Поредица: Джорджина Кинкейд

Книга 1 - SUCCUBUS BLUES

Сукуба (съществително) – очарователен и неустоим, приемащ каквато си пожелае форма демон, който съблазнява и доставя наслада на смъртните мъже.
Жалък (прилагателно) – Демон от горния вид, със страхотни обувки и без социален живот. Справка: Джорджина Кинкейд.

Когато става дума за дяволски дела, да бъдеш сукуба изглежда страшно готино. Можеш да бъдеш каквото си пожелаеш. Имаш убийствен гардероб, а купища простосмъртни мъже са готови на всичко само за едно твое докосване. Е, те доста често плащат за това с душите си, но на кого му пука за такива подробности?

Но животът на Сиатълската сукуба Джорджина Кинкейд далеч не е толкова екзотичен. Шефът й е демон от средно ниво в йерархията, който си пада по филмите на Джон Кюсак. Безсмъртните й най-добри приятели не спират да я дразнят за времето, когато се преобрази в демонична богиня, та чак с крила и камшик. Освен това не може да излезе на свястна среща с някое гадже, без да изсмуче част от живота му. Но за сметка на това през деня има супер бачкане като продавачка в местна книжарница, където може да си чете книги безплатно, да се налива с мокачино, както и да се сваля със сексапилния автор на бестселъри Сет Мортенсен, който може да се нарече още: този-за-когото-е-готова-на-всичко-за-да-докосне-но-не-може.

Но мечтите за Сет ще трябва да почакат. Нещо зло се появява в подземния свят на демоните в Сиатъл. И за пръв път всичките й неустоими чарове и съблазняващи хватки, от които мъже си припадат, щом я зърнат, са безсилни, и Джорджина много скоро ще открие, че там някъде бродят същества, които нито Раят, нито Адът искат...

Откъс, книга 1

Превод: Teia

Глава 1

Статистиката показва, че повечето смъртни продават душите си по пет причини: секс, пари, сила, отмъщение и любов. В тази последователност.
Предполагам, че би трябвало да съм насърчителна в такъв случай, след като бях тук, спомагайки за номер едно, но цялата ситуация просто ме караше да се чувствам... ами, евтино. А да се чуе това от мен си беше нещо.
Може би просто вече не мога да бъда съпричастна, размишлявах аз. Мина толкова време. Когато бях девственица, хората все още вярваха, че лебедите могат да оплождат момичета.
Наблизо Хю чакаше търпеливо да преодолея своята сдържаност. Той пъхна ръце в джобовете на добре изгладените си панталони с цвят каки, облягайки масивната си фигура на своя Лексус*
- Не виждам какъв е проблема. Правиш това през цялото време.
Това не беше съвсем вярно, но и двамата знаехме какво има предвид.
Игнорирайки го аз направих вместо това добро шоу, изучавайки заобикалящите ме, не че това оправи настроението ми. Предградията винаги ме отегчаваха. Еднакви къщи. Перфектни морави. Прекалено много практични автомобили**. Някъде в нощта някакво куче отказваше да спре да лае.
- Не правя това, казах най-накрая - Дори и аз си имам стандарти.
Хю изсумтя, изразявайки мнението си относно стандартите ми.
- Добре, ако ще те накара да се почувстваш по-добре, не го определяй като проклятие. Мисли за това като за благотворителен случай.
- Благотворителен случай?
- Разбира се.
Той извади джобния си компютър, който изглеждаше делови, въпреки
неправоверните си настройки. Не, че би трябвало да съм изненадана. Хю беше професионален демон, властелин в това да кара смъртните да му продадат душата си и експерт в договорите и легалните вратички, което би накарало всеки адвокат да скляпа завистливо.
Той също така беше мой приятел. Това един вид даде нов смисъл на поговорката "С приятели като тези..."
- Чуй тези статистики - продължи той, - Мартин Милър. Мъжки пол, разбира се. Кавказки произход. Непрактикуващ лутеранец***. Работи в магазин за игри в мола. Живее в мазето тук - в къщата на родителите си.
- Исусе.
- Казах ти.
- Благотворително или не, все още ми изглежда твърде... крайно. Я кажи пак, на колко беше той?
- На трийсет и четири.
- Иу.
- Именно. Ако ти беше толкова възрастна и не беше правила нищо досега, също би могла да предприемеш отчаяни мерки. - Той сведе поглед към ръчния си часовник. - Е, ще го направиш ли, или не?
Без съмнение държах Хю настрана от среща с някоя готина жена, възрастна наполовина колкото него... с което имам предвид, разбира се, възрастта, на която изглежда Хю. В действителност той прехвърляше един век.
Оставих дамската си чанта на земята и му отправих предупредителен поглед.
- Длъжник си ми.
- Така е. - отстъпи той. Това не са обичайните ми ангажименти, слава богу. Обикновено демоните се "грижеха" за подобни неща, но тази вечер се бяха натъкнали на някакъв проблем със смените. Не можех да си представя кой вършеше това по принцип.
Отправих се към къщата, но той ме спря.
- Джорджина?
- Да?
- Има... още едно нещо...
Върнах се обратно, като тонът в гласа му не ми харесваше.
- Да?
- Той, ъм, един вид имаше специална молба.
Повдигнах едната си вежда и изчаках.
- Виждаш ли, той наистина е в цялото това зло нещо. Знаеш, смята, че ако е продал душата си на дявола... така да се каже... значи би трябвало да изгуби девствеността си с, не знам, с жена демон или нещо такова.
Заклевам се, дори и кучето спря да лае при това изявление.
- Шегуваш се.
Хю не отговори.
- Аз не съм... не. Няма начин да...
- Хайде де, Джорджина. Това не е нищо. Един жест. Малко разкрасяване на нещата***. Моля те? Просто го направи за мен? - той се обърна, натъжен и придумващ. Беше трудно да му се устои. Както казах, той беше добър в работата си. - Наистина съм на тясно... ако можеш да ми помогнеш с това... би означавало толкова много...
Изстенах, неспособна да му откажа при жалкия вид на лицето му.
- Ако някой разбере за това...
- Устните ми са заключени. - Той дори имаше безочието да направи заключващо движение.
Наведох се надолу, предавайки се, и развързах връзките на обувките си.
- Какво правиш? - попита той.
- Тези са любимите ми Bruno Maglis. Не искам да се абсорбират когато се променям.
- Да, но би могла просто да ги преобразиш обратно.
- Няма да са същите.
- Ще са същите. Можеш да ги направиш каквито си пожелаеш. Това просто е нелепо.
- Виж, - настоях аз, - искаш ли да си стоиш тук и да спориш за обувките, или искаш да вляза вътре и да направя от този девственик мъж?
Той присви устни и махна с ръка към къщата. Отправих се с леки стъпки през тревата, чиито стръкове гъделичкаха босите ми ходила. Портата към задният двор, отвеждащ към мазето, беше отворена, точно както ме беше информирал Хю по-рано.
Вмъкнах се в спящата къща, надявайки се да няма куче, и чудейки се самосъжалително как ли бях достигнала това ниско ниво в своето съществуване. Привиквайки към тъмнината очите ми скоро различиха чертите на удобна среднокласова семейна стая: канапе, телевизор, рафтове с книги. Парапетът на стълбите беше от ляво, а коридора променяше пососката си на дясно.
Тръгнах надолу по коридора, променяйки вида си в движение. Усещането ми беше толкова познато, толкова като моя втора природа, че дори не ми бе необходимо да поглеждам външността си, за да знам какво се случва. Дребното ми телосложение се източи на височина, слабата ми структура си остана слаба, но прие по-жилест и здрав вид. Кожата ми избледня до мъртвешки бяло, лекият ми тен изчезна. Косата ми, вече стигаща до средата на гърба ми, запази дължината си, но потъмня до блестящо черно, а ситните къдрици се изправиха.Гърдите ми - внушителни според повечето стандарти – станаха по-огромни, съперничейки си с онези на героините от комиксите, с които този човек несъмнено беше израснал.
Колкото до екипа ми... е, симпатичните спортни панталони и блуза Banana Republic се бяха изпарили. На краката ми се появиха високи, стегнати ботуши от черна кожа, в комплект със съответен потник и пола, към каквато никога не бих била склонна. Заострени крила, рога и камшик завършваха цялостния ми вид.
- О, Боже, - измърморих, инцидентно долавяйки целия ефект в едно малко декоративно огледало. Надявах се никоя от местните жени демони никога да не разбере за това. Те наистина бяха доста изискани.
Извръщайки се настрана от дразнещото огледало, тръгнах към своята дестинация: затворена врата с жълт надпис „Мъже на работа“, закачен на нея в края на коридора. Мислех си, че мога да доловя слабите звуци от видео игра, които пиукаха от другия край, макар че те заглъхнаха незабавно когато почуках.
Миг по-късно вратата се отвори и аз стоях пред мъж с дълга до раменете мръсноруса коса, бързо губеща се на темето му. Голям космат корем надничаше изпод тениската му на Хомър Симпсън, а в едната си ръка държеше пакет картофен чипс.
Пакета падна на земята, когато ме видя.
- Мартин Милър?
- Д-да, - изпъшка той.
Изплющях с камшика.
- Готов ли си да си поиграеш с мен?
Точно след шест минути напуснах жилището на семейство Милър. Очевидно трийсет и четири години не вършат много работа за издръжливостта на някого.


Бележки:

Лексус* - марка автомобил; марка дрехи. В случая – автомобил.
A sport utility vehicle (SUV)** – превозно средство.
Лутеранството** е изповедание следващо Аугсбургската изповед на вярата от 1530, именувано на неговия основател Мартин Лутер. Лутеранската църква е класическата протестантска църква и най-голяма евангелска деноминация.
smoke and mirrors*** - идиом, вид измама чрез объркване. С помощта на красноречие хората се заблуждават вместо да се информират.

Тази поредица нямаше ли да се издава от Ибис? Бяха й купили правата отдавна... Какво става с това издателство?

Чака се,още не е ясно кога точно ще излезе!

Renesita написа:

Тази поредица нямаше ли да се издава от Ибис? Бяха й купили правата отдавна... Какво става с това издателство?

Поставили са други книги на преден план предполагам :pardon: И ги разбирам, мен личчно тази, макар че е от Мийд не ме грабна особено много с тази първа глава. Кой знае, нататък може и да става интересно, но сега засега и да я издадат надали ще си я взема. Не мога да си взимам всичко, което излиза, селектирам най-доброто

Тази поредица незнам отколко време вече я чакам!!
Само обещават а, още не са я издали!!!

Ами знам, от доста време се чака, никоя друга не с абавили толкова... Но бяха обявили последно, че работят по въпроса, така че... предполагам скоро...

Крайно време беше!!! :wasnotme:
Не- помня от колко време я чакам вече.......

Браво на Ибис. Корицата е жестока. Страхотно са се справили този път. :happy:

Cякaш любовтa и бeз товa нe e доcтaтъчно тpуднa! Пpeдcтaвeтe cи дa нe можeтe дa докоcнeтe гaджeто cи, бeз дa изcмучeтe душaтa му. Добpe дошли в cвeтa нa Джоpджинa Кинкeйд – нe оcобeно eнтуcиaзиpaнa от paботaтa cи cиaтълcкa cукубa, която винaги ce озовaвa във виxъpa нa някоя cвpъxecтecтвeнa интpигa.

Ha пpъв поглeд дa бъдeш cукубa e cтpaшно готино. Mожeш дa изглeждaш кaкто cи пожeлaeш. Имaш убийcтвeн гapдepоб, a купищa пpоcто­cмъpтни мъжe ca готови нa вcичко caмо зa eдно твоe докоcвaнe. Е, тe плaщaт зa товa c душитe cи, но нa кого му пукa зa тaкивa подpобноcти?
Hо животът нa cиaтълcкaтa cукубa Джоpджинa Кинкeйд дaлeч нe e толковa eкзотичeн. Шeфът й e дeмон от cpeдно ниво в йepapxиятa, който cи пaдa по филмитe c Джон Кюcaк. Ocвeн товa нe можe дa излeзe нa cвяcтнa cpeщa c някоe гaджe, бeз дa изcмучe чacт от животa му. Hо зa cмeткa нa товa paботaтa й пpeз дeня e cтpaxотнa: зaмecтник-упpaвитeл в мecтнa книжapницa. Taм можe дa cи чeтe книги бeзплaтно, дa ce нaливa c мокaчино, кaкто и дa cpeщнe любимия cи aвтоp – ceкcaпилния Ceт Mоpтeнceн, който можe дa ce нapeчe ощe: този-зa-когото-e-готовa-нa-вcичко-зa-дa-докоcнe-но-нe-можe.
Hо мeчтитe зa Ceт щe тpябвa дa почaкaт. Heщо зло ce появявa в подзeмния cвят нa Cиaтъл. Зa пpъв път нeуcтоимият й чap и тpиковeтe зa cъблaзнявaнe, от които мъжeтe пpипaдaт, щом я зъpнaт, ca бeзcилни. И Джоpджинa много cкоpо щe откpиe, чe тaм някъдe бpодят cъщecтвa, които нито Рaят, нито Aдът иcкaт...

Ето я и корицата на втората книга,която беше пусната преди около минута от Ибис:



Книга 2 - SUCCUBUS ON TOP

Светът на Джорджина Кинкейд е направо скапан. Буквално.

Любовта наранява и никой не знае това по-добре от Джорджина Кинкейд. Достатъчно е само веднъж да целуне гаджето си, за да изсмуче жизнената му сила. Джорджина е сукуба, която получава енергия от удоволствието на мъжете. Не може да се отрече, че промяната на формата и плюсовете на безсмъртието са много яки. И, да, Джорджина още преди векове е избрала да се присъедини към света на мрака. Обаче е абсолютно нечестно задето тя - демон, чиято цел е да съблазнява – не може да се впусне в горещ секс с единствения смъртен, който я приема такава, каквато е.

И не само личният й живот е пълен хаос. Дъг, колегата на Джорджина в местната книжарница, започва да се държи доста странно. Джорджина подозира, че зад това се крие нещо много по-зловещо от двойните кафета в работно време. Малко помощ няма да й е излишна, но Бастиен – очарователен инкубус и неин най-добър приятел сред безсмъртните, е прекалено зает в предградията да корумпира ултра консервативна радиоводеща, звезда на местните медии – и да праща разсейващи флиртаджийски сигнали на Джорджина. Налага й се да работи соло, бързо при това, защото много скоро не само животът на Дъг ще е заложен на карта...



Последната промяна е направена от Black_Cherry на Съб 2 Юли - 15:15; мнението е било променяно общо 1 път

Боже, уникални корици.
Книгите интересни ли са?

Вчера прочетох първа книга и честно казано останах очарована. Имах по-ниски очаквания, но книгата се оказа много добра и интелигентно написана. Знаейки, че главната героиня е сукуба, очаквах едва ли не секс на всяка втора страница и си мислех, че е вероятно това да се очартава един фентъзи порно роман. Нищо такова! Има си сюжет, и то добре изпипан, интелигентно написан и увлекателен - както Ришел Мийд вече се е доказала, че умее да твори. Като човек, който е чел доста книги от жанра, имаше някои неща, свързани с развръзката, които с хода на книгата ми станаха предвидими. Но го отдавам на собствената си фантазия и количеството подобна литература в "стажа си". Е, само ще кажа, че дори и да ми бяха предвидими тези неща, това далеч не направи книгата по-малко интересна. Пак си тръпнех от нетърпение до последната страница какво ще стане с Джорджина и приятелите й, които веднага ми станаха симпатични и с които веднага свикнах. Джорджина е адски готин персонаж, честно казано ми стана от любимите женски персонажи. Самоотвержена е, нито е лигава, нито е глупава, не е наивна и е готова да се раздава за приятелите си (поне доколкото й е възможно, понеже в любовта среща известни затруднения, поради вида си). Държи на онези, които обича и макар да се предполага да е създание на злото, дори и да отговаря на някои от характеристиките, необходими за една сукуба, тя всячески се опитва да постъпва правилно и винаги, когато й е възможно да се държи като човек. В книгата има драматизъм, има и хумор, има мистерии и загадки, някои и други неочаквани обрати и краят й дава заявка за шеметно продължение. Общо взето, в пъти надмина жалките ми очаквания. :yep:

Te!a ,направо ме"засърбяха"ръцете за книгата
Аз съм с"особено мнение" за дългите поредици,но за тази още не съм взела окончателно решение......та още се чудя да я взимам ли,да не я ли
но твоят коментар доста накланя везните към: шЪ се купува

Добавих към корицата на втората книга и резюмето.Иначе на мен тази поредица ми е от любимите.Прочела съм всичките,5 до сега излезли на англ, книги и с нетърпение очаквам и следващата.На български когато излезе си я купих и я препрочетох и макар и да знаех какво става усещах някаква тръпка.Макар,че мен по ме кефи Роман от Сет,просто съм фенка на лошите момчета.

Официалната дата за излизането на книгата е обявена: 29.07

Офф: Тъй като не исках да се получава двоен пост изтрих стария и просто копирах информацията от него

Страхотно. Радвам се, че най - накрая има дата.

Днеска си взех първата книга и останах много доволна. Смятам в скоро време да си взема и втората. Все още не съм я прочела до края, но харесвам както Джорджина, така и Сет.

Уникална поредица