Един от опитите за обща периодизация на развитието на Мезоамерика от най-дълбока древност различава 4 периода: Протокласически, Преходен, Класически и Посткласически.
Протокласическият период се подразделя от своя страна на 3 етапа:
Първият, най-ранният етап на човешко съществуване на Мезоамерика обхваща събирането на растения за прехрана: треви, плодове и семена, лов на дивеч и риболов. Дошло време когато постоянното движение и скитническия начин на живот бил заменен с уседнал. Племето започнало да засява земеделски култури, да опитомява и отглежда домашни животни и птици, усядало трайно на едно място и започвало строеж на първите заселища. От първия етап са открити елементарни и прости грънчарски съдове. Хората се обличали в тъкани от памук и енекен (типично за Мексико влакнодайно растение с много здрави нишки, наподобяващо коноп). Идолите на древните били свързани с плодородието и култа към смъртта. Появили се първите светилища и магове.
През втория етап на Протокласическия период като основна култура, осигуряваща ежедневната прехрана, се утвърдила царевицата. Нейното съществуване в див вид (дива царевица) на континента е доказано още преди 7 000 г. пр.н.е. Домашното и култивиране е започнало значително по-късно. Допълвали я различните видове боб, тиква, чушки. През този етап керамичните съдове станали по-разнообразни, появили се първите скулптурни фигури от камък, високи по няколко метра и с негроидни черти както и първите украшения от нефрит. Били застроени първите селища и култови сгради, Ягуарът се превърнал в божество-покровител на плодородието.
През Третия, Висшия етап на Протокласическия период, получило тласък развитието на култови сгради. Човекът все повече осъзнавал своята слабост и нищожност пред природните стихии и религиозните култове се развивали. В Мезоамерика били издигнати първите пирамиди. Скулптурните изображения се усъвършенствали, появили се първите стели (каменни плочи с изобразени на тях ловни сцени, йероглифни надписи, числа по двайсетичната система с точки и черти). През този етап възникнал календарът и се появило божеството на огъня.
Следващият период на Прехода обхваща процесите на обособяване и разграничаване на отделните култури с техните специфични отлики. През този период започнало и разслоението на древното общество на социални групи и класи.
Веча започвало строителството на по-сложни и декоративно украсени култови сгради с цветни стенописи и декорация. От този период са съхранени и първите каменни стели с гравирани дати.
Третият, Класическият период, се подразделя на два етапа: ранен и късен.
Първият етап на Класическия период се характеризира с бурно развитие на материалната култура, архитектурата, изкуствата и науките. Започва усилено строителство на храмове, разкошни дворци за владетели и ритуални игрища. За паметниците на маите от този период типична отлика са множеството скулптури и дати от сложното "дълго броене". През първия етап се обособяват държави с централизирана власт и теокра-тично устройство. Класовото разслоение на древното общество е ясно разграничено.
Културният и материален разцвет достигат своя връх през Втория късен етап на Класическия период и това най-ярко се усеща в земите на империята на маите. Продължава изграждането на великолепни религиозни и церемониални средища. Архитектурното майсторство процъфтява. Освен с религиозни персонажи вече пластичните изкуства се заемат и с благородници, войни, жреци, играчи на топка или прекрасни високопоставени хубавици.
Религиозните култове са значително по-сложни, а божествата - абстрактни и многобройни. За първи път през този етап се появяват изображения на космически тела и на абстрактни величини (време, живот) заедно с растенията и животните от пищната природа.
През последния, Следкласически период, настъпил процесът на разпадане и замиране на активните обществени и културни преобразувания. Посткласическият период отново различава ранен и по-късен етап.
През първия зачестили нахлуванията на варварите от север, което предизвикало масови движения на преселение на юг и югоизток, придружени със стопански и културен упадък. Културните и художествени начинания замирали, военолюбивите стремежи, конфликтите и разграбването доунищожавали разпадащите се държави, Никнели нови държавни съюзи. Жертвопринасянето, жаждата за власт и имперските амбиции придобивали чудовищни мащаби.
През късния етап на Следкласическия Период горе споменатите процеси на обществен и културен упадък се задълбочили. Развихрил се агресивният завоевателен дух на ацтеките, техният империализъм се установил в цялата област. Докато благородните изкуства все повече западали, кръвожадните човешки жертвоприношения достигали абсурдни размери. Мистицизмът и страхът на господстващите, тяхната неоправдана жестокост довели до сковаване на политическия разум и до немощ на властта. От това фатално стечение на обстоятелствата се възползвали случайните външни нашественици от Европа, хората на Ернан Кортес.
В северната част на Мезоамерика няма и никога не е имало развити високи култури.
По-интересни културни процеси предоставя мексиканският Запад: щатите Синалоа, Наярит, Халиско. Мичуакан. Изкуството в този край е многообразно и различно. Най прочути от този район са художествените произведения на културата Тараско.
Най-широко разпространена е славата на високите култури от Централно Мексико, не само защото те са били обект на най-щателни археологически изследвания, но и защото сведения за тях световната наука черпи от кодексите, преки исторически източници. Характерно за високите култури в Долината на Мексико е, че се развивали цели две хилядолетия пр. н. е. и търсели близостта на големите езера.
Най-грандиозна и величава в Централно Мексико си остава културата Теотиуакан, гигантски религиозен комплекс, отстоящ само на 43 км от съвременната столица Мексико. От началото на нейното зараждане през III - II век пр. н. е., в продължение на цели 10 века по късно тази зашеметяваща култура не престава да оказва забележително влияние върху културните процеси в областта.
Нейната разруха настъпва с нашествието на народа на толтеките. Тези невероятно издигнати древни хора създали величествена империя, но столицата им Толан въпреки своето изящество и богатство не успяла да просъществува по-дълго от три столетия.

______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.