BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.



 
ИндексРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 Любими цитати!

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
~ Mistery writer ~
VIP
avatar

Чете : Всичко, но не и това, което трябва.
Пол : Female
Зодия : Aries
Брой мнения : 6584
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Around the world

ПисанеЗаглавие: Любими цитати!   Чет 15 Юли - 19:29

First topic message reminder :

Тук можe да напишете любимите си цитати от книги, също е желателно да напишете от коя книга и кой е авторът на цитатът ви!

______________________________

Even if the path is a little blurry, KEEP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING
.

Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Zaharka
Шефче
avatar

Пол : Female
Зодия : Cancer
Брой мнения : 5407
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Discworld

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Чет 15 Дек - 22:31

"Само да си посмял да я докоснеш, така ще те подредя, че ще ти трябва джобно ножче да си изчоплиш зъбите от стената. Обещавам ти."
/"Безсъние" - Стивън Кинг/


"Мръсният Стар Рон улови погледа на Патриция и се опомни. Даже и при неговата силно индивидуализирана нормалност той можеше да разбере кога да не насилва износения си късмет."
/"Музика на душата" - Тери Пратчет/


"- Не се заричай, фъстъче - вдигна поглед Ърв към нея. - Не се насилвай. Ще провеш онова, което трябва. Ще провиш най-доброто, на което си способна. И толкоз. Защото Господ най-много обича да предизвиква хората, които казват "никога". Разбираш ли?"
/"Живата факла" - Стивън Кинг/


"Ние можем да решаваме проблемите си, без да отстраняваме причината, а като проектираме пътя за излизането от тях, дори и причината да продължи да съществува."
/Едуард де Боно/


"But she didn't want that anymore. That fear. That loneliness and self-reliance that she'd been wearing like a protective coat of armor for as long as she could remember.
Gazing up into Thomas's eyes, she realized just how much she wanted him. Not just for sex, but wanted his strength and caring, his protectiveness and intelligence."
/"Witch Blood" - Ania Bast/


"Котките са като вещиците. Не се бият, за да убият, а за да победят. Има разлика. Няма смисъл в убиването на противника. Така той няма да разбере, че е загубил. А за да си истинтски победител, трябва да имаш противник, който е победен и при това го разбира. Триумфът над труп не носи наслада, но победеният противник, който ще остане победен до края на нещастния си, скапан живот, е истинско съкровище."
/"Вещици в чужбина" - Тери Пратчет/

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
Върнете се в началото Go down
Christina.
Шефче
avatar

Чете : Първото правило на магьосника
Пол : Female
Брой мнения : 3499
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Сря 11 Апр - 15:42

Господин Лун поднася почитанията си на професор Снейп и го
моли да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
...
Господин Рог изразява съгласието си с господин Лун и би
искал само да добави, че професор Снейп е грозилище.
...
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв
идиот изобщо е станал професор.
...
Господин Опаш желае приятен ден на професор Снейп и го
съветва да си измие косата."
/"Хари Потър и затворникът от Азкабан" - Дж. К.
Роулинг/

:lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :laugh:

______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.




Върнете се в началото Go down
Thea
Шефче
avatar

Чете : Танц с дракони
Пол : Female
Зодия : Taurus
Брой мнения : 5366
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Mezentius House

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Сря 11 Апр - 17:01

@hristina написа:
Господин Лун поднася почитанията си на професор Снейп и го
моли да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
...
Господин Рог изразява съгласието си с господин Лун и би
искал само да добави, че професор Снейп е грозилище.
...
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв
идиот изобщо е станал професор.
...
Господин Опаш желае приятен ден на професор Снейп и го
съветва да си измие косата."
/"Хари Потър и затворникът от Азкабан" - Дж. К.
Роулинг/

:lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :laugh:

ОБОЖАВАМ този цитат! :lmao2:

Цитат :
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв
идиот изобщо е станал професор.
А това ми е най-забавно, Лап е върха! :love:

______________________________
Върнете се в началото Go down
Zaharka
Шефче
avatar

Пол : Female
Зодия : Cancer
Брой мнения : 5407
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Discworld

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Сря 11 Апр - 17:04

Не сте само вие. И на мен ми е от много любимите. Препрочитала съм цялата книга, само и само да стигна до този момент.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
Върнете се в началото Go down
Zaharka
Шефче
avatar

Пол : Female
Зодия : Cancer
Брой мнения : 5407
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Discworld

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Съб 28 Апр - 12:37

"Хората не променят същността си. Само начините, по които я използват."
/"Завинаги" - Маги Стийвотър/


"- Пак книга... - обади се Малинин, който се тресеше край олтара като лист на трепетлика. - Тая работа ми е ясна още от миналия път... С такива сюжети можеш направо да се заринеш... Намерят някоя книга, а там гъмжи от зловещи древни пророчества и всевъзможни ужасии... Скоро ще стигнем дотам, че ще разгърнеш бонбонена обвивка, а на нея ще има подробно описание как да унищожиш света."
/"Епидемия в Рая" - Zотов/


"Интересни неща стават в нашата гора! Съвсем близо до Москва в гората... каква ти гора, в горичката, си живее могъща вещица с библиотека от най-редките книги за делото на Мрака. От време на време спасява деца от идиоти-върколаци."
/"Сумрачен патрул" - Сергей Лукяненко/


"Ако човек иска да промени света около себе си, първо трябва да го опознае."
/"Гласът на острието" - Джо Абъркромби/


"Логън вдигна рамене. Силните думи са за глупаците и страхливците. Калдер може и да е и двете, но Логън не е нито едното, нито другото. Като си тръгнал да убиваш, по-добре се залавяй направо с работата, няма смисъл от приказки. Така само даваш на другия време да се подготви, а това е последното, което ти трябва. Затова Логън остана безмълвен. Калдер можеше да го приеме като проява на слабост, толкова по-зле за него. Битките се изпречваха на пътя на Логън смущаващо често, но той самият отдавна, много отдавна, бе спрял да ги търси."
/"Гласът на острието" - Джо Абъркромби/


"...Целият бе в кръв, но това е добре. Винаги имаше кръв. Но е на колене, а това не е добре. Кървавия девет не коленичи пред никого. Пръстите му намериха цепнатина между камъните на камината, вкопаха се в нея като корените на вековно дърво и издърпаха нагоре тялото му. Кракът го болеше, но той се усмихна. Болката само подклаждаше огъня по-силно. Нещо отпред се раздвижи. Маскирани мъже. Врагове. Следователно, трупове."
/"Гласът на острието" - Джо Абъркромби/

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
Върнете се в началото Go down
Christina.
Шефче
avatar

Чете : Първото правило на магьосника
Пол : Female
Брой мнения : 3499
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Вто 29 Май - 11:35

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

Антоан дьо Сент Екзюпери , "Малкият принц" :heart:

______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.




Върнете се в началото Go down
rosiss
Читател
avatar

Брой мнения : 10
Регистрация : 30.05.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Чет 31 Май - 11:02

Колкото повече - толкова повече - Мечо Пух
Върнете се в началото Go down
Koen
Шефче
avatar

Чете : 'ич ми не е
Пол : Male
Зодия : Aquarius
Брой мнения : 2172
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Сря 10 Окт - 12:56

Пътят на кралете написа:
Не можеш да спреш бурята като духаш по-силно. Не можеш да спасиш хората като убиваш други. Трябвало е всички да станем лекари. До последния човек...

______________________________
"Тъй като не знаеха, че е невъзможно, те го направиха." - Алекс Ровира
"Турците за 500 години не успяха да направят това,което извършиха хамериканските мисионери."
Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава." - Георги Марков
Върнете се в началото Go down
Zaharka
Шефче
avatar

Пол : Female
Зодия : Cancer
Брой мнения : 5407
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Discworld

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Пон 17 Дек - 22:05

"- Не го приемай лично. Повече няма да се омъжа за никого. – Тя му хвърли поглед. – Мисля, че си научих урока първия път. Бракът и аз не се разбираме.
- Не обвинявай институцията на брака. Обвинявай слабоумния си бивш съпруг.
Мира сви рамене.
- Не беше слабоумен. Беше флиртаджия. – Тя изсумтя. – О, съжалявам, имам предвид, че беше пристрастен към секса. Това е клиничният термин на състоянието му. Просто не може да се въздържи. Горкият човек.
- Не. Беше слабоумен – изръмжа Джак.
Мира спря по средата на залата. Обърна се, за да го погледне. Тълпа хора се струпа около тях.
- Защо продължаваш да го казваш?
Джак отговори също толкова неочаквано.
- Защото само идиот би те оставил да си идеш.
Тя се взря в него за един удар на сърцето, а след това каза:
- Тогава това какъв те прави?"
/"Магьоснически огън" – Аня Баст/



"Смяташе, че рискът да му нагреят задника заради пари е много по-голям отколкото заради нещо друго и, тъй като силно бе привързан към задника си, избягваше да го натоварва с излишен стрес."
/"Целувай ме, докато спя" – (Джон Медина #3) – Линда Хауърд/


"…Доста често най-желаните неща идват само след много търпение и борба."
/"Тъгата на сукубата" – Ришел Мийд/


"Животът го бе научил, че има повече шансове за оцеляване, ако не разчита за сигурността си на други хора. Ако разчиташ само на себе си, не можеш да станеш жертва на предателство."
/"Картата на времето" – Феликс Палма/


"- Но въпреки това сте заедно. Или нещо такова.
Той сви рамене.
- Доколкото можем. Може би трябва да продължа напред, но, честно казано, не искам да съм с никого другиго. Приемам това, което е тя. Затова я обичам. Предпочитам да съм с нея като неин помощник, отколкото изобщо да не съм с нея."
/"Сънят на сукубата" – Ришел Мийд/


"Grandma Mazur pulled a .45 long barrel out of her big black patent-leather purse and pointed it at Bella. "You put your finger to your eye and I'll put a hole in your head that's so big you could push a potato through it."
/"Eleven on Top" – (Stephanre Plum #11) – Janet Evanovich/

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
Върнете се в началото Go down
vegenceto
Читател
avatar

Пол : Female
Брой мнения : 11
Регистрация : 20.04.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Вто 19 Мар - 21:56

"Бих могла да се опитам да ти разкажа сюжета, ала то ще е все едно да опиша една катедрала като купчина камъни, които завършват със заострен връх" - "Сянката на вятъра" - Крлос Руис Сафон
Върнете се в началото Go down
beni1979
PRO


Пол : Female
Зодия : Leo
Брой мнения : 1982
Регистрация : 19.07.2010
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Вто 19 Мар - 22:27

Скъпа Роуз,
Един от недостатъците на пробуждането е, че вече не се нуждаем от сън; по същата причина никога не сънуваме. Наистина е жалко, защото ако можех да сънувам, щях да сънувам теб. Щях да сънувам как ухаеш и как тъмната ти коса се плъзга като коприна между пръстите ми. Щях да сънувам колко мека е кожата ти и колко нежни са устните ти, когато се целуваме.
Без сънища, трябва да се задоволя само с въображението си – което е достатъчно богато. Мога да си представя идеално всички тези неща, представям си и какво ще бъде, когато отнема живота ти. Съжалявам, че се налага да го правя, но ти направи избора ми неизбежен. Отказът ти да се присъединиш към мен за вечния живот и любов не ми оставя друг избор, и не мога да позволя някой толкова опасен като теб да живее. Освен това, дори и да те принудя да се пробудиш, вече имаш толкова врагове сред стригоите, че ще се намери някой от тях, който да те убие. Ако се налага да умреш, ше бъде от моята ръка. От ничия друга. Въпреки това ти пожелавам успех на изпитите днес – не че имаш нужда от допълнителна доза късмет. Ако наистина те карат да се явяваш, си е чиста загуба на на време за всички. Ти си най–добрата в цялат група и до довечера ще си дала обет. Разбира се, когато се срещнем отново, ще представляваш много по–голямо предизвикателство – и аз определено ще се наслаждавам. А ние ще се срещнем отново. След дипломирането ще те отпратят от Академията, а веднъж оказала се извън опеката им, ще те намеря. На този свят не съществува място, където може да се скриеш от мен. Чакам момента.
С обич,
Дмитрий” :heart:
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Вто 11 Юни - 1:57

"Бъч сложи ръка на рамото му.
-Чуй ме. Притежаваш вкуса за мода на пейка в парка, междуличностните умения на касапски сатър...
-И това се предполага да ми помогне?
-Остави ме да довърша...
-Какво следва? Да се бъзикаш с размера на оная ми работа?
-Хей, дори и с размерите на молив пак добре се справяш... чувал съм стоновете откъм стаята ти, които го доказват.'


"Ред Сокс сякаш спря да мисли.
-Какво... чакай малко... Какво се опитваш да кажеш, мамка му?
-Да ти го изиграя като сценка ли искаш или какво?
-Не, благодаря... последното, което искам да видя, е как коленичиш пред мен само по хавлия.
-Все едно аз само за това си мечтая."


"Куин потърка късата си коса, която сам бе остригал.
-Не е кой знае какво.
-Е, винаги можеш да си сложиш перука. - Сините очи Джон се присвиха. - И къде са ти железата?
-В шкафа с оръжията.
-Нямам предвид оръжията, а онова, което носеше по лицето си."


"Ала не само той беше в тежко състояние. Докато влизаше в стаята с олюляваща се походка, Бъч удари главата му в касата на вратата.
-Мамка му!
По дяволите... извинявай.
-Капка... в морето. - Ви изохка, когато в слепоочията му затуптя болка, толкова силна и ритмична, сякаш свиреше на барабани "Добре дошли в джунглата"."

" Вишъс изкрещя.
Единственият по-силен звук бе изпукването, когато ставата му дойде на мястото си. Последното, което видя, преди да напусне хотел "Съзнание", бе как Джейн обърна панически глава. В очите й имаше див ужас, сякаш най-страшното, което можеше да си представи, бе как той страда...
И тогава Ви разбра, че все още я обича."

Всички са от "Неукротима любов" на Дж. Р. Уорд.

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!


Последната промяна е направена от renesme_cullen на Нед 27 Окт - 15:07; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Нед 14 Юли - 12:06

- Запази любовните си признания за по-късно и дай на лелчето възможност да се овладее - предложи Галоуглас.
- Защо всички се чувстват длъжни да ми дават акъл как да се оправям със собствената си жена? - скастри го Матю. Пукнатините в сомообладанието му започваха да си личат.
- Наистина не знам - отвърна искрено Галоуглас. - Тя малко ми напомня за баба. Съветваме денонощно Филип как да я контролира. Не че той ни послуша.



Лодката пое през реката и Матю ме стисна още по-здраво. Дори лодкарят ахна пред скоростта.
- Няма нужда да привличаме вниманието към себе си, Галоуглас - скастри го остро съпругът ми.
- Искаш ли ти да гребеш, а аз ще топля жена ти? - Матю не отговори и племенникът му поклати глава. - И аз така си помислих.



- Добре, Даяна. Ще оставим вещиците на теб. Но никакви лъжи - реши Матю - и никакви тайни. Един от хората в тази стая ще трябва да знае къде си във всеки един момент.
- Матю, не можеш... - възрази Уолтър.
- Доверявам се на преценката на жена си - заяви твърдо съпругът ми.
- Така казва и Филип за баба - промърмори Галоуглас под нос. - Точно преди да се изсипе адът на земята.


- Вампирите възприемат времето различно от топлокръвните - каза той. Все още не желаеше да ме пусне.
- Колко е дълга вампирската минута? - попитах и се сгуших под брадичката му.
- Трудно е да се каже - промърмори Матю. - Нещо между обикновената минута и вечността.


-Освен това е ходил в замъка и с мен - обади се Пиер от прага. - Не исках някой ден да тръгне сам да скита и да се изгуби.
- И къде по-точно го заведе, Пиер? - ледено попита Матю. - В тронната зала, за да поскача върху трона ли?
:lmao: :lmao: :lmao: 


Даяна,
Ти си всичко, за което сме си мечтали, че ще станеш един ден. Животът в силната основа на времето. Смъртта е само нишката за бродиране. И благодарение на децата ти и децата на децата ти аз ще живея вечно.
Татко.


'Нощна сянка' от Дебора Харкнес.

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Пет 19 Юли - 2:01

- Да не купи някоя моя снимка? - попитах.
- Някоя ли? - изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.
- Защо, две ли купи?
Той присви очи.
- Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.


- Няма ли аз да карам?
- Не. Аз ще карам.
- Не одобряваш ли как шофирам? Само не ми казвай, че знаеш колко съм изкарала на писмения изпит... Не бих се изненадала, при твоята склонност към следене. - Може би знаеше, че едва съм издържала теста.


- Господа, гвоздеят на вечерта! - изкънтя гласът на церемониалмайстора над шумотевицата на разговорите. - Моментът, който чакате всички! Тези дванайсет прелестни дами се съгласиха да продадат първия си танц на онзи, който предложи най-висока цена!
[...]
- За добра кауза е! - прошепна ми Мия, доловила смущението ми. - Пък и Крисчън ще спечели - засмя се тя. - Не мога да си представя, че ще допусне някой да предложи повече от него. През цялата вечер не откъсва очи от теб.
[...]
- Виждаш ли? Забавно е! - прошепна Мия. - Но все пак се надявам, че Крисчън ще те спечели... Нямаме нужда от мелета - добави небрежно.


- Не ме безпокоиш, бебчо.
- Сам ли си?
- Не. В момента шестима души ме зяпат и се чудят с кого разговарям.
"Мамка му..."
- Наистина ли? - паникьосах се аз.
- Да. Наистина. Моята приятелка - оповести той настрани от джиесема.
"Божичко!"
- Сигурно всички са те смятали за гей, нали знаеш.
Крисчън се засмя.
- Да, сигурно.


- Какво да направя, за да те накарам да проумееш, че няма да си отида? Какво да ти кажа?
Крисчън впери очи в мен и пак видях в тях страха и мъката му.
- Има едно нещо, което можеш да направиш.
- Какво? - изсумтях аз.
- Омъжи се за мен - прошепна Крисчън.


- Ще си обуеш ли дънки или нещо друго?
О, я стига.
- Това са само крака, Крисчън.
[...]
- А ако бяхме на плажа? - опитах по друг начин.
- Не сме на плажа.
- Щеше ли да възразиш, ако бяхме?
Крисчън се замисли за миг, после каза:
- Не.
Ухилих му се.
- Е, просто си представи, че сме там.

"Петдесет нюанса по-тъмно" - Е Л Джеймс <3<3<3

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Върнете се в началото Go down
beni1979
PRO


Пол : Female
Зодия : Leo
Брой мнения : 1982
Регистрация : 19.07.2010
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Пет 19 Юли - 7:52

- Погледни го от добрата страна – той пришпори майка ми с дяволско намерение. – Ако ни оставиш, може би ще й омръзне от мен с времето. Но като ни насилваш да избягаме ми даваш няколко други алтернативи...- остави изречението да виси.
- Сякаш вярвам на нещо, което кажеш – изстреля тя в отговор. - Ще бъде най-добре за всички ако просто се промушиш с кола сам и умреш веднъж завинаги. Ако наистина я обичаш, ще го направиш.
Боунс я погледна измъчено, а след това даде воля на гнева си:
- Знаеш ли какъв ти е проблема, Джъстина? Отчаяно се нуждаеш от едно здраво чукане.
Отпих глътка джин, за да прикрия смеха си, който си проправяше път навън. Господи, бях си го мислила веднъж, бях си го мислила хиляди пъти!
Тя изсумтя разярено. Боунс я игнорира.
- Не че ти предлагам себе си. Дните ми на курва свършиха през седемнадесети век.
Джина внезапно се просмука в дробовете ми, когато ахнах. Той не каза ли току-що на майка ми за бившата си професия; Боже Господи, нека не съм чула правилно!
Но бях, а Боунс продължи:
- ... но имам приятел, който ми дължи услуга и може да бъде убеден да... Котенце, добре ли си?
Бях спряла да дишам веднага след като той беше признал предишната си професия. Добавете това към алкохола заседнал в дробовете ми и не, не бях добре.
Майка ми беше разсеяна. Порой от обиди избухна от гърлото й.
- Мръсен, деградирал, блудстващ педераст…
- Не е ли това ретроспекция към детството й? По-загрижена си за себе си отколкото за дъщеря си, проклета жено; не виждаш ли, че се задави?
Боунс ме потупа по гърба, когато се закашлях, за да изхвърля джина от трахеята си. Първият дъх ме изгори, когато излезе. Очите ми се насълзиха обилно, но поне бях способна да поема още един болезнен дъх, после още един.
Сигурен, че дишам отново, Боунс започна оттам, откъдето бе спрял:
- Не съм педераст, Джъстина. Клиенти ми бяха жени, не мъже. Просто исках да уточня това, не искам да мислиш нещо невярно за мен. Естествено, ако не се доверяваш на препоръките ми за чукането, мисля че приятелят на дъщеря ти, Хуан, ще се навие на тази трудна задача...
- Това беше! - изпищя тя, отваряйки рязко входната врата.
- Върни се скоро – каза той след нея, когато я затръшна зад себе си достатъчно силно, че да разклати прозорците.
- Отива право при Дон.- гласът ми беше пресипнал от случайния ми опит да дишам джин.
Боунс само се ухили.
- Не, няма. Тя е ядосана, но е хитра. Отрази й се добре да те види да заставаш срещу нея. Ще притихне за малко и ще чака възможност. Въпреки това, което ти каза, тя никога няма да рискува да те изгуби. Тя си няма никого другиго и го знае.
Не бях убедена.
- И все пак трябва да си пазиш гърба. Могат да изпратят екип след теб.
Боунс се засмя.
- От кой край? Трябва да пратят малка армия, за да ме притиснат, а и ще ги чуя да идват. Не се тревожи, любима. Не съм толкова лесен за убиване. Сега, с това ли искаш да си облечена или искаш да сложиш нещо друго?


На крачка от гроба - Джанин Фрост
Върнете се в началото Go down
beni1979
PRO


Пол : Female
Зодия : Leo
Брой мнения : 1982
Регистрация : 19.07.2010
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Нед 4 Авг - 13:22

- Ако ме научиш да ругая на руски, може да го разбера по-добре.
- И без това вече достатъчно ругаеш.
- Ами искам да се изразявам по-цветисто.
- О, Роза ... - Той въздъхна, а аз само потръпнах. "Роза" беше моето име на руски. Дмитрий рядко го използваше. - Ти и без това се изразяваш по-цветущо от всеки друг, когото познавам
    
Върнете се в началото Go down
leidy_mimi
Активен
avatar

Пол : Female
Зодия : Cancer
Брой мнения : 147
Регистрация : 01.01.2011
Местожителство : Градчето на тепето

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Пон 12 Авг - 16:03

Майкъл Конъли - Блондинка в бетона
- Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това не ме засяга? Днес се решава всичко, а ти се мотаеш тук с вид, като че ли си спал в колата, и заявяваш, че не те засяга.
- Аз съм спокоен, Белк. Наричам го Дзен и изкуството да не ти пука.



Рейчъл Кейн - Балът на глупците
- Така - промърмори. - Какво ще кажеш за една приятна, цивилизована партия шах?
От втория етаж се чу някакво тупване, последвано от приглушено кискане. При това точно от там, където се намираше стаята на Ева.
- Хей! - провикна се Шейн. - Поне спрете саундтрака към порнофилма! Ние тук се опитваме да се концентрираме!


- Това е най-големият айпод, който съм виждала - заяви Клеър, което го накара да се задави с бирата си. - Шегувам се. И преди съм виждала джубокс.
- Започвам да се съмнявам, като те гледам с какво настървение го зареждаш с монети...


- Маската ви, госпожице. - Беше обикновено домино, но в същите червени и черни цветове като костюма й. - Можеш ли да направиш странично колело? Задно премятане?
Тя го погледна безпомощно.
- Аз съм зубър смотаняк, а не акробат или мажоретка.
- Жалко и за това.


Тя беше превърнала Шейн в свое куче, с пухкава кучешка маска, която той бе надянал на лицето си.
- Дишай - нареди й Миърнин. - На мен самият не ми помага, но съм чувал, че се отразява добре на човешките същества.



Алън Милн - Мечо пух
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!



Ришел Мийд - Ледено ухапване
- Тогава ми отговори как ще решиш следната задача: да допуснем, че отново си наумиш да я отведеш оттук, за да я отведеш в някой търговски център. И докато си там, един стригой те нападне. Какво ще направиш?
- Зависи от това в какъв магазин сме.



Лоръл К. Хамилтън - Усмихнатият труп
Зомбитата могат да ходят и дори да говорят, но са си ного, ама много умрели.


Погледнах към Жан-Клод.
- Той е единствен по рода си.



Лоръл К. Хамилтън - Циркът на прокълнатите
Има един куп начини да се минава зад ъгли, чиято отсрещна стена не виждаш, и нито един не е глупакоустойчив.



Лоръл К. Хамилтън - Кафенето на лунатиците
- Ако лайното падне във вентилатора, цялата работа може да свърши като "Хамлет".
- Как така като "Хамлет"? - попита Стивън.
- С всички мъртви - отвърнах аз.


Ако въобще успея да се омъжа и съпругът ми ми изневерява, няма аз да съм изчезналата.



Лоръл К. Хамилтън - Убийствен танц
Имаше три типа хора на партито на Катрин - живи, умрели и периодично космати. От осемте живи, шестима бяха хора, за другите двама не съм сигурна, включително и за себе си.



Лоръл К. Хамилтън - Синя луна
Всички мъже от фамилия Зееман бяха путьовци - така де, под чехъл, съжалявам.



Лоръл К. Хамилтън - Обсидианова пеперуда
Стига да иска, може да изглежда безобиден. Той е съвършен актьор, но очите го издават, освен ако не поработи върху това. Ако те са огледало към душата, значи Едуард е загазил, защото вкъщи няма никой.


- Леле, наистина си директна.
- Тя е твърде директна дори и за мъж - обади се Едуард. - За жена е като стенобойна машина.


- Не планирам да убия някой от тях, Едуард, ако за това намекваш.
- Не мога да кажа, че не съм разочарован - каза Едуард. - Смятам, че трябваше лично да убиеш Жан-Клод, преди всичко да стигне толкова далеч.
- Говориш за убийството на някой, който е мой любовник от повече от година, Едуард. Ти може и да можеш да удушиш Дона в леглото й но аз не бих могла да спя след нещо такова.
- Обичаш ли го?
...
- Да, мисля, че го обичам.
- Обичаш ли Ричард?
...
- Да, обичам Ричард.
- Каза, че мислиш, че обичаш вампира, но просто отговори с "да" за Ричард. Убий вампира, Анита. Аз ще ти помогна.


Едуард ми се доверяваше с повече от живота си. Доверяваше ми се, че ще се уверя, че е напълно мъртъв. За човек като Едуард, нямаше по-голямо доверие от това.
Никога нямаше да пазаруваме заедно или да изядем цяла торта, докато се оплаквахме от мъжете. Никога нямаше да ме покани в дома си на вечеря или барбекю. Никога нямаше да бъдем любовници. Но имаше много голяма вероятност един от нас да бъде последният човек, който другият ще види преди да умре. Не беше приятелство по начин, по който повечето хора го разбираха, но беше приятелство. Имаше няколко човека, на които се доверявах с живота си, но няма никой друг, на който да се доверявам със смъртта си. Жан-Клод, и дори Ричард, биха се опитали да ме задържат жива от любов или от нещото, което минаваше за нея. Дори семейството ми и всичките ми други приятели, биха се борили да ме задържат жива. Ако исках да смърт, Едуард би ми я дал. Защото и двамата разбирахме, че не смъртта беше това, от което се страхувахме. А животът.


- Бернандо Петнист-Кон, Анита Блейк.
Държеше чаршафа с дясната си ръка и изглеждаше леко объркан, когато пусна куфара и започна да прехвърля всичко в другата ръка. Чаршафът се свлече отпред и ми се наложи да обърна главата си настрани, бързо.
Продължих да държа главата си обърната, защото се изчервявах и исках тъмнината да го прикрие. Махнах вяло с ръка зад мен.
- Ще си стискаме ръцете после, когато си облечен.
- Видяха ти се чарковете - чух гласа на Едуард.
...
-Ти си скромна. Очаквах доста неща от описанието на Едуард, но скромността не беше едно от тях.
Извърнах се бавно, а той беше застанал твърде близо, нахлувайки дяволски много в личното пространство. Изгледах го кръвнишки.
- Ти какво очакваше? Вавилонската курва? - Бях засрамена и се чувствах неудобно, а това винаги ме вбесяваше. Гневът пролича в гласа ми.


- Ама наистина си кучка, нали?
Кимнах.
- Не ме дразни и аз няма да те дразня.
- Става - каза той. Усмивката му се разшири - сега, разреши ми да ескортирам снежнобелия ти задник до трапезарията.


- Ти сигурно си Олаф. Не разбрах фамилията ти. Аз съм Анита Блейк.
...
Опитах отново. Аз съм извънредно упорита.
- Ехо, Земята до Олаф - ...
- Какво става, Бернандо? Той говори, нали?
Бернандо кимна.
- Говори.
Отново насочих изцяло вниманието си към Олаф.
- Просто няма да ми говориш, така ли?
Той само се взираше в мен.
- Мислиш си, че като не чувам нежния ти глас, това е някакво наказание? Повечето мъже са такива дърдорковци. Тишината е приятно разнообразие. Благодаря, че си толкова внимателен, Олаф, скъпи - ...
- Не съм ти "скъпи" - ...
- То говори! Поспри сърце!
...
- Е, Олаф, мили, някой трябва да ви помогне, защото и тримата не сте измислили нищо относно осакатяванията.
По врата му пропълзя розовина и стигна до лицето.
- Не ме наричай така.
- Как? Мили?
Той кимна.
- Предпочиташ любими, сладкишче, тиквичке?


- По времето, в което съм се появила, по-голяма част от фамилията, с изключение на баба ми, са били в тази страна от толкова дълго, че не са имали акцент, но чичо Ото никога не загубил своя.
- Сега е мъртъв. - Олаф произнесе изречението като полу-въпрос и полу-изречение.
Кимнах.
- Как е умрял?
- Прабаба Блейк твърди, че леля Гертруд се е заяждала с него до смърт.


На много малко полицаи им харесваше цивилни да им се месят в случаите. Аз не бях просто цивилна. Аз бях жена, и то такава, която лови вампири; това си беше тройна заплаха, нямаща равна на себе си. Бях цивилна, жена и откачалка.


Очите ми се затвориха веднъж, после се отвориха. Едуард беше там. Наведе се над мен и прошепна:
- Да пълзиш през храстите по корем заплашвайки да отрежеш топките на мъж. Такъв упорит задник си.
Гласът ми прозвуча слабо дори на мен:
- Трябваше да спася твоя задник.
Той се наведе към мен и ме целуна по челото, или може би съм сънувала тази част.


Притискаше тялото си по дължина към моето, едната му длан обхващаше обърнатата ми глава, другата се плъзгаше надолу галейки формите ми. Може би се дължеше на кръвта, но никога не съм опипвала пържолата си, докато я ям.



Лоръл К. Хамилтън - Нарцис в окови
Зербовски ме гледаше така, сякаш никога преди не ме беше виждал.
-Какво? - попитах враждебно.
- Никога преди не съм те виждал да бъдеш толкова... нежна с някого.
Това ме стресна.
- Виждал си ме да целувам Ричард преди.
Той кимна.
- Онова беше страст. Това е... - Той поклати глава поглеждайки към Жан-Клод, после обратно към мен. - Той те кара да се чувстваш в безопасност.
С потрес разбрах, че беше прав.

Дж. Р. Уорд - Тъмна любов
Рот беше слисан.
При това не беше от вампирите, които можеш да смаеш лесно.
Мамка му.
Тази жена получовек беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти.


Ако сексът беше храна, Рейдж щеше да страда от затлъстяване.


Мъжът бръкна под якето на Рот и започна да вади оръжията му. Три метални звезди, автоматичен нож, пистолет, верига.
- Господи Исусе - промърмори ченгето, като пусна стоманената верига на земята при другите неща. - Имаш ли документ за самоличност? Или с тези тринайсет килограма оръжия, които си скрил, не ти остана място за портфейла?


- Мога ли да ви помоля за една услуга? - запита икономът.
Господин Нормален кимна енергично.
- Донеси ни още един поднос от тези и ще убием когото поискаш.
Да, всъщност този тип все пак не беше съвсем нормален. Изглежда такъв само в сравнение с другите.
Икономът се усмихна, сякаш развълнуван от тези думи.
- Ако ще убивате този човек, ще бъдете ли така любезни да го направите в задния двор?
- Няма проблем - каза господин Нормален и налапа още една палачинка...


- Тор, успокой се. Аз съм жена, плача на сватби. Влиза в работната ми характеристика.


- Да - каза Рейдж. - Единственото, което искам, е една свястна жена. Но предполагам, че докато я намеря, ще трябва да се задоволя с количеството вместо с качеството. Животът е адски гаден, нали?



Дж. Р. Уорд - Вечна любов
- Добре, голямо момче, вече можеш да си легнеш.
О, да. Легло. Леглото е нещо хубаво.
- Виж кой е тук. Сестра Вишъс.


- Влизаш във форма, ченге.
- О, хайде сега! - усмихна се Бъч. - Не позволявай на онзи душ, който взехме заедно, да замъглява разсъдъка ти.
Рейдж му подхвърли хавлия.
- Само отбелязвам, че биреното ти коремче се е стопило.
- То беше от скоча. И не ми липсва.


- Въпросната представителка на нежния пол ме изхвърли от дома си рано тази сутрин, след като нарани сериозно егото ми.
- Какво оръжие използва?
- Неласкаво сравнение между мен и бездомно куче.
- О! - Бъч започна да усуква тениската в другата посока. - И ти естествено умираш от желание да я видиш отново.
- Да.
- Достоен си за съжаление.
- Знам.
- Но при мен е дори по-зле. - Ченгето поклати глава. - Снощи... отидох с колата до къщата на брата на Мариса...
- Нека позная. Висял си там с надеждата да я зърнеш...
- В храстите, Рейдж. Седях в храстите. Под прозореца на спалнята й.
- О! Това е...
- Да. В стария си живот можех да се арестувам за тормоз...


Той въздъхна дълбоко.
- Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.
После се усмихна.
Тя се засмя силно и внезапният звук накара всички глави да се обърнат.
Дръжката на черешата беше завързана спретнато около единия от кучешките му зъби.


Тя се усмихна.
- Ти си манипулатор.
- Предпочитам да мисля за себе си като за умел стратег, който внимателно планира крайния резултат.


- Казах ти, нямам нищо против него. - Засмя се тя. - Той е толкова сладък, прилича малко на Годзила. И ще го приема като добра сделка - давам едно, получавам две.



Дж. Р. Уорд - Пробудена любов
- За какво ти е тази превръзка тогава?
- Кара задникът ми да изглежда по-малък.


Фюри лежеше в огромно легло, свързан с толкова много апарати, че самият той приличаше на машина.
Обърна глава към него.
- Защо си станал, Зи?
- За да създам главоболия на персонала. - Затвори вратата и се приближи до леглото. - Всъщност реагират наистина бързо.



Дж. Р. Уорд - Споделена любов
- И още как. Обмислям дали да не навляза в строителния бизнес, та реших да поразгледам банята. Превъзходна работа са свършили с плочките. Трябва и ти да ги погледнеш.
- Какво ще кажеш да те заведа в леглото?
- Първо искам да хвърля едно око на тръбите.
Зад усмивката на Ви ясно се четяха респект и възхищение.


- Нали знаеш, че лесърите те отвлякоха?
Бъч вдигна изранената си ръка.
- А пък аз си мислех, че съм бил в някой спа център.


- Почакайте - каза Бъч, мислейки си за глимера. - Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така
- Играе си с огъня - промърмори Ви под носа си. - Играе си с шибания огън.
Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.
- Би трябвало да те убия още сега.
- Съжалявам, но това е важно...
- Човеко, ти си потресаващо арогантен - изплющя гласът на Скрайб Върджин. - И изобщо не се покайваш за това, нали?


Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. Начаса се обърна и се втурна обратно в банята.
- Какво? Какво...
- Оплешивявам!
Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.
- Какви ги дрънкаш? Косата ти си е на мястото...
- Не по главата! По тялото, идиот такъв!
Вишъс погледна надолу. Космите по краката и тялото на Бъч бяха започнали да падат и около канала на пода вече се бе натрупала купчинка тъмнокафяв мъх.
Ви избухна в смях.
- Погледни го от хубавата му страна - сега поне няма да ти се налага да си бръснеш гърба, когато започнеш да остаряваш. Край на обезкосмяването за теб.
Вишъс изобщо не се учуди, когато Бъч го замери с един сапун.



Дж. Р. Уорд - Освободена любов
- Тази сценка не я ли разиграхме съвсем наскоро? - промърмори Ред Сокс на пациента. - Само дето аз бях в леглото. Да приемем, че сме квит, и да сложим край на тези глупости.
Ледените, ясни очи се отместиха от нея и се насочиха към приятеля му. Все още беше намръщен.
- Изглеждаш ужасно.
- А ти си като Мис Америка.


- Дойдох да проверя да не си умряла.
Джейн нямаше как да не се усмихне.
- Боже, Манело, не е нужно да си такъв романтик.
- На нищо не приличаш.
- А сега и комплименти. Стига. Караш ме да се изчервявам.


- Your name. My back. I can't fucking wait.
Jane whistled under her breath.
- Do I get to do it?
He barked a laugh.
- No.
- Come on. I'm a surgeon I'm good with knives.
- My brothers will do it - well actually I guess you could do a letter too. Mmm that gets me hard. - He kissed her. - Man you are so my kind of girl.



Дж. Р. Уорд - Свещена любов
- Косата ти е като на момиче - обяви господин Д.
- А ти миришеш на пяна за вана. Аз поне мога да се подстрижа.



Дж. Р. Уорд - Отмъстена любов
Бостънският изговор на ченгето прозвуча като от високоговорител.
- Рапунцел, ще разпуснеш ли косите си за мен?


- Току-що хвърли върху мен половин кола, без да кажеш друго освен реплика от "Мисис Даутфайър".
- Вкарай ръцете си в действие като добро момиче и се справи с положението.


- Искам всички да тръгнете да го търсите из града, но преди това нека чуем последните новини от нашата Кейти Курик (Американска журналистка, специален кореспондент за новините на ABC). - Той кимна към Вишъс. - Кейти?
Погледът на Ви беше равносилен на протегнат среден пръст, но той се зае със задачата си!


Ангелът се изправи, изруга и разтърси крака.
- Да, имам предвид... как, по дяволите, можеш да седиш толкова дълго тук? Вече не си усещам задника.
- Да, мозъчната парализа е сериозен проблем.


- Рот! - Ръката й се настани върху члена му.
- О, мамка му... - Тазът му се стена и потръпна напред.
Тя се разсмя полугласно.
- Любовните слова, изричани от теб, могат да направят всеки шофьор на камион горд.


За смъртните единственото достъпно безсмъртие беше тяхното поколение.



Дж. Р. Уорд - Пътеводител за просветени
-> Негово кралско височество Рот, син на Рот:
Първото, което й каза: "Реших, че трябва пак да опитаме."
И какво ти отговори тя: "Кой си ти?"


-> Дистройър, потомък на Рот, син на Рот
известен още като Бъч О'Нийл:

Предпочитано оръжие: Остър, духовите сарказъм."
Любим цитат: "Лошите дела, също като красотата, са в очите на гледащия."



Има и още тоооолкова много, но не всички съм си ги записала, а сега не ми се търси :bigsmile:

______________________________

... Помислих си, че в крайна сметка
инстинктите, които движат битката
и секса, не са кой знае
колко различни. Всички извираха
от животинското в нас...








... Отпуснах глава върху гърдите на Дмитрий,
намирайки покой в топлината му.
Той ме целуна по челото и
прокара пръсти през косата ми.
- Обичам те, Роза. - Целуна ме отново.
- Винаги ще бъда с теб.
Няма да позволя да ти се случи нещо.
Върнете се в началото Go down
misskiss
Читател
avatar

Чете : 50 Shades of Grey, Vampire Academy
Пол : Female
Брой мнения : 10
Регистрация : 20.08.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Вто 10 Сеп - 14:50

"Необходими са много проби, преди да се достигне съвършенството. - Млъкна и размисли. - Е, изключение правят родителите ми. Те са успели от първия път."
- Ейдриън

"Аз и цигарите ми излизаме отвън. Поне те ми демонстрират известно уважение."
- Ейдриън


"О, ти никога не би ме наранила. Лицето ми е прекалено красиво."
- Ейдриън

"Имам нужда от питие... Да, точно това искам. Да помогна на гаджето си да си върне старото гадже, имам нужда от две питиета."
- Ейдриън

"Боже мой, Сеидж. Очите ти. Как никога не съм ги забелязал? "
...
"Красиви са. Ти си красива."
- Ейдриън

- Мразя, когато ти си разумният. Това е моя работа. - Ейдриян ме погледна шокирано.
- Роуз, - каза той, опитвайки се да запази тона си сериозен, - мога да измисля много думи, с които да те опиша, като за начало секси и страстна. Знаеш ли коя обаче не е в списъка? Разумна.

Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е хванат абсолютно и тотално неподготвен.

- Тук ли е Ейдриън?
- Кой?
- Ейдриън. Висок. Кестенява коса. Зелени очи.
Тя се намръщи.
- Да не би да имаш предвид Джет?
- Аз... не съм сигурна. Пуши ли като комин?

"- Да не би да ревнуваш, малък дампир?
Отново го погледнах.
- Не. Ако те ревнувах, отдавна щях да съм откачила, имайки предвид всички момичета, с които се занасяш."
(Ейдриън и Роуз)


В гърдите ми изригна изграряща агонизираща болка и нямах представа как да я угася. Едно беше да приема, да се примиря, че не мога да го имам. Но съвсем друго бе да осъзная, че някоя друга можеше.

Осъзнах, че не можеш да обичаш насила. Любовта или я има или я няма. И ако я няма трябва да умееш да си го признаеш.

Когато погледнах в очите му, видях без никакво съмнение, че той ме обича повече от всичко на света, че аз бях неговото спасение, както и той моето.

Роза. Името, с което само той ме наричаше.

Гласът, който чувах, когато заспивах нощем, гласът, който веднъж ми каза, че ме обича...

Кристиан не би рискувал живота й, макар че тя беше права.

Сърцето ми се пръсна. Целият ми свят рухна.
"Ти ще загубиш това, което цениш най-много..."
Не за мен е говорила Ронда . Нито дори за живота на Дмитрий.
"Което цениш най-много..."
Говорила е за неговата душа.

" Ако си позволя да те обичам, аз няма да се хвърля пред нея. Ще се хвърля пред теб. "
- Дмитрий

-Бягай! - изкрещя ми отново.
И аз побягнах с лице, обляно в сълзи.

- Къде отиваш? - попита ме.
- Да разбия нечие сърце. - отвърнах.

"Шах и мат, кучко!"
- Роуз


"Мхм, съжалявам. Нали се сещаш – момичешки неща. – И под момичешки имах предвид влизане с взлом."
- Роуз

- Госпожице Хатауей, какво означава всичко това?
- Тръгвам си - осведомих я. - Напускам. Отписвам се. Все едно.




______________________________

- Къде отиваш? - попита ме.
- Да разбия нечие сърце. - отвърнах.

Шах и мат, кучко!
- Роуз
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Съб 14 Сеп - 15:38

- Не успях да ти дам цялата информация, от която се нуждаеш. - Преразказването на уроците му бе помогнало на Сайлъс да се посъвземе. - Ти непрекъснато ми ръмжеше.
- А ти ме нарече извращение. - Кучешките зъби на Рен се бяха издължили. - Какво очакваше? Да те целуна?
Мейсън се прокашля.
- Определено можеш да си хванеш нещо по-добро.


- Мъртви ли сме? - От шепота на Мейсън разбрах, че действието на магията е отминало.
Неспособна да се сдържа, се преобразих и се разсмях.
- Не.
- А, добре. - Мейсън също се засмя.

- О, я млъквай. - Адна изгледа сърдито брат си. - Все още си в списъка ми с хора, на които съм сърдита. Не си мисли, че ще ти се размине, ако се съгласяваш с мен за всичко.
Рен хвърли кос поглед към Конър.
- Води си списък, така ли?
- Не се притеснявай - отвърна Търсачът. - Аз съм в него от години.

Затворих очи и изпратих един последен зов, надявайки се да достигна до ума на Рен.
- Обичам те.
Ала той си бе отишъл.

"Кървава роза" - Андреа Креймър

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Върнете се в началото Go down
Koen
Шефче
avatar

Чете : 'ич ми не е
Пол : Male
Зодия : Aquarius
Брой мнения : 2172
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Пон 23 Сеп - 1:07

"А кой основа вашата дванадесета държава през 681г, дето стана най-голямата държава в Европа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика? Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години? Ами защото прости хора държави не могат да правт. От славяните вие наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките - анархизма и забравата, затова не помните и собствената си история" - послание от унгарски историк.

______________________________
"Тъй като не знаеха, че е невъзможно, те го направиха." - Алекс Ровира
"Турците за 500 години не успяха да направят това,което извършиха хамериканските мисионери."
Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава." - Георги Марков
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Сря 25 Сеп - 0:13

- Не вярвах, че Ахерон някога ще му позволи да напусне Аляска.
- Знам, обаче лично Артемида казала, че го иска тук. Тая седмица ни предстои събиране на перковците...


- О, не.
- Какво?
- Банда шибани красавци на хоризонта.
- Е, и ти не си за изхвърляне, блонди.
- Да го духаш, викинге!


- Съжалявам. Не те видях, както бе застанал там. Ама знаеш ли, че лицето ти притежава съвършена хармония?
Извил плътно стиснатите си устни в тънка усмивка, той я потупа по рамото на червената наметка.
- Да, знам. А ти, Червена шапчице, знаеш ли, че тази нощ Големият лош вълк е излязъл навън и че умира от глад?


... той се сгромоляса на тротоара, от което Съншайн изпита почти физическа болка, виждайки как главата му едва не проби дупка в паважа. :haha: 


- Е - каза Уейн, докато шофираше. - Какво се е случило с него? Знаеш ли изобщо?
- Блъсна го една карнавална платформа.
Дори в мъждивата светлина на колата, Съншайн видя, че Уейн й хвърли поглед, който сякаш казваше: "Ти да не си луда?"


[...] Трябваше да се измъкне от това място. На тези жени не само че им липсваше разум, но и явно бяха съвсем откачени.


Като видя изражението му, Талон си каза, че и Джулиън е готов да се разсмее, но успя да се сдържи да не прихне, заради което Талон му беше благодарен.
Но Кириан не беше толкова деликатен.
- Имаш хубави колене, приятел, но за косматите си крака можеш да използваш косачка за трева на компанията "Бъш Хог."


Преди да се замисли, Талон я прегърна и я притисна към себе си. Тя цялата трепереше и зъзнеше, но беше толкова прекрасно да я усеща до себе си, че не искаше да я пусне.
- Радвам се, че не си пострадала.
Мъжът, който говореше с инспектора, ги изгледа намръщено.
- Знаеш ли, приятел, не те познавам, но трябва да ти е ясно, че тази, която си награбил, е малката ми сестричка. Затова ми се струва, че ще е много мъдро от твоя страна да я пуснеш и да се представиш. Веднага.
Усмивката на Талон се стопи. Знаеше какво точно има предвид този мъж. Някои неща си оставаха свещени и малките сестрички бяха едно от тях.


[...] Не беше негова вината, че трудностите го съпътстваха. Никога не се бе крил от опасностите. Отдавна се бе научил да поема ударите и болките, предназначени за него.


- Знаеш ли - каза той на Аш, - не е честно. Не разбирам как можеш да се обличаш като откачалка и въпреки това жените да те желаят.
Аш извърна глава и го удостои с развеселена, самодоволна усмивка.
- Който го може, го може.


- О, господи - обади се Ник от столчето си до барплота, където чакаше завръщането на Аш. - Не говориш отново с мъртъвци, нали? Мразя, когато го правиш.
- Млъкни, Ник.
Ник изви устни.
- "Млъкни, Ник, стой, седни, дръж." Все това ми повтаряш. И аз те обичам, келте.
Талон го изгледа кръвнишки.


- Хей, Аш, искаш ли да ми изпиеш кръвчицата?
Аш го удостои само с един насмешливо безразличен поглед.
- Не, благодаря. Последното, което искам, е да хвана бяс или друга рядка кучешка болест, от която да вдигам крак край всеки стълб, за да пикая.


- Хей, господине? - заговори момчето с треперещ глас. - Можете ли да ми помогнете? Изгубих се.
Зарек пое дълбоко дъх и се отдръпна от перилата. Прибра ръката с острите нокти в джоба на панталоните си и се обърна.
- Повярвай ми, хлапе. Това чувство ми е познато.
Подаде на хлапето си другата си ръка и се учуди колко малко и доверчиво беше то. Зарек не си спомняше кога в живота си бе молил за помощ и се бе доверявал някому, че няма да го нарани.
- И така, кого ще търсим? Мама или татко?
- Мама. Тя е много хубава и голяма.
Зарек кимна.
- Как се казва?
- Мама.
Е, това наистина щеше да е от голяма полза...
- На колко години си, хлапе?
- Аз съм на толкова. - Детето подсмръкна и вдигна четири малки пръстчета. - Ами ти?
- На доста повече от четири пръста.
Момчето вдигна всичките си десет пръстчета.
- На толкова много?
Зарек не се сдържа и се усмихна.


- Можеш ли да приемаш човешка форма през деня?
Вейн се изсмя.
- Очевидно е, че мога. Опитвал ли си някога да се обаждаш по телефона с лапа? Да не говорим, че в момента разговарям с теб на английски, а не вия като вълк.
При тази саркастична забележка Талон глухо изръмжа.


- Тя все още е жива и здрава - информира го Вейн, без да си дава труд да го поздрави. - Съншайн - подвикна, - келтът иска да се увери, че не съм те изял или нещо подобно.
Докато чакаше Съншайн да се обади, Талон потърка главата си при странното чувство за хумор на Вейн.
[...]
- Ах, Тали, аз също те обичам, скъпи.
- Млъквай, развратнико. Не ти е позволено да ми се глезиш, само моята любима може.
[...]
- Между другото, как се справяш? Удържаш ли човешкия си облик без проблеми?
- Аз съм просто супер. Дори успях да задържа върху себе си повечето дрехи и всичко останало.
- Да, постарай се и занапред да е така. Не ми се иска Съншайн да ослепее при вида на мършавото ти тяло.
- Повярвай ми, щом още не е ослепяла при вида на тлъстия ти, космат задник, моят изобщо няма да й навреди.
- Космат? Извини ме, но май определено ме бъркаш с брат ти.
Вейн отново се засмя...


- Има моменти, когато имам чувството, че той не може да ме отличи от Ниния. Мисля, че обича повече нея, отколкото мен.
Психея отново подреди топките.
- Не се обиждай, но това е глупаво. Двамата с Талон сте сродни души. Той винаги ще те обича, независимо коя или какво си. Ти, приятелко, може да се преродиш в гърбат кит и той пак ще те обича. Това не зависи от него. Двамата сте предопределени един за друг.


- Сега майка ми е убедена, че здравата си се надрусал с наркотиците, които подозира, че Кириан продава. Издънихме се. Животът ми се скапа. Сега ще ми държи поучителна лекция за това, че работя за наркодилъри... за пореден път. Майка ми, да е благословено сърцето й, е толкова простодушна, че дори не осъзнава, че работи за мечки. Абсолютно съм прецакан.
:lmao: :haha: 


- Ммм - изръмжа богинята, заровила лице в косите му. - Какво има у теб, което ме кара да те желая толкова силно?
- Не зная, но ако някога разбереш, кажи ми и аз ще се погрижа да го залича.
:lmao:


"Нощна прегръдка" от Шерилин Кениън

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Нед 27 Окт - 14:59

- Сигурна ли си, че Джон няма да нахлуе тук с пистолет и да ме предизвика на дуел? - подразни я Дънфорд.
- Той е твърде зает за такива глупости - отвърна тя с усмивка.
- Твърде зает, за да даде воля на собственическия си характер? Колко странно.


- Небеса, нали не трябва отсега нататък да те наричам лорд Дънфорд?
Той завъртя очи.
- Кога за последно съм те наричал лейди Блекууд?
- Преди няма и десет минути - посочи тя нахално, - когато ме представи на мистър Левърет.
- Туше, Бел - той се отпусна върху канапето, без дори да изчака да седне първа. - Предполагам, че можеш да ме наричаш лорд Станидж.
- Лорд Станидж - промърмори тя. - Колко изискано. Уилям Дънфорд, лорд Станидж. - Бел се усмихна дяволито. - Уилям беше нали?
Дънфорд изсумтя. Толкова рядко го наричаха с малкото му име, че двамата имаха отдавнашна шега, че тя не може да си го спомни.
- Питах майка си - отговори той накрая. - Каза, че е Уилям.
:lmao: :lmao: 


- Кой е умрял? - попита Бел директно.
- Направо преливаш от такт и финес, мила моя Арабела.
- Е, очевидно не може да тъгуваш твърде много за загубата на твоя, ъъ, далечен роднина, тъй като дори не знаеше за съществуването му до този момент.
- Братовчед. Осми братовчед, за да бъдем точни.


- Но аз мисля, че ще ми е приятно да посетя музикална вечер - възрази Хенри. - Да не говорим, че вероятно няма да се наложи да разговарям през по-голямата част от вечерта.
- Не и когато я изнасят Смайт-Смит - натърти той. - Миналата година отидох на две такива и то само защото обичам майка си. Присъдата, мисля, беше че след като човек чуе Филипа, Мери, Шарлот и Елинор да свирят Моцарт, ще разбере как би звучала композицията, изпълнена от стадо овце.
:lmao: :lmao: :lmao: 


- Дънфорд настоява да не говоря с женени мъже.
И сякаш, за да илюстрира думите си, тя отстъпи крачка назад.
Алекс избухна в смях.
- С Ашбърн е допустимо - пбади се Дънфорд с получут стон.
- Надявам се, че и с мен не е забранено - добави Джон.
Хенри погледна изкосо изпадналия си в забвение настойник.
- И с Джон може - отвърна той, сега с леко раздразнение.
- Дънфорд, моите поздравления - рече Алекс, като избърса сълзите от смях от очите си.
Ех, какъв сладур е Дънфорд. <3  :love: 


- О, Боже! - простена Хенри.
- Не, аз съм просто - каза Алекс приветливо, опитвайки се да я успокои, - въпреки че жена ми неведнъж ме е обвинявала, че се взимам за този, на когото говориш.
Хахаха, любимата ми реплика просто. :love: 


- Не съм гладна.
- Не си гладна? О, хайде сега, та ти ядеш като кон.
Тя трепна:
- Колко мило от твоя страна да посочиш колко съм женствена.
:lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: 


"Дяволче" - Джулия Куин

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Върнете се в началото Go down
beni1979
PRO


Пол : Female
Зодия : Leo
Брой мнения : 1982
Регистрация : 19.07.2010
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Нед 27 Окт - 17:39

– Нека изясним това, – Ви заговори провлачено от другата страна на телефонната връзка. – Изгубил си Хамъра си?
На Куин му се искаше да блъсне главата си във витрината.
– Да. Точно така. А сега, моля те, можеш ли да...
– Как изгуби автомобил, тежащ почти четири тона?
– Не е важно…
- Е, всъщност, мисля, че е, ако искаш да го проследя по GPS системата и да ти кажа къде е проклетото нещо, а ти за това се и обаждаш, нали? Или просто си искал да се изповядаш – без детайли – за доброто на душата си?
Куин стисна телефона.
– Оставихключоветевътре.
– Би ли повторил? Не те чух.
Глупости.
– Оставих ключовете вътре.
– Много тъпо от твоя страна, синко.
Не думай.
– Ще ми помогнеш ли да...
– Току-що ти пратих координатите. И още нещо – за когато откриеш возилото си.
– Да?
– Провери дали са преместили седалката напред – знаеш, за по-голямо удобство и такива глупости. Защото сигурно не са бързали, нали са имали ключовете. – Звукът от смеха на Вишъс бе като удар в топките с броня от кола. – Слушай, трябва да тръгвам. Нужни ми са две ръце, за да се държа за стомаха, докато се смея. Доскоро.
          

... кучи син. - промърмори Ви, докато обикаляше задната част на хамъра. - В какво, по дяволите, са се блъснали? Циментова барикада?
Джон изписа нещо и Ви погледна рязко към Куин.
- Какво, по дяволите, си мислеше? Можеше да се убиеш.
Куин се потупа по гърдите.
- Все още бие.
- Кретен. - Но братът се ухили, показвайки остри резци. - Е, аз бих направил същото
:lmao: :lmao: :lmao: 


Докато Куин си проправяше път на задната седалка, внезапно реши, че няма да излезе от същото място, откъдето влезе. Извъртайки се, се излегна на съсипаната кожа и притисна коленете си към гърдите. С рязко вдишване изрита отсрещната врата, отваряйки я рязко, металните панти се освободиха с писък, таблото излетя върху бетона.
Приятно.
Докато ехото на трясъците минаваше през гаража, Ви запали една от ръчно свитите си цигари и се наведе към дупката, току-що направена от Куин.
- Знаеш, че за тая работа има дръжки на вратите, нали?
Куин се изправи и осъзна, че току-що бе потрошил единствената страна на колата, която не беше пострадала.
И ако това не беше метафора за целия му шибан живот в този момент.
:lmao: :lmao: :lmao: 



Братството на Черния Кинжал 11 - Дългоочаквана любов - Дж.Р.Уорд
Върнете се в началото Go down
renesme_cullen
Преводач
avatar

Чете : Розови романчета и кримки
Пол : Female
Зодия : Gemini
Брой мнения : 2180
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Seoul, South Korea

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Нед 10 Ное - 21:17

Последният й приятел беше един италиански плейбой, известен с красивите жени, с които бе имал връзки - за около две минути.
:lmao: 



Когато бяха малки деца, имаха кокер шпаньол, но родителите им, след като момичетата им се разпръснаха, от години нямаха домашен любимец. На шега наричаха трите гостуващи кучета на децата си "кучета внуци", а майка й споделяше с въздишка, че май никога няма да има внуци, и засега като че ли нещата вървяха натам.



Сабрина вече не само не го харесваше, но започваше да го мрази за грозното нещо, което бе казал. Явно имаше чувствителност на пън.
Гадеше й се от този тип. Изпитваше желание да прониже с остър кол предателското му сърце. Може би по-добре с два, за по-сигурно.



Канди носеше къси шорти и тънка полупрозрачна тениска, със сребристи сандали на краката. Докато вървеше по коридора, хората обръщаха глави след нея. Изглеждаше невероятно, въпреки че Сабрина изрази недоволството си от облеклото й. Не смяташе за нужно всички работници, лекари и посетители в болницата да придобият ясна представа за зърната на гърдите на сестра й.
:lmao: :lmao: :lmao: 



- Дано да свалиш някой готин тип по време на полета - пожела й Сабрина.
- Винаги се случва да седя до свещеници, възрастни жени или деца с болни уши.
:haha: 



Съпругата плачеше някъде отзад, защото бе разбрала, че благоверният й бе преспал не само с най-добрата й приятелка, но също и със сестра й, което бе новост за нея. Можеше ли този брак да бъде спасен? Едва ли. От своя страна, за да му го върне, съпругата бе спала с девера си и с всички съседи.
:lmao: :lmao: :lmao: 


Даниел Стийл - "Сестри"

______________________________


Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Върнете се в началото Go down
Zaharka
Шефче
avatar

Пол : Female
Зодия : Cancer
Брой мнения : 5407
Регистрация : 15.07.2010
Местожителство : Discworld

ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   Сря 22 Яну - 22:56

"…Приемаме онази любов, която мислим, че заслужаваме."
/"Предимствата да бъдеш аутсайдер" – Стивън Чбоски/


"Ако на първо място е умението да откриеш и използваш подходящата възможност, второто най-важно умение в играта, както и в живота, е да знаеш кога да се въздържиш от едно предимство."
/"Детска задача" – ("Малкият зелен бог на агонията") – Реджи Оливър


"Човек гради живота си с нещата, които има, а не с онези, които му липсват."
/"Забравената градина" – Кейт Мортън/


"- Ти си най-добрият ми приятел, Ед – казва тя след малко.
- Знам.
Тези думи могат да убият един мъж.
Без пистолет.
Без куршуми.
Достатъчни са думите и едно момиче."
/"Аз съм пратеникът" – Маркъс Зюсак/


"Така е. Винаги. Всички мислят само за себе си. Моето щастие, моят успех, единствено това се чува. Любовта е да положиш живота си в краката на другия, днешните хора не са способни на такова нещо."
/"Покани ме да вляза" – Йон Айвиде Линдквист/


"- Никога нищо не е същото – рече тя. – Било след секунда или след сто години. Винаги ври и кипи. И хората се променят също като океаните."
/"Океанът в края на пътя" – Нийл Геймън/


"Някой прочут някога беше казал, че можеш да целунеш приятели и близки за сбогом и да се отдалечиш на стотици километри, но винаги ще си с тях, защото ти не си просто част от света, светът е част от теб."
/"Смъртоносни хора" – (Донован Крийд #1) – Джон Лок


"И понеже понякога се случва да имаш добър ден, който компенсира всички лоши дни и макар и за миг чуваш как светът се обръща…"
/"В черно като полунощ" – (Истории от света на Диска) – Тери Пратчет/


"Доктор Максфийлд Шнибиц не беше роб на една-единствена дисциплина. Той характеризираше работата си като еклектична. Отказваше да бъде класифициран като фройдист, юнгист, райхист или какъвто ще да е "-ист". Веднъж заяви на семинара "Посоки на психиатрията: Новата епоха": "Модерният психоаналитик трябва да бъде мост между светския и духовния свят, макар и платен мост."
/"Платеният мост" – Харви Джейкъбс/

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Любими цитати!   

Върнете се в началото Go down
 

Любими цитати!

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
BGWorld :: Книги :: Читателски интереси-