Тъмни видения [откъc]

Тъмни видения
Автор: Л.Дж.Смит




Част 1
Превод и редакция: Ваня Колева (Vania)

Не каниш местната вещица на партита. Без значение колко е красива. Това е основния проблем.
„Не ми пука. – мислеше си Кейтлин. – Не се нуждая от никого.”
Тя стоеше в часа си по история и слушаше плана, на Марси Хуанг и Пам Сесийн, за парти през уикенда. Тя не можеше да помогне, но ги чуваше и нежния, извинителен глас на г-н Флун за техните развълнувани шепоти. Кейт слушаше, преструвайки се, че не слуша, но тя яростно желаеше да е далеч сега. Но не можеше, така че тя започна да прави драскулки върху синоь-разграфената страница на тетрадката и по история.
Тя бе пълна с противоречиви чувства. Мразеше Пам и Марси и искаше да умрат, или поне да претърпят ужасен кървав инцидент, който да ги остави напълно разбити, победени и нещастни. В същото време имаше ужасен копнеж в нея. Ако само я поканеха, незащото щеше да претендира за едно от най-популярните, най-обожаваните момичета в училище. Тя искаше място в групата, което със сигурност щеше да е само нейно собствено.
Те можеха да клатят глави и да казват: „О, Кейтлин, тя е странна, но какво ще правим без нея?”
И това щеше да е добре, докато тя беше част от това.
Но нямаше да се случи, никога.
Марси никога нямаше и да помисли да покани Кейтлин на партито си, защото нямаше да направи нещо, което не е било правено никога преди. Никой никога не кани вещица, но никой не се замисляше, че Кейтлин, прекрасното, призрачно момиче със странни очи би искала да отиде.
„И не ме интересува. – мислеше Кейтлин, мислите и се въртяха в объркан кръг. – Това е последната ми година. Само един семестър. И след това ще напусна училище и … и се надявам никога да не видя някого от това място отново.”
Но това беше друг проблем, естествено. В малко градче като Троугфеър тя щеше да ги вижда – тях, техните родители, всеки ден през следващата година. И годината след това, и годината след това …
Нямаше изход. Ако тя заминеше да учи в колеж, можи би щеше да е различно. Но тя прецака своята стипендия .. и без значение, тук беше баща и.
Той се нуждаеше от нея, а и нямаха пари. Татко се нуждаеше от нея. Щеше да е в този колеж или в никой.
Годината се разстилаше пред Кейтлин, мрачна като зимата в Охайо навън през прозореца, изпълнена с безкрайни студени класни стаи. Безкрайното стоене и слушане на плановете на момичетата, на които тя не беше поканена. Безграничното изключване. Вечните болки и желанието да е вещица, така че да може да ги изложи по най-отвратителен, болезнен и да проклее всички тях.
През цялото време, докато мислеше, тя просължаваше да си драска. Или по-скоро ръката и, нейния мозък не изглеждаше да е намесен. Сега тя погледна на долу и за първи път погледна какво рисува. Паяжина.
Но това, което беше по-странно, бе какво имаше под мрежата, толкова близо, че почти я докосваше. Чифт очи.
Широки, кръгли очи. Бамбукови очи. Очи на дете.
Когато Кейтлин се загледа в тях, тя изведнъж се почувства замаяна, сякаш падаше. Сякаш картината се отваряше, за да я поеме. Беше ужасно усещане и много непознато. Случваше се всеки път, когато нарисуваше някоя от тези картини, заради които я наричаха вещица.
Начина, по който се сбъдваха.
Тя се отдръпна назад с поклащане. Имаше болка, болка вътре в нея.
„О, моля ви,не.” – помисли си тя. – „ Не днес, не тук, не в училище.Това е просто картина, не означава нищо. Моля, нека е само картинка.”
Но тя можеше да усети как тялото и се подготвяше, игнорираше ума и, ставаше ледено студено, заради това, което приближаваше.



Дете. Тя беше нарисувала очи на дете, така че някое беше в опасност.
Но какво дете? Взирайки се в пространството под очите, Кейт усети поддръпване по ръката си, почни мърдайки ръката и. Пръстите и я насочиха, че трябва да отиде там. Почти наполовина кръг, с леки криви по ръбовете. Чип нос. Голям кръг, плътен. Уста, отворена заради страха или болка. Крива, чрез която се откроява облата брадичка.
Серия от дълги линии за коса, и след това сърбеж, вътрешния импулс в ръката на Кейт отшумя. Тя изпусна дъха си.
Това беше всичко. Детето в картината трябваше да е момиче, с всичката тази коса. Къдрава коса. Красиво малко момиченце с къдрава коса и паяжина точно пред лицето и.
Нещо щеше да се случи, което включваше детето и паяка. Но къде и на кое дете? И кога?
Днес? Следващата седмица? Следващата година?
Това не беше достатъчно.
Никога не беше. И това бе най-страшната част от ужасяващата дарба на Кейтлин. Рисунките и винаги са били точна, те винаги, винаги се сбъдваха. Тя винаги успяваше да види в истинския живот, това което бе нарисувала в картините си.
Но не по същото време.
Точно сега, какво можеше да направи? Да бяга из града, използвайки мегафон, за да каже да всички деца да бягат от паяци? Да отиде до началното училище, за да провери за момиченца с къдрава коса?
Дори и да се опиташе да им каже, те щяха да избягат. Тогато Кейтлин размишляваше, отново започна да рисува. Тя караше нещата да се случват така или просто ги предсказваше. Линиите по картината се изкривиха. Кейтлин мигна и започна да ги оправя. Единственото нещо, което тя нямаше да направи беше да заплаче, защото Кейтлин никога не плачеше.
Никога. Нито веднъж, не и от както майка и почина, когато тя беше на осем. От тогава, Кейтлин се научи как да прехвърля съзлите си вътре в нея и да не ги показва на света.
Имаше някакво нарушение пред стаята. Гласът на г-н Флин, обикновено толкова мек и мелодечен, на който учениците обикновено можеха спокойно да заспят, замлъкна.
Крис Бърнейбъл, момче, което работеше шест срока като училище съветник, беше донесъл розово парче хартия.
Кейтлин видя как г-н Флин го взе, погледна насред класа, сбръчка нос и побутна очилата си назад.
- Кейтлин, викат теб в офиса.


Последната промяна е направена от Vania на Чет 3 Мар - 16:08; мнението е било променяно общо 1 път

и тази книга ми е интересна!

има ли къде да се прочете резюмето на книгата и има ли други части към нея?

Няколко книги са, поредица. Не все още няма тема за тях, но ще създам :pardon:

Тема за трилогията.. ЦЪК Ето тук можеш да прочетеш за какво се разказва в книгите :pardon:

Не ми харесва като писателка

Нещо, не успя да ме впечатли...