Съдебните процеси срещу Салемските вещици започват през 1692 г. и завършват с множество екзекуции на набедени „магьосници” в Салем, Масачузетс. Истерията е подклаждана от пуританите и нейни жертви стават 14 жени и 6 мъже, които са обесени като вещици, както и 175 - 200 души, които са хвърлени в затвора. Записан е и случай, в който един мъж отказал да се защитава срещу нелепите обвинение
Предпоставките за избухването на абсурдния „лов на вещици” през 1692 г. са съвсем злободневни и обикновени. Една от тях е вътрешните разногласия в общността във връзка с ръкополагането на Самюъл Парис за пастор. Също така, колонистите се карат непрекъснато за земя, тъй като семействата им се увеличават и изхранването им става все по-трудно. Катализатор на напрежението се явява и нападението на индианците абенаки, по време на което много жители на Йорк, Мейн, са жестоко изклани. Теокрацията, наложена от пуританите в Новия свят, влошава още повече нещата, тъй като всички нещастия – от загиването на реколтата до смъртта на децата – са приписвани на Божия гняв към прегрешилите смъртни.
Историята започва, когато деветгодишната дъщеря на преподобния Самюъл Парис, Бети и единадесетгодишната му племенница Абигейл започват да получават странни пристъпи, на които не е намерено медицинско обяснение. Скоро след това и други деца от селището започват да страдат от същите припадъци. Лекарят на колонията не успява да постави диагноза и оповестява, че в случая става дума за магьосничество, в чиято основа стоят вуду магиите на робите от Карибите.
В опита си да помогне на пострадалите Мери Сибли, леля на едно от засегнатите момичета, влошава нещата, като моли робинята Титуба да направи контразаклинание чрез „магьоснически сладкиш”. Реакцията на общността е светкавична – в църквата жената е подложена на публично унижение и е обвинена от преподобния Парис, че е призовала дявола на помощ. Скоро след това започват да валят обвинения в магьосничество – първите арестувани във връзка с тайнствените пристъпи на четири от болните момичета са просякинята Сара Гуд, Сара Осбърн и робинята Титуба. Всяка от тях вече е трън в очите на обществото и пуританите просто се нуждаят от повод, за да им навредят. Сара Гуд е бедна жена, която моли съседите си за храна и подслон, а непрекъснатото й мърморене под нос е тълкувано като правене на заклинания. Сприхавата Сара Осбърн скандализира съгражданите си, като се омъжва за нает от нея работник. Като капак, никоя от тези жени не посещава църква. Те бързо са осъдени и изпратени в затвора.
С това обаче фарсът тепърва започва. През март са задържани още жени – Марта Кори, Ребека Нърс, Дороти Гуд (четиригодишната дъщеря на Сара Гуд) и Рейчъл Клинтън. Марта Кори, видна жителна на Салем, открито се усъмнява в показанията на пострадалите момичета и се отнася с презрение към съда. През април арестите зачестяват, като в магьосничество вече са обвинявани и мъже. Повечето от показанията пред съда са „призрачни” – пострадалите твърдят, че им се явил дух с лика на зложелателя. Като допълнителни доказателства са приведени самопризнанията и взаимните обвинения на подсъдимите, както и намерените в домовете им книги по хиромантия и хороскопи, странни церове и, разбира се, т. нар. „магьоснически бенки” по телата им.
На 11 март 1692, официален ден за молитва и постене, почитаемият свещеник Самюъл Парис призовава обвинените девойки да оповестят коя е главната вещица. Голяма е изненадата, когато се оказва, че става въпрос за Марта (добра съпруга) Кори, важен член на пуританската общност. До дома й се изпраща делегация с надеждата, че става въпрос за недоразумение, но изключително саркастичната реакция на обвинената допринася за нейното арестуване.
Съдебният й процес е сцена на много приказки и агитация. В залата, където протекъл процесът, нейните обвинителки видимо изпаднали в агония, обяснявайки че някаква невидима сила ги кара да повтарят всяко нейно движение. Когато Марта Кори поместела крака си, момичетата също го местели; когато прехапвала устни, момичетата също прехапвали своите, викайки от болка. Подсъдимата била призована да даде някакво обяснение, но тя просто отрекла всичко и казала, че няма откъде да знае кое кара девойките да действат така.
По това време броят на замесените хора бил около десет (четири омъжени жени, три девойки и три деца). Всички те присъствали на процеса на Марта, обвинявайки я че ги измъчва като ги кара да се хапят, щипят и задушават. Всички те твърдели, че по време на своите пристъпи я виждали носеща книга, а тя отговаряла, че не знае за съществуването на подобно четиво. Обвинявали я че на пръстите й имало застанала жълта птица, която сучела от тях, но Марта отново отричала, твърдейки че няма такова нещо и че е божия жена. Затова измъчваните жени я нарекли божията вещица.
Накрая Марта Кори е призната за виновна и е затворена в салемския затвор, след което жените започват да твърдят, че тя не ги посещава вече и не ги измъчва както преди това.
Фарсът добива трагично измерение, когато през юни се стига и до екзекуции по обвинение във вещерство. Първата жертва е Бриджит Бишъп, която е съдена на 2 юни и обесена на 10 юни 1692 г. Още по петима „магьосника” са убити на 19 юли и 19 август и други осем на 22 септември. Две от смъртните присъди са отложени с няколко месеца, защото двете обвиняеми са бременни. Осемдесетгодишният фермер Джайлс Кори отказва да се защити в съда срещу отправените нелепи обвинения и е осъден на мъчението „смазване с камъни”, при което върху тялото на осъдения бавно се натрупва купчина камъни – нещо, което английското право е отменило преди двадесет години. Кори умира на втория ден от изтезанието, без да отстъпи от позицията си.
Краят на Салемския „лов на вещици” настъпва през май 1693 г., когато са приключени последните съдебни процеси и останалите живи осъдени са амнистирани. Принос за това има преподобният Франсис Дейн, който издига глас против абсурдните дела и отправя петиция към губернатора и Върховния съд. През 1706 г. Ан Пътнам, една от главните обвинителки срещу „салемските вещици”, писмено се извинява на жертвите и твърди, че не е действала от зла умисъл, а била подлъгана от дявола да компрометира невинни хора. На 17 октомври 1711 г. Върховният съд снема присъдите на 22 души, осъдени по време на салемските процеси, а два месеца по-късно оцелелите и наследниците на загиналите получват и финансово обезщетение.
Що се отнася до тайнствените пристъпи, довели до жестокия фарс, съвременните изследователи дават няколко възможни обяснения – от обикновена злоба и завист от страна на момичетата до душевни заболявания и несъзнателна употреба на халюциногенни вещества.
sanovnik.bg
______________________________
Предпоставките за избухването на абсурдния „лов на вещици” през 1692 г. са съвсем злободневни и обикновени. Една от тях е вътрешните разногласия в общността във връзка с ръкополагането на Самюъл Парис за пастор. Също така, колонистите се карат непрекъснато за земя, тъй като семействата им се увеличават и изхранването им става все по-трудно. Катализатор на напрежението се явява и нападението на индианците абенаки, по време на което много жители на Йорк, Мейн, са жестоко изклани. Теокрацията, наложена от пуританите в Новия свят, влошава още повече нещата, тъй като всички нещастия – от загиването на реколтата до смъртта на децата – са приписвани на Божия гняв към прегрешилите смъртни.
Историята започва, когато деветгодишната дъщеря на преподобния Самюъл Парис, Бети и единадесетгодишната му племенница Абигейл започват да получават странни пристъпи, на които не е намерено медицинско обяснение. Скоро след това и други деца от селището започват да страдат от същите припадъци. Лекарят на колонията не успява да постави диагноза и оповестява, че в случая става дума за магьосничество, в чиято основа стоят вуду магиите на робите от Карибите.
В опита си да помогне на пострадалите Мери Сибли, леля на едно от засегнатите момичета, влошава нещата, като моли робинята Титуба да направи контразаклинание чрез „магьоснически сладкиш”. Реакцията на общността е светкавична – в църквата жената е подложена на публично унижение и е обвинена от преподобния Парис, че е призовала дявола на помощ. Скоро след това започват да валят обвинения в магьосничество – първите арестувани във връзка с тайнствените пристъпи на четири от болните момичета са просякинята Сара Гуд, Сара Осбърн и робинята Титуба. Всяка от тях вече е трън в очите на обществото и пуританите просто се нуждаят от повод, за да им навредят. Сара Гуд е бедна жена, която моли съседите си за храна и подслон, а непрекъснатото й мърморене под нос е тълкувано като правене на заклинания. Сприхавата Сара Осбърн скандализира съгражданите си, като се омъжва за нает от нея работник. Като капак, никоя от тези жени не посещава църква. Те бързо са осъдени и изпратени в затвора.
С това обаче фарсът тепърва започва. През март са задържани още жени – Марта Кори, Ребека Нърс, Дороти Гуд (четиригодишната дъщеря на Сара Гуд) и Рейчъл Клинтън. Марта Кори, видна жителна на Салем, открито се усъмнява в показанията на пострадалите момичета и се отнася с презрение към съда. През април арестите зачестяват, като в магьосничество вече са обвинявани и мъже. Повечето от показанията пред съда са „призрачни” – пострадалите твърдят, че им се явил дух с лика на зложелателя. Като допълнителни доказателства са приведени самопризнанията и взаимните обвинения на подсъдимите, както и намерените в домовете им книги по хиромантия и хороскопи, странни церове и, разбира се, т. нар. „магьоснически бенки” по телата им.
На 11 март 1692, официален ден за молитва и постене, почитаемият свещеник Самюъл Парис призовава обвинените девойки да оповестят коя е главната вещица. Голяма е изненадата, когато се оказва, че става въпрос за Марта (добра съпруга) Кори, важен член на пуританската общност. До дома й се изпраща делегация с надеждата, че става въпрос за недоразумение, но изключително саркастичната реакция на обвинената допринася за нейното арестуване.
Съдебният й процес е сцена на много приказки и агитация. В залата, където протекъл процесът, нейните обвинителки видимо изпаднали в агония, обяснявайки че някаква невидима сила ги кара да повтарят всяко нейно движение. Когато Марта Кори поместела крака си, момичетата също го местели; когато прехапвала устни, момичетата също прехапвали своите, викайки от болка. Подсъдимата била призована да даде някакво обяснение, но тя просто отрекла всичко и казала, че няма откъде да знае кое кара девойките да действат така.
По това време броят на замесените хора бил около десет (четири омъжени жени, три девойки и три деца). Всички те присъствали на процеса на Марта, обвинявайки я че ги измъчва като ги кара да се хапят, щипят и задушават. Всички те твърдели, че по време на своите пристъпи я виждали носеща книга, а тя отговаряла, че не знае за съществуването на подобно четиво. Обвинявали я че на пръстите й имало застанала жълта птица, която сучела от тях, но Марта отново отричала, твърдейки че няма такова нещо и че е божия жена. Затова измъчваните жени я нарекли божията вещица.
Накрая Марта Кори е призната за виновна и е затворена в салемския затвор, след което жените започват да твърдят, че тя не ги посещава вече и не ги измъчва както преди това.
Фарсът добива трагично измерение, когато през юни се стига и до екзекуции по обвинение във вещерство. Първата жертва е Бриджит Бишъп, която е съдена на 2 юни и обесена на 10 юни 1692 г. Още по петима „магьосника” са убити на 19 юли и 19 август и други осем на 22 септември. Две от смъртните присъди са отложени с няколко месеца, защото двете обвиняеми са бременни. Осемдесетгодишният фермер Джайлс Кори отказва да се защити в съда срещу отправените нелепи обвинения и е осъден на мъчението „смазване с камъни”, при което върху тялото на осъдения бавно се натрупва купчина камъни – нещо, което английското право е отменило преди двадесет години. Кори умира на втория ден от изтезанието, без да отстъпи от позицията си.
Краят на Салемския „лов на вещици” настъпва през май 1693 г., когато са приключени последните съдебни процеси и останалите живи осъдени са амнистирани. Принос за това има преподобният Франсис Дейн, който издига глас против абсурдните дела и отправя петиция към губернатора и Върховния съд. През 1706 г. Ан Пътнам, една от главните обвинителки срещу „салемските вещици”, писмено се извинява на жертвите и твърди, че не е действала от зла умисъл, а била подлъгана от дявола да компрометира невинни хора. На 17 октомври 1711 г. Върховният съд снема присъдите на 22 души, осъдени по време на салемските процеси, а два месеца по-късно оцелелите и наследниците на загиналите получват и финансово обезщетение.
Що се отнася до тайнствените пристъпи, довели до жестокия фарс, съвременните изследователи дават няколко възможни обяснения – от обикновена злоба и завист от страна на момичетата до душевни заболявания и несъзнателна употреба на халюциногенни вещества.
sanovnik.bg
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●