Забравете за наказанието на детето като възпитателна мярка!

Други методи на възпитание може да имат по-добър резултат в дългосрочен аспект, твърдят от Центъра за деца в Ню Ингланд, САЩ. Най-добрият начин да намалите проявите на непослушание според специалистите е да поощрявате постоянно доброто поведение.

Наказанието във формата на неприятни последици може да прекрати непослушанието, но често има странични ефекти.

Дете, чието лошо държание е наказано, може да реагира емоционално, да отвърне с агресивно поведение или да избягва човека, който го е наказал. Вместо да наказвате лошото поведение, опитайте се да акцентирате върху добрите прояви на детето си. Кажете му, че оценявате това, което прави и постъпвайте по този начин постоянно. Същевременно не позволявайте лошото поведение на детето ви да способства то да избегне задълженията в къщи и извън дома или да се превърне в център на внимание.

Ако искате любящо, изпълнено с уважение и самодисциплинирано дете, не бива да използвате наказание, казват от Асоциацията на американските психолози. При малките деца ще използвате отвличане на вниманието и поставяне на ограничения, за да се справите с проявите на лошо поведение. При по-големите ще поставите очаквания и ще обявите наградата или последствията.

“Наказанието предполага агресивно поведение от страна на родителя, а именно на такова поведение у децата се противопоставяме”, казват от Националната асоциация на социалните работници в САЩ. Наказанието ражда негодувание и често води до прояви на насилие и сериозни оскърбления.
Въпросът не е дали да наказвате детето, а как го учите да върши правилните неща, да бъде добро човешко същество, което разбира своите нужди и нуждите на другите.

Социалните работници смятат, че да бъдеш добър родител означава да избираш не-насилствени, подходящи за възрастта средства за възпитание на детето и добавят, че родителите трябва да бъдат положителни образци за подражание и да показват на децата си негативните последствия от лошото им поведение, като използват поощрения за доброто им държаниеи установяват твърди и разумни граници за поведението им.

Думата “наказание” обикновено включва и причиняване на някакъв вид страдание, казват от Тексаския женски университет. Родителите често практикуват такова наказание като бият децата си.
Съответната полза и/или вреда от такова наказание е под въпрос и със сигурност включва фактори като индивидуалната семейна култура и средата, в която е семейството.

Трагичните случаи на извършено от деца насилие трябва да послужи като сигнал за отговорността ни като родители и членове на обществото. Ще бъде по-добре като родители да използваме внимателно и по-малко насилствени методи при възпитанието на децата си, като така ще спомогнем за правилното им психическо и физическо развитие.

Определено съм против наказването на децата по този начин. Считам по себе си и не мисля, че бих го причинила на своите деца. Наказването озлобява детето и то започва още повече да се противопоставя на родителите си, игнорира ги, започва да прави каквото си иска и изграща живота си самостоятелно. До някъде е добре, учиш се сам, изграждаш си личност, но празнотата, която изпитваш от това, е наистина зловеща :pardon:

Vania написа:

Определено съм против наказването на децата по този начин. Считам по себе си и не мисля, че бих го причинила на своите деца. Наказването озлобява детето и то започва още повече да се противопоставя на родителите си, игнорира ги, започва да прави каквото си иска и изграща живота си самостоятелно. До някъде е добре, учиш се сам, изграждаш си личност, но празнотата, която изпитваш от това, е наистина зловеща :pardon:

Да ти си много права в това отношение...
Ето ме мен никога не са ме наказвали, като казвам никога имам предвид никога. Родители, които не са строги или не подържат някакво ниво на уважение в децата си не са родители. Ето ги мойте може да се каже, че не ги уважавам. За какво да уважавам някой като си знам, че като сгафя нещо ще си вляза в стаята ще се понавикаме и на следващия ден баща ми пак ще ми бута пари - това не е решение.
Докато бях малка съм правила дивотии и магарии, колкото искате и пак не съм била наказвана. Да са ме биели не са, ако ме бяха щях да си държа езика зад зъбите, а не като съм им бясна да им казвам всичко дето ми е на езика, а те да мълчът и да кимат. Явно не са били готови за родители - какво друго мога да кажа. Майка ми постигна целта си - нямам и грам доверие.
Правя си каквото си искам и ми се разминава. И все пак пак има някаква празнота в мен и започнах отдавна да разбирам сама, кое не трябва и кое трябва да правя.
До един момент си правя всичко както искам, но после се сещам, че и аз трябва да спазвам някакви правила дори и да не са ми възложени.
Примерно никога не закъснявам. В осми клас, колко пъти съм се прибирала късно, че съм им загубила бройката, но наще не са ми правили проблем.
Ето за това им се нервя примерно, ако се прибера посред нощта няма да ми кажат нещо, но да дигам врява в нас и ако съм поканила хора и си правим купон ще ми скъсат телефона от звънене или ще ми пратят сестра ми да провери какво става.

Наказанията и боя не са вариант за мен. Аз се имам за доста мъдър човек на моменти и смятам, че няма да съм перфектния родител, но бих вложила всичко в себе си за да може детето ми да ми има доверие и да не се стига до скандали и разправии.. И все пак нали от живота се учим?! :pardon:

Аз наказвам с мълчание-просто им казвам че съм сърдита и най-важното естествено им казвам защо съм сърдита.От наказание и наказание им голяма разлика.Не съм привърженик на шляпане по дупето и др.но определено трябва според мен да има правила.До като са малки са такива хитруши че няма накъде и просто така се отнасят че се самозабравят.Според мен трябва от време не време да им се напомни да слязат от облаците.Това е моето мнение