Мориц Корнелис Ешер (1898-1972 г.) е холандски художник, познат със своите гравюри върху дърво, литографии и мецотинто, които изобразяват мозайки, невъзможни конструкции, безкрайни обекти и покрития на равнината. През 1903 г. семейството на художника се преместило в Арнем, където младият Ешер взимал уроци по дървообработка и пиано до тринадесетгодишна възраст.
От 1912 г. до 1918 г. посещавал гимназия, където получил отлична подготовка по рисуване при Ф. В. Хааген. По-късно, през 1919 г. бил приет в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. Първоначално изучавал архитектура, но се прехвърлил в декоративните изкуства, където негов учител бил Самуел Хесурун де Мескита, чиято творческа индивидуалност му повлияла много силно. През 1922 г. придобил опит в графичната техника и особено в печатната графика, Ешер напуснал Академията. През следващите години често пътувал до Италия и там, през 1924 г. се оженил за Джета Умикер.
Младата двойка живяла в Рим до 1935 г., когато политическият климат при управлението на Мусолини станал непоносим и семейството се преместило в Шато дьо Окс, Швейцария, където останали през следващите две години. Ешер се възхищавал и вдъхновявал от италианските пейзажи. Швейцария не му харесала, така че две години по-късно се преместили отново, този път в градчето Юкел, днес част от Брюксел, Белгия. Втората световна война принудила семейството да замине през януари 1941 г. за Баарн, Холандия, където художникът живял до 1970 г.
Най-известните творби на Ешер са тъкмо от този период. През 1970 г. Ешер се преместил в дома за възрастни художници Роза-Спиър в Ларен, северна Холандия, където разполагал със собствено студио. Мориц Ешер починал на 73 години, на 27 март 1972 г.
Още докато бил студент в Академията, Ешер бил запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. нарисувал картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави запълвали плътно равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер изградил и особен афинитет към определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той направил първите си литографии и гравюри върху дърво. През периода 1922-1935 г. се увлякъл по техниките на печатната графика. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стигнал дотам, че подчинил избора на тематиката на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката.
За този период създал около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно сам признава: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат." Достигайки до това осъзнаване, бил споходен от идеи, които нямали нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не можели да бъдат предадени словесно, а можели да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
- "Покрития на равнината"
- "Безгранично пространство"
- "Пространствени окръжности и спирали"
- "Огледални изображения"
- "Инверсии"
- "Многостени"
- "Относителности"
- "Противоречия между плоскост и обем"
- "Невъзможни сгради"
Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". Впоследствие, само веднъж Ешер се връща към старата си страст - овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментирал с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче била твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики, я изоставил. През юли 1969 г. Ешер нарисувал последната работа преди смъртта си - "Змии". Макар и без математическо образование, Ешер имал силно интуитивно и визуално усещане за математиката.
В картините си използвал топологически обекти като листа на Мьобиус, равнинни изображения на невъзможни в тримерното пространство обекти, изграждал някои от картините си върху фрактали и триъгълника на Пенроуз, вплитал крайни и безкрайни повърхнини, правилни многостени, разгъвки на тела, покрития на равнината и умело ги съчетавал с пейзажи, рисунки на животни и портрети.
За дълбокия математически смисъл на творбите му говори математикът Дъглас Хофстетер в книгата си "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка", наградена с Пулицър през 1979 г.
Първото математическо изследване, което художникът направил и което по-късно залегнало в картините му, започнало със статия на Дьорд Пойа за симетрични групи в равнината. Статията вдъхновила Ешер за 43 цветни рисунки на различни типове симетрични обекти, с които направил пълно покритие на равнината.
След 1956 г. изучавал концепцията за представяне на безкрайността в двумерна равнина. Офортите на Ешер му носят слава и през 1955 г. е посветен в рицарство на Ордена "Оранж Насау". През 1958 г. Ешер публикувал статията "Правилно деление на равнината", в която систематично описва как строи математическите обекти в творчеството си.
В статията подчертава: "Математиците са отворили врата, която води към необятни територии". Един от тези математици - британецът Роджър Пенроуз подпомагал Ешер в изучаването на топологическите обекти в математиката. Новото познание било отразено в картините: "Мьобиусов лист", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". В една от статиите си Ешер казва, че особено се "дразни" от плоските фигури: "Правя така, че те да изскачат от равнината".
автор: sphinx
http://blog.bg/
Творчеството му може да видите тук:
http://britton.disted.camosun.bc.ca/escher/jbescher.htm
Уникални са!
От 1912 г. до 1918 г. посещавал гимназия, където получил отлична подготовка по рисуване при Ф. В. Хааген. По-късно, през 1919 г. бил приет в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. Първоначално изучавал архитектура, но се прехвърлил в декоративните изкуства, където негов учител бил Самуел Хесурун де Мескита, чиято творческа индивидуалност му повлияла много силно. През 1922 г. придобил опит в графичната техника и особено в печатната графика, Ешер напуснал Академията. През следващите години често пътувал до Италия и там, през 1924 г. се оженил за Джета Умикер.
Младата двойка живяла в Рим до 1935 г., когато политическият климат при управлението на Мусолини станал непоносим и семейството се преместило в Шато дьо Окс, Швейцария, където останали през следващите две години. Ешер се възхищавал и вдъхновявал от италианските пейзажи. Швейцария не му харесала, така че две години по-късно се преместили отново, този път в градчето Юкел, днес част от Брюксел, Белгия. Втората световна война принудила семейството да замине през януари 1941 г. за Баарн, Холандия, където художникът живял до 1970 г.
Най-известните творби на Ешер са тъкмо от този период. През 1970 г. Ешер се преместил в дома за възрастни художници Роза-Спиър в Ларен, северна Холандия, където разполагал със собствено студио. Мориц Ешер починал на 73 години, на 27 март 1972 г.
Още докато бил студент в Академията, Ешер бил запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. нарисувал картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави запълвали плътно равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер изградил и особен афинитет към определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той направил първите си литографии и гравюри върху дърво. През периода 1922-1935 г. се увлякъл по техниките на печатната графика. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стигнал дотам, че подчинил избора на тематиката на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката.
За този период създал около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно сам признава: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат." Достигайки до това осъзнаване, бил споходен от идеи, които нямали нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не можели да бъдат предадени словесно, а можели да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
- "Покрития на равнината"
- "Безгранично пространство"
- "Пространствени окръжности и спирали"
- "Огледални изображения"
- "Инверсии"
- "Многостени"
- "Относителности"
- "Противоречия между плоскост и обем"
- "Невъзможни сгради"
Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". Впоследствие, само веднъж Ешер се връща към старата си страст - овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментирал с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче била твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики, я изоставил. През юли 1969 г. Ешер нарисувал последната работа преди смъртта си - "Змии". Макар и без математическо образование, Ешер имал силно интуитивно и визуално усещане за математиката.
В картините си използвал топологически обекти като листа на Мьобиус, равнинни изображения на невъзможни в тримерното пространство обекти, изграждал някои от картините си върху фрактали и триъгълника на Пенроуз, вплитал крайни и безкрайни повърхнини, правилни многостени, разгъвки на тела, покрития на равнината и умело ги съчетавал с пейзажи, рисунки на животни и портрети.
За дълбокия математически смисъл на творбите му говори математикът Дъглас Хофстетер в книгата си "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка", наградена с Пулицър през 1979 г.
Първото математическо изследване, което художникът направил и което по-късно залегнало в картините му, започнало със статия на Дьорд Пойа за симетрични групи в равнината. Статията вдъхновила Ешер за 43 цветни рисунки на различни типове симетрични обекти, с които направил пълно покритие на равнината.
След 1956 г. изучавал концепцията за представяне на безкрайността в двумерна равнина. Офортите на Ешер му носят слава и през 1955 г. е посветен в рицарство на Ордена "Оранж Насау". През 1958 г. Ешер публикувал статията "Правилно деление на равнината", в която систематично описва как строи математическите обекти в творчеството си.
В статията подчертава: "Математиците са отворили врата, която води към необятни територии". Един от тези математици - британецът Роджър Пенроуз подпомагал Ешер в изучаването на топологическите обекти в математиката. Новото познание било отразено в картините: "Мьобиусов лист", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". В една от статиите си Ешер казва, че особено се "дразни" от плоските фигури: "Правя така, че те да изскачат от равнината".
автор: sphinx
http://blog.bg/
Творчеството му може да видите тук:
http://britton.disted.camosun.bc.ca/escher/jbescher.htm
Уникални са!
