Tунгуския феномен

Факти и обстоятелства около катастрофата

В ранното утро на 30 юни 1908 г. на територията на южната част на Централен Сибир многобройни свидетели наблюдавали фантастично зрелище: в небето летяло огромно огнено кълбо и светело ярко. Огненото тяло летяло с огромна скорост от югоизточна посока към северозапад, като оставяло след себе си мощни следи, като от падащ метеорит и полетът бил съпроводен от силни гърмежи и оглушителни взривове, чути от хиляди очевидци в радиус 1000 км и предизивкващи паника. Феноменът бил наблюдаван и от пътниците по наскоро откритата Транссибирска железопътна магистрала.
Около 7 ч. и 15 мин. сутринта жителите на селището Ванавара, намиращо се на поречието на р. Подкаменна Тунгуска, десен приток на Енисей, видяли в северната част на небето ослепителното кълбо, което било по-ярко от Слънцето. То се превърнало в гигантски огнен стълб. След тези светлинни ефекти, земята под краката започнала да се тресе, разнесъл се многоратно повторящ се тътен. Взривът бил толкова мощен, че е чут на разстояние до 1200 км от мястото на събитието. Дърветата започнали да падат, като подкосени, стъклата на прозорците били изпочупени, в реките се надигнали големи вълни, а животните обезумели от страх се разбягали из тайгата. Образувалият се земен трус бил усетен на разстояние повече от 100 км. Както се изяснило по-късно, ударната въздушна вълна в тайгата е повалила дървета в кръг с диаметър около 60 км. От мощните светлинии изблици и потока от нагорещени газове възниква пожар, който унищожава растителността в радиус от няколко десетки километра от епицентъра на взрива. Въздушната вълна, предизвикана от експлозията, се понесла като страшен ураган. Колиба на евенки, намираща се на 40 км югоизточно от взрива, била вдигната във въздуха заедно с обитаващите я хора. В с. Ванавара (на 60 км от мястото на катастрофата) били причинени много разрушения, а един от жителите, който по това време седял на покрива на къщата си, бил отхвърлен на няколко метра и загубил съзнание. Земетресението получено при взрива било регистрирано от сеизмографите в Иркутск, Ташкент, Тбилиси, Йена.
Барографите (прибори, записващи налягането на въздуха) отбелязали преминаване на въздушна вълна през Петербург, Копенхаген, Загреб, Потсдам, Лондон, Вашингтон, Джакарта и много други градове на планетата. След като обиколила цялото земно кълбо, значително отслабнала, 30 часа по-късно тя била повторно регистрирана в Потсдам. Общо въздушната вълна е обиколила два пъти земното кълбо.
Няколко минути след взрива е започнала магнитна буря и смущенията в магнитното поле на Земята продължили около 4 часа. Магнитната буря, съдейки по дадените описания, много е приличала на геомагнитните смущения, които се наблюдават след провеждането на опити с ядрени оръжие в земната атмосфера. Странни явления са ставали по целия свят в течение на няколко денонощия след загадъчния взрив в тайгата. През нощта на 30 юни срещу 1 юли в над 150 наблюдателни пункта в Западен Сибир, Средна Азия, Европейската част на Русия и в почти цяла Европа практически не е имало нощ: в небето на височина около 80 км ясно са се наблюдавали светещи странни, жълто-зелени и розови облаци. Светлината им била толкова силна, че на нея можело нощно време да се чете вестник и да се правят фотографии.По нататъшната интензивност на белите летни нощи на 1908 г. рязко спада и към 4 юли космическият фойерверк в основни линии приключва. Впрочем, различни светлинни феномени в земната атмосфера се наблюдават чак до 20 юли. Друг един факт, на когото обърнали внимание две седмици след взрива на аксонометричната станция в Калифорния отбелязали рязко помътняване на атмосферата и значително спадане на слънчевата радиация, съпоставимо с такова, което би възникнало след масивно вулканично изригване. В основни линии това са фактите съпътстващи катастрофата от 30 юни 1908 г.
Между другото през въпросната година, както съобщават вестниците и списанията, изобилствала и с други не по-малко внушителни и странни събития. Например, още през пролетта на 1908 г. са регистрирани: необичайно пълноводие на реките, силен снеговалеж (в края на май) в Швейцария, а над Атлантическия океан се е наблюдавала гъста прах. В печата от това време редовно се появяват съобщения за комети, видяни от територията на Русия, заняколко земетресения, загадъчни явления и извънредни произшествия, породени от неизвестни причини. Да разгледаме едно интересно оптично явление, което се е наблюдавало над Брест на 22 февруари. Сутринта, когато имало ясно време, на северо-източната страна на небосклона над хоризонта се появило светло, блестящо петно, което бързо приело V-образна форма. То видимо се премествало от изток на север. Блясъкът му, отначало много ярък, постепенно намалявал, а размерите му се увеличивали. След половин час видимоста на петното станала много малка, а след още час и половина, то изчезнало окончателно. Не напомня ли това съобщение за аналогични наблюдения на НЛО, които буквално валят в последно време?
И все пак най-неочакваните събития и явления предшествали непосредственно катастрофата...
В средното течение на р.Волга между 17-19 юни наблюдавали северно сияние. От 21 юни 1908 г., тоест девет дни преди катастрофата, на много места в Европа и Западен Сибир небето било оцветено с ярки цветове на зазоряване. На 23 - 24 юни над част от Балтийската брегова ивица, вечер и през нощта се разразявали пурпурни зори, напмнящи на тези, които се наблюдавали четвърт век по-рано, след изригването на вулкана Кракатау. Белите нощи престанали да бъдат монопол на северните страни. В небето ярко светили дълги сребристи облаци, разположени в посока изток-запад. От 27 юни броят на подобни явления повсеместно и стремително нараствал. Отбелязани са и чести появявания на ярки метеори. В природата се чувствало напрежение от приближаването на нещо необичайно...
Трябва да се отбележи, че през пролетта, лятото и есента на 1908 г., както отбелязали по-късните изследователи на Тунгуския феномен, е било отбелязано рязко повишаване на болидната активност. Съобщенията за наблюдения на болиди във вестникарските публикации от тази година били с няколко пъти повече, отколкото в предишните години. Ярки болиди наблюдавали в Англия и европейската част на Русия, в Прибалтика и в Средна Азия, Сибир и Китай.
Какво все пак е представлявало небесното тяло, което навлязло сутринта на 30 юни 1908 г. в земната атмосфера и експлодирало над сибирската тайга, в басейна на р. Подкаменна Тунгуска. Точното място на катастрофата е 60°55' северна ширина и 101°57' източна дължина. Дълго време науката е считала, че там е паднал гигантски метеорит, наречен по името на реката - Тунгуски метеорит.
Названието "Тунгуски метеорит" не трябва да заблуждава никого. Въпреки че според известния изследовател на Тунгуския феномен В. Бронщайн в използването на термина "метеорит" противоречие няма, нали все пак е прието метеорити да се наричат телата с космически произход, които падат на Земята. В последно време в научната и в научно-популярната литература, авторите се стараят да избегнат термина "метеорит", поради твърде необичайните последствия след падането му. Няма съмнения и в момента, че "Тунгуското тяло" не може да се причисли към обичайно падащите на Земята: каменни или железно-никелови метеорити.
Всъщност проблемът е в това, че гигантските метеорити с тегло хиляди тонове (а масата на Тунгуското тяло, по най-скромни оценки е от порядъка на 100 х. тона) преминавайки прeз земната атмосфера се врязват в повърхността на планетата и образуват огромни кратери.
В този случай е трябвало да се образува кратер с диаметър 1500 м и дълбок няколкостотин метра. Нищо подобно не се е случило!







Всеки се е любувал през ясните летни нощи на „падащите звезди" - метеорите. Това явление се предизвиква от малки железни или каменни парченца, тежащи обикновено по-малко от един грам, които навлизат от междупланетното пространство в земната атмосфера с огромни скорости (от 10 до 200 км/сек, а най-често със скорост 30-40 км/сек). Частиците срещат силното съпротивление на въздуха и на височина от 55 до 120 км над земната повърхност изгарят, като оставят за няколко секунди тънка светеща следа. Но понякога, макар и твърде рядко, в атмосферата навлизат по-едри метеорни тела, които тежат не части от грама, а килограми и дори тонове. Тогава по небето се понася огнено кълбо - болид, следвано от голяма огнена опашка. Космическите тела, които не успяват да изгорят напълно в атмосферата, а достигат земната повърхност, се наричат метеорити. Според изчисленията на учените всяка година на Земята падат около 2000 тона метеорити (или около 6 тона за денонощие). Но само една нищожна част от тях стават достояние на науката - не повече от 3-4 броя в годината. Всички останали падат в океаните и моретата, в безлюдните пустини и полярни области, или никой не ги намира и не ги опознава като метеорити. Сега на науката са известни около 1600 метеорита. По-малките метеорити не оставят забележима следа на мястото, където са паднали. Но големите, тежки десетки и стотици тонове, издълбават по повърхността на земята кратери със значителни размери. Най-прочут е Аризонският метеоритен кратер, намиращ се в пустинята на щата Аризона (САЩ). Диаметърът му е 1207 м, дълбочината - 174 м, а стената, образуваща кратера, се извисява на 40-50 м над нивото на повърхността. В района около кратера са били намерени хиляди железно - никелови метеорити, тежащи от няколко грама до 500 кг, с общо тегло около 30 тона. Сондите са установили, че главната маса на метеорита лежи на 410 м под повърхността на земята и възлиза вероятно на няколко милиона тона желязно - никелова сплав. Предполага се, че Аризонският метеорит е паднал преди повече от 5000 години. Споменът за тази грандиозна катастрофа е запазен в преданията на индианците от племето Навахо, обитаващи тази местност. Те наричат кратера „Дяволския каньон".
Естествено е било да се предполага, че и Тунгуският метеорит е образувал при падането си подобен кратер.


Експедиции

От вестниците на Царска Русия, от спомените на старите жители на района, както и от някои Петербургски учени, до нас са достигнали непроверени сведения, че през 1909-1910 г. някакви хора с необичайна екипировка, все пак са били на мястото на катастрофата и са наблюдавали там необичайни явления. Кои са били тези хора? Кой е организирал експедицията? Няма официални документи по въпроса и следите на тази неизвестна експедиция тънат в неизвестност.
Първата експедиция, за която има достоверни сведения е организирана през 1911 г. от Омското управление на шосетата и водните пътища и я е предвождал инж. В. Шишков, станал в последствие известен писател. Тя е протекла далеч от епицентъра на взрива, въпреки че е открила огромно количество повалени дървета в района на долното течение на р. Тунгуска.
За първооткривател на Тунгуския феномен, с основание може да се счита Леонид Кулик (1883-1942). Именно на него науката е задължена, за това че събитията около Тунгуския феномен не са потънали в забрава. Научните изследвания на Тунгуския феномен започват с едно незначително събитие. През 1921 г., 38-годишният геофизик Л. Кулик, ученик на В. Вернадски и сътрудник на Минераложкия музей при Академията на науките, случайно прочел съобщение за събитията от 1908 г. Така ученият, увлечен по изучването на "небесни камъни", за първи път узнал за наблюдаваните в Енисейската губерния събития.
През 1921-1922 г. Кулик предприел разузнавателна експедиция в Източен Сибир. В това пътуване той събрал много сведения за събитията в тунгуската тайга отпреди 13 години и обобщавайки ги, добил представа за истинския район на катастрофата. Да обърнем внимание на следния любопитен факт: въпреки, че Кулик е допускал, че причината за катастрофата от 1908 г. може да е сблъсък на Земята с комета, той упорито от самото начало до края на своите изследвания е търсил остатъци от гигантски метеорит, като е допускал че е възможно, той да се е разпаднал на отделни късове.
През лятото на 1924 г. геологът С. Обручев (впоследствие станал член-кореспондент АН СССР), изучавал геологията и геоморфологията на Тунгуския въглищен басейн. По молба на Кулик той отишъл в с. Ванавара и разпитвал местните жители за обстоятелствата при паденето на "небесния гост". Обручев научил за грандиозно количество повалени дървета на около 100 км северно от Ванавара, но не успял да ги посети.
Едва през 1927 г., 19 години след катастрофата на място пристигнала специална научна експедиция начело с Л. Кулик. Малката група се добрала с големи мъки до мястото на катастрофата, но не намерила нито метеорит, нито кратера, който е трябвало да се образува при падането му. Експедицията достигнала района на "повалената гора" и провела работа по първоначално изледване на района на катастрофата. Установила главно 2 неща:
1. Грандиозно количество на повалени дървета в радиална форма (корените на всички повалени дървета били насочени към центъра на взрива)
2. В епицентъра, там където разрушенията от падналото тяло трябвало да са най-големи, дърветата си стояли изправени, на своите корени, макар и сухи, с изпочупени върхове и клони, но това било една мъртва гора, където дървета стърчали като телеграфни стълбове. Най-удивителното било, че по средата на мъртвата гора се образувало блато. Кулик веднага допуснал, че точно там е кратера на падналия, според него метеорит.
Година по-късно, през 1928, Кулик се завърнал в тайгата с нова, по-голяма експедиция. В продължение на цялото лято били направени топографски снимки на околността, заснети на кинолента повалените дървета и предприет опит да се осуши мястото на епицентъра с помощта на самоделна помпа. През есента били проведени магнитометрични изследвания, но никакви следи от метеорит не били открити.
Третата експедиция на Кулик през 1929-1930 г. била най-многочислена. Тя била екипирана с помпи за осушаване на предполагаемите кратери, както и със сондажно оборудване.
Била осушена и разкрита една от най-големите падини (предполгаем кратер) но и най-малката следа от метеорит не е намерена. Установили че тези падини са се образували не в следствие на паднал метеорит, а са с карстов произход. Неуспешният изход на тази експедиция разколебал уверенността на Кулик в това, че метеоритът е бил железен. Той започнал да допуска, че е възможно "космическия гост" да е и каменен. Все пак вярата му била още толкова силна, че не пожелал дори да разгледа находката на К. Янковски - голям матеоритоподобен камък. Опитите да бъде намерен "камъка на Янковски" предприети след 30 години завършили с неуспех.
През 1938-1939 г. се провели последните експедиции на Кулик. Направената през 1938 г. аерофотоснимка на централната част на областта на "повалената гора" дала доста ценен материал, който бил използван в последствие за съставянето на карта на местността. През лятото на 1939 г. Кулик за последен път бил по тези места. Под негово ръководство били направени редица геодезични измервания, по обезпечаването на направената по-рано аерофотоснимка.
Ако се съди по силата на взрива, масата на метеорита е възлизала на около един милион
тона. И въпреки това нито една от експедициите не успява да намери нито късче от него, не открива нито един кратер — сякаш метеоритът е експлодирал, без да докосне земята, и се е изпарил във въздуха. Втората световна война и смъртта на неуморния изследовател на Тунгуския феномен Л. Кулик (загинал във войната като доброволец) прекъсват за дълго проучванията на тунгуската тайга.
През 1942 г. в района на р.Тунгуска местните жители хванали подозрителен субект. По принцип, подозрителни за тях били всички "бледолики", но този се оказал съвсем странен. Казал че е геолог и ги помолил да му покажат пътя до мястото на падането на метеорита, като им предложил… пари. Ако перифразираме една реплика от известна комедия, би се получил следния каламбур: "Нашие, деньги никогда не берут!". Е по това време "урусите" винаги са се разплащали не с безполезните в тайгата хартийки, а с патрони, водка или зърнени храни. Бързо съобразили, че този "не наш", те го предали на властите. Оказало се, че мнимият геолог всъщност е германец, само че не шпионин или диверсант, а научен сътрудник на някакъв берлински институт, занимаващ се с въпросите на мистиката. Да узнаят повече не успели - германецът се самоубил в килията. Вероятно той е бил член на тайното общество на Анненюрбе, занимащо се точно с древните паметници, както и с въпросите на мистиката.
На всички им се струвало, че изследванията ще бъдат подновени веднага след войната. Но не станало така. На 12 февруари 1947 г. в Далечния изток паднал огромния Сихоте-Алински метеорит, изучаването на когото започнало практически веднага. Силите на учените не стигали за да работят на два фронта. Затова изследванията на ТФ били отложени за неопределено време. И изведнъж възникнала съвсем неочаквана ситуация, причина за която станала една публикация в януарския брой на сп. "Вокруг света" за 1946 г. Това бил разказа на писателя-фантаст А. Казанцев "Взрив", където за първи път била изказана хипотезата за атомен взрив над тунгуската тайга на извънземен космически кораб. Тази версия вдигнала много шум и предизвикала небивал интерес към ТФ.
Трябва да се отбележи, че малко преди това са хвърлени първите атомни бомби на японските градове Хирошима и Нагасаки. Казанцев обърнал внимание на следната аналогия: в Хирошима от всички сдания, най-малко пострадали са тези които са се намирали в епицентъра на взрива, където ударната вълна е идвала отгоре - също като при Тунгуската катастрофа, където останали прави дърветата от "повалената гора" само в центъра. Огромно впечатление на Казанцев оказало и почти пълното съвпадение на сеизмограмите на двата взрива.



Наскоро след това, хипотезата на Казанцев за изкуствения прозиход на ТФ била разгледана на заседание на Московския отдел на Всесъюзното астрономогеодезическо общество (ВАГО), а после и в Московския планетариум, където била представена лекция-демонстрация "Загадка ТМ", с водещ астрономът Ф. Зигел. Постановката за взрива над тайгата на атомен космически кораб била критикувана в печата първо от журналистите, а после и от учените. Специалистите в областа на метеорната астрономия отговорили чрез статията на академик В. Фесенков и секретаря на Комитета по метеорите при АН СССР Е. Кринов "Метеорит или марсиански кораб?", в която се опрпвергавала хипотезата за иазкуствения произход на на ТФ. Авторите на статията написали, че твърдението за взрив във въздуха е нелепо, че загадки в тунгуската катастрофа няма, всичко е ясно – иамло метеорит, паднал и потънал в блатата, а образувалия се кратер се запълнил с блатиста почва. И тъй като след експедициите на Кулик никой не е бил в Тунгуската тайга, то тези утвърдени специалисти по метеоритите не са се осланяли на някакви по-нови материали. Да признаят че взривът е ядрен - това означавало да се признае ТМ за изкуствено тяло с всичките произтичащи от този факт последствия. Такава решителна крачка от учените по метеорната астрономия не могли да направят, а и не искали да я правят.Масло в огъня наляло и следното обстоятелство. В 1957 г. сътрудникът на Комитета по метеоритите А. Янвел открил в почвените проби, донесени още от Кулик от мястото на катастрофата в 1929-1930 г., метеоритно вещество: железни частици с примеси от никел и кобалт, а също и метеоритна прах – магнетитни топчета с диаметър стотни от милиметъра. Такива топчета се срещат в местата, където падат железни метеорити. Особено много от тях имало в района на паденето на Сихоте-Алинския метеорит. К. Станюкович и Е. Кринов веднага изказали становище в пресата, че тази находка дава обяснение на загадката ТМ. Привържениците на хипотезата за катастрофа на космически кораб, на свой ред обявили, че частиците са напълно подходящи за материал от корпуса на КК.
Оказало се, че и едните, и другите ще бъдат разочаровани. Оказало се, че пробите взети от Кулик били замърсени при дългия им престой из хранилищата на Комитета за метеоритите. Когато след 1 година на подобен анализ били подложени други проби на Кулик, останали на базата на неговата експедиция на р. Хушма, то наличието на железни топчета в тях било значително по-малко.
След това, поради бурното развитие на космонавтиката и изследването на планетите отСлънчевата система с помощта на автоматични космически сонди, се е наложило да се откажат от хипотезата за посещение на нашата планета с кораб от Марс или Венера. Въпросът за наличието в т. нар. Южно блато на метеоритен кратер изисквал специална проверка. За тази цел била нужна нова експедиция. И след завършването на първия етап от изучаването на Сихоте-Алинскя метеорит (1947-1951), някои изследователи започнали да се готвят за експедиция в Подкаменна Тунгуска. В 1953 г. районът е посетен от геохимика К. Флоренский, но истинска експедиция е организирана едва в 1958 г.
И ако експедициите за изучаване на ТФ преди войната се свързват с името на Кулик, то тези след 1958 г. се свързват с името на К.П. Флоренски, ученик на академик В. Вернадски. Именно под руководството на Флоренски през 1958, 1961 и 1962 г. били проведени експедиции на АН СССР в района на падането на ТФ.Експедицията от 1958 г. изследвала обширен район от повалена гора и съставила карта на този район. Нито в Южното блато, нито в други места са открити метеоритни кратери. Окончателно е потвърдена термокарстовата природа на падините. Намерените в почвените проби метални съставки вече не се приписвали на метеорит: такива топчета са открити и в Подмосковието, и около Петербург (тогава Ленинград), и в Антарктида, к даже на дъното на океана. Това била обикновена космическа прах или фрагменти със земен произход.
Всички данни от експедицията на Флоренски свидетелствали за това, че метеоритът не е достигнал земната поверхност, а се е взривил във въздуха. Не открила в района на катастрофата никакво метеоритно вещество, тази експедиция установява нещо съвсем ново - аномално бързия прираст на дърветата.
В този момент с решаването на загадката на ТФ се включват и младите учени, като група научни работници, аспиранти и студенти от Томските ВУЗове решила да предприеме експедиция в района на тунгуската катастрофа. Ръководител на групата станал физикът и лекар Г. Плеханов. След дълга подготовка 12 души пристигнали на 30 юни 1959 г. на мястото на катастрофата. Този ден станал и рожденна дата на КСЕ (Комплексните Самодейни Експедиции). Тази експедиция била и най-многопланова: изучавали "повалената гора" и района на пожара, направили магнито- и радиоснимка на района, най-вече от групата на А. Золотов, геофизик от Башкирия. Успешно продължила КСЕ своите работи и през 1960 г. Успоредно с нея работели експедиция от млади инженери от КБ С. Королев, в състава на която бил бъдещия космонавт Г. Гречко, а също и групата на Золотов.
През 1961 и 1962 г. на място на паденето на ТФ, Академията на науките изпратила нови експедиции с ръководител Флоренски. Участниците в КСЕ работили съвместно с тези експедиции. Изследванията продължили и през периода 1964-1969 г. Били разработени по-точни методи за отделянето на метеорната прах от различните природни обекти. Проведени са сериозни теоретични изследвания и моделни опити.
Тунгуски метеорит не е имало и няма - до този извод достигнали в началото на 80-те години някои негови изследователи.
Последната засега известна научна експедиция се отправя от Красноярск към предполагаемото място на катастрофата на 23 юли 2004 г.
Учените се надяват да намерят материални доказателства, опровергаващи версията, че на 30 юни 1908 г. в тайгата е паднал метеорит.
"Имаме намерение да намерим подтвърждение на това, че Земята се е сблъскала не с метеорит, а с извънземен космически кораб" - заяви пред журналисти руководителят на експедицията Юри Лабвин, оглавяващ обществения фонд "Тунгуски космически феномен".
Въоръжени с металотърсачи и другими прибори, членовете на експедицията наброяваща 14 човека, ще изследват тайгата в района на с. Полигус, а и брега на р. Подкаменна Тунгуска.
Районът на изследванията се намира на около 500 км западно от местата, където предишните научни експедиции са търсили следи от метеорит.
Лабвин съобщи, че по данни от космически фотоснимки на този район от Евенкия, свидетелстват за наличието на метални отломки, които могат да имат отношение към "техногенна катастрофа с почти стогодишна давност".





През 1946 г. се появява фантастичният разказ на Александър Казанцев „Взрив", в който той развива идеята, че на 30 юни 1908 г. над сибирската тайга не е паднал метеорит, а е експлодирал космически кораб. По-късно той разработва таза тема и в романа си „Горящият остров" (преведен на български) и в сборника от новели „Гост от Космоса". Същата идея лежи в основата на романа на полския писател Станислав Лем „Астронавти" (също преведен на български. По него бе направен филмът „Мълчащата звезда") и в произведенията на редица други автори на научно - фантастични разкази и повести.


Три аргумента в полза на хипотезата на Казанцев.

1. Някои ловци от местното население (евенки) посетили мястото на катастрофата скоро след взрива, са загинали от тайнствена болест. Шаманите са обявили този район за „табу" - царство на бога на огъня Огди. Смъртта на ловците се обяснява с болест (евентуално лъчева), причинена от радиоактивните частици, продукт на атомния взрив.
2. Изследванията на „годишните пръстени" на дърветата показват, че след 1908 г. радиоактивността се е увеличила. Подобен скок се наблюдава и след 1945 г. - началото на „атомния век" на Земята.
3. Космическото тяло непосредствено преди експлозията се е движело с много по-малка скорост - около 600 м/сек. Ако това е вярно, единственото обяснение на експлозията може да бъде само атомен взрив.


Някои разсъждения по хипотезата на Казанцев от преди 40 години.

Ако приемем, че на 30 юни 1908 г. над сибирската тайга е експлодирал ядрен за-ряд, то най-логично е да се допусне, че към Земята се е приближавал чужд космически кораб с атомен двигател, който е загинал при несполучлив опит да кацне.
Известният съветски специалист по астро-навигация А. Щернфелд е направил необходимите изчисления и е установил два много интересни факта:
1. Ако космическият кораб е излетял от Марс, той в никой случай не е могъл да пристигне на 30 юни 1908 г. на Земята. Най-близките благоприятни дати за посещаване на Земята са били 18. 10. 1907 г. и 24. 12.1909 г. 1908 г. е била „мъртъв сезон" за полети от Марс към Земята, тъй като разположението на двете планети е било крайно неблагоприятно за космически полети.
2. Ако корабът се е отправил от Венера, то той е трябвало да излети на 20 май 1908 г. и да кацне на Земята на. . . 30 юни 1908 г. Странно съвпадение, нали! То сякаш ни под-сказва, че корабът (може би марсиански), след като е посетил Венера, е прилетял на Земята, за да се върне, след като проучи и нашата планета, в родината си (втората половина на 1908 г. е била благоприятна за полети от Земята към Марс).
Срещу тази толкова съблазнителна хипо-теза А. Щернфелд противопоставя един съкрушителен аргумент, който според него изключва възможността тунгуското „чудо" да е било космически кораб, управляван от разумни същества: При кацането си корабът непременно е трябвало да се приближава към Земята от същата посока, по която се движи и планетата - т. е. да я настига от запад към изток. А тунгуското тяло е навлязло в земната атмосфера от югоизточна посока, летяло е срещу движението на Земята! (в последствие се оказва, че това не е точно така)

И така, какво е известно?

Характер на взрива. Установено е, че на мястото на взрива на ТФ (70 км северо-западно от с. Ванавара) не е намерен кратер, който неизбежно се появява при удар на космическо тяло в поверхността на планетата. Това обстоятелство показва, че ТФ не достигнал до земната повърхност, а се е разрушил(взривил) на височина около 5-7 км. Взривът не е бил мигновен, а TФ придвижвайки се ватмосферата, интензивно се е разрушавал в протежение на 18 км. Трябва да се отбележи и фактът, че ТФ попада в район на интензивна вулканична дейност в древността, като епицентъра на взрива почти идеално съвпада с център на кратера на гигантски вулкан, действал през триаса.
Енергия на взрива. Повечето изследователи оценява енергията на катастрофата в границите на 1023–1024 ерга. Това съответства на взрива на 500-2000 атомни бомби, като тази хвърлена над Хирошима, или 10-40 мегатона тротилов еквивалент.
Маса на космическото тяло, по косвени покзатели, се оценява от различните изследователи м/у 100 х. т до 1 млн. т. По последни данни истината е по-близо до първата цифра.
Повалената гора. Ударната вълна е разрушила горски масив с площ 2150 км2. Тази област има форма на "пеперуда", с ос на симметрия, ориентирана на запад или юго-запад.
Биологически последици от взрива. Свързани са със съществени изменения на наследствеността на растенията. Гората в района на катастрофата расте необичайно бързо, и то не само малдите растения, а и тези на 200-300-години, случайно уцелели при взрива. Максимумът на тезиизменения съвпада с проекцията на траекторията на полета ТФ. Причината за ускорения растеж действа и днес. От какво е предизвикан този бурен растеж? От пожарите, разчистили местността и добавили минерали в почвата? От някакви физиологични или генетични стимулатори? На тези въпроси засега няма отговори.
Параметри и траектория на полета. За изясняване на физичните процеси, довели до взрива на ТФ, е важно да се знае направлението на полета му и ъгъла на наклона на траекторията, както и скоростта. До 1964 г. се е считало че ТФ се е движил по наклонена траектория почти точно от юг на север (южен вариант). След щателно изучаване на повалената гора е направен друг извод: траекторията на полета е била от изток-югоизток на запад-северозапад (източен вариант). При това непосредственно преди взрива ТФ се е движил почти от изток на запад (азимут 90o–95o). Повечето специалисти смятат че, что ъгълът на наклона на източната траектория, както и на южната, е бил не по-голям от 10o–20o. Възможно е наклона на траекторията да се е променял при движението на ТФ. Силно се различават и мненията за соростта на полета и те варират от 1 до няколко десетки км/сек.
Състав на ТФ. След като се е установило, че е имало взрив над земята, то опитите да се намерят големи парчета от метеорит силно намалели. През 1958 г. започнали да търсят силно раздробени парчета, но всички опити са увенчани с неуспех и до ден днешен.
В почвите и торфа в района на катастрофата са намерени 5 вида малки частици с космически произход в т.ч. и силикатни и железно-никелови, като опитите да се причислят към ТФ са неуспешни. По-скоро те представляват фоново падане накосмическа прах, което става повсеместно и постоянно. Нужно е да се отчете и факта, че геоложкия строеж в района на катастрофата в доста сложен: голямо количество стари лавови потоци, натрупване на вулканична пепел и .т.н. Това създава една изключително нееднородна геохимична обстановка, която значително усложнява търсенето на вещество от ТФ.
Геомагнитни ефекти. Няколко минути след взрива започнала магнитна буря, която продължила повече от 4 часа. Аналогията с геомагнитните смущения, възникващи при височинни взривове на ядрени устройства е очевидна.
Тунгуският взрив предизвикал и ярко изразено намагнетизиране на почвите в радиус 30 км около центъра на взрива. Например, извън района на взрива векторът на намагнитенноста е закономерно ориентирован от юг на север, то около епицентъра направлението му практически изчезва. Достоверно обяснения на тази "магнитна аномалия" няма.

Проблемите за разрешаване около ТФ обикновено се делят на два главни въпроса: Как е било и какво е било? На първия въпрос можете да добиете някаква представа от прочетеното досега, а да за се отговори на втория, човек трбва да се запознае с многобройните хипотези, версии и предположения.




http://rootbg.net
04.05.2005 by CREATOR

Едно от последните постижения на изследователите, занимаващи се с феномена Тунгуски метеорит, е новото обяснение на загадъчната катастрофа, случила се на 30 юли 1908 г.


Използването на изчислителната мощ на съвременните суперкомпютри помага на учените да направят нови открития. Едно от последните постижения на изследователите, занимаващи се с феномена Тунгуски метеорит, е новото обяснение на загадъчната катастрофа, случила се на 30 юли 1908 г. Новата теория за тунгуския метеорит е създадена с помощта на суперкомпютъра Sandia, който осъществил сложните изчисления на математическия модел, описващ сблъсъка на Земята с космическо тяло.

За разлика от предишните изследвания, този път учените взели предвид допълнителни факти, което довело до доста неочаквани резултати. Съгласно резултатите от моделирането, размерите на астероида били значително по-малки, отколкото се считаше преди, а значителният ефект е предизвикан от необичайния характер на падане на астероида. Работата е там, че космическото тяло се е взривило без да достигне повърхността на Земята, но парчетата продължили да се движат със свръхзвукова скорост, в резултат на което се е получил горещ газов поток. Не по-малко интересен е и фактът, че мощността на взрива е значително намалена – само 3-5 мегатона, докато предишните изчисления посочваха мощност 10-20 мегатона.

За първи път подобна техника на моделиране се е представила добре при моделирането на събитията при сблъсъка на Юпитер с кометата на Шумейкър-Леви, което с голяма точност съвпадна с наблюдаваното явление. По отношение на Тунгуския метеорит трябва да отбележим, че изследователите са добавили като едно от граничните условия характера на щетите, нанесени след неговото падане. До този момент екологичният фактор не е взиман под внимание.

Това за пореден път доказва, колко важни са суперкомпютрите за провеждане на съвременни научни изследвания. За да се опишат с висока точност случили се събития или наблюдавани феномени, крайно необходимо е да се вземат предвид всички достъпни сведения, което значително усложнява математическите изчисления.