BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.



 
ИндексРегистрирайте сеВход

Share
 

 Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Thea
Шефче
Thea

Чете : Танц с дракони
Пол : Female
Зодия : Taurus
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 6 Авг - 13:14

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 303-1

" Убийствен танц ",
Книга 6 от "Анита Блейк, ловецът на вампири"


Преводачески екип: Puh, Sookie

Анита Блейк, която е ловец на вампири, сега сама се превръща в преследваната жертва. Кой е обявил цена от $500,000 за главата й - човек или чудовище? И не трябва да спасява само своята собствена кожа - сблъсъкът между приятеля й Ричард и Маркус, другият алфа върколак в глутницата им, достига своята връхна точка. А и винаги го има Жан Клод, вампира, който винаги е дебнел най-подходящия момент да се внедри в главата и в сърцето на Анита. Все пак не бързайте да предполагате - Хамилтън най-вероятно крие още някоя и друга изненада.

______________________________
Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Dragon-Book


Последната промяна е направена от Wayward daughter на Пон 6 Авг - 13:17; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Thea
Шефче
Thea

Чете : Танц с дракони
Пол : Female
Зодия : Taurus
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 6 Авг - 13:16

1.

Превод: puh
Редакция: puh

Най-красивият труп, който някога съм виждала, седеше зад бюрото ми. Бялата риза на Жан-Клод блестеше под светлината на настолната лампа. Водопад от дантела се изсипваше отпред, надничайки от черното му кадифено сако. Стоях зад него, гърбът ми беше опрян на стената, ръцете ми бяха кръстосани върху стомаха, което позволяваше на дясната ми ръка да бъде комфортно близо до браунинга хайпауър в презраменния му кобур. Това не беше заради Жан-Клод. Притесняваше ме другият вампир.
Лампата на бюрото беше единствената светлина в стаята. Вампирът искаше другите лампи да бъдат изключени. Името му беше Сабин и стоеше до далечната стена, притискайки се в тъмнината. Беше покрил главата си с черната качулка на пелерината си. Изглеждаше като излязъл от стар филм на Винсент Прайс. Никога не бях виждала истински вампир облечен така.
Последният член на нашата щастлива малка групичка беше Доминик Дюмар. Седеше в един от столовете за клиенти. Той беше висок, тънък, но не слаб. Ръцете му бяха големи и силни, а дланите му достатъчно едри да покрият лицето ми. Беше облечен в черен костюм от три части и изглеждаше като шофьор, с изключение на диамантената игла във вратовръзката му. Брада и тънки мустачки подчертаваха твърдите кости на лицето му.
Когато той пристъпи в офиса ми почувствах силата му като лек, бърз вятър в долната част на гърба ми. Срещала съм само още двама други човека, които усещам така. Първият беше най-силната вуду жрица, която съм срещала. Вторият беше втория по сила вуду жрец, който съм срещала. Жената беше мъртва. Мъжът работеше за „Съживители” ООД , точно като мен. Но Доминик Дюмар не беше тук, за да търси работа.
- Госпожице Блейк, моля седнете – каза Дюмар – Сабин намира, че е крайно невъзпитано да седи, когато дама стои права.
Хвърлих кос поглед към Сабин.
- Ще седна, ако и той седне – казах.
Дюмар погледна към Жан-Клод. Той му дари учтива, снизходителна усмивка.
- Толкова зле ли контролираш човешкия си слуга?
Нямах нужда да поглеждам усмивката на Жан-Клод, за да знам, че е там.
- О, аз не контролирам, ma petite. Тя е моят човешки слуга, обявен пред съвета, но не отговаря пред никого.
- Трябва да си горд с това – каза Сабин. Акцентът му беше британски и говореше много надменно.
- Тя е Екзекуторката и е убила повече вампири от всеки друг човек. Тя е некромант с такава сила, че сте пропътували половината свят, за да се консултирате с нея. Тя е моят човешки слуга без никакви белези, които да я привързват към мен. Среща се с мен без омаята на вампирските ми сили. Защо да не съм горд?
Слушайки го да говори, можете да си помислите, че всичко това е било негова идея. Всъщност той правеше всичко възможно, за да ме омае, а аз – да не успее. Излизахме на срещи, защото той ме изнуди да го правим. Срещам се с него или той ще убие другото ми гадже. Жан-Клод беше организирал всичко, за да работи за него. Защо ли не бях изненадана?
- До нейната смърт ти не можеш да бележиш друг човек. – каза Сабин – Така се лишаваш от огромна сила.
- Наясно съм какво съм направил. – отговори Жан-Клод.
Сабин се засмя с тежък, давещ се смях.
- Всички правим странни неща от любов.
Бих дала много да видя лицето на Жан-Клод в този момент. Всичко, което виждах беше неговата дълга черна коса, падаща върху върху сакото му, черно върху черно. Раменете му се бяха втвърдили, ръцете му се плъзгаха върху бележника на бюрото ми. Тогава той застана неподвижно. Тази ужасна изчакваща застиналост я можеха само старите вампири. Ако останеха достатъчно дълго в това положение, просто изчезваха, все едно не са там.
- Това ли те доведе тук днес, Сабин? Любовта? – гласът на Жан-Клод беше неутрален, празен.
Смехът на Сабин разкъса въздуха като счупено стъкло. Сякаш звукът нарани нещо дълбоко вътре в мен. Не го харесах.
- Достатъчно игрички – казах – нека да свършваме.
- Тя винаги ли е толкова нетърпелива? – попита Дюмар.
- Да – отговори Жан-Клод.
Усмивката на Дюмар беше блестяща и празна като сапунен мехур.
- Каза ли ти Жан-Клод защо искаме да се срещнем с теб?
- Той каза, че Сабин е хванал нещо като болест, опитвайки да яде студена пуйка.
Вампирът в края на стаята се разсмя отново, запращайки смеха си като оръжие през стаята.
- Студена пуйка, много добре, госпожице Блейк, много добре.
Смехът се изля върху мен като малки режещи остриета. Никога не бях усещала нещо такова само от един глас. В битка това можеше да бъде много разсейващо. Уф, и сега беше разсейващо. Усетих капка да се стича по челото ми. Повдигнах лявата си ръка да я избърша. Когато я свалих по пръстите ми имаше кръв. Извадих браунинга, отстъпих от стената и се прицелих в черната фигура в края на стаята.
- Направи го отново и ще те застрелям.
Жан-Клод се изправи бавно от стола. Силата му ме обгърна като хладен вятър, карайки ме да настръхна. Той пребледня още повече, ставайки почти прозрачен от притока на сила. Кръвта се оттече от блестящата му кожа.
Дюмар остана в стола си, но също кървеше от разрез подобен на моя. Избърса кръвта настрани все още усмихвайки се.
- Оръжието няма да е необходимо. – каза той.
- Злоупотребявате с моето гостоприемство. – каза Жан-Клод. Гласът му беше примесен със съскащо ехо.
- Нямам извинение за това. – каза Сабин – Но не исках да го направя. Използвам прекалено много от силата си, само за да не губя самоконтрола си.
Преместих се от стената с все още насочен пистолет. Исках да видя лицето на Жан-Клод. Трябваше да видя колко лошо е наранен. Леко заобиколих бюрото, докато успях да го видя с ъгълчето на окото си. Лицето му беше недокоснато, безупречно и сияеше като перла. Той повдигна ръката си, една тънка струйка кръв все още се стичаше по нея.
- Това не беше случайно.
- Покажи се на светлината, приятелю – каза Дюмар – Трябва да им покажеш, иначе няма да те разберат.
- Не искам да бъда видян.
- Поставяте на изпитание търпението ми – каза Жан-Клод.
- Моето също – добавих аз. Налагаше се или да застрелям Сабин или скоро да наведа оръжието надолу. Дори при насочване на оръжието с две ръце не може да се стои така твърде дълго време. Ръцете ти започват да потреперват съвсем скоро.
Сабин се плъзна към бюрото. Черният плащ се отъркваше в краката му като локва от мрак. Всички вампири са грациозни, но този беше нелеп. Осъзнах, че изобщо не е пристъпвал. Той левитираше в тъмната мантия. Силата му се стече по кожата ми като ледена вода. Ръцете ми внезапно станаха отново стабилни. Нищо не изостря така нервите ти така, както няколкостотингодишен вампир.
Сабин спря до далечния край на бюрото. Той изразходваше силите си само като се движеше, само като беше тук, сякаш също като акула, щеше да умре, ако спре да се движи.
Жан-Клод се плъзна покрай мен. Силата му танцуваше по цялото ми тяло, изправяше косъмчетата по врата ми и караше кожата ми да се изопва. Той спря почти докосвайки другия вампир.
- Какво се е случило с теб, Сабин?
Сабин стоеше на границата на светлината. Лампата трябваше да осветява качулката му, но не успяваше. Вътрешността на качулката оставаше гладка, черна и празна като пещера. Неговият глас излизаше от тази празнота. Накара ме да подскоча.
- Любовта, Жан-Клод, любовта ми причини това. Моята любима се превърна в моя съвест. Тя казваше, че е грешно да се храним с хора. Че и ние сме били хора преди. От любов към нея аз опитах да пия студена кръв, опитах животинска кръв. Но това не беше достатъчно да ме поддържа.
Втренчих се в тази тъмнина. Продължих да се прицелвам с пистолета, но започвах да се чувствам глупаво. Сабин не изглеждаше притеснен от него, което беше изнервящо. Може би не му пукаше. Това също беше изнервящо.
- Тя те е уговорила да станеш вегетарианец. Супер. – казах аз – Ти изглежда си достатъчно силен и така.
Той се засмя и заедно със смеха му, сенките в качулката му бавно се раздвижиха, като повдигаща се завеса. Той ги събра обратно с едно бързо движение.
Не се разпищях, но ахнах и отстъпих крачка назад. Не можах да се овладея. Щом осъзнах какво съм направила, спрях и се принудих да направя обратно тази крачка, срещайки очите му. Никакво отстъпване.
Косата му беше гъста, права и златиста, падаща като блестяща завеса на раменете му. Но кожата му...., кожата по половината му лице беше изгнила. Там изглеждаше като късна форма на проказа, дори по-лошо. Плътта беше гноясала, гангренясала и смърдеше до небесата. Другата половина от лицето му беше все още красиво. Такъв тип лице, с каквото средновековните художници са изобразявали херувимите, златисто и перфектно. Едното кристално синьо око се клатушкаше в своята кръгла орбита, сякаш всеки момент щеше да се разлее по бузата му. Другото беше спокойно и наблюдаваше лицето ми.
- Можеш да прибереш пистолета, ma petite. Било е инцидент в крайна сметка. - каза Жан-Клод.
Наведох Браунинга, но не го прибрах. Струваше ми много усилия, да проговоря спокойно.
- Това ти се е случило, защото си спрял да се храниш с човешка кръв?
- Така смятаме – отговори Дюмар.
Вниманието ми се разкъсваше между опустошеното лице на Сабин и поглеждането назад към Доминик.
- Смятате, че мога да му помогна да се излекува от това? – не можех да скрия недоверието в гласа си.
- Чухме за вашата слава в Европа.
Повдигнах веждите си.
- Няма нужда да скромничите, госпожице Блейк. Измежду тези от нас, които се интересуват от подобни неща, вие сте си спечелили определена известност.
Известност, не репутация. Хмммм.
- Прибери пистолета, ma petite. Сабин вече направи - как да го нарека – показно на уменията си за тази вечер. Така ли е, Сабин?
- Страхувам се, че да. Всичко изглежда толкова зле сега.
Прибрах пистолета в кобура и разтърсих главата си.
- Честно, нямам ни най-малка идея как мога да ти помогна.
- Ако знаеш как, би ли ми помогнала? – попита Сабин.
Погледнах го и кимнах.
- Да.
- Дори въпреки факта, че аз съм вампир, а ти си екзекутор на вампири?
- Направил ли си нещо в тази страна, заради което да бъдеш екзекутиран?
Сабин се засмя. Гниещата част от кожата му се изопна, а сухожилията се опънаха с влажно изплющяване. Исках да погледна настрани.
- Все още не, госпожице Блейк, все още не. – лицето му се промени бързо, смехът рязко изчезна – Научил си се да не показваш емоциите си, Жан-Клод, но аз мога да видя ужаса в очите ти.
Кожата на Жан-Клод беше възстановила своето млечно съвършенство. Лицето му все още беше очарователно и перфектно, но най-после спря да блещука. Среднощно сините му очи сега бяха просто очи. Все още беше красив, но сега беше почти човешка красота.
- Не си ли струва малко ужас?
Сабин се усмихна и на мен ми се прииска да не го беше правил. Мускулите на гниещата му страна не работеха и устата му се изви уродливо. Погледнах настрани, после се принудих да върна погледа си обратно. Щом той беше хванат в това лице, значи аз можех да го гледам.
- Значи ще ми помогнете?
- Аз бих ти помогнал, ако можех, но Анита е тази, която трябва да попиташ. Тя трябва сама да реши.
- Е, госпожице Блейк?
- Не знам как да ти помогна – отговорих.
- Разбирате ли при какви ужасни условия живея, госпожице Блейк? Успяхте ли да схванете истинския ужас на ситуацията ми?
- Предполагам, че гниенето няма да те убие, но то прогресира, така ли е?
- О, да, то се разпространява, като вирус предполагам.
- Бих искала да ти помогна, Сабин, но какво мога аз, което да не го може Дюмар? Той е некромант, може би толкова силен, колкото съм и аз, а може би и повече. Защо се нуждаете от мен?
- Съзнавам, госпожице Блейк, че не знаете нищо за подобни проблеми. – каза Дюмар – Доколкото успях да открия, той е единственият вампир, постигнат от такава съдба, но си мислех, че ако намерим друг некромант, толкова силен, колкото съм и аз – усмихна се той сдържано – или почти толкова силен, колкото съм и аз, може би заедно ще успеем да направим едн магия, за да му помогнем.
- Магия? – хвърлих кос поглед към Жан-Клод.
Той направи това чудесно френско повдигане на раменете, което можеше да означава всичко и нищо.
- Знам малко за некромантията, ma petite. Ти по-добре би трябвало да знаеш дали е възможно да направиш магия.
- Не само способностите ти на некромант ни доведоха при теб. – каза Дюмар – Освен това си била фокус с поне двама различни съживители, мисля че тази е американската дума, за това което правиш.
Поклатих глава.
- Думата е вярна, но от къде разбрахте, че съм служила като фокус?
- Стига, госпожице Блейк, способността да обединяваш чужда съживителска сила със своята и така да увеличаваш и двете е рядък талант.
- Вие можете ли да служите като фокус? – го попитах.
Той се опита да изгледа скромен, но всъщност изглеждаше горд от себе си.
- Трябва да призная, че да, мога да служа като фокус. Мисля че заедно ще можем да го доведем до край.
- Можем да вдигнем дяволски много зомбита, но това няма да ни помогне да излекуваме Сабин.
- Това е вярно – Дюмар се наведе напред в стола си. Неговото слабо, красиво лице беше зачервено, нетърпеливо, истински месия търсещ ученик.
Аз не бях готова да го последвам.
- Предлагам ти да те обучавам в истинското некромантство, не в това смешно вуду, с което се занимаваш.
Жан-Клод издаде слаб звук, нещо средно между смях и покашляне.
Погледнах развеселеното лице на Жан-Клод, но отговорих:
- Справям се достатъчно добре с това смешно вуду.
- Нямах намерение да ви обидя, госпожице Блейк. Скоро ще се нуждаете от подобен учител. Ако не съм аз, ще трябва да намерите някой друг.
- Нямам представа за какво говорите.
- За контрол, госпожице Блейк. Суровата сила, без значение колко е впечатляваща, не е същата като силата, използвана предпазливо и с добър контрол.
Поклатих глава.
- Ще ви помогна, ако мога, господин Дюмар. Ще участвам в създаването на магията, след като първо я провери местна вещица, която познавам.
- Страхувате се, че ще се опитам да открадна силите ви?
Усмихнах се.
- Не, освен да ме убиете, най-доброто, което можете да направите е да ги вземете назаем.
- Доста сте проницателна за годините си, госпожице Блейк.
- Вие не сте много по-възрастен от мен – казах. Нещо пресече лицето му, по него блесна колебание и аз разбрах.
- Вие сте неговият човешки слуга, нали?
Доминик се усмихна, разпервайки ръцете си.
- Oui.
Аз въздъхнах.
- Мисля, че казахте, че няма да опитвате да скриете нищо от мен.
- Работата на човешкия слуга е да бъде дневните очи и уши на своя господар. Няма как да го правя, ако убийците на вампири могат да познаят какво съм.
- Аз познах какво си.
- Но в друга ситуация, без Сабин до мен, щяхте ли да успеете?
Помислих върху това за момент.
- Може би. – поклатих глава – Не знам.
- Благодаря ви за честността, госпожице Блейк.
Сабин каза:
- Сигурен съм, че времето ни изтече. Жан-Клод каза, че имате неотложен ангажимент, госпожице Блейк. Много по-важен от моя малък проблем.
В това последното имаше леко ухапване.
- Ma petite, има среща с другия си обожател.
Сабин погледна втренчено Жан-Клод.
- Значи ти наистина си й позволил да се среща с друг. Мислех, че това в крайна сметка ще се окаже слух.
- Много малко от това което си чул за ma petite е слух. Вярвай на всичко, което си чул.
Сабин се подсмихна, закашля се, борейки се да задържи смеха да не се разлее от съсипаната му уста.
- Ако вярвах на всичко, което съм чул, трябваше да дойда с армия.
- Ти дойде с един слуга, защото аз ти позволих само един слуга. – каза Жан-Клод.
Сабин се усмихна.
- Твърде вярно. Ела, Доминик, нека не отнемаме повече от ценното време на госпожица Блейк.
Доминик стоеше послушно, надвиснал над нас. Сабин беше висок колкото мен. Разбира се не можех да съм сигурна, че краката му са още там. Може би преди е бил по-висок.
- Не те харесвам, Сабин, но никога не бих те оставила, ако имаше възможност да ти помогна още сега. Плановете ми за тази вечер са важни, но ако мислех, че можем да те излекуваме незабавно, бих ги отложила.
Вампирът ме погледна. Неговите сини, сини очи бяха втренчени в мен като чиста океанска вода. В тях нямаше придърпване. Или се държеше прилично, или както повечето вампири напоследък, не можеше да ме управлява с очите си.
- Благодаря ви, госпожице Блейк. Вярвам, че сте искрена.
Той протегна облечената си в ръкавица ръка от широката пелерина. Поколебах се, после я приех. Ръката му се стегна съвсем малко и той изглеждаше готов да си я изтегли назад. Мобилизирах се да разтърся ръката му, да се усмихна, да я пусна, и да не избърша длан в полата си.
Доминик разтърси ръката ми сериозно. Неговата беше студена и суха.
- Благодаря за отделеното ни време, госпожице Блейк. Ще се свържа с вас утре, за да обсъдим подробностите.
- Ще чакам обаждането ви, господин Дюмар.
- Наричайте ме Доминик, моля.
Кимнах.
- Доминик. Ще го обсъдим, но мразя да взимам парите ви, когато не съм сигурна, че ще мога да ви помогна.
- Мога ли да ти казвам Анита? – попита той.
Поколебах се и свих рамене.
- Защо не.
- Не се притеснявай за парите. – каза Сабин – Имам достатъчно, колкото и да ми струва всичко това.
- Жената, която обичаш как прие промяната във външния ти вид? – попита Жан-Клод.
Сабин го погледна. Не беше приятелски поглед.
- Намира го за отблъскващ, както и аз. Тя чувства огромна вина. Не ме напусна, но също така и не остана с мен.
- Ти си живял почти седемстотин години. – казах – Защо оплеска всичко заради една жена?
Сабин се обърна към мен, линия от тъмна течност пълзеше по лицето му като черна сълза.
- Питате ме дали си струва ли, госпожице Блейк?
Аз преглътнах и поклатих глава.
- Това не е моя работа. Съжалявам, че попитах.
Той притегли качулката над лицето си. Обърна се обратно към мен, тъмен, петно от тъмнина, там, където трябваше да е лицето му.
- Тя щеше да ме напусне, госпожице Блейк. Мислех, че трябва да пожертвам всичко, за да я задържа до мен, в леглото си. Сгреших. – Той обърна тази тъмнина към Жан-Клод – Ще се видим утре вечер, Жан-Клод.
- Очаквам го с нетърпение.
Нито един от двамата не предложи да стиснат ръце. Сабин се плъзна към вратата, робата се влачеше след него, празна. Зачудих се колко от долната част на тялото му е останала и реших, че не искам да знам.
Доминик разтърси ръката ми отново.
- Благодаря ти, Анита. Ти ни даде надежда. - Той задържа ръката ми и се втренчи в лицето ми, сякаш можеше да прочете нещо там. – И помисли за предложението ми да те обучавам. Прекалено малко от нас са истински некроманти.
Издърпах ръката си от неговата.
- Ще помисля. Сега наистина трябва да тръгвам.
Той се усмихна, задържа вратата за Сабин и те си отидоха. Жан-Клод и аз постояхме за момент тихо. Аз проговорих първа.
- Можеш ли да им се довериш?
Жан-Клод седна на ръба на бюрото ми и се усмихна.
- Естествено, че не.
- Тогава защо се съгласи да дойдат?
- Съветът нареди нито един вампир-господар в Съединените Щати да не дава поводи за разправии, докато този мръсен закон, обикалящ из Вашингтон, не бъде спрян. Една война на немъртвите и антивампирското лоби ще може да прокара закона и отново да ни извади извън закона.
Разтърсих глава.
- Не мисля, че законът на Брюстър ще може да се развие като снежна топка. Вампирите са легални в Съединените Щати. Независимо от личното ми мнение, не мисля че това ще се промени.
- Как можеш да си толкова сигурна?
- Не можеш да обявиш група хора за живи и имащи всички права, а после да си промениш мнението и кажеш, че трябва да бъдат убивани веднага, където и да ги срещнеш. ACLU* ще имат успешен ден.
(* amerikan civil liberties union – американски съюз за граждански права – работят за защита и запазване на индивидуалните права и свободи, които Конституцията и законите на Съединените щати гарантират на всички граждани.)
Той се усмихна.
- Може би. Въпреки всичко, Съветът обяви временно примирие между всички ни, докато законът не бъде отхвърлен по един или друг начин.
- Така че ти трябва да пуснеш Сабин в твоята територия и ако той постъпи зле, Съветът ще го залови и убие.
Жан-Клод кимна.
- Но ти пак ще си мъртъв – казах.
Той разпери ръцете си, грациозни и празни.
- Нищо не е съвършено.
Засмях се.
- Предполагам, че не.
- Ти не закъсняваш ли за срещата си с мосю Зееман?
- Ти си твърде цивилизован този път – казах аз.
- Утре вечер ще бъдеш с мен, ma petite. Няма да е .... спортсменско, да завиждам на Ричард за неговата нощ.
- Обикновено не си спортсмен.
- Е, ma petite, това не беше честно. Ричард не е мъртъв, нали?
- Само, защото знаеш, че ако го убиеш, аз ще убия теб. – вдигнах ръка преди да е успял да го каже – Аз ще се опитам да те убия и ти ще се опиташ да ме убиеш и така нататък.
Това беше стар довод.
- Значи Ричард е жив, ти се срещаш и с двама ни и аз трябва да съм търпелив. По-търпелив, отколкото съм бил някога с някого.
Познавах лицето му. То беше едно от тези, които са повече прелестни, отколкото красиви, но въпреки това мъжествени; не можеш да го сбъркаш с женско, дори и с дълга коса. Всъщност имаше нещо ужасно мъжествено в Жан-Клод, без значение колко дантела носи върху себе си.
Той можеше целият да е мой: къдрици, връзчици и зъби. Просто не бях сигурна, че го искам.
- Трябва да тръгвам – му казах.
Той се отблъсна от бюрото ми. Изведнъж стоеше достатъчно близо да го докосна.
- Тогава тръгвай, ma petite.
Можех да почувствам тялото му на сантиметри от моето, като блещукаща енергия. Трябваше да преглътна преди да проговоря.
- Това е моят офис. Трябва да си тръгваш.
Той докосна ръката ми леко, само с върха на пръстите си.
- Наслаждавай се на вечерта си, ma petite.
Пръстите му обгърнаха ръцете ми, малко под раменете. Той не се наклони към мен, нито ме привлече към себе си през тези последни няколко сантиметра. Просто държеше ръцете ми и ме гледаше втренчено.
Срещнах погледа на неговите тъмно, тъмно сини очи. Имаше време допреди не много отдавна, когато нямаше да мога да срещна погледа му без да пропадна в него и да бъда изгубена. Сега можех да погледна в очите му, но по някакъв начин отново бях изгубена. Застанах на пръсти, повдигайки лицето си към неговото.
- Трябваше да те убия още преди много време.
- Имаше своите възможности, ma petite. Ти сама продължаваш да ме пазиш.
- Моя грешка. – казах.
Той се засмя и звукът се плъзна по кожата ми като козина по голата ми кожа. Потреперих в ръцете му.
- Спри това. – помолих го.
Той ме целуна леко, само с върха на устните си, така че не почуствах зъбите му.
- Ще ти липсвам, ако ме няма, ma petite. Признай го.
Отдръпнах се от него. Дланите му се плъзнаха по ръцете ми, задържаха се върху моите, докато не изтеглих пръстите си от неговите.
- Трябва да вървя.
- Вече го каза.
- Просто излез оттук, Жан-Клод. Стига игрички.
Лицето му мигновено стана сериозно, сякаш го изтри с ръка.
- Никакви игрички повече, ma petite. Върви при другия си любовник. – беше негов ред да вдигне ръка и да каже – Знам, че не сте наистина любовнци. Знам, че се съпротивляваш и на двама ни. Честност, ma petite. – Искра от някакво чувство, може би гняв, премина през лицато му и изчезна като вълничка в дълбока вода. – Утре вечер ти ще си с мен и ще е ред на Ричард да си седи в къщи и да се чуди. – Той поклати глава – Дори за теб не бих направил това, което е направил Сабин. Дори за твоята любов има неща, които няма да направя. – Той ненадейно ме погледна ожесточено, гняв припламна в очите му, през лицето му – Но това, което правя е достатъчно.
- Не бъди толкова самодоволен – казах – Ако ти не проявяваш интерес, Ричард и аз ще се сгодим още по-скоро, може би още сега.
- И какво? Ще живееш в къщичка с бяла оградка, с две непослушни деца? Мисля, че лъжеш себе си повече, отколкото мен, Анита.
Винаги беше лош знак, когато започнеше да използва името ми.
- Това пък какво трябва да означава?
- Това означава, ma petite, че вероятността да изпиташ вътрешно блаженство в уютна домашна обстановка, не е по-голяма, отколкото аз да го направя. – След тези думи той се плъзна към вратата и излезе. Затвори тихо, но решително вратата след себе си.
Вътрешно блаженство? Кой аз? Моят живот е кръстоска между свръхестествена сапунена опера и приключенски екшън филм. Нещо като As the Casket Turns среща Rambo. Оградката от бели колчета не ми съответстваше. Жан-Клод беше прав за това.
Имах цял почивен уикенд. Беше ми за пръв път през месеца. Бях чакала нетърпеливо тази вечер цяла седмица. Но всъщност, не почти перфектното лице на Жан-Клод беше това, което ме преследваше. Продължавах да си спомням лицето на Сабин. Вечен живот, вечна болка, вечна грозота. Приятна алтернатива.

______________________________
Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Dragon-Book
Върнете се в началото Go down
Thea
Шефче
Thea

Чете : Танц с дракони
Пол : Female
Зодия : Taurus
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 6 Авг - 13:18

2


Имаше три типа хора на партито на Катрин: живи, умрели и периодично космати. От осемте живи, шестима бяха хора, за другите двама не съм сигурна, включитело и за себе си.
Бях облечена с черен панталон, черно кадифено сако със бели сатенени ревери и голяма бяла жилетка, вместо риза. Деветмилиметровият браунинг завършваше екипировката ми, но го държах скрит. Това беше първото парти, което Катрин организираше след като се беше оженила. Блясъкът на оръжието би развалил настроението на всички.
Наложи се да сваля и сребърния кръст, който винаги нося и да го сложа в джоба си, защото се оказа че има вампир на партито и кръстът би започнал да блести, когато той влезе в стаята. Ако знаех, че ще има вампири, щях да си облека нещо с висока яка. Кръстовете блестят само, ако са извадени на светло, най-общо казано.
Въпросният вампир, Робърт беше висок, мускулест и красив като фотомодел. Преди беше стриптизьор в „Престъпни удоволствия”. Сега управляваше клуба. От служител до управител: това се казва американска мечта в действие. Косата му беше руса, къдрава и подстригана късо. Беше облечен в кафява копринена риза, която го обгръщаше перфектно и подчертаваше дрехата на партньорката му.
Изкуственият тен на Моника Веспучи беше малко прекален, но гримът й беше перфектен и кестенявата й коса беше подстригана модно. Беше бременна, достатъчно за да се забелязва и щастлива, достатъчно за да дразни.
Тя ми се усмихна зашеметяващо.
- Анита, мина толкова много време.
Първата ми реакция беше да кажа: Не достатъчно много. Последният път, когато я видях, тя ме предаде на местния вампир-господар. Но Катрин я считаше за своя приятелка и аз не исках да разбивам илюзиите й като й разкажа цялата история. Цялата история включваше няколко неразрешени убийства, някои, от които извършени от мен. Катрин е адвокат и се придържа педантично към закона и реда. Не исках да я поставям в позиция, в която да трябва да прави компромис с морала си, за да спаси задника ми. Така че Моника остана нейна приятелка, което означаваше, че трябва да бъда учтива по време на цялата вечеря, от аперитива до десерта. Успях да се справя, защото Моника се намираше на другия край на масата. Сега, за мое нещастие се бяхме преместили в дневната и нямаше как да се измъкна.
- Не ми се струва толкова много – отговорих аз.
- Мина почти година – тя се усмихна на Робърт. Държаха се за ръце. – Ние ще се женим – Докосна с чашата върха на корема си – Имаме си причина. – Тя се разкикоти.
Зяпнах от изненада.
- Не можеш да забременееш от стогодишен вампир. – Добре де, бях учтива достатъчно дълго време.
Моника се ухили насреща ми.
- Можеш, ако температурата на тялото му се повиши за достатъчно дълго време и правите секс достатъчно често. Акушерът ми мисли, че горещата вана ни е помогнала.
Това беше повече отколкото изобщо исках да знам.
- Направихте ли си вече амниотест?*
(* Амниоцентеза - процедура, която включва вземането с тънка игла на малка порция от амниотичната течност, която обкръжава бебето. Използва се за тестове за генетични дефекти, инфекции и ако е необходимо, за зрялост на плода.)
Усмивката изчезна от лицето й, оставяйки очите й пусти. Съжалих, че съм попитала.
- Имаме още една седмица преди да разберем резултатите.
- Съжалявам, Моника, Роберт. Надявам се резултатите да са положителни. – Не споменах Синдромът на Влад, но думите висяха във въздуха. Той беше рядък, но не толкова рядък, колкото трябваше да бъде. Три години легализиран вампиризъм и синдромът на Влад се оказа най-често срещаният рядък синдром при детските дефекти в страната. Той може да доведе до някои наистина ужасни увреждания, да не говорим за смъртта на бебето. При такава възможност можеш да си помислиш, че хората ще станат по-предпазливи.
Робърт я притисна към себе си и цялата светлина изчезна от лицето й. Изглеждаше бледа. А аз се чувствах като чудовище.
- Последните новини бяха, че вампирите над сто години са стерилни. – казах аз – Предполагам, че ще трябва да подновят тези данни. – Казах го, за да ги разсея, сякаш не те са били невнимателни.
Моника ме погледна и погледът й беше неприятен, когато попита:
- Притесняваш ли се?
Втренчих се в нея, бледа и бременна и ми се прииска да я ударя, въпреки всичко. Не спях с Жан-Клод. Но нямаше да застана тук и да се оправдавам пред Моника Веспучи - а и пред никого другиго, като стана дума.
Ричард Зееман влезе в стаята. Всъщност не го видях да влиза. Усетих го. Обърнах се и го загледах как се приближава към нас. Той беше над метър и осемдесет, почти двадесет и пет сантиметра по-висок от мен. Още два сантиметра и нямаше да можем да се целуваме без стол. Но си заслужаваше напрежението. Той се движеше между другите гости, разменяше по някоя дума с тях. Усмивката светеше бяла и перфектна върху постоянно тъмната му кожа и той разговаряше с тези нови познати, сякаш се беше заредил с някакъв вид чар на вечеря. Не като сексуално привличане или сила, а като очевидно симпатия към всички. Той беше най-големият бойскаут на света, държащ се свойски с всеки. Харесваше хората и беше чудесен слушател, две категории, които хората оценяваха подсъзнателно.
Костюмът му беше тъмно кафяв, със златисто-оранжева риза. Вратовръзката му беше по-светло оранжева с линия от дребни фигурки по цялата й дължина. Трябваше да застанеш точно до него, за да осъзнаеш, че фигурките са анимационните герои на Warner Brothers.
Той връзваше дългата до раменете си коса на опашка отзад на врата, така че създаваше илюзия, че косата му е много къса. Скулите му бяха перфектни, високи и елегантни. Лицето му беше мъжествено, красиво с трапчинки, които го омекотяваха. Това беше типът лице, което ме правеше боязлива в гимназията.
Усети, че го гледам и се усмихна. Кафявите му очи заблестяха с усмивката, пълни с топлина, която нямаше нищо общо с температурата в стаята. Гледах го как преминава последните няколко крачки и чувствах как топлината се придвижва по врата и по лицето ми. Исках да съблека дрехите му, да докосна голата му кожа, да видя какво има под този костюм. Исках го много силно. А не можех, защото още не бях спала и с Ричард. Още не съм спала нито с вампира, нито с върколака. Ричард е върколак. Това е единственият му недостатък. Добре де, може би има още един: той никога не би убил когото и да било. Този последен недостатък може да доведе до смъртта му някой ден.
Плъзнах лявата си ръка около кръста му, под разкопчаното му сако. Плътната топлина, излъчвана от него, туптеше като пулс през цялото ми тяло. Ако не правехме секс скоро, просто щях да експлодирам. Каква е цената на морала?
Моника ме зяпаше неотклонно, изучавайки лицето ми.
- Това е красиво колие. Кой ти го подари?
Усмихнах се и поклатих глава. Бях сложила черно кадифено колие по врата, с камея в обков от сребърен филигран. Хей, то дори съответстваше на екипировката ми. Моника беше почти сигурна, че не ми го е подарил Ричард, което според нея означаваше, че ми е подарък от Жан-Клод. Добрата стара Моника. Никога няма да се промени.
- Купих го да съответства на костюма ми. – казах аз.
Тя разшири очи от изненада.
- Наистина ли? – сякаш наистина ми вярваше.
- Наистина. Аз не си падам много по подаръците, особено по бижутата.
Ричард ме прегърна.
- Така е. Много е трудно да я поглезиш.
Катрин се присъедини към нас. Медночервената й коса се носеше около лицето й като къдрав поток. Тя беше единствената жена, която познавах с коса, къдрава като моята, но нейният цвят беше по-впечатляващ. Ако се наложи, хората я описват главно по косата й. Деликатен грим прикриваше луничките й и привличаше вниманието към бледото й лице и нейните зелени, зелени очи. Роклята и беше в цвета на млади листа. Никога не съм я виждала да изглежда по-добре.
- Бракът май ти се отразява добре. – й подхвърлих, усмихвайки се.
Тя ми върна усмивката.
- Трябва и ти да опиташ някой път.
Поклатих глава.
- Много ти благодаря.
- Трябва да отведа Анита за момент. – Добре, че не каза, че се нуждае от помощ в кухнята. Ричард щеше да разбере, че това е лъжа. Той е много по-добър готвач от мен.
Катрин ме преведе през една спалня за гости, където бяха нахвърляни връхните дрехи. Имаше дори едно истинско кожено палто хвърлено върху купчината. Можех да позная чие е. Моника обичаше да е покрай мъртви твари.
Веднага след като вратата се затвори, Катрин грабна ръцете ми и се изкикоти. Честно.
- Ричард е чудесен. Учителите ми в гимназията, никога не са изглеждали така.
Усмихнах се с една от онези широки, унесени усмивки. От тези, които ви придават глупав вид, които казват, че изпитвате ужасна похот, ако не любов, а може би и двете, и се чувствате добре дори и да е глупаво.
Седнахме на леглото, разбутвайки дрехите.
- Той е красив. – казах аз. Гласът ми беше толкова неутрален, колкото можех да го направя.
- Анита, не се дръж така с мен. Никога не съм те виждала така да блестиш около някого.
- Не блестя.
Тя поклати ухилено глава.
- Да, правиш го.
- Не, не го правя – повторих упорито, въпреки че ми беше трудно да изглеждам сърдита, когато ми се искаше да се усмихвам. – Добре де, харесвам го. Много. Доволна ли си?
- Срещате се от почти седем месеца. Къде е годежният пръстен?
Намръщих й се.
- Катрин, само защото ти си невероятно щастливо женена, не означава, че и всички останали искат да се женят.
Тя се сви и се засмя.
Погледнах блесналото й лице и поклатих глава. Трябваше да съм повече като Боб, за да понеса всичко това. Той беше с петнайсетина килограма по-тежък, отколкото трябва, плешив, с малки кръгли очи на по-скоро незабележимото си лице. Не беше и много забележима личност. Не го харесвах, докато не видях начина, по който гледа Катрин. Гледаше я така, сякаш тя е целия свят и то приятен, спокоен, чудесен свят. Има много хора, които са мили, по всички телевизии ще видите и много остроумни хора, но надеждни – те са рядкост.
- Не съм довела Ричард тук, за да го оценяваш. Знаех, че ще го харесаш.
- Тогава защо го пазеше в такава тайна? Аз исках да го видя поне десет пъти.
Присвих се. Истината беше, че знаех, че ще видя тази светлина в очите й. Маниакалното проблясване, което се вижда, когато твоите женени приятели разберат, че се срещаш с някого. Или още по-лошото: че не се срещаш с никого и те се опитат да те уредят. В момента Катрин изглеждаше точно така.
- Не ми казвай, че си планирала цялото това парти, само за да можеш да се запознаеш с Ричард.
- Отчасти. Как иначе да се срещна с него?
Чу се почукване на вратата.
- Влез – каза Катрин.
Боб отвори вратата. На мен все още ми изглеждаше обикновен, но Катрин явно смяташе друго, като видях как светна лицето й. Той й се усмихна. Усмивката накара цялото му лице да се промени и успях да видя нещо блестящо и фино в него. Любовта прави всички ни красиви.
- Съжалявам, че прекъсвам женския ви разговор, но търсят Анита по телефона.
- Казаха ли кой се обажда?
- Тед Форестър. Каза, че е по работа.
Очите ми щяха да изскочат. Тед Форестър беше един от псевдонимите на човека, който аз познавах като Едуард. Той беше наемен убиец, който се беше специализирал в убийствата на вампири, ликантропи и всичко останало, което не беше точно човек. Аз бях лицензиран екзекутор на вампири. Понякога пътищата ни се пресичаха. На някакво ниво бяхме приятели, предполагам.
- Кой е Тед Форестър? – попита Катрин.
- Ловец на глави – отговорих. Тед, псевдонимът на Едуард, беше ловец на глави с документи, които да го докажат, изрядни и законни. Станах и отворих вратата.
- Нещо лошо ли е станало? – попита Катрин. Тя нямаше да се справи с някои неща и това беше причината да я отбягвам, когато бях затънала до задника в неприятности. Беше достатъчно умна да разбере, когато нещата загрубееха, но не понасяше оръжията. Ако не можеш да се защитиш сам, то си готов да станеш пушечно месо. Единственото нещо, което спасяваше Ричард да не стане нечия закуска беше това, че е върколак. Въпреки това фактът, че отказваше да убива хора го правеше почти беззащитен, превръщач или не.
- Надявам се само, че няма да ми се наложи да работя тази вечер – казах аз.
- Аз също.
Отидох при телефона в кабинета. Бяха разделили стаята наполовина. Едната страна беше декорирана в селски стил с фигурки на мечки и миниатюрен кариран люлеещ се стол, другата беше по-мъжествена с ловни сцени по стените и корабче в бутилка на бюрото. Компромис в най-добрият му вариант.
Вдигнах телефона и казах:
- Ало?
- Едуард е.
- От къде получи този номер?
Той замълча за секунда.
- Беше детска игра.
- Защо ме преследваш, Едуард? Какво става?
- Интересен избор на думи – каза той.
- За какво става дума?
- Получих предложение да те убия, за достатъчно пари да го направи интересно за малко.
Сърцето ми спря.
- Прие ли?
- Щях ли да ти се обаждам, ако го бях приел?
- Може би – казах аз.
Той се разсмя.
- Истина е, но не, не съм го приел.
- Защо не?
- Приятелство.
- Опитай отново – предложих аз.
- Преположих, че ще ми се отдаде да убия повече хора като те пазя. Ако бях приел договора щях да убия само теб.
- Успокои ме. Каза, че ще ме пазиш ли?
- Ще бъда в града утре.
- Ти си съвсем сигурен, че някой ще приеме предложението?
- Дори не отварям вратата си за по-малко от сто бона, Анита. Някой ще приеме и този някой ще бъде добър. Не толкова добър, колкото съм аз, но доста.
- Някакви съвети докато пристигнеш?
- Аз още не съм им отговорил. Това ще ги забави. Когато кажа не, ще им отнеме съвсем малко време да се свържат с друг ловец. Тази вечер ще си в безопасност. Наслаждавай се на почивката си.
- Откъде знаеш, че съм почивка?
- Крейг е много приказлив секретар. Много ми помогна.
- Ще трябва да поговоря с него – казах мрачно.
- Направи го.
- Сигурен си, че довечера няма да ме преследва ловец, така ли?
- Нищо в живота не е сигурно, Анита, но не е много вероятно клиент да се опита да ме наеме и после да даде работата на друг.
- Отказваш ли на много клиенти? – го попитах.
- Без коментар – отговори той.
- Значи една последна нощ в безопасност? – казах аз.
- Вероятно, но бъди внимателна все пак.
- Кой ми е вдигнал мерника?
- Не знам – отговори Едуард.
- Какво имаш в предвид, че не знаеш? Трябва да знаеш, ако искаш да си получиш парите.
- Работя с посредник през повечето време. Предпазва ме от възможността следващият клиент да е ченге.
- Как откриваш своенравните си клиенти, ако решат да те прецакат?
- Мога да ги открия, но това отнема време. Анита, ако имаш много добър ловец срещу себе си, то времето е това, което нямаш.
- Е, това ме успокои.
- Не беше предназначено да е успокояващо – каза той – Можеш ли да се сетиш за някой, който те мрази толкова много и има толкова пари?
Помислих върху това за около минута.
- Не. Повечето от хората, които биха били способни да платят сметката са мъртви.
- Единственият добър враг е мъртвият враг. – каза Едуард.
- Точно така.
- Чух слух, че излизаш с Господаря на града. Вярно ли е?
Поколебах се. Беше смущаващо да призная истината на Едуард.
- Да, истина е.
- Трябваше да те чуя да го казваш. – Почти можех да чуя как поклаща главата си по телефона. – По дяволите, Анита, трябва да си по-предпазлива.
- Знам – отговорих.
- Разкара ли Ричард?
- Не.
- С кое чудовище си тази вечер – с кръвопиеца или с плътоядеца?
- Това изобщо не ти влиза в работата – го отрязах.
- Наслаждавай се на чудовището, което си избрала тази вечер, Анита, приятно изкарване. Утре ще започнем да те пазим жива. – Той затвори телефона. Ако беше някой друг, щях да кажа, че е ядосан, защото излизам с вампир. Или може би разочарован, че светът не е по-добро място.
Затворих телефона и поседнах за няколко минути позволявайки на нещата да се наместят. Някой се опитваше да ме убие. Нищо ново, само че този път търсеха помощ от експерт. Това беше нещо ново. Никога не ме беше преследвал наемен убиец. Изчаках да почувствам страх, но не се получи. Бях уплашена по някакъв неясен начин, но не толкова, колкото трябваше. Бях повярвала. Така или иначе през последната година ми се бяха случили толкова много неща, че все още не можех да се развълнувам. Ако убиецът изскочеше срещу мен и започнеше да стреля, щях да се справя с него. Може би по-късно все пак щях да получа нервна криза. Но съм получавала много такива. Част от мен оставаше отстрани вцепенена като ветеран от война. Имаше толкова неща, които трябваше да приема, така че по-добре да спра да ги приемам. Почти ми се искаше да съм уплашена. Страхът може да ти помогне да оцелееш; равнодушието - не.
Някъде там отвън, от утре, някой ще ме добави в списъка си със задачи. Да прибера дрехите от химическото, да мина през магазина, да убия Анита Блейк.

______________________________
Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Dragon-Book
Върнете се в началото Go down
Thea
Шефче
Thea

Чете : Танц с дракони
Пол : Female
Зодия : Taurus
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 6 Авг - 13:20

Фен превод на книгите от "Анита Блейк, ловецът на вампири" можете да намерите в ТОЗИ РАЗДЕЛ Те ще бъдат видими за вас само и единствено ако сте изпълнили необходимите изисквания за десет мнения, които ви допускат до група "Авантаджия" (Читател), след което ще можете да четете.
Книгите са налични до десета, като десета е със статуса на действащ превод, който тече в момента.

______________________________
Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Dragon-Book
Върнете се в началото Go down
desi_dragancheva
Читател
desi_dragancheva

Пол : Female
Брой мнения : 15
Регистрация : 31.12.2012

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyНед 10 Фев - 11:48

Така като се замисля поредицата за Анита е единствената, от която съм прочела всички книги, и първата. И много, много ми хареса. Може да се каже, че от тази поредица тръгнах по мъките да следя други, да издирвам книги, и да се ядосвам, като не мога да прочета нещо...
Върнете се в началото Go down
peri meri
Читател
peri meri

Брой мнения : 35
Регистрация : 03.01.2014

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПет 3 Яну - 20:38

харесвам поредицата и с удоволствие ще прочета и останалото.
Върнете се в началото Go down
Alexwolf
Читател
Alexwolf

Брой мнения : 10
Регистрация : 06.04.2014

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 7 Апр - 0:21

Нямах търпение и изчетох всичките на английски  Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 2115147716 
Върнете се в началото Go down
Thenarya
Читател
Thenarya

Пол : Female
Зодия : Scorpio
Брой мнения : 15
Регистрация : 29.07.2015
Местожителство : София

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyСря 29 Юли - 19:40

Здравейте Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 909357165 Хвала на заелите се да правят хората щастливи с този превод! Много интересна поредица наистина. Аз се пробвах на английски, но някак не е съвсем същото...

ПС "група 'Авантаджия'" е много находчиво! Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 2115147716
Върнете се в началото Go down
limmpski
Читател
limmpski

Чете : Всичко, което ме измъква от ежедневието и ме запраща в друг свят.
Пол : Female
Брой мнения : 18
Регистрация : 11.08.2015
Местожителство : Пловдив

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyВто 11 Авг - 17:55

Прекланям се пред хората,надарени с търпение да превеждат за нас неграмотните Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 464751818
Върнете се в началото Go down
kristi1985
Читател
kristi1985

Брой мнения : 11
Регистрация : 28.09.2015

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 28 Сеп - 3:06

Здравейте! Тази поредица и мен ме грабна. Свърших с 10-та книга преди малко и нямам търпение да започна 11-та. Благодаря, че влагате труд и време в превеждането им. :)
Върнете се в началото Go down
simona890
Читател
simona890

Брой мнения : 14
Регистрация : 09.02.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyЧет 11 Фев - 12:36

Много харесвам поредицата. Чела съм само първата книга от нея но нямам търпение да я прочета цялата
Върнете се в началото Go down
vanqnn
Читател
vanqnn

Брой мнения : 22
Регистрация : 02.01.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyСъб 13 Фев - 22:07

Интересна книга. Благодаря че ви има да превеждате за нас.
Върнете се в началото Go down
makarena
Читател
makarena

Брой мнения : 10
Регистрация : 12.03.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyСъб 12 Мар - 0:50

невероятна книга
Върнете се в началото Go down
makarena
Читател
makarena

Брой мнения : 10
Регистрация : 12.03.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyСъб 12 Мар - 23:48

продължавам нататък със следващите книги
Върнете се в началото Go down
lovely33
Читател
lovely33

Брой мнения : 13
Регистрация : 14.03.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 14 Мар - 22:35

Една от любимите ми книги
Върнете се в началото Go down
sladkakiflichka
Читател
sladkakiflichka

Пол : Female
Брой мнения : 14
Регистрация : 02.04.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 4 Апр - 0:11

Поредицата наистина си заслужава. Благодаря Ви, за преводите, които правите!
Върнете се в началото Go down
nimfadorazi
Читател
nimfadorazi

Брой мнения : 10
Регистрация : 20.11.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyНед 20 Ное - 21:24

Любима поредица
Върнете се в началото Go down
nyx
Модератор
nyx

Пол : Female
Зодия : Aquarius
Брой мнения : 1416
Регистрация : 15.07.2010

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyНед 20 Ное - 22:20

С радост мога да кажа, че почти приключваме превода на 12 книга и продължаваме напред. Разделът и условията са същите като в горния пост на Thea.
Приятно четене на всички.

______________________________
道在

Anita Blake Translate Team
Върнете се в началото Go down
mi6odr
Читател
mi6odr

Пол : Male
Брой мнения : 10
Регистрация : 14.11.2015

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 21 Ное - 15:13

Интересна поредица! Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 1351334953


Последната промяна е направена от mi6odr на Пон 21 Ное - 16:42; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
mi6odr
Читател
mi6odr

Пол : Male
Брой мнения : 10
Регистрация : 14.11.2015

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 21 Ное - 15:15

Благодаря за труда ви!
Върнете се в началото Go down
nyx
Модератор
nyx

Пол : Female
Зодия : Aquarius
Брой мнения : 1416
Регистрация : 15.07.2010

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПон 21 Ное - 22:12

Моля Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 1089017131

______________________________
道在

Anita Blake Translate Team
Върнете се в началото Go down
ema231
Редовен
ema231

Пол : Female
Зодия : Aries
Брой мнения : 55
Регистрация : 19.11.2016

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПет 16 Дек - 22:08

Благодаря за превода.
Върнете се в началото Go down
gery777
Читател
gery777

Брой мнения : 11
Регистрация : 02.02.2017

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyПет 3 Фев - 16:17

Благодаря за превода
Върнете се в началото Go down
kameliq_1977
Читател
kameliq_1977

Чете : С удоволствие :)
Пол : Female
Зодия : Scorpio
Брой мнения : 15
Регистрация : 12.09.2017
Местожителство : София

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyНед 21 Яну - 23:23

Уникален персонаж обичам Анита. Благодаря
Върнете се в началото Go down
keralain
Читател
keralain

Брой мнения : 12
Регистрация : 14.03.2017

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън EmptyСря 31 Яну - 13:30

Да поредицата е страхотна чела съм ги до 12. И чакам с нетърпение превода и на др. книги. Но еротиката е слаба май авторката си е поританка и няма и намек за лесбосцени Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън 21167 би се поразчупило повечко май. Хвърляйте и по руските сайтове и там го има превода
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън   Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън Empty

Върнете се в началото Go down
 

Убийствен танц (Анита Блейк, книга 6), Лоръл К. Хамилтън

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
BGWorld :: Книги :: Преведени откъси-