Сътворението на земята според фините е дело на Илматар (наричана още Каве), дъщеря на въздуха и майка на водите.

Отначало Илматар живее сама в небесата, недокосната и девствена. Там няма никой и след цяла вечност самота тя решава да слезе надолу и да се спусне над вълните, покриващи Земята. Достига огромния океан, който заема цялата Земя, и в този миг от изток задухва вятър, разразява се страшна буря, морето започва да бушува. Злият вятър грабва Илматар и я понася през вълните. Когато я оставя, тя вече е обладана и оплодена.

Детето в Илматар не се ражда дълго време. Цели девет човешки живота то стои в утробата на майка си, която трябва да остане на земята и да бъде майка на водите. Но Каве е тъжна, защото дълго време носи дете, болките са големи, а тя не можела да се избави от тях. С надежда заплаква в молитва към бог Уко (божество на божествата, равен с представите за християнския Бог), моли го за помощ.

Миг след това сред небето се появява една птица, която лети на юг и север, на запад и изток в търсене къде да кацне, за да снесе яйцата си. Илматар разбира желанието на птицата и вдига коляното си над водата, за да има къде тя да свие гнездото си. Птицата каца на коляното, издигащо се над вълните, свива гнездо и снася седем яйца – шест от чисто злато, а седмото от желязо (желязото присъства като много силен и важен елемент във финската митология).

Вече трети ден птицата мъти яйцата си, когато Илматар усеща в коляното си болка, огън. Каве не издържа и изпъва крака си. От това гнездото се разлюлява, яйцата падат и се разбиват. Водата обаче не ги покрива – земята се появява от долните черупки, от горните се появява небето; от жълтъка изгрява слънцето, а от белтъка – луната; пъстрите петна в белтъка раждат звездите, а с черните петна литват облаците.

Илматар обаче все още не успява да роди детето си. Плувайки във водата, тя се изправя и започва да сътворява. С тялото си моделира земната твърд, създава острови, заливи, пропасти, рифове, скали, брегове. Ветровете започват да се гонят из високите планини. Най-сетне Земята е готова за посрещането на Илматаровия син – героя Вайнемойнен (още – Вайне, увантолеца). Той се ражда във водата и тя го понася. Скоро след това той прохожда и продължава живота си.

Така се ражда певецът, поетът, лечителят и ученият Вайнемойнен, син на небесната дева и майка на водите.

Вайнемойнен вече е роден, земята е моделирана и по-красива от преди. Но тя е земя неназована, без дървета и храсталаци. Вайне (Вайнемойнен) знае, че това трябва да се промени, че трябва да се засади земята му и затова извиква Пелервойнен (още Сампса – божество на сечищата и посевите). Крачи Сампса и покрива скалите, полята с борове, ели, брези, ракита… Всичко пониква и започва да живее, единствено дъбът не иска да поникне и да пусне корен в земята. Чакат го Вайнемойнен и Пелервойнен много време, но той все още не покарва.

В това време четири девойки косят една ливада и натрупват на купи косената трева. Злият Турсас (морско чудовище) се изправя от вълните, духва силно, сеното пламва и изгаря. В купчината пепел слетява дъбово листо, от което пада жълъд. Жълъдът се скрива в пепелта и там прокарва, животът му започва, извисява се нависоко, а короната си разперва нашироко. Дъбът расте, расте, клоните му опират небесата. Започва да спира облаците, закрива слънцето и месечината.

Тогава пред Вайнемойнен застава друга грижа – как да отсече огромното дърво. Но не се намира такъв дървар, който да успее да отсече и сломи дъба. Тогава Вайне замолва майка си, Каве, да му изпрати мъж, който че успее да събори дървото, та да пусне слънцето и месеца от клоните му.

От морето изскача мъж, висок колкото женска педя, имащ малка медна шапка, ръкавички и секира. Вайнемойнен не вярва на очите си, взима на присмех морското човече. Но джуджето започва да расте, превръща се във великан. Пристъпва тогава исполинът към дървото. Дъбът затрещява, разхвърчават се трески, пада стволът. Освобождават се облаците и небесните светила.

Горепосочената легенда е такава, каквато е описана във финския епос. Среща се обаче и друга версия на историята. Според нея дъбът бил засаден от три момичета, на които денят на сватбите им наближавал. Мислели, че дървото ще им донесе щастие. Дъбът растял, вече никой не помнел девойките, но не намалявала неговата сила. Много облаци се заклещили в короната му, климатът се променил, слънцето и луната също се сблъскали с това препятствие и не могли да преминат. Настанал мрак и студ… От морето изкочило малко човече с миниатюрна златна брадва в ръце и повалило дъба с един удар. Няколко звезди останали заклещени в короната на дъба, който рухнал в небето. Така се родил Млечният път.

______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●

Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...

˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Раждането на Вайнемойнен и засаждането на Земята 5ebeb31088bcb1a926e7566de5806468
Раждането на Вайнемойнен и засаждането на Земята Animated_gif_024_hippo