Симптоми за това,че сте прекрасната майка

Любовен монолог.
Всяка сутрин събуждате бебето с думите: “Добро утро, миличко!” След това сигурно започвате да му обяснявате каква ще е програмата сутринта. Обръщате се към него по име и често вмъквате обръщенията “любимичко”, “слънчице”… То наистина още не разбира смисъла на думите, но това е единственият начин да го запознавате с майчиния език. Добре е да знаете, че бебето се чувства блажено сред ритъма и мелодията на изреченията, които чува. Не се притеснявайте от монолога си. Не се обвинявайте, че сте някаква глупава бъбривка, която забравя, че бебето й още не е усвоило езика, на който тя му говори. Запомнете, че е твърде важно да отправяте думи и изречения към съкровището си. Споделяйте с него свои радости, разочарования, съмнения… Обяснете му например, че вечерта сте били много уморени с таткото и не сте успели да приберете масата след вечерята. Успокойте го, че ще се заемете с това, но скоро отново ще сте до него. С нежния си глас ще му подскажете, че мама няма да го изостави.

Милувки, целувки… и малки паузи.
Можете ли да се въздържате от спонтанните целувки на пухкавите бебешки крачета? Вашето дете сияе от радост. Тези моменти обаче явно не могат да продължават до безкрай. Изведнъж бебето се изпъва, обръща се настрани, намръщва лицето си и без думи ви показва, че е отегчено от ласките. Вие добре го разбирате и бързо превключвате към други действия. Именно така то се убеждава, че се отнасяте с разбиране към желанията му. Много ситуации като тази помагат да се формира голямото умение да се съобразяваш с потребностите на другите.
То не е аксесоар. Понякога изпитвате угризения, че къде ли не влачите бебето със себе си. Трябва да купите хляб - вземате го до магазина. Обикновено ви се налага да съчетавате всекидневното пазаруване с разходката до парка. Спокойно, не се притеснявайте! Бебето ви харесва разнообразието. Чрез него то опознава света и разбира колко той е интересен и многолик.
А и малките деца нямат изявена дългосрочна памет. Те не запомнят как изглежда кутията с прясно мляко в хладилника. Затова с интерес оглеждат щанда с млечните продукти в магазина и пъстротата привлича вниманието им…

Опити безкрай.
Детето ви има любими занимания - да шари с поглед из стаята, да посяга към предмети, да ги пипа, а след това и да ги хвърля на пода… Удоволствие му доставя и да бутне чашата, след това да гледа как водата се разлива по масата. То има огромна нужда от свобода и пространство, за да проучва същността на нещата. Затова и кутията от обувки, която може да се отваря и затваря, е доста по-занимателна от шареното музикално влакче. На детето му доставя голямо удоволствие да хваща предмети, които не са неговите играчки, но и не са опасни. Макар че все още не може да ви помага, то се ослушва и се мъчи да разбере кое къде се поставя и как се назовават различните вещи. Сигурно ще се изненадате, ако един ден малкото ви съкровище ви подаде капака на тенджерата, която вие се каните да сложите на котлона…

Най-сигурно е при мама и при татко.
Ритуалите - сутрешно гушкане, смяна на пелените, кърмене, разходка… Шумовете - от радиото или уредбата, миризмите, докато готвите обяда. Следобедният сън. Вечер връщането на татко от работа. Къпането във ваничката, приспивната песничка… Ритъмът на всекидневието дава сигурност на бебето ви. Светът, в който то живее, е постоянен, предсказуем и стабилен. То усеща, че е защитено, а това наистина е прекрасно чувство!

Уча се да пазя равновесие.
От бебето се изисква тежък труд, за да успее да държи тялото си стабилно, без да се клатушка. Най-малко една година то трябва да се упражнява, едва след това може да се опита да направи първите си крачки. Без дори да съзнавате, още от раждането вие му помагате да балансира - когато го носите, то усеща ритъма на крачките ви и така се стимулира органът на равновесието във вътрешното му ухо. Същият ефект се получава и при возенето в количката. Добре е с нея да преминавате през различни терени - чакъл, трева, тротоар. Разнообразието е чудесен стимулатор на чувството за равновесие!

Ще се справя и само.
Не се притеснявайте, ако понякога не успявате веднага да откликвате на плача на бебето. Вярвайте, че има полза и от малкото ви забавяне. Така детето ще се помъчи само да отстрани дразнителя си. Може например да открие успокоението чрез палеца си или пък да се намести по-удобно в креватчето, за да не му убива пелената. Тези усилия ще му създадат усещането, че не е напълно безпомощно!

Тялото ми - това съм аз!
Бебето ви неуморно се мъчи да хване крачето си. Най-после докопва палеца и го вкарва в устата си. Смуче го доволно. Какви изводи може да си направи от това постижение? Устата съм аз, палецът на крака пак съм аз - ето как за него кръгът на тялото се затваря. То се радва на откритието си и го практикува с удоволствие, когато мама е изморена и не може непрекъснато да го носи на ръце.
Сложете бебето на постелка и легнете до него. Така ще му осигурявате не по-малко близост, отколкото при носенето, но ще си починете. Нали не сте перпетум мобиле?!

С мама е толкова забавно!
Криеницата е любима игра - скривате лицето си с ръце или с пердето, извиквате “Ку-ку” и изведнъж се показвате: “Ето-о-о!”. Най-късно след 8-ия месец детето се пленява от тази игра. В началото може да е леко объркано от “изчезването” ви, но бързо долавя същността на криенето. А то тренира различни умения - размяна на емоции, съобразителност, напрежение и облекчение. Умилително е как малката уста се мъчи да отговори с “ето-о-о”. Каква радост за бебето е да открие, че го разбирате!