Какво според вас е любов?

По гъделичкането в стомаха и нуждата да си близо до съоветния човек.

Когато не сте заедно ,мислиш постоянно за него.А когато сте заедно-го приемаш като част от теб..

Не съм се замисляла, нито съм се мъчила да конкретизирам чувствата си, да им дам име или обяснение. Според мен единствената любов в истинският смисъл на думата може да съществува само в любовта между родител и дете. Тъпо се получава, че постоянно го казвам, особено тази вечер, но ще оправдая мнението си с основната черта на любовта, поне според мен! Ако се наложи би жертвал себе си за любовта си! Жертвоготовността!

Сега помислете реално кой би жертвал себе си за човек, в който има съмнения. Съмнения може да се породят дори межди съпрузи и много влюбени хора, а има ли ги тези съмнения, трудно би жертвал себе си или живота си за любимия. Естествено, в историята и литературата има хиляди разказни любови, в които някой се жертвал, но те за това са там, защото са единични случаи.

Как да разбереш дали си влюбена? Ако си готов да жертваш всичко в себе си, живота си, душата си, значи си влюбена.

Това за мен е истинската любов. Без правила. Без закони. Без да изискваш. Без да налагаш. Тя просто я има или я няма. Такава любов изпитвам единствено към сина ми...

Много ограничено го раздаваш. Все пак какво означава любов в "истинския смисъл" на думата?
Нима обичта, която можеш да изпиташ към към света, деня, човека, себе си, .... , дори любимото хоби, игра, спорт, предмет, история, песен... можеш да поставиш по-долу защото не са истински?
Това не е ли собствената стълбичка на приоритетите?
Темата подразбира към любимо същество, но нуансите на любовта не се губят.
Казваш, че обичаш детето си и за него би се пожертвала... Възможно е, но все пак само си го мислиш. Не си се убила в негово име, значи все още подлежи на съмнение. Нали знаеш: на маса приказки много, на дела... не чак толкова.

По-скоро каза кое обичаш най-много, а не как разбираш, че обичаш. И просто не мога да се съглася с толкова тясна представа за обичта

Олеле! И без това тази вечер ми е доста кофти, но този последният пост ме разсмя, за което благодаря на авторката за това! :lmao2: Нито съм извела теория да убеждавам хората тук, че аз съм правата, нито пък ще приема позицията на някой друг за правилна... Миличка, осъзнаваш ли, че макар да живеем в този свят и да имаме да речем нещо общо, това не означава, че мислим еднкаво?! Това, че си интерпретирала думите ми и си го приложила върху себе си е радващо и след като не си съгласна с мен, това не означава, че изнасяйки ми лекция, че можеш да обичаш въпросният предмет (предполагам става дума за училище!), песен или спорт, ме опровергаваш!

Авторката на темата никъде не споменава за каква точно любов става дума, следователно можеш да я тълкуваш по различен начин. И да, именно за нУ/Юансите тук трябва да се обърне внимание, защото те разделят любовта и така всеки я разбира, както си иска. Демек не можеш да обичаш еднакво родителите си, приятеля/съпруга/гаджето си или детето си. Въпреки, че ако питаш мен никога няма да разбера хората, които виждат любов само там, където има любим човек!

Абе от целият ти пост и това, че мимоходом вметна за предмети, музика или песни, мога да отсъдя, че си все още ученичка. Мммм, да и аз на твоите години си мислех, че всичко, което хвърчи, се яде и тези, които ми изнасяха теории, че няма по-велика любов от родител<--->дете са нещо мръднали! сега от позицията на времето, разбирам, че съм мислела едва ли не тъпо и съвсем по детски, но не ме е срам да си го призная. Когато станеш майка, тогава ми говори какво обичаш най-много, но това е просто съвет. Може и да не обърнеш внимание на думите ми, но пък и аз не искам да ти казвам какво да правиш!

И когато казвам, че съм се жертвала, заради детето си, не е било празни приказки. Мен можеш да ме обвиниш във всичко друго , но да плямпам глупости не ми в стила. Позициите ми никой не може да ги разклати, най-малко пък някой да ме обвини в тесногръдие! Не знам защо, но точно тази дума най-много ме разсмива от целия коментар.

И моля те пак прочети поста ми: съвсемясно казах как разбираш дали обичаш ---> Ако си готов да жертваш всичко в себе си, живота си, душата си, значи си влюбена!!! Пак ли да го напиша за трети път?!

Така де, поста ти бе преднамерено заяждане и спам според мен, защото така и не каза собствената си позиция по разглеждания проблем! Трябва ли да казвам, че всеки седнал да пише мнението си не е длъжен да доказва, че е прав, щом го вярва, нито пък извежда формула, според която другите са длъжни да се коригират? Така, че съвсем не разбирам смисъла на коментара ти!

Сега можеш да ме обвиниш в тесногръдие! :pardon:

Моля, прекратете излишните спорове и заяждания. Всеки да си изкаже мнението, без да напада останалите. Всички хора са различни, мислят различно, държат се различно. Разни хора, разни идеали и т.н. и т.н. Надявам се да не виждам повече лични нападки, особено между зрели, здравомислещи хора. Защитата на личното мнение е едно, а това тук се превръща в нещо съвсем друго.

И за да не се превръща в спам, ще се изкажа по темата. За мен има някаква, макар и минимална, разлика между любов и обич. Любовта е онова силно чувство, което те тегли към другия, чувството към съпруг/любим/приятел. А обичта е това, в което се превръща с времето - безрезервното отдаване към другия, тялом и духом, с цената на всички горе изброени жертви. Тук спада и обичта към детето. Много хора няма да са съгласни, но не ми пука. Важното е аз какво мисля. :p2:

Зах, ^ надявам се разбра, че не аз започнах да спамя тук! Но въпреки всичко се извинявам, че бях провокирана! Така де, rhin ми се стори прекалено заядлива и за това реагирах толкова остро!

Извинявам се, че написах спам! Не се извинявам за казаните думи!

ОМГ XD

@cheryll само съжалявам, че трябва да ти го посочвам по този начин - единстеното, което се опитах да сторя е да започна дискусия. Да форумите имаха и такова приложение -.-

Никъде в нищо не те убеждавам. Просто изказвам мнение или и това е забранено в демократичната ни държава?

Споменавам предмети, като част от реалността. Не е ли приятно да си поемеш дъх рано сутрин и да видиш изгряващото слънце? Нима тогава не би могъл човек да каже "Обичам всичко живо! Обичам света!"(включая предмети, хобита...)

Това за саможертвата и какво ти би или не би напавила изобщо не е обект на дискусия(тази, която се опитах да проведа). Важно е принципното положение.
Малко е в страни, но:
Ще ти разкажа една случка от преди 2 години: Бях лятото на WAT в САЩ и работих в увеселителен парк(да, малко по-голяма съм от тийнче). Работех на въртелешка с малки деца и един ден се случи, по моя грешка едно детенце да се нарани. Бога ми, молих се всичко да му е наред и ми минаваха какви ли не мисли през главата. Една от тях беше "Ако нещо му стане няма да мога да живея със себе си." Е, детето беше ок. И на следващия ден като се върнах на мислите, които най-сериозно възприемах предната вечер и вероятно, ако обстоятелствата позволяха, щях да изпълня, направо тръпки ме побиха. Обзе ме страх от сама мен си.
Та от тази гледна точка, на теория, не слагай тигана, докато рибата е все още в морето. Благодариш се, че детето ти е здраво и се надяваш, че в прилив на адреналин няма да направиш нещо глупаво, ако все пак нещо се случи или ти си помислиш, че се е -.-

ОНТОПИК:
Допълнение към най-първия ми коментар, за да бъда по изчерпателна: Нуждата да си близост до конкретното съществево за мен е най-обща черта на любовта. Удоволетворен или не, човек не желае да е сам. От тази гледна точка, ако съм прекалено цинична, че кажа, че любовта и чувствата като цяло са проява на егоизъм, ама Фройд не ми е симпатичен, така че се въздържам.
За мен да обичаш е да се чувстваш жив и не виждам защо да правя диференция с какво. Всичко!Свят голям, свят красив, част мен и част от теб :>
И от тук вече конкретизирам, кое най-много, кое по-малко. Естествено е да харесваш някого повече от друг. Това просто означава, че му давам повече любов.
Възприемам обич, любов, привързаност, харесване и всеки друг сининими на едно и също.

Как разбирам, че обичам някой? Ми за любовник: приятно ми е с него, искам да не се разделяме, говорим си без задръжки, вълнувам се и съм нервна на първите срещи.... Всяко възможно клише. Това, че е използвано милиони пъти, не винаги го прави неправдобно инфо.

Как изразявам обичта си? Винаги съм до него. Като невидима сянка, която усеща най-малкия признак на безпокойство. Знам какво да кажа, какво да направя, за да не стане по-зле, ако е някакво нещастие. Опитва се да предогадя мислите му и често успявам.

ПС: Може да се сетя още някой предъвкван локум до утре. Бира не бира, късно е
ПС2: @cheryll ивинявай, ако съм те засегнала. Никога не съм имала подобно намерение.

Упс! Късно е и мисля след като напиша тези редове да се гътвам в леглото при момчето, което най-много обичам! Така де, мисля казах по-горе^^, че всеки интерпретира по различен начин света и следователно го вижда по различен начин, чувства го по празличен начин и реагира индивидуално. От тук следва съвсем логично (!), че позициите на хората са колкото верни, толкова и грешни. Ако ти виждаш света по определения начин, а аз го виждам по друг, убеди ме, че ти си права!

Вярно, ще кажеш, че искаш да започнеш дискусия... Но аз ли трябва да казвам, че почвайки някаква тема с човек, който не познаваш и следователно не знаеш как ще реагира, омаловажавайки мнението му, казвайки, че той "ограничено го раздава" и има "тясна представа", е едва ли не обида. В първият ти пост нямаше и намек за това, което ти мислиш, вместо това взе да конкретизираш мнението ми и да дискутираш в опит да кажеш може би, че аз го раздавам ограничено!

Искаш дискусия... Защо не?! Нека и аз да ти кажа защо твоята позиция за любовта ми се вижда непълна. Казваш, че най-общата черта на любовта е нуждата да бъдеш до любимия човек. Това е така, но взимайки впредвид нюансите, може да чувстваш нужда да бъдеш и до родителите си. Има моменти в живота, когато въпреки, че обичаш имаш нужда от майка си или баща си. Не чувстваш ли щастие, когато се прибираш у вас и не се ли чувстваш сигурна и защитена до родителите си? Може това да не ти се е случвало, разбира се, но ако си на мое място и живееше моя живот щеше да го разбереш. Хората говорят за България като за тяхна родина, чела съм психоанализи за носталгията и меланхолията по дома... Човекът обича дома си, родителите си, има нужда на моменти да е до тях, защото те му дават спокойствието, което в нередки случаи отсъства ако е с любимия човек. Говорейки това, не визирам себе си. Аз съм от онези хора, които нямат родина и могат да се похвалят с разбития живот на родителите си. Онази любов, която ти или другите нормални хора са получили в семейството си, при мен е липсвала, но това не ми пречи да кажа, че не вярвам в нея. И понеже така са се стекли обстоятелствата още в най-ранна възраст разбрах, че любовта към любимия човек не съществува. Тя се изпарява с годините, с проблемите... и остава само уважението, отговорността и обичта. Любовта между родител и дете си остава все същата, както в първия ден, в който ти дават да видиш детето си. И ако имаш късмета да си като мен, ще го обичаш дори когато не си го родила и той на практика не съществува, защото е в утробата ти.

Обичала съм. Но ако любовта бе някаква тежест и сложех кантар, с която да я претегля, може би занеш на къде ще се наклонят везните. Няма нужда да се повтарям.

Клишета? Клишета не употребявам. Думи като "Обичам те! Искам да съм до теб! Липсваш ми..." и подобни за мен са кухи, именно защото всеки ги казва. По телевизията, книгите, на улицата... Всеки казва "обичам", така че самата дума е изчерпана докрай. Тя няма нужната тежест и не е доказуема. Не изразявам любовта си като ходя по петите на любимия или се мъча да го задушавам с действията си. Смятам, че трябвада му оставя свобода и той сам да желае да е покрай мен. Как можеш да докажеш любовта си, щом не я казваш? Много просто. Има моменти, когато се изисква някаква жертва било етична или някаква друга дан. Дадеш ли тази жертва, другият несъмнено ще я забележи и ако те обича, ще го оцени. Така разбираш дали пилеенето на чувства си заслужава.

Мога да говоря още, разбира се, но темата се размива и излиза извън от отредените й граници. Както казах, темата е обширна. Аз казах мнението си, не се отмятам от думите си, но и ти не ме накара да променя възгледа си за любовта. Защото (пак казвам!) човек вижда света по един начин, другия срещу него - по друг... Но не казвам, че ти си тесногръда или го раздаваш ограничено. И ако не си целяла да ме засегнеш, следващия път внимавай с думите. "Думите имат сила и цел!" - това го бе казал Пратчет в една от своите книги за Диска. А тук е форум. Хората гледат думите, не виждат лицето ти, нито могат да забележат какво си искала да кажеш. За това се използват думи. Дискутирай на воля. Тук е свободна зоня. Но не конкретизирай мнение преди теб, в което да се мъчиш да опровергаваш, изнасяйки позицията си!

Само ще се получи тролване на темата, както стана сега!
Хайде със здраве! :cvete:

Всъщност не съм опровергавала мнението ти, а те подканих към допълване на отговара ти.
Ограничено и тясно просто, че не си написала достатъчно. Not that it matters Не обичам да тъпча на едно място с какво съм имала предвид и какво не.
Факт - изразила съм се по-остро от колкото съм имала намерение и факт - извинила съм се за което

Хората определено са различни: ти си различна от мен и ако някой благоволи да се присъедини към "дискусията" той/тя също ще е различна.
Защо натъртвам? Ми с наште мога да не съм говорила с месеци и да не съм ги посещавала, но ако се случи да ги посетя, това време няма да е от значение. Ще се държим така все едно съм си била вкъщи до вчера. Обичам ги, но не толкова, че да ги търпя в личния ми живот, така че ме устройва.
Но познавам хора за които самата мисъл да не звъннат на родителите си веднъж дневно направо ги побърква. Не обичат да пътуват, не могат да понасят любими за мен неща... Ралки безброй и все пак успяваме да общуваме и ако не подържаме особено интересен разговор, поне знаем какво е времето
Прояви се една особеност: Да, смятам нуждата от близост за признак на любов, но може би в един момент само най-важните неща получават тази привилегия.

Човек съм, който е доволен по подразбиране. Дори във връзките съм така. Никога не е имало пламенна любов, човек, за който дори за миг да съм смятала, че не мога да живея без. Предполагам или не съм от късметлийките или ми е рано, но от тази гледна точка любов към партньор може да се гради. И пак в допълненеие, все ми се струва, че получената връзка няма да е равносттойна на химическото привличане, което все още седи в зоната на фантазията ми.

И аз мога да говоря още дълго и да скачам от един елемет на друг, но повярвай ми, следващият човек, който отвори темата ще се оплаши от романа и директно ще прескочи на другата спам тема. Така, че няма смисъл. Отговорих на отговора ти, тъй като ми беше интересно конкретно за теб като авторка на розата, не е като да се "заяждам" с всеки. Е, сега определено имам по-точна представа

Виж, може би в началото и аз не реагирах, както следва да направя. Вместо това взех да го раздавам тежко, но по принцип съм сериозен човек и говоренето на нещо излишно не ми е в кръвта. Сега доизяснявайки спора, осъзнавам, че не е имало нищо тролващо или обидно, но се поддадох да емоциите. Следователно колкото и да го раздавам разумно, аз се влияя от емоциите си. Човек съм и всичко човешко ми е присъщо, дори онова да се излъжа или да взема друго впредвид.

Ето сега, виждаш ли, че макар да имаме различно мнение по проблема за любовта, гледайки отстрани и четейки внимателно всичките ни постове, хората могат да видят, че те са "сглобка" на едно цяло и че двете се допълваме! Може само аз да го виждам, разбира се, но мен това ме радва.

Разбира се, ако се интересуваш от онова, което пиша, винаги можеш да го направиш в прав текст. Нямам нищо против да отговарям. Може би си забелязала, но "Розата" не е само писане на секс и убийства. Мен ме вълнува материята, смисъла и препратките в текста са много, стига да искаш да ги видиш. В един друг форум се стигна до дебат за изнасилването не детето и има ли такава любов - между убиец и потенциална жертва? Там разглеждам любовта в пълния смисъл на думата и може би това те е накарало да напишеш коментара си.

Е, всеки, който след нас напише нещо, несъмнено ще е кратък, защото ние изнесохме цял роман по темата! На мен такава дискусия ми допада! И след като знам, че не си ме "нападнала" съзнателно, се надявам да се срещнем в някоя друга тема, за да поспорим!

Все пак от спора се ражда истината ---> Дали е така, един Господ знае! Единственото, което можем да направим е да се опитаме да намерим истината между редовете... :slynce:

Ми аз малко заета тез дни... XDТака или иначе темата наистина е обширна. Любов е относително понятие и да попиташ химик ще ти каже, че е химия, физик - механизъм, писател - магия...Но всички са единодушни: Има такова нещо :>

Интересна дискусия, направих си "труда" да я прочета цялата.
Смятам че любовта и обичта са коренно различни неща и съществуват в различни отношения и етапи. Ако си късметлия в онтошенията с партньора си ще имаш и от двете. Обичта е това което е между родител и дете и по-скоро родител - дете. Аз лично съм малко цинично настроена в това отношение, но според мен обичта дете - родител е нужда, и обич към сигурността. Но това вече бе казано по-горе, така че няма да се повтаряме.
Обичта към приятел, много близък такъв, ако някога ти се случи, прилича доста на тази към родителя, но доста по... цензурирана, или ако трябва да съм по-точна нещо по средата на тази към родителите и човека до теб. Обичта към детето... е по-всепоглъщаща от всяка една, но това не означава че е единствената истинска любов според мен. Любовта към партньора... ами ако си късметлия да срещнеш един от единствените, то тогава тази любов много напомня любовта към детето, разбира се, не толкова силна и малко по-егоистична, но може да бъде и също толкова жертвоготовна. Аз винаги съм смятала че на почти всички хора им се случва да срещнат в един етап или друг човека, с когото наистина си пасват. Да той/тя не е единствен на света, но един от тези "единствени". Ако попитате повечето зрели хора, те веднага ще ти отговорят че имат или са имали тази голяма любов в живота си. Някои се свързват с тази любов, други не и скърбят по нея цял живот. Трети я имат в лицето на любовник или любовница. Който както се уреди, да го кажем в малко по-прост маниер. Любовта никога не е лесна, винаги има премреждия, но най-силните оцеляват, нали така? Виждала съм двойка влюбена и женена от 30 години, те изглеждат също толкова изгубили умовете си, както 20 годишни младежи.

Cool Cheryll, нямам представа дали съпруга ти е твоят единствен, но си права за това че любовта прераства в обич след известно време, а обичта е различна. Въпреки че много хора намират начин да я държат жива именно чрез секса и възможностите за "терапия", които той предлага. :p2: :love:

Любовта е само една красива дума.Като чест например.Нищо повече.Зад нея хората крият истинските си намерения.:otec: 

Що ли пък се зачетох и аз. Но по темата: Ако някой можеше да отговори на въпроса нямаше да нищим теми. За мен и пърженето на филийки сутрин докато псувам да ми се разкарат от главата, и уханието на цвете поднесено без повод, и нежната дума когато аха да си направя харакири и да ме не, все са любов. Тоест ние без това не можем както и да го наричаме. И в това ни е чара на човеците.

,,Какво си се хилнала до ушите,ще кажеш,че господ идва да яде муска у вас."точно вчера така ми каза един приятел докато идваше заедно с моя да ядат въпросната мусака.Амиии това е любов,да не можеш да сдържаш усмивката си,да се радваш доакто го гледаш как яде как запълва пространството в апартамента и сърцето ти с неумелите си разцентрировани движения...ето това е любовта-да забелязваш малките неща,котио преди не си забелязвал у другите хора.Да се въртиш като муха без глава около субекта на чувствата си и да забравяш всичко друго,защото мислиш за него и си готов да направиш всичко дори и да си нещастен,за да е щастлив той,ето това е любовта.

ами чедо ако не ви знае човек кви сте да ти повярва ама..........знае се че девойките сте същества с двойнствена природа и сте импулсивни.ся говориш така.ама като иде твоя на работа и влезеш в сайба и видиш дон Гарабито с плочките височината и голямата любовна писалка друго ще запееш.па ако имаш късмет да та мине една ръка и ще скончиш.ще забравиш и мусака и твоя и неговия и всичко.тъй че........:otec: 

Старшина аз имам късмет,ти за това не се тревожи.:P
Аз казвам какво е любов и какво е да обичаш някого,според мен!Ако не си спомняш точно за разсъждения по този въпрос е темата.Когато обичаш някого не те интересуват чуждите плочки и любовни писалки .А за двойствената природа...ами такива сме си жените,то и мъжете не оставате по-назад в това отношение.Впрочем това е една от хубавите страни на любовта-трябва да се постараеш да запазиш интереса на жената или мъжа си към себе си.Ако знаеш как да я задоволиш и как да я накараш в ума и да си само ти,за дон Гарабито сам ще трябва да се минава на ръка,а твоето маце ще си стои при теб.;)

Ами ето де разсъждаваме с тебе.Ама да ти кажа на думи лесно.Представи си че от мъглата изкочи дон Гарабито с плочките и писалката седнал на пейка в парка сигурен съм че веднага ще включиш задна и ще направиш френски гараж.Де късмет де.:p2: