Сътворението
В началото, на земята нямало нищо. Съществувала само черната бездна Гинунгагап. На север от нея се простирало царството на студа Нифелхейм, а на юг - царството на огъня Муспелхейм. Но ето, че в царството на мразовете бликнал изворът Гергелмир, чиито води дали началото на могъщата река Еливагар. Тя потекла стремително на юг, пропадайки в бездната Гинунгагап. Жестокият студ превръщал водата й в лед, но изворът Гергелмир не преставал да бълва все нови и нови потоци. Ледените грамади растяли и се приближавали все повече и повече до Муспелхейм. Накрая, ледът достигнал толкова близо до царството на огъня, че започнал да се топи. Искрите, излитащи от Муспелхейм се смесили с топящия се лед и му вдъхнали живот. И тогава, над безкрайните ледени простори на Гинунгагап се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество в света. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от крака му се родил шестоглавия великан Трудгелмир. Така било поставено началото на рода на великаните - жестоки и коварни, като леда и пламъка, от които са произлезли. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури. Неговият син Бор се оженил за великанката Бестла, която родила боговете Один, Вили и Ве. На новородените богове не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те се опълчили срещу великана и след дълга и жестока борба, го убили. Имир бил толкова огромен, че в кръвта, която потекла от раните му, потънала кравата Аудумла и всички останали великани. Само внукът на Имир - великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си. Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята - кръгла и плоска. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. Нарекли земята Митгард, (Средна земя/страна). От черепа на Имир създали небесния свод, от костите му - планините, от косите - дърветата в горите, от зъбите му - скалите, а от мозъка - облаците. От искрите, излитащи от огнения Муспелхейм направили звездите и украсили с тях небето. След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. На брега видяли две дървета - ясен и елха. Отсекли ги и от ясена направили мъж, а от елхата - жена. Един от боговете им вдъхнал живот, другият им дал разум, а третият - кръв. Така се появили първите хора - мъжът Аск и жената Ембла. След всичко това, боговете се погрижили и за великаните. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци - ледените великани.



Деветте свята на Игдразил

В основата на вярванията на викингите стои Дървото на мирозданието, наречено Игдразил. То представлява исполински ясен, чиито клони, стъбло и корени олицетворяват деветте царства, обитавани от боговете, хората и другите същества. Дървото само по себе си има символно значение, обхващащо цялата позната реалност. Както е описано в Едите, Один - върховният скандинавски бог, прозрял цялата истина за света, висейки обесен на клоните му, в магически екстаз. Наименованието Игдразил буквално означава "конят на Игр", където Игр е едно от многото имена на Один. Трябва да се посочи, че някои митове се срещат в няколко варианта, и затова няма голяма сигурност, дали някои от световете на Игдразил не съвпадат с други, но с различно наименование. Освен символно значение, световете на Игдразил имали и географско разположение, поне за такова се загатва в някои текстове. То е твърде неуточнено, но все пак свидетелства за едно от тълкуванията на митологията като сбор от предания за действителни лица, вождове и войни от най-древни времена.
Най-високо в короната на дървото е светът на висшите нордически богове - Асгард, обитаван от Асите - небесни богове от расата Аезир.
В короната на Игдразил е също и Ванахейм - градът на другата основна раса богове освен Асите - Ванир. Ваните са подчертано по-земни, в тяхната власт са плодородието, благоденствието, магиите, познанието за бъдещето. Аси и Вани често се противопоставят в митологията, но нерядко създавали общи потомци или някои богове от Ванир живеели в Асгард. Понякога наименованието Асса, освен за представител на расата Аезир, се използва и за обединено наименование на двата клана - Аезир и Ванир.
В короната на дървото е също Алфхейм, понякога наричан и Лиосалфхейм - или градът на светлите елфи.
В средата на стъблото на Игдразил е Мидгард - средната земя. Това е мястото, където живеели хората. Те не са митологически образи и това, което е известно за обитателите на Мидгард, е почерпено най-вече от стари англо-саксонски текстове, като например поемата Беовулф, в която, наред с измислиците, се представят и някои смятани за реални личности и събития от територията на Дания и Южна Швеция.
Йотунхейм е градът на великаните, зли същества от камък или лед. Врагове както на хората, така и на боговете.
Съществували и тъмни елфи, които за разлика от светлите били зли, те живеели в Сварталфхейм. Понякога обиталището им е наричано и Нидавелир.
Нифлхейм се наричал светът на мъглите, леда и студа, свят на мъртвите, управляван от богинята Хел.
Муспел е огнен свят обитаван от огнени великани. Според митологията при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещнал с мразовете на Нифлхейм при Гинунгагап (привидното нищо, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на първото същество - Имир. Имир освен първия леден великан е и важна фигура в нордическата космология, тъй като от тялото му били създаден света. След като водата на Гинунгагап замръзнала отново, ледът бил близан от кравата Аудумла, която хранела Имир. От там се родил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве - богове от расата Аезир.
Най-дълбоко в корените на Игдразил е Хелхейм, някои го смятат за едно и също с Нифлхейм. Вероятно е област в Нифлхейм (възприеман въобще като отвъдното), където живеела богинята на смъртта Хел.


Източници:
http://www.mythology.tribak2007.com
http://asl-bg.com

______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●

Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...

˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Сътворението и Деветте свята на Игдразил 5ebeb31088bcb1a926e7566de5806468
Сътворението и Деветте свята на Игдразил Animated_gif_024_hippo