ПРЕДАНИЕТО ЗА ПЕТТЕ СЛЪНЦА не е оригинал но ацтекско умотворение. То представлява общ корен, светоглед, обща философска представа за участта на световете и за онова, което е съдено да преживее човечеството по Предопределение.
Откриваме епоса за петте Слънца и у маите и у ацтеките и другите представители на високо развитите цивилизации в Мезоамерика.
Всички древни народи вярвали, че от Сътворението до Свършекът на Света Земята ще премине през Четири Слънца, тоест Четири дълги отрязъци от време или казано на съвременен език Четири ери, които трябвало да преминат в строго определен хронологически ред. една подир друга, като завършат с планетарна катастрофа в рамките на тогавашния свят.
ПЪРВОТО СЛЪНЦЕ започвало под знака на годината Четири-Атъл (Четири-Вода). Известно е, че като всяка ацтекска дата тя се определя от число и астрален символ (в случая Вода).
Това Слънце се наричало Атонатиу, или Слънце на Водата. Водата била земната стихия, която заляла всичко, унищожила човешката раса и станала първопричина за първата планетарна катастрофа - Потопа. Сведения за гигантско наводнение откриваме в много други паметници на световното културно наследство, но кое е оригиналното в Мезоамерика?
"Стига си варил вино от агаве, а побързай да издълбаеш дебел ствол от кипарис, за да си готов да влезеш в него, когато Водата през месецът Тосонтли се извиси до небесата" - изрично ясно предупреждава висшият разум Ната, американския събрат на библейския Ной.
Оригиналното и новото в Америка е, че не се споменава нито дума за поройни дъждове, както е в библейският вариант на Потопа, а се говори за "огромна вълна, която връхлетяла и потопила сушата". Остава валидна напълно допустимата научна версия, че в края на последния ледников период в Северното полукълбо огромно наводнение бива причинено от внезапното потъване на голям отрязък от суша във водите на Атлантантическия океан. Отворила се огромна бездна и това позволо на топлия Гълфстрийм да потече на север, като образува бурно движение на морските води, което ше рече, че Потопът не бил дъждовна, а океанска стихия. Всички тези сведения черпим от запазения автентичен източник: Ватиканският Кодекс на маите, чиято летопис го отнася 4008 години след Сътворението на Света според древноамереканската хронология. През Слънцето на Водата всички хора били превърнати в риби. Върху гравюрата в долната й част океанът е оцветен в синьо, виждат се риби и плаващата единствено оцеляла двойка. Ната и неговата жена.
Второто Слънце започвало в годината Четири Оцелотъл (четири Ягуар) и го нарекли Слънце на Въздуха или Вятъра (Еекатонатиу). През това Слънце основна разрушителна стихия станали ветрове, бурите и ураганите. В онези далечни времена Земята била населена от Великани наречени науатъл Кинами. Те се поздравявали по между си с пожеланието "не падай", защото в нези времена да бъдеш повален означавало да загинеш. Върху гравюрата на Ватиканския кодекс преобладават белите багри. Това дава основание да се предполага, че се отнася за ледниковата ера. когато голяма част от вешкия род станала жертва на студа, бурите, природните бедствия и катаклизми. Тъкмо тогава изчезнала расата на Великаните, а човеците потънали в мрак, защото небесата се сгромолясали и Слънцето не можело да следва обичайния си път по небесната вис. Тогава хората се пръснали по горите и били изядени от ягуари, а други се превърнали в маймуни.
Третото Слънце започнало в годината Четири-Киаууитъл и се наричало Слънце на Дъжда или Слънце на Огъня, а още по-точно Слънце на Огнения Дъжд. През това трето по ред Слънце в образната хронология на древните американци Земята загивала под бича на жестока суша. Унищожителни пожари избухвали и причинявали земната ерозия. Многобройни вулкани бълвали огнена лава, а дъжд от огън и черна пепел валял над Земята. Рукнали водопади от нажежени камъни. Птиците се изпичали живи в полета си и падали овъглени на земята. Хората изгорели под Огнения Дъжд или се задушили в кълбетата дим. Легендата разказва, че през Слънцето на Огнения Дъжд от небето падал Тесонтле, лекият шуплест камък, и оттогава се родили на земята камъните и големите червени скали.
ЧЕТВЪРТОТО СЛЪНЦЕ било Слънцето на Земята.
Във Ватиканския Кодекс, където се е съхранила една версия на това предание, разглеждаме гравюри с изображенията на четирите Слънца, така както са си ги представяли древните художници. Твърде странна е последната гравюра; в нея няма и намек за приближаваща катастрофа: Цари изобилие, а хората са щастливи и дори преситени, презадоволени. Все пак фона на гравюрата е розов, а това предрича скрито напрежение и предчувствие за фаталност. Този път заплахата произтича от Земята, която въпреки изобилието от блага била претоварена от оръжия и омраза, плувнала в кръв и насилие.
Предколумбовите хора били възпитавани в дух на дълбок фанатизъм. Те вярвали в Предопределението и в неумолимата логика на този свят. Щом предишните три планетарни катастрофи се били осъществили, следвало да има и четвърта като логично продължение на събитията в света и древните американци смирено очаквали края на Четвъртото Слънце. Според летоброенето, следвано при написването на Дрезденския кодекс, вече били изминели 5206 години от третата планетарна катастрофа, затова може да се приеме, че Четвъртото Слънце има фиксирано начало, но е отворено, ние все още живеем в него.
Общо и четирите Слънца протичат в един отрязък от 18 028 години.
В интерес на прецизното датиране ще трябва да се отбележи, че ацтеките и по-конкретно техните предшественици мешика направили принос, като прибавили още една Пета ера, или Пето Слънце. Петото Слънце се получило, като разделяли Слънцето на Земята на две: Слънце на Земята и на Земното движение.
ПЕТОТО СЛЪНЦЕ започвало според тях в година Четири-Ойн (Четири-движение) и се наричало Оийнто-натиу (Слънце на Земното движение). Според нерадостните предсказания на мъдрите хора през Петото Слънце и Земята и Водата ще бъдат омърсени, отровени. Земната кора ще се разтърсва от гняв и се бори да се отърве от нечестивите намерения на злодеи.
Земетресенията ще бъдат най-често повтарящото се бедствие. След отравянето на водите, въздуха и земята за човечеството ще настъпи глад. Ще изчезнат дивечът и чистите природни храни, а тогава и човеците ще изгинат, но Земята ще продължи по пътя си, защото нейното движение напред е вечно и неизменно.

______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.