били различни. Навсякъде обаче ритуалът на консумиране задължавал и бил признак на висока класа.
Специалният сервиз включва чашки с характерна форма, със столче, малко резервоарче и широко гърло, надупчени лъжички и “фонтаниера”. След като се сипе малко количество абсент, което да запълни резервоарчето, в чашката се наливат три до пет части леденостудена вода от “фонтаниерата”, при което се получава характерният “облак”. Смисълът на тази процедура, освен разреждане на високия алкохолен градус, е голяма част от водоразтворимите съставки да “избягат” от анасона и да разгърнат аромата си. За по-изтънчените вкусове водата се налива през лъжичката, върху която се поставя бучка захар. Според чешката традиция бучката се напоява с абсент и се запалва, но това не влиза в оригиналната процедура. Естествено голяма част от тези сервизи са истински произведения на изкуството, но славата на абсента задължава.
Абсент в момента може да се закупи и в България, макар да е в много ограничен асортимент. В световен мащаб големи производители са Германия, Чехия, Испания, Швейцария и разбира се, Франция, като алкохолното съдържание и съставките варират значително. Основно ограничение е количеството туйон да не е повече от 10 мг/л.
http://www.sivosten.com