Абе, днес мислА да звънна на Вероника да пием по кафенце, може да се позабавА, ти си лягай!
Майка ти пак звъня, нещо искаше уж важно да те пита, ама забравих какво...
Днеска 'що си се облякла така? Вкъщи ли ще си седиш?
Ми, такова, искаш ли аз да карам, не, че нещо...
Кое да забелязвам сега...? Прическа, рокля, обувки, бижу – де да знам, кажи си, баси!
Ти сигурна ли си, че не можеш така, леееко да поизлезеш с твоите патки, че след малко има важен мач?
Е, к'во толкова – дай ми телефона на тая, твойта приятелка, аз ей така, да си го имам, не да й звъня да я забивам!
Бе, дали като остарееш гърдите ти ще увиснат така зверски като на майка ти?
А! Ти не беше ли на 28?! ... Баааси, винаги съм си мислел, че си на 28, а не на 24! Годините не прощават!
Ама, мацко, тука има само малки номера в тоя магазин – дай да ти потърсим панталонче другаде!
Искаш ли да пробваме една нова поза – 68. Ти на мене, пък аз ще имам да ти давам, а?
Ааа, значи тая прическа умишлено е такава?!
Източник:
______________________________