Жената никога не забравя мъжа ,когото е можела да има , а мъжът - жената , която не е могъл да има !?

Наското чух една мисъл, не си спомням точната и формулировка, но гласеше нещо подобно:

Мъжът помни жената, която не е можел да има, а жената мъжът който е имала!



Ако някой знае точния израз нека го каже. Но не за това направих темата, искам да изкажете вие мнението си по този въпрос. Защото аз днес за пореден път се убедих в правотата му.

Ние жените сме по-романтични натури, държим да запомним всяка една подробност около мъжа замаял главите ни. Помним датата му на раждане, помним кога за пръв път се видяхме, първата целувка, среща .. та дори и кой е любимия му плод. Наистина много се вманиачаваме!!
А при мъжете е малко по-различно. Когато те имат връзка с някоя от нас, да, интересуват се, но не толкова.

А запита ли ли сте се за жените, които те не са успели да покорят?
Онази, с която е искал да опита, която е била толкова примамлива, с която си е прекарвал хубаво времето, но после тя изведнъж изчезне. Постъпи точно като тях, не вдига телефона, те отговаря на смс-ите и писмата във фейсбук, а после излезне с оправданието, че иска да е сама.
И представете си, че в действителност след няколко дни я засече някъде на кръчма. Тя отново е сама, без гадже, само с приятелки. Типичната женска вечер, бурни танци и много забавление. И да тя се забавлява, отново замайва главата му, но той колкото и да се опитва няма да я има.

И мислите ли, че мисли за нея? Вижда я колко е красива, познава я като приятелка и си мисли, че са един за друг!
Но все пак тя е от типа свободолюбиво момиче и обича свободата си. Обича да се забавлява, обича купоните, но не иска връзка.

Е, вие кажете!! Какво мислите? Аз вярвам в това, разказвали са ми. Имам приятели, които съм разпитвала и проведох свое малко проучване: Кое е момичето завъртяло най-много главата им?

Всички започнаха с там някакви дългосрочни връзки, много я обичах, ала-бала, обаче накрая всичко се прецака. И попитах отново: "А има ли други? Някоя, която не си познавал, някоя, която не си успял да имаш, впечатлиш?"
И тогава се започна:
"О, да имаше едно момиче преди няколко години ... нищо сериозно, защото тя обичаше свободата си"
"Да, една, излизахме няколко пъти, но накрая не пожела връзка. Още се сещам как умело танцуваше .."
"Имаше едно момиче, видяхме се в един бар, прекарахме заедно цялата нощ, а дори не правихме секс ... беше повече от това, но на другата сутрин изчезна. Все още си мисля понякога за нея ..."


И толкова други подобни истории ..

Е, чакам мнението ви :)) Вярно ли е посланието на израза?


Последната промяна е направена от Vania на Вто 14 Сеп - 0:53; мнението е било променяно общо 1 път

Аз лично мисля, че е вярно.. Винаги се вманиачаваме и привързваме към дадено момче повече, от колкото той е привързан към нас. Аз съм му хванала цаката и не се привързвам или дори да се привържа не го показвам с нищо, защото се знам и знам, че ще ми е минало след няколко дена :

Аз не смятам че е съвсем вярно. Какво имам предвид? Ами ти няма ли да запомниш някой страхотен сладур, който не ти върже? Само дето в повечето случаи всеки връзва. Ние жените много обичаме да слагаме мъжете в категория "ловец" но в края на краищата и ловеца обича да се прибере в къщи при своята жена. Те обичат и помнят също толкова силно, като нас, често по-дълго и болезнено. Веднага щом прочетох статията се сетих за бившия ми, имаше едно момиче, което преди години той много много е искал, но никога не се получило. Бяхме около година и половина заедно, разделихме се, аз си изплаках очите няколко месеца и продължих, а той и сега след 4 години иска да се върна при него, а това момиче в което е бил влюбен не го интересува, а учиха в един университет даже по времето когато се разделихме. Та коя мислите че помни и иска повече? Когато става въпрос за любов и двата пола обичаме и помним силно. Когато е просто.. хмм искам каквото не мога да имам, ами да мъжете повече се косят за завоеванията, които никога не са били такива.

Аз съм на мнение,че всичко е строго индивидуално.Има мъже,които са "ловци"и когато някоя му "избяга"той не може да се примири с провала си,затова смята че е бил с по-дълбоки чувства към нея.
Има и такива,които наистина си харесват момиче и поради различни причини,повратности на съдбата не е могъл да я има.Но понякога същата тази капризна съдба ги събира след години,а желанието на момчето да "притежава"това момиче не е изчезнало ни най-малко.Такъв пример сме аз и съпругът ми.
Но съм била и от другата страна.Била съм влюбена дотолкова,че съм поставяла НЕГОВИТЕ желания на първо място.Добре,че беше до време...
Също така съм била и типа момиче,което е замайвало главата на момчетата.и то не един,два пъти.Не е било нарочно.Последния път на такава ситуация се случи след женитбата ми.Момчето знаеше за това ,но пак имаше голям интерес към мен.Наскоро го срещнах пак случайно,след 7-8години.Веднага ме позна и по погледа видях,че не е отслабил интереса му към мен...
Сега ще кажете-"Е,пък тая,много глави завъртяла..."
Не съм от типа жени,които си "играят"с чувствата на другите.Става случайно.
А как мислят самите момчета и мъже-трябва те да отговорят сами.

Това не е никак вярно.

Вярно е.

"Старата любов ръжда не хваща"-тя е като виното, с годините става по-силна.Но ако сте семейни-стискайте семейните ценности,защото на вас ще ви е добре ,но половинката ви бавно ще умира.
По-добре си направи една чекия в банята или пък вие ударете по един вибратор, отколкото цял живот да съжалявате за един миг в рая.

Изобщо не е вярно, типично клише. И аз помня тези, които не съм имала.

На мен най-много ми човъркат главата ,тези, на които съм отказал.Нарцисизъм,свян,простотия -има какви ли не причини,(някои от които не искам и да подозирам)но веднъж отказано от мъжка страна е завинаги,докато от женска ми се струва,че не е точно така.

Вярно е.