Нeпоканения [откъc]

НЕПОКАНЕНИЯ (2007г.)
Автор: Аманда Мароун




Глава първа
Превод и редакция: Ваня Колева (Vania)


Затворих очите си, надявайки се, че той няма да дойде довечера. Беше по-късно от обикновено. Надявах се да се предаде или просто да си тръгне, така че най-накрая да мога да се наспа. Хладен въздух влизаше от прозореца и аз се възхитих на смелостта си. Или глупостта. Не бе отворен много, не повече от инч. Но преди тази вечер го държах затворен, така че предполагах, че щеше да се чуди какво означава. Ослушах се за движение, навън в клоните, но листата бяха сухи и шумни. Отворих очи – трябваше да погледна. Беше по-добре, когато го видя да идва. Положих всяка частица енергия, която имах, за да се ослушам, чакайки очите ми да привикнат с тъмнината. Обърнах глава, намусвайки се от звука, който издаде косата ми заради възглавницата. Погледнах навън от прозореца, търсейки в клоните, чудейки се дали ще дойде, ако аз отсека дървото.
- Джордан, будна ли си?
Сърцето ми подскочи, когато улових Майкъл в клоните. Тъмното му очертание бе притиснато на ствола, няколко крачки по-високо от обичайното му място. Колко ли дълго ме е наблюдавал? Той скочи, приближавайки се до прозореца и аз си напомних сутринта да потърся брадва.
- Джордан, пусни ме.
- Върви си, Майкъл. Никога няма да те пусна вътре. – гласът ми бе спокоен и тих, без емоции. Казах тези думи хиляди пъти днес, така че бяха станали почти автоматични. Така, че да не променя мнението си.
Майкъл въздиша и мисля, че го видях да поклаща глава. Той знаеше, че аз не съм готова да го пусна. Предполагах, че той знаеше, че и мисля за това. Предполагам, че знаеше, че част от мен го иска.
- Не знаеш, колко добри неща имаш, Джо.
Не ми харесваше на къде поемаше. Това нямаше да е „да говорим за бъдещето” нощ. На Майкъл му липсваше стария живот и той ме държеше будна с часове, ако не го окуражавах.
- Ходи ли на училище днес? Някой говори ли за мен?
Завъртях учи.
- Това е висше училище, Майкъл, ти си стара новина. Хората намериха по-добри неща, за които да клюкарстват. Имам предвид, умря лятото .. добре, времето ти изтече. Хората да те помнят, това е важното. Има прекалено много случки, през които хората бързо преминават. Сега, ако ти беше умрял през учебната година, щеше да има много по-голямо въздействие.
- Добре, Джо. Ти знаеш, че не е лесно за мен.
Кимнах и се почудих, дали неговите очи виждат по-добре от моите. Можеше ли да види моето потръпване, когато всеки инч от кожата ми потръпва, докато той стоеше отвън на прозореца ми.
- Съжалявам, Майкъл, но съм уморена. Имам нужда да поспа.
- Но, липсваш ми, Джо. Не е каквото ти си мислиш. Не мога да заспя. Не мога изобщо да спа. Буден съм, без да имам какво да правя. Нищо, което да правя, но помисли и аз ти липсвам.
- Оставих ти книги за утре. Може би ще завършиш нещо, което никога не си, докато си бил жив – всъщност можеш да четеш. Или, хей, какво ще кажеш за това? Можеш да пристъпиш на слънчева светлина и да приключиш всичко това. Мислил ли си за това? Какво ще стане ако излезеш на слънце?
Майкъл замълча и си помислих, че ще остане така за вечерта, преди той да стъпи на прозореца ми.
- Как са Стийв и Ерик? – попита той. – Все още ли играят топка?
- Боже мой. – обърнах се с гръб към прозореца. – Питай ме нещо, което ме интересува. Твоите тъпи приятели са същите, каквито бяха, когато ти беше жив. Те живеят и играят футбол или баскетбол или каквато и да е тъпа топка, в зависимост от сезона. Те все още излизат с техните невероятни приятелки и все още чупят пощенските кутии след няколко бири. Учудвам се, че ги харесваш. Това е едно от най-хубавите ти времена тогава, нали?
Той не отговори и си спомних, че Майкъл излизаше с някакво момиче, прокарваше ръка по късата и пола, притискаше я към шкафчетата, правеше го сякаш не бе заради неговия собствен задник. Чудех се колко много момчета последно са мечтали да разменят местата си с Майкъл? Помня аз колко често мечтах да сменя собственото си място с това, на момичето му.

- Е, какво, значи не говорят за мен. Изобщо?
Той определено нямаше намерение да си ходи тази нощ. Мисля си, че в същност смята, че те винаги ще го уважават..
Върнах се до прозореца, но си припомних да се движа бавно този път. Видях котката си навън, мъчейки се да хване някаква птица на дървото. Чудя се понякога, ако Майкъл загуби контрол с мен и започне да мисли за мен като това, като за птичка. Като негова плячка. Така че пристъпвах малко по малко, защото не знаех какво щях да правя, ако той се хвърлеше през стъклото.
- Излъгах преди. – казах най-накрая. – Всички говорят за теб.В същност много говорят за теб. – направих пауза и позволих на Майкъл да се замисли. – Но те не се отказват. Мислят, че си се самоубил. – исках да кажа на Майкъл това от много време, но всичко бе такава каша през лятото, че не ми изглеждаше правилно. Но тази вечер се чувствах значителна и не исках да го успокоявам. Освен това, изглежда, че той не се интересуваше за това, какво ми причиняваха визитите му.
- Какво? Кой си мисли това?
- Всички. Всички в училище. Аз също се чудех. – прехапах устната си, мислейки какво да правя.
- Казах ти какво се случи. – каза той настървено. – Знаеш с какво се замесих. Нямаше начин да го спра.
Чудех се дали това е истина, но не му казах – не още.
- Добре, те мислят, че си се самоубил и говорят за това и защо си го направил. Не само приятелите ти. Всички.
Оставих думите си да заглъхнат. Оставих го да проумее, че цялото училище игнорира футболния му рекорд, заради тези клюки.
- Не вярвай на теориите, които се носят наоколо. Някои от тях са доста смешни. – Майкъл беше объркан. – „Майкъл има само още един месец живот” . Не се чувствай зле, всичко е само защита. Хората се мъчат да намерят нещата, които са изпуснали, докато си бил жив, защото ако не страхотния Майкъл Грийн не може да се справи с нещата, как тогава всички останали биха могли?
- Е, поне ти знаеш истината? – каза той.
Бях го наранила, но успях да се спра, преди удовлетворителна усмивка да се появи на лицето ми. Мина дълго време преди да осъзная, какво прави Майкъл с мен. Караше ме да искам той да е в стаята ми, в леглото ми, отново, но в следващия да се наслаждавам на болката в гласа му. Но нямаше да позволя на себе си да поддържам егото му. Правеше ме негов заложник всяка нощ, и се радвах когато мога да се закопая някъде.
- По дяволите! – той изръмжа, изумително срещу мен. – Разболях се от говорене. Покани ме!
Той изведнъж прехвърли теглото си и залепи ръце за стъклото. Аз потреперих, сякаш аз бях тази, която бе ударил. Опитах се да избягам и да се хвърля на матрака. Господи, защо казах тези неща?
Устата ми изсъхна като хартия, която се развява на студения въздух около перваза. Свих се колкото може повече и замръзнах на място. До сега прозореца го държеше далеч. Но този проклет инч. Представих си го с нови котешки очи, които може да виждат в тъмното, да забелязват въздуха, който си играеше около отвора. Знаеше ли какво правя, можеше ли да види? Беше ли тази малка поката достатъчна, за да влезне?
- Джордан. – той прошепна. – Съжалявам. Съжалявам. Не исках да те плаша. Просто толкова ми липсваше. Просто искам да съм с теб.
Той скочи от перваза и се отпуснах върху леглото.
Аз потреперих, но не исках да вдигна одеялото. Имах нужда да почувствам студа, нуждаех се от нещо, освен болката, която почувствах, когато ме напусна.
Мразех се за това, че го желаех, за поласкаването докато ме преследваше всяка нощ.
Три месеца вече говорих с него през прозореца. Три месеца си припомнях лицето му, по времето когато той беше мой. Можех да видя кестенявите му очи, кафявите му къдрици, белите му, бели зъби и пълните му устни. Слагах лицето пред всичките сенки и си представях, че можем да започнем отначало.
Но листата окапваха и скоро Майкъл щеше да стои на голи клони. Лунната светлина ще освети лицето му и ще видя това, което знам, че е истина: Майкъл е чудовище. Но просто се страхувам, че една от тези нощи ще го поканя.



Последната промяна е направена от Vania на Чет 3 Мар - 16:08; мнението е било променяно общо 1 път

хм,стана ми интересно!

По дяволите, много е интересно.
Как ли е умрял Майкъл? Какво ли е станало?
Леле, имам много въпроси относно това произведение...

Определено те кара да я прочетеш на един дъх.

Може ли резюме ???

Black_Cherry написа:

В началото изглежда,но лично в моя списък е доста назад.В самата книга няма кой знае какво действие, а и сюжета е доста изтъркан вече.Прочетох я миналата година, но все още помня лошото впечатление,което ми направи.Това е може би една от малкото книги, които съм прочела и не съм харесала.Но всеки с мнението си, на някой може и да му хареса. *peace*

Кажи на бързо, какво става в книгата!

Интересна ми се струва, но с толкова вампирски и свръхестествени книги да се чуди човек коя да почне, и все пак благодаря за труда, ще видя и може и да я прочета.