Като малък имах куче.Първият ми домашен любимец.Казваше се Лъки.Вуйчо ми има вземане-даване с един човек,който развъждаше песове за НСО в един кучкарник.Лъки трябваше да е немска овчкарка,но се оказа нещо мешано,въпреки че,ти да видиш майка му едва не ни изаде(това беше през 1995-та,и аз като един 8 годишен дришлъо и до ден днешен не мога да го забравя).Кучето си беше върха,голям купон.Но уви поради един алкохолик в нашето семейсто в ония времена(сега никой не му обръща внимание) кучето се развали,и то много.Бях 4-ти клас когато ме нападна и майка ми беше принудена да ме откара с такси то пирогов да ме шият.Кучето остана въпреки всичко.После то избяга с песовете от квартала.
И до ден днешен ме е страх от кучета които не познавам.Но някакси след години успях да се изправя срещу този мой стах.И то по какъв начин! Сега си имам една кавказка овчарка.Моето "кученце" е леко пухкаво и е "само" 104 килограма.Кучето ми е радост за семейството ми(вече не сме като в дядовата ръкавичка,както през онези тъмни години)и ужасТ за всички останали,защото все пак си е охранително куче,и не обича чужди хора.Пък като се замисля и аз да съм,и мен ще ме е шубе от такъв звяр.От един месец насам си имам и ново куче.Породата е същата,и стария Джери много е любопитен каква е тази малка скимтящта топка.Малкото зверче е женско и Доня>Майка ми(шефът,охраната и полицията и счетоводителя на къщата) реши да се казва Кристина и на галено Криси.От чий зор идея си нямам.
А щях да забравя,че от една година си имаме и един Персиец,който се появи случайно при нас,защото иначе щеше да си остане без къща.Беше цяло приключение да накараме стария Джери да не го използва за закуска,но след много мъки и приключения разбра,че няма да му го позволим,и накрая се отказа от тази смахната идея.Сега са първи дружки(въх).
Със здраве и да си гледате малките и големи зверчета !
______________________________
Me no Engles.Me das dollars,por favor?