Ванеса-Мей Ванакорн Никълсън, позната като Ванеса Мей (родена на 27 октомври 1978 г. в Сингапур) е известна с изпълненията си на цигулка, при които смесва класически творби със съвременни ритми като джаз, техно и други. През 1994 година издава албума „The Violin Player“, с който става световноизвестна.
Ванеса Мей е родена в Сингапур през 1978 година. Дъщеря е на китайската адвокатка и класическа пианистка Памела Тан и на тайландският бизнесмен Ворапонг Ванакорн.
Ванеса Мей се запознава с пианото на 3 години, а с цигулката на 5. След разводът на родителите ѝ, Ванеса, се премества да живее в Лондон с майка си и новият ѝ съпруг Греъм Никълсън, който след настаняването им в Кесингтън настоява тя да започне да взема уроци по цигулка. Никълсън освен адвокат е и цигулар и мечтае един ден дъщеря му да му акомпанира с цигулката. След това е изпратена в Китай за да усъвършенства техниката си под ръководството на престижният местен професор Лин Яо Дзъ. На десет години изнася първият си концерт като солистка, акомпанирана от Лондонският филхармоничен оркестър и получава за подарък от родителите си, цигулка изработена от италианският майстор Джузепе Гуаданини.
Вроденият ѝ талант не остава незабелязан за директорът на Кралският музикален колеж, който веднага я привлича за ученичка. През 1994 Ванеса завършва колежът и две години по-късно подписва договор с EMI Group за записване както на класическа така и на поп музика.
През 1995 година, въоръжена с електрическа цигулка Zeta, Ванеса Мей записва първият си албум озаглавен The Violin Player. В този албум изпъква стилът ѝ, който тя нарича техно-акустичен синтез. Темите от The Violin Player са разработени съвместно с Майк Бат, експерт в инструменталната поп музика. Почти трите милиона продадени копия ѝ донасят не само големи печалби, но и покани за участия в концерти на живо от цял свят и Ванеса предприема турнето The Red Hot Violin Player World Tour, като изнася дузина концерти в различни държави от Азия и Европа. Освен това предприема пътуване до САЩ, където ѝ оказват честта да е първият чужденец интерпретирал The Star Spangled Banner, националният химн на САЩ. Същата година Ванеса получава и редица награди, сред които Bambi и Echo.
Въпреки заигравката си със синтетичният звук, Ванеса не изоставя класическият си репертоар. Турнето ѝ от 1996 година дава място на нов комерсиален видеозапис, направен по време на визитата ѝ в Германия, озаглавен “На живо от Берлинската Филхармония”. Последвалият „The Classical Album #1“ е материализиране на обещанието ѝ към феновете, паралелно с поп забежките, да поддържа и кариерата си в класическата музика.
През 1998 година, Ванеса учавства в съвместни проекти с различни групи и изпълнители, сред които се отличават Backstreet Boys и Джанет Джаксън и прави дебюта си като модел. Същата година издава нов поп албум озаглавен Storm и предприема следващото си турне Storm on World Tour. На 6-ти май 2000 година Ванеса свири в Рояъл Албърт Хол, където акомпанирана от Васко Василев изпълнява версия на „Storm“ при стартирането на церемонията по връчване на наградите Classical Brit Awards.
През 2000-та година, точно един ден преди да навърши 21 години, Ванеса се разделя с майка си, която дотогава изпълнява функцията на нейн представител. Раздялата, по принцип, трябва да е единствено професионална, но Памела Тан отказва каквато и да е връзка с дъщеря си извън тази на бизнес отношенията. Месец по-късно последва раздяла с мениджъра ѝ Мел Буш поради връзката на последният с наскоро създаденият квартет Бонд. Поради същият мотив се разделя завинаги и с Гей-Ий Уестърхоф.
След като пробва да работи с друг мениджър и преборвайки се със съмненията си, Ванеса решава, че вече е достатъчно зряла и че може да се оправя и без такъв. Така решава да събере заедно най-добрите си сътрудници и да основе собствена фирма, която нарича Fretless. През 2001 година издава нов албум, Subject to Change, който представя новият ѝ имидж, ритъмът на произведенията е изцяло съвременен, съчетан с етнически мотиви и употребата на синтезатор. Освен това Ванеса се пробва в пеенето, като три от темите са придружени от нейният глас. Този албум е последван от ново турне в Европа, Tour of Change. 2004-та е годината на раздялата ѝ с EMI и присъеднияването ѝ към Sony. Същата година издава нов албум, Choreography, в който изпълнява произведения композирани специално за нея (с изключение на едно) от редица известни азиатски и европейски автори като Толга Кашиф, Вангелис, Уоктър Таиб, Джон Коен, Бил Уелън и А.Р. Рахман.
Албуми [редактиране]
Violin (1990)
Kids' Classics (1991)
Tchaikovsky & Beethoven Violin Concertos (Vanessa Mae) (1991/1992)
The Violin Player (1995)
The Alternative Record from Vanessa-Mae (1996)
The Classical Album 1 (1996)
China Girl: The Classical Album 2 (1997)
Storm (1997)
The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: The Classical Album 3 (1999)
The Classical Collection: Part 1 (2000)
Subject to Change (2001)
The Best of Vanessa-Mae (2002)
Xpectation (Jazz colaborando con Prince) (2003)
The Ultimate (2003)
Choreography (2004)
Ванеса Мей е родена в Сингапур през 1978 година. Дъщеря е на китайската адвокатка и класическа пианистка Памела Тан и на тайландският бизнесмен Ворапонг Ванакорн.
Ванеса Мей се запознава с пианото на 3 години, а с цигулката на 5. След разводът на родителите ѝ, Ванеса, се премества да живее в Лондон с майка си и новият ѝ съпруг Греъм Никълсън, който след настаняването им в Кесингтън настоява тя да започне да взема уроци по цигулка. Никълсън освен адвокат е и цигулар и мечтае един ден дъщеря му да му акомпанира с цигулката. След това е изпратена в Китай за да усъвършенства техниката си под ръководството на престижният местен професор Лин Яо Дзъ. На десет години изнася първият си концерт като солистка, акомпанирана от Лондонският филхармоничен оркестър и получава за подарък от родителите си, цигулка изработена от италианският майстор Джузепе Гуаданини.
Вроденият ѝ талант не остава незабелязан за директорът на Кралският музикален колеж, който веднага я привлича за ученичка. През 1994 Ванеса завършва колежът и две години по-късно подписва договор с EMI Group за записване както на класическа така и на поп музика.
През 1995 година, въоръжена с електрическа цигулка Zeta, Ванеса Мей записва първият си албум озаглавен The Violin Player. В този албум изпъква стилът ѝ, който тя нарича техно-акустичен синтез. Темите от The Violin Player са разработени съвместно с Майк Бат, експерт в инструменталната поп музика. Почти трите милиона продадени копия ѝ донасят не само големи печалби, но и покани за участия в концерти на живо от цял свят и Ванеса предприема турнето The Red Hot Violin Player World Tour, като изнася дузина концерти в различни държави от Азия и Европа. Освен това предприема пътуване до САЩ, където ѝ оказват честта да е първият чужденец интерпретирал The Star Spangled Banner, националният химн на САЩ. Същата година Ванеса получава и редица награди, сред които Bambi и Echo.
Въпреки заигравката си със синтетичният звук, Ванеса не изоставя класическият си репертоар. Турнето ѝ от 1996 година дава място на нов комерсиален видеозапис, направен по време на визитата ѝ в Германия, озаглавен “На живо от Берлинската Филхармония”. Последвалият „The Classical Album #1“ е материализиране на обещанието ѝ към феновете, паралелно с поп забежките, да поддържа и кариерата си в класическата музика.
През 1998 година, Ванеса учавства в съвместни проекти с различни групи и изпълнители, сред които се отличават Backstreet Boys и Джанет Джаксън и прави дебюта си като модел. Същата година издава нов поп албум озаглавен Storm и предприема следващото си турне Storm on World Tour. На 6-ти май 2000 година Ванеса свири в Рояъл Албърт Хол, където акомпанирана от Васко Василев изпълнява версия на „Storm“ при стартирането на церемонията по връчване на наградите Classical Brit Awards.
През 2000-та година, точно един ден преди да навърши 21 години, Ванеса се разделя с майка си, която дотогава изпълнява функцията на нейн представител. Раздялата, по принцип, трябва да е единствено професионална, но Памела Тан отказва каквато и да е връзка с дъщеря си извън тази на бизнес отношенията. Месец по-късно последва раздяла с мениджъра ѝ Мел Буш поради връзката на последният с наскоро създаденият квартет Бонд. Поради същият мотив се разделя завинаги и с Гей-Ий Уестърхоф.
След като пробва да работи с друг мениджър и преборвайки се със съмненията си, Ванеса решава, че вече е достатъчно зряла и че може да се оправя и без такъв. Така решава да събере заедно най-добрите си сътрудници и да основе собствена фирма, която нарича Fretless. През 2001 година издава нов албум, Subject to Change, който представя новият ѝ имидж, ритъмът на произведенията е изцяло съвременен, съчетан с етнически мотиви и употребата на синтезатор. Освен това Ванеса се пробва в пеенето, като три от темите са придружени от нейният глас. Този албум е последван от ново турне в Европа, Tour of Change. 2004-та е годината на раздялата ѝ с EMI и присъеднияването ѝ към Sony. Същата година издава нов албум, Choreography, в който изпълнява произведения композирани специално за нея (с изключение на едно) от редица известни азиатски и европейски автори като Толга Кашиф, Вангелис, Уоктър Таиб, Джон Коен, Бил Уелън и А.Р. Рахман.
Албуми [редактиране]
Violin (1990)
Kids' Classics (1991)
Tchaikovsky & Beethoven Violin Concertos (Vanessa Mae) (1991/1992)
The Violin Player (1995)
The Alternative Record from Vanessa-Mae (1996)
The Classical Album 1 (1996)
China Girl: The Classical Album 2 (1997)
Storm (1997)
The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: The Classical Album 3 (1999)
The Classical Collection: Part 1 (2000)
Subject to Change (2001)
The Best of Vanessa-Mae (2002)
Xpectation (Jazz colaborando con Prince) (2003)
The Ultimate (2003)
Choreography (2004)