Любими цитати от поредицата

Тук можете да пускате своите любими цитати от поредицата - както от книгата, така и от сериала. Условията са да поставяте в началото на поста с червен цвят от коя книга и глава е цитата, ако цитирате от книгите, или от коя серия и кой сезон, ако цитирате от сериала. ;)

Внимание! Темата може да съдържа спойлери!

Именно затова препръчвам още в началото на поста да се отбелязва от коя книга е взет цитата, за да може тези, които не са чели, да не си развалят удоволствието като разберат предварително какво се случва ;)

Последната промяна е направена от Teia на Вто 20 Юли - 0:54; мнението е било променяно общо 1 път

Клубът на мъртвите, книга III

Глава 3

Когато се събудих, отново беше тъмно, а Бил лежеше до мен в леглото. О, слава Богу! Завладя ме огромно облекчение. Сега всичко щеше да бъде наред. Усетих студеното му тяло зад себе си, обърнах се на другата страна и го прегърнах, все още сънена. Той разтвори дългия ми силиконов халат и плъзна ръка по крака ми. Положих глава върху тихата му гръд и се наместих удобно. Ръцете му се обвиха около мен, тялото му се притисна към моето и аз въздъхнах от радост. Пъхнах ръка помежду ни, за да разкопчая панталона му. Всичко си беше отново постарому.
Само дето той миришеше различно.
Отворих рязко очи и отблъснах коравите като камък рамене. Неволно изпищях от ужас.
- Аз съм. - изрече познат глас.
- Ерик, какво правиш тук?
- Гушкам се.
- Ах ти, кучи сине! Помислих те за Бил! Помислих, че се е върнал!
- Суки, имаш нужда от душ.
- Какво?
- Косата ти е мазна, а дъхът ти може да гътне и кон.

:laugh: :laugh: :laugh:

Първо, с голямо удоволствие бих отишла в `Жозефина`
Второ, Алсид е нечовешки готин, от тази поредица ми е веднага след Ерик..

Това с родилния белег ме уби, лол, зайче върху дясната половина на задничето на Алсид! Умрях си от смях..
Мързи ме да го пиша.. /стр 108/

Момента със сакото, а после и целувката, към 120 и някоя си страница..


- .. Когато танцувахме заедно на сцената преди около милион години, тя беше смелата, а не аз! На мен ми трепереха коленете.
Благодаря, Тара.
- Вие двете сте танцували? - попита Франклин Мот и веднага насочи вниманието си към нашия разговор.
- О, да и взехме първа награда в конкурса за таланти - отвърна Тара. - Но едва когато завършихме училище и добихме повечко житейски опит, осъзнахме, че танцът ни е бил твърде.. как да кажа..
- Неприличен - помогнах й аз. - Ние бяхме най-наивните момичета в цялото училище и изведнъж - хоп! - излизаме на сцената с нашия танц, заимстван директно от Mtv.
...
/мързи ме да го пиша цялото/
- Извинявай, Суки, просто изпитах ревност..
/тук умрях от кеф!/
...
В навалицата на дансинга се отвори пролука и забелязах на заден план Ерик. Стоеше облегнат на стената зад малката сцена. Гледаше право към мен, а очите му преливаха от страст. Ето че имаше поне един от присъстващите, който не ми се сърдеше и който приемаше танце ни точно така, както искахме да го представим.
Ерик изглеждаше много добре с костюма и очилата. /Аз го предпочитам с трикото или гол, ама../
/стр 176-181/



Завръщането на Ръсел - господаря на имението - предизвика повсеместна суетня, а когато обитателите надушиха миризмата на прясна кръв, те заприиждаха отвсякъде с двойно по-голямо вълнение. Имах чувството, че съм попаднала на кастинг за фотомодели, състезаващи се за корица на любовен роман. За пръв път през живота си виждах такова количество красиви мъже накуп. Ръсел Еджингтън бе еквивалент на Хю Хефнър във вампирското гей общество, а това тук бе имението `Playboy`, с акцент върху boy
....
.. защото Ерик ме понесе нагоре по стълбите.
- Рет и Скорлет - казах.
- Не те ръзбирам - отвърна Ерик.
- Не си гледал `Отнесени от вихъра`?
....
- Алсид може да ме целуне отзад - не се сдържах аз.
- Няма да ти откаже, особено след забележителния ти танц....

/стр 189-190/

- Кого точно трябваше да чакате?
- Едър кестеняв мъж и едър рус мъж, придружавани от млада блондинка с хубави цици.
Ръката на Ерик направи толкова бързо движение, че дори не успях да го забележа. Нямаше и да разбира, че е помръднал, ако не бях видяла кръвта по лицето на Сони.
- Говориш за бъдецата ми любовница, така че внимавай какво приказваш...

/стр. 268/

Алсид в дома на Суки!!!
Всичко е толкоооова хубаво, ама не ми се пишат няколко страници..

/стр. 288-293/

Друг добър момент - описанието на нараняванията на скапаняка Бил! Леле, тоя е толкова гаден, долен, гнусен, че чак не искам да мисля за него! Противен ми е по всички параграфи, как можа ка захапе така Сук в багажника!? А това ` с теб май правим секс в някакъв гардероб, твоя ли беше идеята` откъде го измисле, а!?
Извратеняк долен, това ми е най-противния мъж, вампир и въобще човешко сащество, в цялата планета. Дори Брат Пит бих предпочела..
Харесах смъртта на Лорена, въпреки че трябваше да е по-бавна и болезнена, не че знам колко боли да те намушкат с дървен кол..
Харесах и накрая това с Пам, попринцип тая жена ме радва!
Както и да е, още един страхотен момент:
- Така - казах. - Надявах се да избегнем това, но.. Бил, анулирампоканата ти за влизане в къщата ми. - Бил тръгна на заден ход към вратата с безпомошно изражение на лицето, стиснал в ръка четката ми за коса. Ерик му се ухили победоносно. Ерик - казах и усмивката му помръкна - Анулирам поканата ти за млизане в къщата ми. - Той тръгна назад, прекрачи прага и слезе от верандата. Вратата хлопна след тях..

Аз лично бих оставила Ерик още малко, ама Суки е идиот, така де блондинка..
Оу, сетих се за момента в къщата на Ръсел, когато Суки пиеше от на Ерик кръвта!!!!!
Ъъъ, стига съм фенгърлсвала. Нека довърша поста:

СКеднах на отоманката и изпитах неописуемо облекчение от внезапно настъпилата тишина. И изведнъж осъзнах, че компютърната програма, за която кралицата на Луизиана даваше мило и драга, същата ком. програма, заради която загинаха мнозина и която разруши връзката ми с Бил, беше в моята къща.. където нито Ерик, нито Бил, нито дори кралицата можеха да влязат без мое позволение.
Не се бях смяла така от седмици..

След тези няколко изречения и аз се смях доста, обаче Пам още може да влиза, Буба също.. icon_lol
Ох, искам още Алсид. Харесах си го много, още щом се появи на прага на Стакхаус..
Стига толкова.. :

Оу, сетих се за момента в къщата на Ръсел, когато Суки пиеше от на Ерик кръвта!!!!!

Това може би е най-интересният момент от цялата книга :lmao: :lmao: :lmao:

Ммм, много добър момент, няколко пъти го препрочетох! хДД